Акт от 13.04.2020, Окръжен съд - Габрово

Р Е Ш Е Н И Е

№ 78 гр. Габрово, 13.04. 2020г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Габровски окръжен съд, в публично съдебно заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди и двадесета година, в състав:

ОКРЪЖЕН

СЪДИЯ: В. ГЕНЖОВА при участието на секретаря В.Григорова, като разгледа т.д. №23 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявеният иск е с правно основание чл. 432 КЗ.

Образувано е по искова молба на В.С.К., ЕГН ***, с адрес ***, чрез пълномощника адв. Г.Х.,Авокатско дружество „***“, със съдебен адрес ***, срещу ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София,р.н „Лозенец“,бул. „Джеймс Баучер“ №87.

Ищецът посочва в исковата молба, че на 14.10.2018г., около 13.15 часа в гр. Габрово лек автомобил „Пежо“ с рег. № ***, управляван от С.И.И. се движел от по бул. "Могильов" по посока от ул.“Свищовска“ към ул.“Ст.Караджа“.

По същия път, но в обратна посока, се движел мотоциклет „Сузуки“ ,модел „RMZ 450“ управляван от ищеца. В района на кръстовището между бул.“Могильов“ и ул.“Напредък“ водачът на л.а. предприел маневра- завой на ляво в посока ул.“Напредък“, при което не пропуснал движещия се направо по бул.“Могильов“ мотоциклетист, вследствие което настъпило

ПТП , при което пострадал ищеца.

Ищецът бил транспортиран в МБАЛ“д-р

Т.Венкова“- Габрово и хоспитализиран, като били констатирани получени при ПТП увреждания изразяващи се в: - фрактура на бедрена шийка на левия фемур с дислокация на бедрената глава към малкия таз и многофрагментна фрактура на бедрения ацетабулум с множество дислокирани фрагменти. Била му извършена спешна оперативна интервенция и бил насочен към Клиника по ортопедия и травматология на УМБАЛ „Царица Йоана – ИСУЛ“- София. При извършено в тази болница изследване констатирали, че травматичните увреждания на ищеца се изразяват във фрактура на ляв ацетабулум, фрактура на лява бедрена шийка и травматична протрузия на бедрената глава в малкия таз, което наложило смяна на тазобедрената става.

След изписването от болничното заведение ищецът продължил лечението си в домашни условия, при строг постелен режим. Бил обездвижен и изпитвал силни болки и страдания, което наложило постоянен прием на обезболяващи медикаменти. Не можел сам да задоволява ежедневните си битови потребности и разчитал на помощта на своите близки. Дори към настоящия момент все още изпитвал болки при натоварване на ставата, а движенията на крайника били с ограничен обем. В следствие на оперативните интервенции останали видими белези, които загрозявали външния му вид и довели до социална изолация. Изпитвал страх да не настъпят усложнения, които да доведат по пълното му обездвижване. Получените травми се отразили и на менталното му здраве. Бил с понижено настроение, тревожност и често връщащи се спомени за злополуката.

Във връзка с лечението на травмите получени при ПТП ищецът направил и имуществени разходи в размер на 5 752,10 лв., обективирани в приложени към исковата молба фактури.

Навежда твърдения, че ПТП настъпило по вина на водача на лекия автомобил „Пежо“ с рег. № ***. Твърди, че към датата на настъпване на ПТП собственикът на лекия автомобил марка „Пежо“ с рег. № *** е имал сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” с ответното дружество. Сочи, че подал молба до ответното дружество за заплащане на застрахователно обезщетение за претърпените от него имуществени и неимуществени вреди вследствие на ПТП, по която била образувана преписка по щета № ***. С писмо ответното дружество изискало представяне на допълнителни доказателства, които не били в него и той бил в невъзможност да представи. На 21.03.2019г. изтекъл срокът по чл. 496,ал.1 КЗ, но ответникът не се произнесъл по искането му. С оглед изложеното моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от 30 000 лева,частичен иск от обща сума от 100 000 лв. представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди, сумата от 5752,10 лв. имуществени вреди, ведно със законната лихва върху присъдените суми, считано от предявяване на иска,както и сумата от направените по делото разноски.

