Решение № 3645 от 08.08.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3645 гр. София, 08.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 147-МИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ГАЛИНА Г. ГОСПОДИНОВА

СТЕФАНОВА при участието на секретаря ИВЕЛИНА ОГН. ИВАНОВА като разгледа докладваното от ГАЛИНА Г. ГОСПОДИНОВА СТЕФАНОВА Административно наказателно дело № 20241110204131 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.

Образувано е по жалба от И. М. А. ЕГН ********** против наказателно постановление № 23-4332-009310/30.05.2023 г., издадено от Началник Сектор към СДВР, Отдел "Пътна полиция" СДВР, за нарушение на разпоредбата на чл. 21, ал. 1 ЗДвП . На основание чл. 182, ал. 1, т. 6 ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на 800 /осемстотин лева/ лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 /три/ месеца.

В жалбата са изложени съображения в насока незаконосъобразността на атакуваното наказателно постановление и се прави искане за отмЯ.та му.

По делото са депозирани писмени бележки от Началник Сектор при ОПП-СДВР, чрез пълномощник - гл. юрк.Г., в които се взема становище по отношение съществото на спора, както и се претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение.

Като съобрази събраните по делото доказателства и становищата на страните, и провери законността и обосноваността на атакуваното наказателно постановление, съдът намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е депозирана в законоустановения срок, от надлежно легитимирано лице, против акт, подлежащ на съдебен контрол, и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, е неоснователна.

1

От фактическа страна се установи:

На 15.02.2023 г. в 11:50ч. жалбоподателят управлявал лек автомобил БМВ с ДК номер ********************, с посока на движение към с. Я. и на разклона при ЦСПП-МВР скоростта, с която се движел автомобилът, била 112 км/ч. /след приспаднат толеранс от -3 % измерената скорост от 116 км/ч. /, въпреки важимото за участъка общо ограничение на разрешената скорост за движение в населено място до 50 км/ч.

Скоростта, с която се движел управляваният от жалбоподателя автомобил, била установена и заснета с поставената на това място система за видеоконтрол АТСС CORDON M 21193, записваща и заснемаща дата, час, скорост, място и регистрационен номер на преминаващите МПС-та.

С оглед констатираното и заснето нарушение за скорост, била направена справка в Централна база КАТ, въз основа на която се установило, че заснетият лек автомобил е собственост на И. М. А.. Поради това той бил призован да се яви в ОПП СДВР, и на 15.05.2023 г. свид. Г. М.-мл. автоконтрольор при ОПП СДВР, предоставил на И. М. А. да попълни декларация за предоставяне на информация във връзка с чл. 188 ЗДвП И. М.

А. декларирал, че той не е управлявал лекия автомобил, без да посочи лицето, което го е управлявало. Въз основа на констатираното, св. Г. М. издал процесния АУАН, въз основа на който, при идентично фактическо описание на нарушението и посочвайки като нарушена разпоредбата на чл. 21, ал. 1 ЗДвП , Началник Сектор към СДВР, Отдел "Пътна полиция" СДВР издала атакуваното наказателно постановление, с което на основание чл. 182, ал. 1, т.

6 ЗДвП наложила на И. М. А. административно наказание глоба в размер на 800 и лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца.

Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа събраните по делото гласни, писмени и веществени доказателства, както следва: гласни показанията на свидетеля Г. М. както и всички други писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от НПК.

Съдът кредитира изцяло цитираните доказателства.

Показанията на свид. Г. М. са информативни относно обстоятелствата по констатиране на нарушението и съставянето на АУАН, и като ги прецени като обективни, незаинтересовани и достоверни, съдът ги кредитира в цялост.

От приложените писмени доказателства се установява, че системата за видеоконтрол, с която е констатирано и заснето нарушението, е одобрена съобразно нормативните изисквания и е преминала последваща проверка за изправност.

Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 15 ЗДвП, "изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки, са веществени доказателствени средства в административнонаказателния процес", с оглед на което съдът кредитира и приложения снимков материал, намирайки го за годно 2 веществено доказателствено средство. Посредством него се установяват регистрационният номер на управлявания автомобил, мястото на извършване на нарушението, което е подробно и точно описано и в АУАН и НП, датата и часа на заснемането, и измерената скорост на движение.

Обстоятелството, че към процесната дата автоматизираната система, с която е заснето нарушението, е била ситуирана на съответното място, се установява безпротИ.речИ. посредством данните от протокола за използване на автоматизирано техническо средство или система. Посредством него се установяват още датата, началният и крайният момент на използването му, мястото на позициониране на техническото средство и липсата на въведено с пътен знак ограничение на скоростта в участъка. Протоколът за използване на техническо средство според настоящия съдебен състав отговаря на всички нормативни изисквания, въведени с Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г.

