Решение № 603 от 20.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 603 гр. София, 20.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 132 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и шеста годИ. в следния състав:

Председател: ИРИ. СТ. СТОЕВА при участието на секретаря ЕЛИ Б. БИНЕВА като разгледа докладваното от ИРИ. СТ. СТОЕВА Административно наказателно дело № 20251110210158 по описа за 2025 годИ.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, вр. чл. 72, ал. 4 от ЗМВР.

Производството е образувано по подадена жалба от Б. Р. К. срещу Заповед за задържане с рег. № 1266зз-99 от 08.07.2025 г., издадена от К. Ц., заемащ длъжност инспектор сектор 01 към отдел 10 при ГДБОП-МВР, с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР жалбоподателят е задържан за срок до 24 часа.

В подадената жалба са изложени оплаквания, че издадената заповед е незаконосъобразна, тъй като е постановена при неспазване на установената форма, при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалноправните разпоредби и при несъответствие с целта на закона. Твърди се, че с издаване на заповедта са нарушени изискванията на чл. 74, ал. 2, т. 2 от ЗМВР и чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, както и разпоредбата на чл. 5, т. 2 от КЗПЧОС. В заповедта не били посочени фактическите основания за задържането на жалбоподателя, като отбелязаното в нея не било достатъчно за запознаване с основанията за задържането. Посоченият пропуск възпрепятствал жалбоподателя да упражни 1 правото си по чл. 56 от КРБ и чл. 5, т. 1 и 2 от КЗПЧОС. Посочва се, че задържането при липсата на факти, които да го налагат, е несъобразено с целта на закона. Направено е искане за отмяна на обжалвания акт.

В постъпил отговор от ответната страна – К. С. Ц., е направено искане за потвърждаване на обжалваната заповед като правилна и законосъобразна.

Твърди се, че при издаване на заповедта са спазени всички правила и не е било допуснато съществено процесуално нарушение, като обжалваният административен акт е надлежно мотивиран с оглед изложените фактически и правни основания за издаването му. Посочва се, че необходимостта от задържането на жалбоподателя е била продиктувана от наличието на обосновано предположение за извършено престъпление, като постъпилите данни за предполагаемо и възможно участие на лицето в подобно деяние е обусловило правното основание за издаването на заповедта. Заповедта била издадена в изискуемата от закона писмена форма, съдържала нормативно регламентираните реквизити и била издадена от материално и териториално компетентен административен орган – лице, заемащо длъжността „разузнавач“ в Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“ – МВР, т.е. полицейски орган, осъществяващ и дейност по чл. 6, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ЗМВР. На задържания били разяснени правата му. Излагат се твърдения, че жалбоподателят не бил задържан по смисъла на чл. 72 от ЗМВР, не е бил настаняван в помещение за настаняване на задържани лица, а е участвал в действия по разследването – претърсване и изземване по чл. 160 от НПК, в която връзка били отбелязванията от негова страна върху заповедта, като след приключване на действието е била издадена процесната заповед и лицето е било настанено в помещение за временно задържане в 01 РУ-ОДМВР Варна.

Предвид това се посочва, че в момента, в който полицейският орган пристъпил към задържане на жалбоподателя, били налице обективни данни за съпричастността му към разследваната престъпна деятелност и тези данни му били предявени чрез определението на СГС по чл. 161, ал. 1 от НПК и съставените протоколи за извършени действия по разследването. Доколкото задържаният удостоверил с подписа си издаването на заповедта за задържане и издадените документи във връзка със същата, като му било предоставено копие от заповедта, се обуславяло формалното спазване по процедурата по задържане. Твърди се, че жалбоподателят би задържан за изясняване на фактите по воденото досъдебно производство, осигуряването му при 2 извършване на действията по разследването и пред предвидената в закона институция за повдигане на обвинението. Поддържа се, че изискването за наличие на „данни“ за задържането по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е със занижен стандарт в сравнение с изискванията към обоснованото предположение по НПК.

В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призована, не се е явил лично, но е бил представляван от упълномощен адвокат. На етап съдебни прения пълномощникът е направил отново искане за отмяна на обжалвания акт по вече изложените съображения. Релевирани са възражения, че не са били налице предпоставките за задържане на лицето по реда на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, а впоследствие извършените процесуални действия не могат да обосноват законосъобразността на задържането по административен ред. Подчертава се липсата на обвързаност между процедурите по ЗМВР и НПК и различието в предпоставките по двата закона за задържане на лице.

Посочва се, че документите, съставени във връзка с извършени на досъдебното производство действия, касаят именно друго производство и са издадени на друго основание, като единственото, което би могло да бъде релевантно, е разпореждане на ръководещите досъдебното производство до административния орган – органът по ЗМВР, да извърши определени действия, включително задържане по чл. 72 от ЗМВР, каквото липсвало в случая. Възразява се, че данните, обуславящи задържането, следвало да са налице към постановяването му, като законосъобразността му не може да се обосновава с впоследствие извършени действия.

В открито съдебно заседание ответната страна, не се е явила лично, но е била представлявана от упълномощен юрисконсулт. На етап съдебни прения са изложени твърдения, че процесната заповед е правилна и законосъобразна.

Твърди се, че заповедта е издадена в писмена форма, при посочване на името и длъжността на полицейския орган, фактическите основания за задържането, при разяснени права на задържания, с което била спазена формално процедурата. Твърди се, че за задържането по ЗМВР е налице изискването за по-занижен стандарт – необходими са само данни, обуславящи задържането, а спрямо задържания са били постановявани впоследствие по-тежки мерки като „задържане под стража“.

Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните 3 и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 19.11.2024 г. в Специализирана дирекция „Противодействие на корупцията“ при КПК било образувано досъдебно производство № КПК-ДП220/2024 г. по описа на КПК за това, че на неустановена дата през 2024 г. г. в гр. Варна, неустановено лице с имунитет (народен представител), в съучастие като съизвършител с длъжностни лица, поискал облага в размер на 228517 лева, която не му се следва, представляваща 15 % без ДДС от стойността на обществена поръчка – „Приготвяне и доставка на готова храна ежедневно за нуждите на социалните услуги за деца и пълнолетни лица към ОбщИ. Варна, включително и доставка на готова храна за деца и пълнолетни лица, нуждаещи се от специален режим на хранене“, за да упражни влияние при вземане на решение от длъжностно лице във връзка със службата му – престъпление по чл. 304б, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК. Досъдебното производство започнало на основание чл. 212, ал. 2 от НПК с проведен разпит на свидетел.

С писмо от 20.11.2024 г. КПК уведомила СГП за образуваното досъдебно производство.

С Определение от 02.07.2025 г. на СГС, НО, 32 състав, било дадено по реда на чл. 161, ал. 1 от НПК разрешение за извършване на претърсване и изземване на служебния кабинет на жалбоподателя, във връзка с горепосоченото досъдебно производство.

Със заповед за задържане на лице с рег. № 1266зз-99 от 08.07.2025 г., издадена от К. Ц., заемащ длъжност инспектор сектор 01 към отдел 10 при ГДБОП-МВР, на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР жалбоподателят бил задържана за срок до 24 часа. В заповедта за задържане било отбелязано, че същата се издава „във връзка с проведено СПО по ДП № 220/2024 г по описа на Комисия за противодействие на корупцията гр. София за извършено престъпление по чл. 304б, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК“. Заповедта била подписана от полицейския орган – издател и задържаното лице. Видно от началната част и разписката, обективирана на гърба на заповедта, лицето било задържано за периода от 23,30 часа на 08.07.2025 г. до 17,00 часа на 09.07.2025 г.

От Заповед № 1266з-2733/17.09.2024 г., удостоверение с № 1266р4 22718/16.09.2025 г. и акт за встъпване в длъжност се установява, че считано от 18.09.2024 г. ответникът е преназначен на длъжност разузнавач I степен в сектор 01 към отдел 10 при ГДБОП – МВР.

С постановление от 09.07.2025 г. на прокурори при СГП жалбоподателят бил задържан за срок от 72 часа, а с протоколно определение от 11.07.2025 г., постановено по НЧД № 4564/2025 г. на СГС, НО, 2ри състав, му била взета мярка за неотклонение „задържане под стража“ при постановено незабавно изпълнение.

Съдът кредитира изцяло приобщените по делото писмени доказателства, тъй като същите са пряко относими към предмета на доказване по делото.

Съдът намира приложените по делото доказателства за непротиворечиви, обективни и необорени от други доказателства, поради което ги кредитира изцяло. Въз основа на тях по безсъмнен начин се установява възприетата от съда горепосочена фактическа обстановка.

С оглед гореприетите фактически положения съдът достигна до следните изводи от правна страна:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок, срещу подлежащ на обжалване акт и от лице, което има право на жалба. Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Заповед за задържане за срок до 24 часа, издавана по реда на ЗМВР, представлява принудителна административна мярка. Законодателят е предвидил законосъобразността да подлежи на съдебен контрол съгласно разпоредбата на чл. 72, ал. 4 от ЗМВР.

Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът не е ограничен само с основанията, посочени от оспорващия в жалбата, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК.

Проверката за законосъобразност обхваща компетентността на издалия го орган, спазена ли е изисканата от закона форма, материалните и процесуалните разпоредби при издаването му, както и дали е съобразен с целта на закона.

След запознаване със съдържанието на оспорения акт съдът намира, че същият е издаден от компетентен орган-полицейски орган по смисъла на чл.

57, ал. 1 от ЗМВР (осъществяващ и дейност по чл. 6, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ЗМВР ) 5 и в предписаната в чл. 74, ал. 1 от ЗМВР писмена форма. Заповедта за задържане е издадена обаче в нарушение на нормативно регламентираните изисквания за съдържание, доколкото в същата не са посочени конкретните фактически основания за задържането на лицето. Съгласно императивната норма на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, вр. с чл. 74, ал. 2, т. 2 от ЗМВР обозначаването на фактическите и правните основания, обуславящи издаването на акта, е задължителен негов реквизит. Липсата му съставлява самостоятелно основание за отмяна на атакувания акт.

За да е законосъобразно издадена заповедта за задържане, е необходимо в нея да бъдат ясно и недвусмислено посочени всички данни, отнасящи се до предположението за евентуално извършено от задържаното лице престъпление, доколкото в заповедта е вписано, че същата се издава на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. Процесната заповед за задържане не съдържа данни за това кога, къде и при какви обстоятелства е извършено визираното единствено с правна квалификация деяние, и в какво се изразява съпричастността на задържания в престъпната деятелност. В заповедта за задържане по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР следва да са описани конкретни фактически обстоятелства, сочещи на обосновано предположение, че лицето, спрямо което се постановява задържането, може да е извършило престъплението или да е съпричастно с него. Обстоятелствата, че органите на разследването или полицейският орган са разполагали с допълнителни данни, но не ги е споменал като конкретни фактически обстоятелства, че преди задържането в присъствието на лицето са извършвани действия по разследването, а след това спрямо него са взети мерки за процесуална принуда по реда на НПК, не запълват констатираната празнота в акта. Нормата на чл.