Решение № 901 от 29.06.2023, Окръжен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 901 гр. Пловдив, 28.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Радостина Анг. Стефанова

Светлана Анг. Станева при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова като разгледа докладваното от Светлана Ив. Изева Въззивно гражданско дело № 20235300500694 по описа за 2023 година

Производство по реда на чл.258 и сл.от ГПК.

Образувано по въззивна жалба на Ш. М. Д.,ЕГН-********** и Д. Ф.

Д.,ЕГН-**********,чрез пълномощника им адв.П.Ю. против решение

№

7/02.01.23г.,постановено по гр.д.№ 9427/21г.по описа на ПдРС,14-ти гр.с.,с което е признато за установено по отношение на Ш. М. Д.,ЕГН-**********,Г. М. С.,ЕГН-********** и Д. Ф.

Д.,ЕГН-**********,и тримата от с.**********,че Ф. М. М.,ЕГН-**********, от с.У. е собственик на основание наследяване по закон на 1/6 ид.ч., К. М. М.,ЕГН-**********,от с.Б. е собственик на основание наследяване по закон на 1/6 ид.ч.,Ф. М. Е.,ЕГН-**********,с.Б. е собственик на основание наследяване по закон на 1/6 ид.ч.,М. Ш. М.,ЕГН-**********,от с.Б. е собственик на основание наследяване по закон на 1/30 ид.ч.,М. К. М.,ЕГН **********,с.В. е собственик на основание наследяване по закон на 1/30 ид.ч.,Б. К.

М.,ЕГН-**********,гр. Д. е собственик на основание наследяване по закон на 1/30 ид.ч.,В.

К. М., ЕГН-**********,от с.Б. е собственик на основание наследяване по закон на 1/30 ид.ч. и Н. К. М.,ЕГН-**********,с.Б. е собственик на основание наследяване по закон на 1/30 ид.ч. от самостоятелен обект,представляващ първи етаж от двуетажна жилищна сграда с идентификатор *** по кадастралната карата и кадастралните регистри на село 1

Б.,одобрени с заповед № РД-18-299 от 08.12.2020г. на ИД на АГКК,разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с адрес на имота: село Б.,който самостоятелен обект е разположен между точки 1, 7, 2, 5, 8, 9, 10, 11, 12, 13, 1 на приложение № 1 към СТЕ,лист 199 от делото,с площ от 81 кв.м.и са осъдени Г. М. С.,ЕГН-********** и Д. Ф.

Д.,ЕГН-********** да предадат на Ф. М. М.,ЕГН-********** владението на 1/6 ид.ч.; на К.

М. М.,ЕГН-********** владението на 1/6 ид.ч., на Ф. М. Е.,ЕГН-********** владението на 1/6 ид.ч.,на М. Ш. М.,ЕГН-********** владението на 1/30 ид.ч.,на М. К. М.,ЕГН-********** владението на 1/30 ид.ч.,на Б. К. М., ЕГН-********** владението на 1/30 ид.ч.,на В. К.

М.,ЕГН- ********** владението на 1/30 ид.ч. и на Н. К. М.,ЕГН -********** владението на 1/30 ид.ч. от описания недвижим имот,а именно: самостоятелен обект, представляващ първи етаж от двуетажна жилищна сграда с идентификатор *** по кадастралната карата и кадастралните регистри на село Б., одобрени с заповед № РД-18-299 от 08.12.2020г. на ИД на АГКК, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с адрес на имота: село Б., който самостоятелен обект е разположен между точки 1, 7, 2, 5, 8, 9, 10, 11, 12, 13, 1 на приложение № 1 към СТЕ, лист 199 от делото, с площ от 81 кв.м. ,което приложение № 1 към СТЕ лист 199 от делото се счита неразделна част от решението и с което е отменен на основание чл.537,ал.2,изр.последно о т ГПК нотариален акт за собственост върху недвижим имот по писмени доказателства № 2/15.01.2020г.,том I, дело № 2 от 2020г. на нотариус И***********от регистъра на Нотариалната камара, вписан в СВ с вх. рег. № 506 от 15.01.2020г., акт № 177, том 1, дело № 170/2020г., с който Ш. М.

Д.,ЕГН-********** и Г. М. С.,ЕГН-********** са признати за собственици на първи етаж от двуетажна масивна жилищна сграда, със застроена площ от 78 кв.м.,съгласно скица,построена в УПИ XVI-490 по плана на село Б.,целият с площ от 515 кв.м.,и граници: улица, УПИ XVII-489, УПИ IX-491 и УПИ XV-493, до размера на 4/6 ид.ч.

В жалбата се излагат съображения за неправилност на решението,иска се неговата отмяна и постановяване на друго,с което да се отхвърли като неоснователен предявеният иск за собственост.Претендират се разноски.

Въззиваемите Ф. М. М.,ЕГН-**********,К. М. М.,ЕГН-**********,Ф. М.

Е.,ЕГН-**********, М. Ш. М.,ЕГН-**********,М. К. М.,ЕГН- **********,Б. К.

