Решение № 76 от 04.09.2023, Районен съд - Карлово

РЕШЕНИЕ

№ 76 гр. Карлово, 04.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, І-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Анна Г. Георгиева при участието на секретаря Маргарита Ст. Тянчева като разгледа докладваното от Анна Г. Георгиева Административно наказателно дело № 20235320200257 по описа за 2023 година За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

С наказателно постановление № 22-0281-001364 от 12.01.2023 г. на Началника на РУ- Карлово към ОД на МВР- Пловдив, на А. И. К., ЕГН **********, от гр. К., П. обл., ул. „Б.“ ** са наложени административни наказания на основание чл.183 ал.1 т.1 пр.1 и 2 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/- глоба в размер на 10 лв., за нарушение на чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП; на основание чл.185 от ЗДвП- глоба в размер на 20 лв., за нарушение на чл.139 ал.2 т.1 от ЗДвП; на основание чл.185 от ЗДвП- глоба в размер на 20 лв., за нарушение на чл.139 ал.2 т.2 от ЗДвП и на основание чл.185 от ЗДвПглоба в размер на 20 лв., за нарушение на чл.139 ал.2 т.4 от ЗДвП.

Недоволен от наказателното постановление е останал жалбоподателят и чрез упълномощен процесуален представител го обжалва само в частта му, с която му е наложено на основание чл.183 ал.1 т.1 от ЗДвП административно наказание глоба в размер на 10 лв., за нарушение на чл.100 ал.1 т.1 пр.1 и 2 от ЗДвП. С жалбата прави искане за отмяната му като незаконосъобразно и неправилно. Излага доводи. Претендират се разноски.

В с.з. жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Представлява се от адв. П., който поддържа жалбата. По същество пледира за отмяна на атакуваното наказателно постановление като неправилно и незаконосъобразно. Излага доводи, твърдейки допуснато нарушение на 1 процедурата по издаване на наказателното постановление в оспорваната част, а именно чл.18 от ЗАНН.

Органът, издал наказателното постановление, редовно призован, не изпраща представител. Взема становище за неоснователност на жалбата.

Излага доводи за правилност и законосъобразност на атакуваното наказателно постановление като иска от съда същото да бъде оставено в сила. Излага становище за прекомерност на адвокатския хонорар при евентуално уважаване на жалбата.

Съдът, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на страните, намери за установено от фактическа страна следното:

Жалбата е подадена в срок, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Разгледана от съда е основателна.

След като обсъди събраните по делото гласни доказателства чрез показанията на разпитаните в качеството на свидетел полицейски служители Г. А. като актосъставител и Ц. У. като свидетел по акта и очевидец при установяване на нарушението, както и приобщените писмени доказателстванаказателно постановление № 22-0281-001364 от 12.01.2023 г., разписка за връчването му, АУАН серия GA № 735465/29.12.2022 г., справка за собственост на МПС, справка за нарушител/водач, заповед № 8121з1632/02.12.2021 г., заповед № 317з-11675/31.12.2021 г., заповед № 8121К10478/15.11.2018 г., съдът намира за установено следното:

С АУАН серия GA № 735465/29.12.2022 г. оправомощено длъжностно лице, съгласно заповед № 317з-11675/31.12.2021 г. приело, че жалбоподателят К. е осъществил нарушения на разпоредбите на чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП, чл.139 ал.2 т.1 от ЗДвП, чл.139 ал.2 т.2 от ЗДвП и чл.139 ал.2 т.4 от ЗДвП, тъй като на 29.12.2022 г., в 02,45 часа, в гр. К., на ул. „Т.К.“ до ***, с посока на движение от север на юг, управлявал собствения си лек автомобил „Мерцедес *****“ с рег. № *****, като при проверка водачът не носил свидетелство за управление на МПС и контролен талон към него, както и не бил оборудвал управлявания от него автомобил с обезопасителен триъгълник, аптечка и светлоотразителна жилетка.

Така съставения АУАН жалбоподателят подписал без възражения и получил препис от същия.

Въз основа на така съставения АУАН, на 12.01.2023 г. оправомощено длъжностно лице, съгласно заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. и заповед № 8121К-10478/15.11.2018 г. издало атакуваното наказателно постановление, с което при идентични с акта обстоятелства по нарушенията, дата и място на извършване, на жалбоподателя били наложени административни наказания на основание чл.183 ал.1 т.1 от ЗДвП- глоба в размер на 10 лв., за нарушение на чл.100 ал.1 т.1 пр.1 и 2 от ЗДвП; на основание чл.185 от ЗДвП- глоба в размер на 20 лв., за нарушение на чл.139 ал.2 т.1 от ЗДвП; на основание 2 чл.185 от ЗДвП- глоба в размер на 20 лв., за нарушение на чл.139 ал.2 т.2 от ЗДвП и на основание чл.185 от ЗДвП- глоба в размер на 20 лв., за нарушение на чл.139 ал.2 т.4 от ЗДвП.

