Решение № 21 от 16.01.2026, Софийски окръжен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 21 гр. София, 16.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ивайло Хр. Родопски

Членове:

Димитър Г. Цончев

Магдалена Д. Инджова като разгледа докладваното от Димитър Г. Цончев Въззивно гражданско дело № 20251800501142 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба на Х. И. В., ЕГН **********, с адрес: с. Ч., общ.

Ч., ул. „Г. Д.“ № ... – длъжник по изпълнително дело № 20187920400125 г. по описа на Ч. – Г. К., рег. № 792 с район на действие ОС – София, против негово разпореждане от 30.09.2025 г., с което е оставена без уважение Молба с вх. № 03669/30.09.2025 г. за прекратяване на изпълнителното дело.

В жалбата се твърди, че разпореждането е неправилно . Изпълнително дело № № 20187920400125 е образувано при частен съдебен изпълнител Г. К. по молба на взискателя „Кредит инкасо инвестмънтс БГ“ ЕАД, въз основа на издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 281/16.04.2010 г. на PC-Ботевград срещу длъжника И. К.В., ЕГН **********. Изпълнителният лист е издаден на кредитора „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС ЕАД, ЕИК ........... Длъжникът И. К.В. е починал на 26.01.2022 г. Ч. Г.

К. е конституирал по изпълнителното дело наследниците по закон на починалия длъжник /трите му дъщери/: Х. И. В., ЕГН **********, М. И. В., ЕГН ********** и Т. И. В., ЕГН **********.

Съдебният изпълнител е наложил запор на банковите сметки на Х. В. и е започнал принудително събиране на задължението по изпълнителния лист.

Жалбоподателката Х. И. В. получава покана за доброволно изпълнение с изх.

№ 01987 от 26.05.2023г., в която няма даден срок за приемане или отказ от наследството на починалия длъжник и неин баща - И. К.В..

Х. И. В. е направила отказ от наследството на баща й И. К.В., ЕГН 1

**********. Съгласно Определение на Районен съд - Ботевград № 703/28.08.2025г. по ч.гр.д. № 20251810101805/2025г. отказът на Х. И. В. е вписан в особена книга и е издадено Удостоверение от 28.08.2025г. Отказът е вписан под № 101, стр.54 / 28.08.2025г. Тя е изпратила Удостоверението за отказ от наследство на Ч. Г. К., получено от него на 26.09.2025г., придружено от Молба с вх. № 03669/30.09.2025 г., с отправено искане да бъде вдигнат запора на банковите сметки и възстановени принудително събраните от съдебния изпълнител суми от банковата й сметка.

С разпореждане от 30.09.2025 г. съдебният изпълнител е оставил без уважение Молба с вх. № 03669/30.09.2025 г. за прекратяване на изпълнителното дело.

Твърди се, че разпореждането е неправилно, тъй като жалбоподателката в качеството й на наследник по закон на своя баща е направила изричен отказ от наследство, който е вписан в Районния съд в особена книга съгласно изискванията на закона. Действието на отказа от наследство не е от момента на вписването, а има действие от момента на смъртта на наследодателя, както няма законоустановен срок за извършването на отказ от наследство. От друга страна Ч. Г. К. в поканата за доброволно изпълнение не е указал нито е дал срок за приемане или отказ от наследство, а директно е конституирал наследниците по закон като длъжници по изпълнителното дело.

Нито един от наследниците по закон не е предприел каквито и да е действия по приемане на наследството, тъй като наследодателят им не с оставил абсолютно никакво имущество. Но това е предмет на доказване в друго производство. Заинтересованите лица /включително и взискателя/ не е предприел действия по иницииране на процедурата по чл.51 от ЗН.

Единственият компетентен орган, който може да определи срок за приемане или отказ от наследство и да постанови вписването на такъв, е районният съд.

В този смисъл, дори и да се допусне, че съдебният изпълнител е дал срок за заявяване с поканата дали се приема или не наследството, съдебната практика е категорична, че незаявяването на отказ от наследство в предоставения от съдебния изпълнител срок не води до отпадане на правото на наследника да се откаже от наследството. Аргумент в подкрепа на това становище е и разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от ЗН, съгласно която, ако наследникът в дадения му срок не отговори, губи правото да приеме наследството, но не и да се откаже от наследството.