Ответникът ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК *********, чрез пълномощника адв. В.Ш.- РАК, е депозирал писмен отговор на исковата молба, с който оспорва изцяло предявените искове. Ответникът не оспорва обстоятелството, че между ответното дружество и собственика на лек автомобил „Пежо“ с рег. № *** е сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност”, валидна към датата на настъпване на ПТП. Оспорва размера на предявените искове, като твърди, че са завишени и не отговарят на действително претърпените вреди. Навежда доводи, че вината за настъпилото ПТП е изцяло на ищеца, като твърди, че управляваният от него мотоциклет не е регистриран по надлежния ред и не е следвало да се движи по републиканските и общински пътища, че ищецът е управлявал мотоциклета без да е притежавал свидетелство за правоуправление, че не е бил със задължителното за мотоциклетистите предпазно облекло. Излага и доводи за съпричиняване на вредоносния резултат. Оспорил е вида и характера на получените увреждания, както и продължителността на оздравителния период. С оглед изложеното моли предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен.

В съдебно заседание ищецът е поискал и съдът е допуснал изменение на предявеният иск за неимуществени вреди досежно неговият размер, като същият се счита предявен за сума от

60 000 лв., частичен иск от 100 000 лв.

Габровски окръжен съд, като взе предвид доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Предявен е иск с правно основание чл.432 от КЗ във вр. с чл.45 от ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 429 КЗ, с договора за застраховка „Гражданска отговорност” застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинени от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, а разпоредбата на чл. 432 КЗ предоставя право на увредения, спрямо когото застрахованият е отговорен по чл. 45 ЗЗД, да претендира заплащане на дължимото обезщетение пряко от застрахователя на деликвента.

За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл.432, ал.1 от КЗ ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване:

1/наличието на елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане по смисъла на чл.45 от ЗЗД, а именно: деяние, противоправност, вреди и техния размер, причинна връзка между деянието и вредите. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното (чл. 45, ал. 2 от ЗЗД), като в тежест на ответника е при оспорване да обори презумпцията; 2/сключен договор за застраховка “Гражданска отговорност” между застрахователя – ответник и деликвента, респ. наличие на договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, който покрива гражданската отговорност на деликвента.

Съдът намира, че по делото се доказаха в съвкупност посочените предпоставки за основателност на иска.

От събраните по делото доказателства се установяват и не са спорни между страните по делото обстоятелствата, че на 14.10.2018г. около 13.15 часа в гр. Габрово на бул. „Могильов“ и пресечката с ул.“Напредък“ е настъпило ПТП между лек автомобил „Пежо“ с рег. № *** и мотоциклет марка „Сузуки“ ,модел „RMZ 450“, при което водачът на лекия автомобил „Пежо“ с рег. № *** предприема маневра „завой на ляво“и се сблъсква с преминаващия направо матациклет„Сузуки“, модел „RMZ 450“, както и, че ответникът е застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, валидна към датата на настъпване на ПТП относно лекия автомобил марка „Пежо“ с рег. № ***.

Спорен между страните е въпроса, чия е вината за настъпване на ПТП.

От приетото по делото заключение на САТЕ, което съдът намира за обосновано се установява,че на 14.10.2018г., около 13.15ч. в гр.

Габрово, по бул.“Могильов“ в посока центъра се е движил л.а.„Пежо“ с рег. № *** управляван от С.И., а в обратна посока се е движил мотоциклет „Сузуки“ ,модел „RMZ 450“ управляван от ищеца. В кръстовището с ул.“Напредък“ водача на лекия автомобил предприема маневра „завой на ляво“и навлиза в лентата за насрещно за него движение, по която в същия момент се е движил ищеца с управлявания от него мотоциклет. Настъпил е сблъсък между двете МПС, като удара за л.а. е бил осъществен в предната дясна част, в зоната на лявата част на предния десен фар. Вещото лице е посочило, че водачите са разполагали с неограничена и ненамалена видимост, както и, че всеки от тях е могъл да предотврати произшествието, тъй като е имал видимост и възможност да спре. Посочил е също така, че скоростта на движение на автомобила към момента на сблъсъка е в границите на 16.2 км/ч, а на мотоциклета – 58 км/ч.