Компетентността на актосъставителя и наказващия орган по съставяне на АУАН и НП следват от заеманите длъжности и правомощията, предоставени им по силата на заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г.; заповед № 8121к-13318/23.10.2019 г., заповед № 513з8285/12.11.2019 г.

При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна страна следното:

Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени в сроковете по чл. 34 ЗАНН, от компетентни органи и съдържат всички изискуеми от закона реквизити съгласно разпоредбите на чл. 42 ЗАНН и чл. 57, ал. 1 ЗАНН , очертаващи с необходимата степен на конкретизация обстоятелствата по извършеното нарушение, обусловили санкционирането на нарушителя по административен ред. Налице е съответствие между словесното описание и цифровата квалификация на нарушението в АУАН и НП - чл. 21, ал. 1 ЗДвП . Мястото на извършване на нарушението е коректно посочено и съответства на установеното посредством събраните в хода на съдебното следствие доказателства, и обстоятелствата относно нарушението са ясно и конкретно описани.

Съгласно редакцията на разпоредбата на чл. 189, ал. 4, изр. 1-во ЗДвП, при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. По аргумент за противното, когато за съответното нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава АУАН, съответно наказателно постановление, както в случая.

От доказателствата по делото се установи, че със своето поведение 3 жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна състава на административното нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП , изразяващо се в неизпълнение на задължението при избиране на скоростта на движение на управляваното пътно превозно средство да не превишава максимално допустимата скорост за движение на леки автомобили в населено място от 50 км/ч. Движейки се на посоченото в наказателното постановление място и време със скорост от 112 км/ч., жалбоподателят е нарушил забраната на чл. 21, ал. 1 ЗДвП, превишавайки тази скорост с 62 км/ч.

От субективна страна деянието е извършено при форма на вината съзнавана непредпазлИ.ст, доколкото жалбоподателят е могъл и е бил длъжен да не превишава разрешената скорост, но въпреки това не е съобразил поведението си със законовите изисквания. Нарушението е формално, поради което настъпването, респективно предвиждането на общественоопасни последици в съзнанието на водача, не е част от фактическия му състав.

Съгласно разпоредбата на чл. 182, ал. 1, т. 6 ЗДвП , при превишаване на максимално разрешената скорост в населено място с над 50 км/ч. водачът се наказва с глоба в размер на 700 лв., като за всеки следващ 5 км/ч превишаване над 50 км/ч. глобата се увеличава с 50 лв. и три месеца лишаване от право да управлява моторно превозно средство, като за всеки следващи 5 км/ч. превишаване над 50 км/ч. глобата се увеличава с 50 лв. и лишаване от право да управлява МПС.

В случая констатираното превишение на разрешената скорост е с 62 км/ч., поради което в съответствие с цитираната разпоредба наложеното на жалбоподателя наказание е правилно индивидуализирано - глоба в размер на 800 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца.

Наказателното постановление е законосъобразно и в санкционната част.

По отношение на релевираното възражение, че сжалбоподателя е бил лишени от възможността на оспори авторството на извършеното нарушение, то същото о се явява неоснователно. Това е така, тъй като на за извършеното нарушение е бил призован собственикът на автомобила, но видно от текста на попълнената декларация по чл. 188 ЗДвП именно жалбоподателят е попълнил собственоръчно декларацията, в която не е посочил друго лице, което е управлявало автомобила на процесната дата. Основания за преквалифициране на случая в маловажен и приложение разпоредбата на чл. 28 ЗАНН не се констатират, с оглед липсата на факти и обстоятелства, водещи до извод за занижена обществената опасност на осъщественото нарушение в сравнение с обичайното проявление на нарушенията от същия вид.

В заключение, след извършената цялостна служебна проверка на атакуваното наказателно постановление, съдебният състав не констатира основания за неговата отмЯ. или изменение. Същото е правилно - издадено в съответствие с изискванията на материалния закон и при съобразяване с процесуалните правила, и следва да бъде потвърдено. Депозираната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

4

С оглед гореизложеното, съдът намира, че жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати по сметка на СДВР юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева за осъщественото процесуално представителство пред настоящата инстанция, определен съгласно чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ и в съответствие с предмета на делото и неговата фактическа и правна сложност.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН , Софийски районен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление

№

23-4332009310/30.05.2023 г., издадено от Началник Сектор към СДВР, Отдел "Пътна полиция" СДВР, за нарушение на разпоредбата на чл. 21, ал. 1 ЗДвП , с което на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 ЗДвП на И. М. А. ЕГН ********** е наложено административно наказание глоба в размер на 800 /осемстотин лева/ лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 /три/ месеца.

ОСЪЖДА И. М. А. ЕГН ********** да заплати по сметка СДВР сумата от 80 лева /осемдесет лева/, представляващи юрисконсултско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство пред настоящата съдебна инстанция.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд София – град на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5