М.,ЕГН-**********,В. К. М.,ЕГН-********** и Н. К. М.,ЕГН-**********,чрез пълномощника си адв.В.И. изразяват становище за неоснователност на въззивната жалба по съображения,изложени в писмен отговор и съдебно заседание.Не претендират разноски.

Постъпила е и частна въззивна жалба от Г. М. С.,ЕГН-********** чрез пълномощника й адв.Д.П. против определение № 1941/15.02.23г.,постановено по същото дело,с което е оставена без уважение молбата й по чл.248 от ГПК за изменение на решението в частта за разноските.Частната жалбоподателка счита същото за незаконосъобразно по съображения,изложени в частната жалба и молбата по чл.248 от ГПК и иска отмяната му,като присъдените в нейна тежест разноски бъдат редуцирани до размер от 606,25лв.

В писмения си отговор ответниците по частната жалба Ф. М. М.,К. М. М.,Ф. М. Е.,М.

2

Ш. М.,М. К. М.,Б. К. М.,В. К. М. и Н. К. М. излагат становище,че искането е изцяло неоснователно по съображения в отговора.

Въззивната и частната жалби са подадени от надлежни страни,които имат правен интерес да обжалват посочените съдебни актове,поради което и двете са допустими.

При разглеждането на въззивната жалба по същество ПдОС намира за установено следното:

Предявени са обективно и субективно съединени искове с правно основание чл.108 от ЗС от Ф. М. М.,К. М. М.,Ф. М. Е.,М. Ш. М.,М. К. М.,Б. К. М.,В. К. М. и Н. К. М. против Ш. М. Д., Г. М. С. и Д. Ф. Д..

Ищците твърдят,че по силата на нотариален акт № 58/10.02.1970г. М. М. по време на брака си с М. М. е придобил право на собственост върху незастроено дворно място,съставляващо парцел XIII по плана на с. Б. с площ от 515 кв.м.След снабдяване с нужните строителни книжа двамата построили в дворното място къща на един етаж с площ от 78 кв.м.С нотариален акт № 7/27.05.98г.двамата дарили правото на собственост върху земята на дъщерите си Ш. Д. и Г. С..Междувременно синът им К. М.,заедно със съпругата си Р. изградил и втори жилищен етаж на сградата.След смъртта на М. М. и М. М. те оставили в наследство първия жилищен етаж от сградата,в който живеели Ш. Д.,Г. С. и К. М..Ищците като наследници на М. и М. М. твърдят,че притежават правото на собственост на общо 4/6 ид.ч. от първия жилищен етаж на сградата,която в момента е заснета с идентификатор *** по КККР,като еднофамилна,без отделни обекти в нея.К. М. заедно със съпругата му Р. М. били признати за собственици на втория етаж с констативен нотариален акт от 2010г.

През 2020г.ищците разбрали,че ответниците Ш. Д. и Г. С. са признати за единствени собственици на първия етаж на сградата с нотариален акт № 2/15.01.20г. ,след което Ш. Д. продала на сина си Д. Д. 1/2 ид.ч. от първия етаж и пристройка към него.Ищците твърдят,че ответниците не притежават правата в описания обем, поради което искат установяването на правото им на собственост върху 4/6 ид.ч. и предаването на владението върху 4/6 ид.ч. от първия етаж от Д. Д. и Г. С.Искат и отмяна на констативния нотариален акт № 2/15.01.20г.

В писмените си отговори Ш. Д. и Д. Д. от една страна,и Г. С. от друга,оспорват претенциите,като считат,че са придобили правото на собственост върху първия етаж от жилищната сграда по силата на нотариалния акт за дарение от 1998г.,тъй като сградата не била изключена изрично от прехвърлянето.Или с прехвърлянето на земята двете ответници са придобили и правото на собственост върху изградената в същата сграда.

Не е спорно между страните,че поземлен имот с идентификатор 606077.501.490 по КК и КР на село Б. е идентичен с дворно място с площ от 515 кв.м.,представляващо парцел XIII,кв. 80-4 по плана на селото,което е придобито от М. М. М. с нотариален акт от 1970г.

Безспорно е също,че доколкото покупко-продажбата е извършена по време на брака м ежду М. и М. М.,правото на собственост е възникнало в режим на СИО. Не се спори още,че двамата са построили след снабдяването с всички необходими строителни книжа първия 3 етаж от жил.сграда,която по издаденото разрешение за строеж е двуетажна масивна жилищна.Вторият етаж е изграден от синът им К. М. без учредено право на строеж.Макар да липсват конкретни данни за точния момент на приключване н а строежа на двата етажа,от представения нотариален акт за право на собственост по обстоятелствена проверка от 2010г.се установява,че това е станало около 1980г.

От представените по делото и цитирани по-горе нотариални актове е видно,че с НА от 1998г. М. М. М. и М. А. М. са дарили на ответниците Ш. Д. и Г. С. (съгласно удостоверение за идентичност на лице с различни имена) същото дворно място от 515 кв.м.,намиращо се в село Б. и съставляващо парцел XVI-490,кв.44 по действащия КРП.М. М.

