Решение № 20 от 26.02.2026, Районен съд - Белоградчик

РЕШЕНИЕ

№ 20 гр. Белоградчик, 26.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЕЛОГРАДЧИК, ІІІ-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Божидарка Д. Йосифова при участието на секретаря БЕАТРИС Д. ПЕТРОВА като разгледа докладваното от Божидарка Д. Йосифова Гражданско дело № 20251310101298 по описа за 2025 година

Предявен е иск с правно основание чл. 49, ал. 1 СК, във вр. с чл. 322, ал. 2 ГПК – прекратяване на брака с развод.

В Исковата молба, ищеца И. В. Б. твърди, че с ответницата Л. Н. Б., са сключили граждански брак от 04.04.1990 г. , за което е съставен Акт за граждански брак № 0026 от 04.04.1990 г. на Община Белоградчик. Сочи, че от брака си нямат непълнолетни деца. Твърди, че през последните години между него и ответницата възникнал и сериозни противоречия помежду им, като е налице неразбирателство по основни въпроси, касаещи съвместния им живот като съпрузи, както от битов, така и от емоционален характер, породени от несходство в характерите. Ищецът излага, че в семейството им отдавна липсва взаимно доверие и уважение. Поради влошените отношения, ищеца сочи, че към момента с ответницата са фактически разделени. Ищецът твърди, бракът им е опразнен от съдържание, като той съществува само формално и е налице невъзможност от продължаване на съвместното съжителство на съпрузите.

Ищецът не претендира да му бъде предоставено за ползване семейното им жилище. Няма претенции за присъждане на издръжка от ответницата след 1 прекратяване на брака. По отношение фамилното име на ответницата, няма претенции същото да бъде променено.

При тези съображения, се моли съда да прекрати сключения между страните граждански брак, като дълбоко и непоправимо разстроен , без съда да се произнася по въпроса за вината за разтрогването му.

В подкрепа на иска са представени писмени доказателства.

В съдебно заседание, ищеца се явява лично и с процесуален представител – адв. П. С. от АК – Видин.

По искане на процесуалния представител на ищеца, по делото е допуснат и разпитан свидетеля Х. И.В. - син на страните по делото.

В срока по чл. 131 ГПК, отговор от страна на ответницата не е постъпил.

В открито съдебно заседание ответницата се явява лично. Оспорва иска за прекратяване на брака с развод. Твърди, че е болна и не може да се издържа сама от доходите си. Не е съгласна брака да се прекрати, въпреки влошените им отношения с ищеца и настъпилата фактическа раздяла.

Съдът, като взе предвид исковата молба и след като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

Видно от представеното по делото Удостоверение за сключен граждански брак, ищеца И. В. Б. и ответницата Л. Н. Б., са сключили граждански брак от 04.04.1990 г., за което е съставен Акт за граждански брак № 0026 от 04.04.1990 г. на Община Белоградчик. Родените от брака им деца, са навършили пълнолетие.

От разпита на изслушаният по делото свидетел - Х. И. В. - син на страните по делото, се установи, че родителите му не живеят заедно от около 5-6 месеца, като ищеца живее при сина си - св. В., а ответницата е останала да живее в семейното им жилище. Свидетелят посочи, че причината двамата съпрузи да се разделят е, че ищеца е създал извънбрачна връзка с друга жена.

Поради тази причина, между двамата съпрузи възникнали скандали и неразбирателство през последните месеци. Свидетелят Христо В. сподели възприятията си, че родители му не могат да подобрят отношенията си и да заживеят заедно отново. Свидетелят заявява, че семейното им жилище, в което е останала да живее ответницата е негова собственост и е съгласен майка му 2 да остане да живее в него, като баща му няма претенции за ползването му.

Съдът изцяло кредитира показанията на разпитания по делото свидетел, въпреки, че същия е роднина по права линия и на двамата съпрузи - техен син.

Именно хората от най – близкия роднински кръг могат да опишат тези толкова лични отношения между съпрузите.

