Решение № 125 от 15.04.2026, Районен съд - Дупница
- Съд
- Районен съд - Дупница
- Дело
- Административно наказателно дело 109/2026
- Вид
- Решение № 125
- Подписан
- 15.04.2026
- В сила
- 13.07.2026
- Състав
- Страхил Николов Гошев
Цитирани разпоредби
- чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 53 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 174, ал.3, пр. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 343б, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл. 283 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 125 гр. Дупница, 15.04.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, V-ТИ СЪСТАВ НО, в публично заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Страхил Н. Гошев при участието на секретаря Райна Г. Боянова като разгледа докладваното от Страхил Н. Гошев Административно наказателно дело № 20261510200109 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 26-0332-000009 от 26.01.2026 г., издадено от Началник група към ОДМВР-Кюстендил, РУ-Рила, упълномощен със Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г., на МВР, с което на П. Т. К., с адрес: гр. Д..........,ж.к. Д..........
№....,вх.......,,ет....... с ЕГН **********, на основание чл. 53 от ЗАНН и по реда на чл. 174, ал.3, пр. 1 от ЗДвП са наложени административни наказания - „глоба“ в размер на 1 022,58 евро /равностойност на 2000,00 лева по фиксиран курс на БНБ/ и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца, за нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.
НП е обжалвано в срок от санкционирания водач. В жалбата се развиват множество доводи за неправилност и незаконосъобразност на НП. Твърди се липса на извършено нарушение и допуснати множество съществени процесуални нарушения свързани с липса на реквизити в АУАН и НП, както и нарушение на административнопроизводствените правила.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован се явява лично и с упълномощен от него процесуален представител – адв. С., като двамата поддържат жалбата, като пълномощника прави доказателствени искания, оспорва част от събраните гласни и писмени доказателства и пледира за отмяна на обжалваното НП, поради допуснати съществени процесуални нарушения и недоказаност на нарушението, както и поради липса на компетентност на актосъставителя съгласно Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г., на МВР.
Въззиваемата страна е редовно уведомена, но не изпраща процесуален представител в съдебно заседание. Взема становище за неоснователност на жалбата в съпроводително 1 писмо до съда, в която моли за потвърждаване на НП.
Съдът като анализира доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства намира за установено от фактическа страна следното:
На 12.01.2026 г., около 22:52 ч., в общ. Кочериново, с. Стоб, по ул. „Дунав“, с посока на движение от ул. „Мир“ към ул. „Витоша“ жалбоподателят П. К. управлявал собствения си лек автомобил „Р............“, с рег. № .............. Движението на автомобила било забелязано от автопатрул на РУ-Рила, съставен от свитеделите Н. З. – мл. инспектор и Д. С. – мл. автоконтрольор, като автомобилът на жалбоподателя бил спрян за проверка със светлинен и звуков сигнал от патрулния автомобил. След като свидетелите З. и С. установили самоличността на жалбоподателя и обстоятелството, че същият вероятно е употребил алкохол, тъй като залитал и се подпирал на вратата и корпуса на управлявания от него лек автомобил, като говорел трудно, свидетелят З. му подал запечатан в полиетиленов плик мондщук /накрайник/ за поставяне и извършване на проба за алкохол с техническо средство Алкотест дрегер 7510 с фабр. № ARD-0267, с каквото техническо средство били оборудвани полицейските служители. Жалбоподателят на няколко пъти категорично отказал да даде проба с техническо средство пред полицейските служители, като върнал опакован накрайника на св. З. и заявил на няколко пъти, че е бивш колега и майор от полицията, като казал, че няма да даде и кръвна проба за изследване. Части от проверката, изявленията и поведението на присъствалите лица са заснети директно от поставена на униформата на св.
З. боди камера, както и от видеорегистратор монтиран на използвания от свидетелите патрулен автомобил на МВР.