М. и М. А. М. починали съответно на ********г. и на ********г. и оставили за свои законни наследници шестте си деца Ф. М., К. М.,Ф. Е.,К. М.,Ш. Д. и Г. С..

През 2010г.К. М. и съпругата му са признати за собственици на втория етаж от сградата на основание давностно владение с нотариален акт за обстоятелствена проверка,а през 2020г.Ш. Д. и Г. С. са признати за собственици на основание чл.92 о т ЗС на първия етаж от сградата с нотариален акт за собственост по писмени доказателства.

С нотариален акт от 09.03.2020г. Ш. Д. е продала на сина си Д. Д. 1/2 ид.ч. от първия етаж на сградата.

По делото е изготвена и приета неоспорена СТЕ,от която се установява,че първият етаж на сградата отговаря на изискванията за самостоятелен обект и площта му е 81 кв.м.Разпитан е и един свидетел на ищците-Й. П.,който заявява,че на първия етаж от сградата са живели наследодателите заедно с К. и съпругата му М.Те двамата гледали възрастните хора.О т т я х (наследодателите) свидетелят знаел,че тяхното желание било дворът да остане за двете дъщери,първият етаж за М. и К.,а вторият- за К. и съпругата му Р.

Тази информация получил от тях,когато му дали съгласие за построяване на гараж, преди повече от 10-15 години,а и след това,когато идвали на гости на майката на свидетеля,и двамата възрастни говорели,че синът К. ще ги гледа и за него е първият етаж,а К. е построил втория етаж и за това ще е за него.

Въз основа на така описаната фактическа обстановка първостепенния съд е стигнал до следните правни изводи:

Разпоредба на чл.92 от ЗС установява презумпцията, че собственикът на земята е собственик на постройките и насажденията върху нея,освен ако е установено друго и следователно принципът на приращението се изключва само при изрична уговорка по отношение на постройките и подобренията.В практиката на Върховния касационен съд се приема,че при прехвърляне на земята купувачът придобива и подобренията,и сградите върху нея, щом същите не са изключени изрично като предмет на сделката; за да бъде запазена собствеността върху сградата,отделно от земята,това трябва да е изрично уговорено в нотариалния акт,за да се смята оборена презумпцията по чл. 92 ЗС.

Районният съд се позовава на решение № 529/09.07.2010г.по гр.д.№ 1129/2009г. на ВКС,в което,изхождайки от горния принцип е разяснено,че във всички случаи 4 действителната воля на страните следва да се извлича чрез тълкуване на нотариалния акт по реда на чл.20 от ЗЗД.Посочва се,че в други решения на ВКС са дадени насоки за начина на тълкуване на договорите за прехвърляне право на собственост върху недвижим имот,като се цитира решение № 1/24.07.2010 г. по гр. д. № 777/10г.на ВКС, с което е прието,че тълкуването може да се осъществи не само въз основа на самия договор, но и с оглед обстоятелствата,изявленията и поведението на страните при сключване на договора,както и според обкръжаващите сключването на договора факти,други сделки между страните или с трети лица, когато от самия текст не може да се открие точната воля.

Прилагайки тези постановки към конкретния казус,районният съд приема,че макар при прехвърлянето на земята през 1998г. дарителите д а не са изключили от предмета на сделката съществуващата на място двуетажна жилищна сграда ,то по делото били събрани достатъчно доказателства, които дават възможност да се изтълкува тяхната воля при спазване правилото на чл. 20 о т ЗЗД и разгледаната по-горе практика на ВКС по прилагането му. Съдът се позовава в тази връзка на свидетелските показания,от които се разкривало намерението на наследодателите да оставят първия етаж от жилищната сградата на техния син К. М.,който е живял в имота непосредствено до преди своята смърт на 12.04.2021г.Приел е,че за да могат да изпълнят желанието си наследодателите,е било необходимо те да са притежавали правото на собственост,а това недвусмислено разкривало,че при дарението от 1998г.са искали да прехвърлят единствено правото на собственост върху земята,но не и върху съществуващата към онзи момент двуетажна сграда, всеки от етажите на която е бил ползван от различни техни деца,без да се доказва това да се били ответниците.В подкрепа на показанията на свидетеля бил и нотариалния акт по обстоятелствена проверка от 2010г. ,съгласно който синът К. М. е признат за собственик на втория етаж,както и самия нотариален акт за дарение от 1998г.,където е описана само земята,без добавени думи и изрази,които да разкриват воля за прехвърляне на други права,като „ведно с подобрения,приращения“ и други,използвани често при сделки с недвижими имоти.Макар желанието на наследодателите да не се реализирало,самото споделяне на тези обстоятелства не само със свидетеля,но и с други съседи било достатъчно,за да бъде разкрита тяхната точна воля при сключване на дарението от 1998г.