При така събраните по делото доказателства, съдът намира, че в брака на съпрузите е настъпило дълбоко и непоправимо разстройство. Двамата съпрузите живеят фактически разделени в продължение на вече половин година. Фактическата раздяла е допринесла до безвъзвратното им отчуждение като брачна двойка. Поради това, съществуването на брака между страните е безпредметно. Всеки от съпрузите има свой собствен живот, без ангажимент към другия. Двамата не поддържат никакви контакти по между си. Поради това, бракът е опразнен от своето съдържание. Липсват духовни и физически контакти между съпрузите. Брачната връзка е само формална, а брачните отношения са лишени от взаимна привързаност, доверие и готовност за взаимопомощ и разбирателство. Липсват общи грижи за осигуряване на благополучието на семейството, поради което и формалното му съществуване е безпредметно. Бракът не функционира и неговото запазване не е оправдано, поради което е необходимо правното положение да се съобрази с фактическото.

Съдът намира, че въпреки оспорването на ответницата - че не желае брака да бъде прекратен и да бъде запазена брачната връзка, същото се явява неоснователно. Видно е от събраните по делото доказателства, в частност - от свидетелските показания на свидетеля В., че възстановяването на отношенията между съпрузите е невъзможно. Невъзможно е и двамата да съжителстват заедно. Видно от представеното по делото Постановление за отказ да се образува ДП от 19.12.2025 г. на РП - Видин, ответницата е подавала сигнал до полицията за упражнено спрямо нея домашно насилие от страна ищеца. Очевидно е, че отношенията между съпрузите са изключително влошени и непоносими. Това пролича дори и в съдебната зала по време на проведеното открито съдебно заседание. След като отношенията между съпрузите са неразривно разрушени, то съществуването на брака им е безпредметно.

Поради това, съдът намира, че брака между страните следва да бъде 3 прекратен с развод, поради настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство без съда да се произнася по въпроса за вината, тъй като с исковата молба е десезиран за произнасяне по този въпрос, а от страна на ответницата не е предявена насрещна искова претенция по този въпрос.

Родените от брака деца на съпрузите са навършили пълнолетие, поради което в настоящото производство не стои въпроса за определяне на родителски права, режим на лични отношения и издръжка на непълнолетни.

По въпроса за семейното жилище, съдът намира, че същото след прекратяване на брака следва да бъде предоставено за ползване на ответницата. Установи се, че ищеца го е напуснал и няма претенции за неговото ползване. Въпреки, че ответницата не представи никакви писмени доказателства, доказващи твърдяно си влошено здравословно състояние диабет, поставяне на стендове, след като ищеца няма претенции, то ответницата е тази на която съдът следва да предостави ползването на семейното жилище след развода.

Претенции за издръжка от страна на ищеца към ответницата - няма.

Видно от представеното по делото Удостоверение за сключен граждански брак, при сключване на същия, ответницата е приела да носи фамилното име на съпруга си – Б.. В исковата молба ищеца заявява, че „няма претенции името на ответницата да бъде променено“. В съдебно заседание, ответницата не изрази становище по този въпрос, тъй като цялостната й процесуална позиция бе, че не желае развод.

Съдът намира следното: Съгласно сега действащия СК, правото на промяна на фамилното име, е предоставено единствено на съпруга, който е променил фамилното си име при сключване на брака. Единствено от него зависи дали и след развода ще запази фамилното име, прието при сключване на брака или ще се върне към ползване на предбрачното си фамилно име. За запазване на брачното фамилно име не е необходимо съгласието на другия съпруг. Сега действащата правна норма не поставя въпросът за фамилното име в зависимост от волята на съпруга, чието фамилно име е прието при сключването на брака.

Предвид гореизложеното и с оглед на това, че ответницата не изрази изрично становище, че желае да възстанови предбрачното си фамилно име, то след развода същата да продължи да носи брачното си фамилно име - Б..

4

Страните по делото следва да понесат солидарно разноските по окончателната държавна такса Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, която следва да бъде платена в полза на съда.