С оглед отказа на жалбоподателя да даде проба св. Н. З. издал и се опитал да връчи на същия Талон за медицинско изследване /ТМИ/ с № 0190026, който последният категорично отказал да подпише и получи, като отказът му е удостоверен надлежно в ТМИ с подписа на другия свидетел Д. С., най-долу отбелязано в изрична разписка за подписване и получаване на талона от лицето. Нещо повече по време на съставяне на необходимите документи при проверката жалбоподателят многократно въпреки разпорежданията на полицейските служители да изчака при автомобила си се приближавал до тях и им говорел и пречел да извършат служебните си задължения по съставяне на ТМИ и АУАН, като по време на проверката заявил, че си тръгва като изведнъж тръгнал и се качил самоволно в автомобила си, въпреки изрично отправените му разпореждания от св. С. да остане на място и да изчака, запалил го, подкарал го като бил настигнат малко по-нататък по улицата и спрян повторно със светлинен и звуков сигнал от полицейските служители, след което същите го арестували с поставяне на помощни средства-белезници и задържали по реда на ЗМВР, за срок до 24 часа.
След ареста му нарушителят бил заведен незабавно с патрулния автомобил до ФСМП - гр. Рила за даване на кръвна проба, като пред медицинските лица - дежурен лекар – д-р П.
П. и медицинска сестра Ц. А. отново отказал да му бъде взета кръвна проба за алкохол и това било отразено писмено в тетрадка за кръвни проби на ФСМП - гр. Рила с подписите на полицейските служители и мед. сестра Апостолова, както и в медицинския журнал и в 2 съставения и подписани от медицинските лица – Фиш за спешна медицинска помощ.
С оглед отказа на водача да бъде тестван с техническо средство и да даде кръвна проба за установяване наличието на алкохол в кръвта му актосъставителят Н. З., в присъствието на жалбоподателя и на св. Д. С. съставил на нарушителя АУАН, който бил подписан от актосъставителя и от свидетеля С.. Жалбоподателят отказал да го подпише и да получи срещу подпис препис от акта, което било надлежно удостоверено с подписа на св. Д.
С. положен в съответната разписка за това в края на АУАН. В акта е отбелязано, че нарушителят няма възражения, като такива не са били изложени писмено и в указания му 7дневен срок.
Въз основа на този АУАН е издадено и обжалваното НП с № 26-0332-000009 от 26.01.2026 г., издадено от Началник група към ОДМВР-Кюстендил, РУ-Рила, упълномощен със Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г., на МВР, с което на П. Т. К., с адрес: гр. Д..........,ж.к.
Д.......... №....,вх.......,,ет....... с ЕГН **********, на основание чл. 53 от ЗАНН и по реда на чл.
174, ал. 3, пр. 1-во от ЗДвП са наложени административни наказания - „глоба“ в размер на 1 022,58 евро /равностойност на 2000,00 лева по фиксиран курс на БНБ/ и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца, за нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.
По доказателствата:
Горната фактическа обстановка съдът възприе изцяло въз основа на показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели, полицейските служители – свидетелите Н. З. и Д. С., които са очевидци на нарушението, вкл. на отказа на жалбоподателя да бъде тестван с техническо средство, както и след това да даде кръвна проба. Съдът базира изводите си и въз основа на събраните по делото множество писмени доказателства, вкл. служебно изисканите, заповеди, свидетелства, медицински документи, писма и справки, всички прочетени и приобщени по реда на чл. 283 НПК. Съдът се доверява изцяло на казаното от полицейските служители, които последователно, еднопосочно, ясно, логично и точно описват възприетите от всеки от тях лично и непосредствено, преди, по време и след проверката, както и съобщените им от жалбоподателя факти и обстоятелства по повод извършените спрямо него от контролните органи служебни действия. Съобразно качеството, компетентността и длъжността на всеки от полицейските служители, всеки от тях разказва за времето и мястото на установяване на нарушението и за съставянето на съответните документи във връзка с това. Добросъвестно сами отбелязват, че не си спомнят с категоричност определени по-дребни и несъществени обстоятелства, като не се опитват да ги напасват или преиначават в ущърб на жалбоподателя. Казаното от всеки от тях съвпада напълно с отразеното в съставените във връзка с проверката документи – Талон за медицинско изследване, АУАН, справка от ФСМП-Рила, ведно с приложени документи за отразяване на посещението на водача и отказа му за даване на кръвна проба, справка с резултати от техническо средство, план на наряда и др. Несъществените разминавания в разказа на полицейските служители съдът отдава едиснтвено и само на изминалия период от време, ежедневната им заетост с подобни нарушения по ЗДвП, както и на различните им служебни задължения, степен на ангажираност и извършени действия по отношение на 3 проверката на жалбоподателя. Няма данни за каквато и да е предубеденост или преднамереност на същите към жалбоподателя. Няма никакви данни за злоупотреба с власт или права от някой от полицейските служители по време на извършване на проверката в ущърб на водача.
