Определение № 13028 от 02.04.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 13028 гр. София, 02.04.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в закрито заседание на втори април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА

ТОШЕВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА

Гражданско дело № 20251110139406 по описа за 2025 година

Делото е образувано по искова молба на П. З. П. срещу „Банка ДСК“ ЕАД, която отговаря на изискванията за редовност.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответника.

Искането на ответника за прекратяване на производството поради недопустимост на исковете, обосновано с твърдения за наличие на влязло в сила съдебно решение между същите страни, за същото искане и на същото основание, е неоснователно. От представените от ответника документи действително е видно, че по-рано предявени от същия ищец срещу същия ответник искове по чл. 439 ГПК по отношение на задължения по същия изпълнителен лист са отхвърлени с влязло в сила съдебно решение. Въпреки това не е налице основание за прекратяване на производството по чл. 299, ал. 2 вр. ал. 1 ГПК, тъй като сочената от ищеца дата, на която счита, че погасителната давност за задълженията му по изпълнителния лист е изтекла, не е обвързваща за съда, а изтеклият след влизане в сила на предходното решение период от време се явява ново основание, което прави допустими новите искове за установяване, че ответникът няма право на принудително изпълнение срещу ищеца за вземанията по същия изпълнителен лист.

Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно заседание.

Представените от ответника документи следва да се приемат като писмени доказателства, защото са допустими, относими и необходими.

Исканията на страните за изискване на изпълнителното дело са основателни, тъй като целят попълване на делото с относими писмени доказателства. Ищцовото искане за изискване на оригиналите на молбата за образуване на изпълнителното дело и изпълнителния лист подлежи на отхвърляне, защото липсва необходимост от представянето им по делото в оригинал.

По искането на ответника за изискване на гр. д. № 38464/2020 г. по описа на СРС, 154 състав, съдът ще се произнесе след посочване кои точно документи според ответника биха имали значение за настоящия правен спор, доколкото с отговора на исковата молба вече са представени документи от това дело.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

1

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника за прекратяване на производството.

НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 14.05.2026 г. от 09:30 часа, за когато ДА СЕ ПРИЗОВАТ страните, като им се връчи препис от настоящото определение, а на ищеца – препис и от отговора на исковата молба и приложенията.

ПРИЕМА представените от ответника документи като писмени доказателства по делото, като му УКАЗВА, че документът, описан като приложение към отговора на исковата молба под № 9, фактически не е представен.

ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 192 ГПК ЧСИ Н. М. в 1-седмичен срок от получаване на съобщението да представи по делото заверен препис от изп. д. № 20118410403658, като ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за изискване на оригинали на молбата за образуване на изпълнителното дело и изпълнителния лист. При неизпълнение в срок на ЧСИ Н. М. ще бъде наложена глоба на основание чл. 91, ал. 1 вр. чл. 87 ГПК.

УКАЗВА на ответника в 1-седмичен срок от получаване на препис от настоящото определение с писмена молба изрично да посочи кои точно документи от гр. д. № 38464/2020 г. по описа на СРС, 154 състав, които все още не са приети като писмени доказателства по настоящото дело, биха могли да имат значение за него. След постъпване на молба от ответника делото незабавно ДА СЕ ДОКЛАДВА.

ИЗГОТВЯ следния проект за доклад на основание чл. 140, ал. 6 вр. чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК:

Предявени са отрицателни установителни искове с правно основание чл. 439 ГПК от П. З. П. срещу „Банка ДСК“ ЕАД с искане да бъде признато за установено, че ответникът няма право на принудително изпълнение срещу ищеца за следните суми: 6 072.98 евро /евровата равностойност на 11 877.72 лв./ – главница; 3 010.92 евро /евровата равностойност на 5 888.85 лв./ – лихва за забава за периода 15.05.2008 г. – 11.08.2010 г., за които суми е издаден изпълнителен лист на 09.09.2010 г. по ч. гр. д. № 40420/2010 г. по описа на СРС, 32 състав.

Ищецът твърди, че изпълнителният лист е издаден в производство по чл. 242 – 249 ГПК /отм./ и въз основа на него е образувано изп. д. № 20118410403658 по описа на ЧСИ Н.

М.. Сочи, че последното изпълнително действие е поискано именно с образуването, след което изпълнителното дело е спряно през 2013 г. по силата на закона на основание чл. 433, ал. 1, т. 5 и т. 8 ГПК, тъй като имуществото на длъжника е несеквестируемо и не са искани изпълнителни действия, поради което счита, че всички изпълнителни действия след това са незаконосъобразни и не се отразяват на давността. Изтъква, че наложеният запор на трудово възнаграждение не е довел до осребряване на имущество на длъжника, поради което не е валидно действие. Счита, че давността е изтекла още на 09.09.2015 г. Сочи, че не са правени искания от взискателя за извършване на изпълнителни действия в продължение на 9 години.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответника, с който оспорва исковете. Твърди, че изпълнителният лист, въз основа на който е образувано изп. д. № 20118410403658 по описа на ЧСИ Н. М., е за вземания, произтичащи от Договор за кредит за текущо потребление от 15.03.2006 г., и е издаден въз основа на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, която е влязла в законна сила, защото не е подадено възражение от длъжника след връчването на поканата за доброволно изпълнение. Признава, че има качеството на взискател по изпълнителното дело. Счита, че приложима за вземанията му по изпълнителния лист е 5-годишната давност. Излага, че предвид датата на образуване на изпълнителното дело давност не е текла до 26.06.2015 г. Оспорва изпълнителното производство да е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Сочи, че са искани и извършвани множество изпълнителни действия и регулярно са постъпвали удръжки от запор 2 на трудовото възнаграждение на длъжника в периода 20.12.2011 г. – 12.04.2013 г., като с всичко това погасителната давност е прекъсвана. Излага, че тя е прекъсната и с влизането в законна сила на решението по гр. д. № 38464/2020 г. по описа на СРС, с което предходните искове по чл. 439 ГПК на длъжника са отхвърлени. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

По предявените искове с правна квалификация чл. 439 ГПК в тежест на ищеца е да докаже, че срещу него в полза на ответника е издаден процесният изпълнителен лист за процесните задължения, а в тежест на ответника е да докаже, че са налице обстоятелства, водещи до спиране и/или прекъсване на давността за вземанията му.

ОБЯВЯВА за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че срещу ищеца в полза на ответника е издаден на 09.09.2010 г. изпълнителен лист по ч. гр. д. № 40420/2010 г. по описа на СРС, 32 състав, за процесните суми и въз основа на него е образувано изп. д. № 20118410403658 по описа на ЧСИ Н. М., по което ответникът е взискател.

УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия /с изключение на действията, за които изрично им е указан по-кратък срок/, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.

УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес, като такова задължение имат страните и когато те са посочили електронен адрес за връчване. При неизпълнение на това задължение, както и когато страната е посочила електронен адрес за връчване, но го е променила, без да уведоми съда, или е посочила неверен или несъществуващ адрес, всички съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.

ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта процесуален представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.

УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към Съдебен център за медиация към СГС.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3