След заявяването на отказ от наследство Х. В., тя е загубила качеството си на наследник на баща й И.В. с обратна сила, поради което срещу нея не могат да бъдат извършвани действия по принудително изпълнение във връзка с удовлетворяване на кредитора на починалия длъжник. Отказът в случая е бил извършен по реда на чл.52 във вр. е чл.49 ал.1 от ЗН и е породил предвиденото в чл.53 от ЗН. В този смисъл, съдебният изпълнител трябва да прекрати изпълнителното производство спрямо Х. В. , да вдигне наложените запори и да възстанови принудително събраните суми.

В мотиви, изложени по реда на чл. 436, ал. 3 ГПК, съдебният изпълнител излага съображения за неоснователност на жалбата, като развива доводи, че след получаване на поканата за доброволно изпълнение на 30.05.2023 г., жалбоподателката не е възразила, дори не е изразила твърдение, че не следва да бъде привличана в качеството на длъжник по изпълнителното дело, тъй 2 като не е приела наследството от баща си. Х. В. е получила уведомяването от Ч., че дължи плащане на наследеното от баща си И.В. задължение, приела го е, но е счела, че това наследено задължение е погасено поради изтекла погасителна давност, а изпълнителното производство трябва да се прекрати поради бездействие на взискателя и на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.

Именно по това нейно твърдение и отправено искане, СОС се е произнесъл с влязло в сила Решение № 486/02.10.2023г. по ВГД № 20231800500581. Едва след като е наложен запор върху вземанията на Х. В. и са постъпили суми по сметката на Ч. в изпълнение на запорното съобщение от 22.07.2025г., изпратено до третото лице „Банка ДСК“ АД, жалбоподателят В. депозирала пред Ч. удостоверение от дата 28.08.2025г. за отказ от наследството на И.В. и е отправила искане за прекратяване на изпълнителното производство по отношение на нея именно на това основание. С оглед изложеното, съдебният изпълнител прави извод, че е налице хипотезата на чл. 49, ал. 2 от ЗН, а именно за приемане на наследство с конклудентни действия от страна на жалбоподателя В., преди да бъде представено удостоверението за отказ.

Всички нейни предходни действия (бездействия) и цялостното й поведение са в подкрепа на този извод, а след като веднъж е приел наследството, наследникът не може в последствие да се откаже от него.

Взискателят „Кредит инкасо инвестмънтс БГ“ ЕАД изразява становище за неоснователност на жалбата, тъй като предвид изминалия тригодишен период от смъртта на наследодателя си И.В., счита че жалбоподателката е приела наследството с конклудентни действия. През този немалък период от време и имала възможност да се разпореди с активите на наследството.

Твърди се, че Ч. не разполага с компетентност да се произнесе относно недействителността на представените отказ от наследство.

След преценка на данните по делото поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира жалбата процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК от легитимирано лице и е насочена срещу действие на съдебния изпълнител, което подлежи на съдебен контрол по арг. чл. 435, ал. 2, т. 6 ГПК.

Разгледана по същество е основателна, като съображенията са следните:

Изпълнително дело № 20187920400125 г. по описа на Ч. – Георги К., рег. № 792 с район на действие ОС – София е образувано 10.05.2018 г. по молба на взискателя „Кредит инкасо инвестмънтс БГ“ ЕАД срещу длъжника И. К.В. за принудително събиране на сумите по издадения в полза на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД изпълнителен лист по ч.гр.д. № 446/2010 г. по описа на Районен съд – Ботевград, вземанията по който са цедирани в полза на взискателя.

Длъжникът е починал на 26.01.2022 г. и на 20.04.2022 г. Ч. е конституирал служебно наследниците му – М. И. В., Т. И. В. и Х. И. В. дъщери.

На 30.05.2023 г. Х. И. В. е получила лично покана за доброволно изпълнение. С молба от 15.06.2023 г. тя е отправила искане за прекратяване на изпълнителното производство, която е оставена без разглеждане в една част и без уважение в друга с разпореждане от 23.06.2023г. на съдебния изпълнител.

Разпореждането е обжалвано и потвърдено с Решение № 486 от 3

02.10.2023г. постановено по в.гр.д. № 581/2023 г. на Софийския окръжен съд.

