Решение № 6169 от 12.10.2026, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 6169 гр. София, 12.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично заседание на първи юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стела Кацарова

Членове:

Гергана В. Недева

БОЯН Г. БОЯДЖИЕВ при участието на секретаря Бояна Вл. Боянова като разгледа докладваното от Гергана В. Недева Въззивно гражданско дело № 20251100511294 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 ГПК – чл.273 ГПК.

С решение № 14146 от 21.07.2025 г., постановено по гр. д. № 63200/2022 г. по описа на СРС, II ГО, 74 състав, е признато за установено, на основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, че В. А. Д.а - Б., ЕГН: **********, с адрес: гр. **** и К. А. Д., ЕГН: **********, с адрес: гр.

**** дължат на Т. С. П., ЕГН: **********, с адрес: гр. Банкя, ул. ****, сумата от 1 225,00 лв. всеки от тях, представляваща платена на отпаднало основание сума по развален предварителен договор за покупко- продажба на недвижим имот от 22.02.2012 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 28.05.2021 г., до изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 30474/2021 г., по описа на СРС, 74 състав, като ответниците са били осъдени да заплатят на ищеца и сторените в двете фази на производството съдебно-деловодни разноски.

Срещу постановеното съдебно решение е депозирана въззивна жалба от В. А. Д.а – Б. и К. А. Д., чрез пълномощника им адв. П. Т., с която го обжалват изцяло. Излагат съображения, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон, като молят въззивния съд да го отмени и постанови ново, с което да отхвърли предявените срещу тях искове изцяло.

Във въззивната жалба, въззивниците за пръв път въвеждат възражение срещу правото на ищеца да развали предварителния договор от 22.02.2012 г., чието сключване изрично признават, като твърдят, че същата не е била изправна страна. Поддържат също заявеното пред първоинстанционния съд възражение за погасяване по давност на правото за разваляне на договора, респ. за връщане на даденото по него. Излагат още, че ищеца не е доказал 1 надлежно разваляне на предварителния договор от 22.02.2012 г., като съдът неправилно приел, че изявление за това съдържа в исковата молба, респ. постановил неправилно решение като уважил предявените от ищцата искове за връщане на даденото на отпаднало основание по чл.55, ал.1, пр.2 от ЗЗД. Изтъкват, че съдът неправилно е приел, че началния момент на погасителната давност при неоснователно имуществено разместване е момента на отпадане на основанието, т.е. от развалянето на договора. Твърди, че крайния момент, до който е следвало страните за сключат окончателния договор е изтекъл на 11.12.2014 г., към която дата продавачите са били изпълнили задълженията си, поети с чл.3.1. вр.чл.2.1. от предварителния договор, към която дата за ищеца е възникнало право да поиска обявяването му за окончателен, а не да развали същия. След като купувача не се е възползвал от правото си по чл.19, ал.3 от ЗЗД до крайния срок – 11.12.2019 г., за него действително е възникнало право да развали същия, но към датата на предявяване на иска – 21.11.2022 г. и това право му било погасено по давност. При погасени по давност право да иска разваляне на предварителния договор, поради неизпълнение на продавачите и право да се иска връщане на даденото на отпаднало основание, районния съд постановил неправилно решение, в нарушение на материалния закон и неправилно приложение института на погасителната давност. Молят въззивния съд да отмени обжалваното решение, като отхвърли предявените срещу тях искове. Претендират сторените по делото разноски.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ищцата Т. С. П., чрез адв. И. от САК, с който я оспорва изцяло като неоснователна. Излага съображения, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, постановено е в съответствие с материалния закон и процесуални правила, като изчерпателно са обсъдени всички събрани доказателства, въз основа на които са направени верните правни изводи.

Изтъква, че в първоинстанционното производство от въззивниците – ответници не са били поставяни въпросите, че за ищцата не е възникнало правото едностранно да развали предварителния договор, тъй като не е изправна страна по него, както и че не е успяла да проведе пълно и главно доказване за факта на развалянето на Предварителния договор от 22.02.2012 г. Въззиваемата страна намира за неоснователни твърденията на въззивниците, че наследодателката им е изпълнила точно задължението си по предварителния договор и е предприела действия за отразяване на имота в кадастралната карта, като самото издаване на Заповед № РД-18-50/11.11.2014 г. за влизане в сила на КК за село Иваняне, където е местоположението на процесния имот, не е резултат от действия на И.Й., а е в резултат на действията на служители на АГКК. Поддържа, че по делото е установено, че процесния имот е отразен в кадастралната карта с площ от 788 кв.м. и съответно с други граници, а Предварителният договор е за имот с пл. № 2195, с площ от 1528 кв.м., като по делото няма събрани доказателства, установяващи предприети действия от наследодателя на ответниците /сега въззивници/ за снабдяване със скица за нотариална сделка или за започната процедура по нанасяне на имота по възстановителния документ за собственост, съответстващ на договорения. Към момента на разваляне на договора, а и до настоящия момент, според въззиваемата, по делото няма представена валидна за сделка скица на обещания имот с размер от 1528 кв.м. според решението на Поземлената комисия, което означавало, че не е изпълнено едно от условията за сключването на окончателен договор и следователно развалянето на същия е по вина на продавача, а не на купувача, до каквото се домогвали да докажат въззивниците.В заключение, въззиваемия счита Решение № 14146/21.07.2025 г.,постановено по гр. д. № 63200/22 г. на Софийски районен съд, 74-ти състав, за правилно, доказано и обосновано, поради което моли да се потвърди, а въззивната жалба – да се отхвърли като неоснователна, със съответните правни последици от това и присъждане на съдебни разноски за въззиваемата.

Съдът, след като прецени представените по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:

2

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК, изхожда от легитимирана страна, която има интерес от обжалването, като същата е процесуално допустима.