От приетото по делото заключение на СМЕ се установява, че при ПТП ищеца е получил следните увреждания:- травма в областта на лява тазобедрена става, изразяваща се в многофрагментна фрактура на ацетабулума в ляво с множество дислоцирани фрагменти.Счупване на главата на лявата бедрена кост с голяма дислокация на бедрената глава към малкия таз. Непосредствено след ПТП ищецът е бил приет в МБАЛ“д-рТ.Венкова“ Габрово и поставен на директна скелетна екстензия. На 17.10.2018г.е бил приведен в Клиника по Ортопедия и травматология на УМБАЛ “Царица Йоана – ИСУЛ“, където на 19.10.2018г. е бил опериран и извършено ендопротезиранане на лява тазобедрена става. Изписан е на 25.10.2018г., като му е била предписана терапия. Счупването на горната част на лявата бедрена кост, в областта на бедрената шийка и на ставната ямка на лявата бедрена кост, наложило протезиране на лявата бедрена става е причинило трайно затруднение движението на левия долен крайник за срок от 10-12 месеца, при благоприятно протичане на оздравителния процес. Посочва, че при ищеца оздравителния процес не е приключил и работоспособността все още не е възстановена. При него се наблюдава ограничена възможност за сгъване на левия долен крайник в тазобедрената става, както и възможността за клякане, поради болков синдром. Претърпените травматични увреждания от ищеца са свързани с болка при физически натоварвания и при промяна на времето. Вещотолице д-р Р. посочва, че поставянето на изкуствена става в толкова ранна възраст неминуемо води до известно ограничаване на физическата активност на ищеца, както досежно трудовата дейност свързана с натоварване на долните крайници, така и с ограничаване на физическата активност свързана с натоварване на долните крайници в бита. Проведените оперативни интервенции обективно са оставили белези в областта на лявата тазобедрена става – два коси ,линейни, успоредни белега с дължина от по 11.5 см.и с белези от хирургични конци.Белезите обективно създавали неудобство, променяйки външния вид на кожата, но не се преценяват като обезобразяване на част от тялото.

Вещото лице д-р Р. е посочил, че описаните в представените към исковата молба счетоводни документи разходи са в причинно-следствена връзка с проведеното на ищеца лечение в резултат от ПТП.

Същевременно е записал, че при носенето на специално предпазно облекло, уврежданията при ищеца, щяха да бъдат по-малко. В съдебно заседание, след изслушване на свидетелите, които установяват вида на предпазното облекло, с което е бил ищеца в момента на настъпване на ПТП заявява, че дори с предпазно облекло, с вградени протектори, ищеца отново щеше да получи счупване на бедрената глава, но не и на ставната ямка, с влизане на ставата в малкия таз. Сочи, че ударът е бил много силен и счупването се дължи на директно съприкосновение на автомобила и тазобедрената става, тъй като такава травма не би могла да се получи от падане.

По делото са разпитани трима свидетели.

Свидетелят Н. твърди, че е пряк свидетел на ПТП. Карал след мотора, управляван от ищеца. Установява, че лекият автомобил пресякъл пътя на мотоциклета, като се изнесъл за ляв завой в лентата за насрещно движение, което довело до сблъсък между двете превозни средства. Ищецът бил облечен със специална екипировка – каска и ботуши, като екипировката и ботуша били срязани в болницата. Мотора не бил регистриран и ищеца към момента на настъпване на ПТП нямал надлежно издадено свидетелство за управление на такъв вид ППС.