С Молба с вх.№ 02307/11.06.2025г. на взискателя „Кредит инкасо инвестмънтс Бг“ ЕАД е поискал и на 22.07.2025 г. съдебният изпълнител е наложил запор върху банковите сметки на жалбоподателката Х. В. в „Банка ДСК“ АД, вследствие на което е насочено принудително изпълнение върху вземания на длъжника.

С Определение № 703/28.08.2025г. по ч.гр.д. № 1805/2025г. на Районен съд - Ботевград е вписан под № 101, стр.54 / 28.08.2025 г. в особената книга на съда отказът на Х. И. В. от наследството, оставено й от И. К.В.и е издадено удостоверение от 28.08.2025г.

С Молба с вх. № 03669/26.09.2025г. жалбоподателката Х. В. е поискала вдигане на наложения запор върху банковите й сметки и прекратяване по отношение на нея изпълнителното производство, поради направения отказ от наследство.

С обжалваното разпореждане от 30.09.2025 г. молбата с вх. № 03669/30.09.2025 г. за прекратяване на изпълнително дело № 20187920400125 г. по описа на Ч. – Г. К., рег. № 792 с район на действие ОС – София е оставена без уважение. Изложени са мотиви, че е наследството на И.В. е прието с конклудентни действия от страна на длъжницата В., преди да бъде вписан отказа й от наследство.

Този извод е неправилен.

Съгласно разпоредбата на чл. 429, ал. 2 ГПК издаденият изпълнителен лист срещу наследодателя може да бъде изпълняван и върху имуществото на неговите наследници, освен ако те установят, че са се отказали от наследството или че са го приели по опис. Когато наследникът не е приел наследството, съдебният изпълнител определя срока по чл. 51 от Закона за наследството, като съобщава изявлението на наследника на съответния районен съдия, за да бъде надлежно вписано. Тълкуването на разпоредбата сочи, че съдебният изпълнител е този на когото е вменено в задължение да изпълни процедура по чл. 51 ЗН, както и да съобщи на съответния районен съд резултата от процедурата, за да бъде вписан той, в интерес на конкретното производство и на гражданския оборот като цяло. За да приложи неблагоприятната последица на чл. 429, ал. 2 ГПК и да предприеме принудително изпълнение върху имуществото на наследник, не е достатъчно Ч. само да установи какво е основанието за наследяване, а и дали наследството е прието. Ето защо негово е задължението да процедира по указания в цитираната разпоредба начин, служебно, за да обезпечи законосъобразността на действията си, а не само по инициатива на заинтересованата страна.

В случая, след като е обезпечен интереса на взискателя чрез наложените запори върху имуществото на наследник, Ч. К. е следвало да установи дали наследницата е приела наследството на баща си-длъжник по делото, а когато установи, че не е прието наследството – да определи срок по чл. 51 ЗН. Вместо това, след изтичане на срока за доброволно изпълнение, съдебният изпълнител направо е преминал към принудително събиране на сумите по издадения срещу наследодател изпълнителен лист. Нещо повече при представени безспорни доказателства, че вече има вписан от наследника 4

Х. И. В. отказ от наследството на нейния баща – длъжника И. К.В. е постановил обжалвания отказ да прекрати изпълнителното производство, което вече е спрямо чужд на наследствения дълг правен субект. Съдебният изпълнител незаконосъобразно е счел, че с действията си Х. В. е приела наследството, като последващия отказ е недействителен. Касае се до влязъл с сила съдебен акт и съдебният изпълнител не разполага с правомощие инцидентно да преценява неговата действителност. Това може да стане единствено в нарочно съдебно производство, инициирано от заинтересованите лице. С тези си действия, без да има право да преценява прието ли е наследството преди вписването на изричния отказ от същото, съдебният изпълнител осъществява дейността на съда и обезсмисля исковото производство, продължавайки да събира сумите по издадения срещу наследодателя изпълнителен лист. Поради направения отказ от наследство, изпълнителният лист издаден спрямо длъжника е престанал да разпростира субективните си предели спрямо отказалия се наследник - жалбоподателката Х. И. В. и не може да намери приложение разпоредбата на чл. 429, ал. 2, пр. 1 ГПК. Същата, конституирана като длъжник, не е с надлежна процесуалноправна легитимация, поради което и липсва законово основание за участието й в изпълнителния процес.