Наказателното постановление било връчено на жалбоподателя на 26.05.2023 г., а жалбата срещу него- депозирана на 03.06.2023 г.

Процесната жалба касае наказателното постановление само в частта му, с която е наложено, на основание чл.183 ал.1 т.1 от ЗДвП, административно наказание глоба в размер на 10 лв., за нарушение на чл.100 ал.1 т.1 пр.1 и 2 от ЗДвП. Съдът, извършвайки служебно проверка за законосъобразност в обжалваната част, намира, че атакуваното наказателно постановление страда от съществено процесуално нарушение, налагащо неговата отмяна. Както в АУАН, така и в наказателното постановление са описани две деяния, както неносене на СУМПС, така и на контролния талон към него, които представляват отделни и самостоятелни нарушения. В същото време е наложено само едно единствено административно наказание на основание чл.183 ал.1 т.1 предл. 1 и 2 ЗДвП. По този начин административнонаказващият орган е допуснал нарушение на разпоредбата на чл.18 ЗАНН, която е категорична, че когато с едно деяние са извършени няколко административни нарушения или едно и също лице е извършило няколко отделни нарушения, наложените наказания се изтърпяват поотделно за всяко едно от тях. Като е наложил само едно наказание за две отделни нарушения, наказващият орган е допуснал съществено процесуално нарушение, което не може да бъде преодоляно в хода на съдебното производство, още повече, че е абсолютно неясно за кое от двете твърдени нарушения е наложено наказанието. Горното има значение при извършване преценка от страна на съда досежно приложението на чл.2 и чл.3 от ЗАНН, предвид настъпилата поблагоприятна за жалбоподателя промяна в законодателството на чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП, обн. в ДВ, бр. 67 от 04.08.2023 г., предвиждаща отпадане на задължението за водача на МПС да носи контролен талон към СУМПС. Ето защо, с налагането на едно наказание за установените в случая две нарушения- неносене на СУМПС и неносене на контролен талон към СУМПС, освен че се явява неясна волята на наказващия орган, за кое от двете нарушения е наложил наказанието, но и се препятства възможността за приложение на по- благоприятния закон спрямо дееца, което нарушава правата му.

По изложените мотиви, съдът намира атакуваното наказателно постановление в обжалваната му част- досежно наложеното, на основание чл.183 ал.1 т.1 от ЗДвП, административно наказание глоба в размер на 10 лв., за нарушение на чл.100 ал.1 т.1 пр.1 и 2 от ЗДвП, за незаконосъобразно, поради което следва същото да бъде отменено. В останалата част- досежно наложените административни наказания на основание чл.185 от ЗДвП- глоба в размер на 20 лв., за нарушение на чл.139 ал.2 т.1 от ЗДвП; на основание чл.185 от ЗДвП- глоба в размер на 20 лв., за нарушение на чл.139 ал.2 т.2 от ЗДвП и на основание чл.185 от ЗДвП- глоба в размер на 20 лв., за нарушение 3 на чл.139 ал.2 т.4 от ЗДвП, наказателното постановление е влязло в сила.

Тъй като в случая жалбата се явява изцяло уважена и е налице своевременно направено искане от страна на жалбоподателя за присъждане на разноски, същото следва да бъде уважено.

Представен е по делото договор за правна защита и съдействие, от който се установява, че жалбоподателят е заплатил на процесуалния си представител сумата от 400 лв. Съгласно чл.18 ал.2 вр. чл.7 ал.2 т.1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /изм. и доп. ДВ, бр. 8 8 от 4.11.2022 г./ минималното адвокатското възнаграждение за процесния вид дело е 400 лв. Претендира се сумата от 400 лв., която се явява съответна на посочения минимален размер на адвокатското възнаграждение за този вид дела. При този изход на делото и на основание чл.63 ал.3 от ЗАНН във вр. с чл.144 във вр. с чл.143 ал.1 от АПК следва направените разноски от жалбоподателя за процесуален представител в размер от 400 /четиристотин/ лева да се възложат в тежест на ОДМВРПловдив, към чиято структурна единица принадлежи органът, издал атакуваното наказателно постановление.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 22-0281-001364 от 12.01.2023 г. на Началника на РУ- Карлово към ОД на МВР- Пловдив, в частта му, с която на А. И. К., ЕГН **********, от гр. К., П. обл., ул. „Б.“ ** е наложено административно наказание на основание чл.183 ал.1 т.1 пр.1 и 2 от ЗДвПглоба в размер на 10 лв., за нарушение на чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП.

ОСЪЖДА ОД на МВР- Пловдив да заплати на А. И. К., ЕГН **********, от гр. К., П. обл., ул. „Б.“ ** сумата от 400 /четиристотин/ лева, представляващи направените по делото разноски за адвокатски хонорар на процесуален представител.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване от страните в четиринадесетдневен срок от съобщаването му пред Административен съд гр.

Пловдив.

МТ

Съдия при Районен съд – Карлово: _______________________ 4