Съгласно чл. 329, ал.1, изр. 2 – ро ГПК, останалите разноски в процеса следва остават в тежест на страните така, както са ги направили.

Процесуалният представител на ищеца изрично заяви в хода на устните състезания, че нямат претенции за разноски по делото.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ДОПУСКА развод между И. В. Б., с адрес: с. Г, общ. Ч, обл. В, ул. „” № , ЕГН ********** и Л. Н. Б., с адрес: с. , общ. Ч, обл. В, ул. „” № , ЕГН **********, като прекратява сключеният граждански брак с Акт за граждански брак № 0026 от 04.04.1990 г. на Община – Белоградчик, поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брака, без да се произнася по въпроса за вината.

Спор за родителски права, режим на лични отношения и издръжка на деца - няма, тъй като родените от брака деца, са навършили пълнолетие.

Семейното жилище - Къща, с административен адрес : с адрес: с. , общ.

Ч, обл. В, ул. „” № , след развода СЕ ПРЕДОСТАВЯ ЗА ПОЛЗВАНЕ на съпругата Л. Н. Б., с адрес: с. Г, общ. Ч, обл. В, ул. „” № , ЕГН ********** .

Съпрузите не си дължат издръжка един на друг.

След развода съпругата Л. Н. Б., с адрес: с. Г, общ. Ч, обл. В, ул. „” № , ЕГН **********, да продължи носи брачното си фамилно име – Б.;

ОСЪЖДА И. В. Б., с адрес: с. Г, общ. Ч, обл. В, ул. „” № , ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ по сметката на РС – Белоградчик, окончателната държавна такса в размер на 10.23 евро, както и 2.56 евро в случай на служебно издаване на изпълнителен лист в полза на съда за държавната такса.

ОСЪЖДА Л. Н. Б., с адрес: с. , общ. Ч, обл. В, ул. „” № , ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ по сметката на Районен съд – Белоградчик, окончателна държавна такса в размер на 10.23 евро, както и 2.56 евро в случай на служебно издаване на изпълнителен лист в полза на съда за държавната такса.

5

На осн. чл. чл. 329, ал.1, изр. 2 – ро ГПК, другите разноски по делото остават в тежест на страните така, както са ги направили.

Решението подлежи на обжалване пред ОС – Видин в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Белоградчик: _______________________ 6

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 20 гр. Белоградчик, 26.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЕЛОГРАДЧИК, ІІІ-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Божидарка Д. Йосифова при участието на секретаря БЕАТРИС Д. ПЕТРОВА като разгледа докладваното от Божидарка Д. Йосифова Гражданско дело № 20251310101298 по описа за 2025 година

Предявен е иск с правно основание чл. 49, ал. 1 СК, във вр. с чл. 322, ал. 2 ГПК – прекратяване на брака с развод.

В Исковата молба, ищеца И. В. Б. твърди, че с ответницата Л. Н. Б., са сключили граждански брак от 04.04.1990 г. , за което е съставен Акт за граждански брак № 0026 от 04.04.1990 г. на Община Белоградчик. Сочи, че от брака си нямат непълнолетни деца. Твърди, че през последните години между него и ответницата възникнал и сериозни противоречия помежду им, като е налице неразбирателство по основни въпроси, касаещи съвместния им живот като съпрузи, както от битов, така и от емоционален характер, породени от несходство в характерите. Ищецът излага, че в семейството им отдавна липсва взаимно доверие и уважение. Поради влошените отношения, ищеца сочи, че към момента с ответницата са фактически разделени. Ищецът твърди, бракът им е опразнен от съдържание, като той съществува само формално и е налице невъзможност от продължаване на съвместното съжителство на съпрузите.

Ищецът не претендира да му бъде предоставено за ползване семейното им жилище. Няма претенции за присъждане на издръжка от ответницата след 1 прекратяване на брака. По отношение фамилното име на ответницата, няма претенции същото да бъде променено.