Съгласно нормата на чл.269 ГПК съдът се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси съдът е ограничен от посоченото в жалбата. При извършена служебна проверка въззивният съд установи, че обжалваното съдебно решение е валидно и процесуално допустимо.

Съобразно чл. 272 ГПК, когато въззивният съд потвърди първоинстанционното решение, мотивира своето решение, като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. При обсъждане само на оплакванията по въззивната жалба с оглед чл. 269, изр. 2 ГПК, настоящият съдебен състав намира, че крайните изводи на двете инстанции съвпадат и жалбата е неоснователна. Въззивният съд възприема фактическите и правни констатации в обжалваното решение. В настоящото производство не са приети нови доказателства.

Решението следва да се потвърди и по съображения, основани на препращане към мотивите на първоинстанционния съд, а по въведените с въззивната жалба конкретни оплаквания, следва да се изложи още:

Производството пред СРС е образувано по предявени установителни искове, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК и с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД от Т. С. П. срещу В. А. Д.а - Б. и К. А. Д., за признаване за установено, че всеки от ответниците дължи на ищеца сумата в размер на 1225 лeвa, представляваща платена на отпаднало основание сума по развален предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 22.02.2012 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 28.05.2021 г., до изплащане на вземането, за които суми в полза на ищцата е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 30474/2021 г., по описа на СРС, 74 състав.

В исковата молба ищцата е твърдяла, че през 2012 г. е сключила предварителен договор с наследодателката на ответниците - И.А.Й. и нейни роднини, за покупко- продажба на наследствен недвижим имот, находящ се в гр. София, в.з. „Иваняне“, район „Банкя“, представляващ бивша ливада в местността „Пладнище“, цялата с площ от 1528 кв.м., представляващ поземлен имот с идентификатор *** по действащата кадастрална карта и кадастрални регистри на гр. София. Посочила е още, че имотът е възстановен на наследниците на В.М.Ц. по силата на решение № 5097/11.08.2003 г. на ОСЗГ „Овча Купел“, влязло в сила на 26.08.2003 г. Твърди, че продавачите не изпълнили задължението си да прехвърлят в уговорения срок правото на собственост върху процесния имот, като договорът бил развален по вина на продавачите, поради което за купувача по него е възникнало право да претендира връщане на сумата по разваления предварителен договор.

Твърди, че част от другите наследници на И.Й., след получаване на издадената ЗИ по чл.410 от ГПК доброволно признали и платили припадащата се на дела им сума от продажната цена, като единствено двамата ответници В. Д. и К. Д., отказали да възстановят припадащите им се суми по 1225 лв. и оспорили правото на ищеца /купувача по предварителния договор/ да го развали и да претендира връщане на даденото по него.

В срока по чл. 131 ГПК в подадения пред районния съд отговор на исковата молба от ответниците, оспорили исковете. Изложили възражения за липса на възникнало облигационно правоотношение между ищцата и И.А.Й., като оспорили последната да е подписвала процесния предварителен договор. В условията на евентуалност релевирали възражение за погасяване по давност на вземанията на ищеца.

Приет в първата инстанция като доказателство е Предварителен договор за покупкопродажба на недвижим имот от 22.02.2012 г., сключен между И.А.Й. /наследодател на ответниците по делото/, Р.Й.В., С.А.Д. и В. Й.В., като продавачи и Т. С. П., като купувач, 3 като страните уговорили, продавачите да продадат на купувача, или на посочено от него лице или фирма, следния свой собствен недвижим имот, а именно: съсобствените си идеални части от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ № 1310 по кадастрален план, одобрен със Заповед №РД-50-09-756/16.03.1990 г. на гл. архитект на София, находящ се в кв. 9, в.з. Иваняне, район Банкя, Столична община при граници: УПИ XV-729, УПИ XVI-728, поземлен имот №2169, поземлен имот №2195, поземлен имот №2558 и поземлен имот № 1984, съгласно скица-проект за изменение на кадастрален план, неразделна част от настоящия договор, бивша ливада в местност "Пладнище", цялата от 1.528 дка, останал по наследство от В.М.Ц., б.ж. на гр. Банкя, възстановен с Решение № 5097/11.08.2003 г. на ОСЗГ Овча купел, в сила от 26.08.2003 г., за сумата от 14 700 (четиринадесет хиляди и седемстотин) лева, която сума е платена от купувача на продавачите съразмерно на дяловете им, в деня на сключване на предварителния договор, като последния служел за разписка за получената сума.

В чл.2.1. от договора, страните уговорили, че се задължават да сключат окончателен такъв в срок до един месец от попълването на имота в действащия кадастрален план, и изваждане на скица, годна за нотариалното прехвърляне. С последващите уговорки /чл.3.1./ били уговорени и задълженията на продавачите да представят всички документи, с които се установява правото им на собственост и се изискват от закона за нотариалното изповядване на сделката, които ще бъдат изискани от нотариуса, който ще изповяда сделката, и които са необходими съгласно особените изисквания на закона за нотариалното прехвърляне на собствеността.

Страните не спорят, а се установява и от доказателствата по делото, че процесния имот е бил заснет и нанесен в кадастралната карта при първоначалното му служебно заснемане, съгл. Заповед за одобрение на КККР № РД-18-50/11.11.2014 г., на с. Иваняне на 11.11.2014 г., но няма приложени доказателства продавачите да са предприели действия за извършване на промяна в размера и границите му, или за започната процедура по нанасяне на имота, съгласно площта по реституционното решение, съответстваща на договорения размер от 1.528 дка., респ. за снабдяване с валидна за окончателната сделка скица на обещания имот, с площ от 1528 кв.м., според решението на Поземлената комисия.