С категоричност авторството на управлението на автомобила се установява безспорно от показанията на свидетелите З. и С., както и косвено се потвърждава още от данните събрани при извършения оглед на видеозаписите заснети от бодикамера и видеорегистратор на служебен патрулен автомобил. При отделните видеозаписи се установява с категоричност разположението на жалбоподателя до шофьорската врата на автомобила му, потеглянето след това по време на проверката и неизпълнението на разпорежданията на полицейските служители от жалбоподателя, който явно привежда собствения си автомобил сам в движение, т.е. разполагал е с контактен ключ за него. Както и е заснето на част от записите по време на проверката и установено при огледа им в съдебно заседание как водача влиза и излиза от него през шофьорската врата в търсене на документи, което макар и косвено подкрепя и установява допълнително заявеното от полицейските служители, кой именно е управлявал малко по-рано процесния лек автомобил.
Същият при огледа на видеозаписите при заснетите му разговори с полицейските служители по никакъв начин не оспорва това обстоятелство и не заявява, че не е управлявал или алтернативно, че някое друго лице различно от него е управлявало собствения му лек автомобил при спирането му за проверка от полицейските служители. Напротив легитимира се като собственик на автомобила и предоставя документи за него.
Съдът приема с доверие и информацията отразена в писмените доказателства по делото относно компетентността на актосъставителя, който е положил успешно необходимите изпити, видно от представените – свидетелство, ведно с приложение за завършен курс за професионално обучение, извънреден курс за младши изпълнителски длъжности – „Полицай“, „Водач на оперативен автомобил II степен“, „Младши автоконтрольор II степен“ и „Младши полицейски инспектор“, в периода 20.03.2023 г. – 27.10.2023 г., съгласно Каталог определен със Заповед № 8121к-11765/03.10.2022 г. и тематичен план със специализационен етап включващ в част 5-та теми по контрол на пътното движение и използване на технически средства за контрол. Изрично е отразено в писмото изпратено от Академия на МВР, ЦСПП-гр. Пазарджик, че св. Н. З. е обучен и завършил успешно след положен изпит курс за длъжностите „Полицай“, „Водач на оперативен автомобил II степен“, „Младши автоконтрольор II степен“ и „Младши полицейски инспектор“, като е изрично посочено, че е обучен да съставя АУАН по ЗДвП, както и да работи с технически средства за употреба на алкохол, вкл. алкотест дрегер 7510.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Въз основа на извършена служебна проверка съдът счита, че при съставянето на АУАН и издаването на атакуваното НП не са допуснати съществени процесуални нарушения – АУАН, както и НП са издадени от компетентен административен орган, спазена е формата 4 за съставянето им, като същите съдържат всички необходими реквизити. Колкото до описанието на нарушението, съдът намира, че изложеното в НП и АУАН е напълно достатъчно, за безспорното му установяване. Ясно е посочено мястото и времето на извършване на нарушението, описано е поведението на водача на МПС изразяващо се в неговия ясен и недвусмислен, категоричен отказ да бъде тестван с техническо средство за употреба на алкохол, а именно Алкотест дрегер 7510, с фабр. № ARDM-0267, както и последвалото издаване на задължителния талон за медицинско изследване, който жалбоподателят самоволно е отказал да подпише и получи, което е било надлежно удостоверено в разписка с подписа на св. С.. В тази насока последният не оспорва изобщо обстоятелството, че в процесната вечер след приключване на проверката е бил заведен във ФСМП-гр. Рила, като там отново е отказал да даде и кръвна проба за установяване концентрацията на алкохол пред медицинските лица. Не спори и относно обстоятелството, че е пречел при извършване на проверката и съставянето на АУАН и ТМИ, като изведнъж е потеглил самоволно по време на проверката с процесния автомобил, като поради това е бил задържан по реда на ЗМВР от свидетелите З. и С..