Решение № 715 от 04.12.2023, Районен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 715 гр. Враца, 04.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Иван Цв. Иванов при участието на секретаря А. Л. М. като разгледа докладваното от Иван Цв. Иванов Гражданско дело № 20231420101602 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 124 и следващите от ГПК.

Предявен е иск с правно основание чл. 439, във вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК.

Делото е образувано по предявен от Р. В. Я. с ЕГН ********** и адрес гр. . ******** срещу „Кредит Инкасо Инвестмънт БГ“ ЕАД с ЕИК 202423225, седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Панчо Владигеров“ № 21, сграда „Бизнес център Люлин 6“, ет.

2.

В обстоятелствената част на исковата молба се твърди, че вземанията на ответника срещу нея, предмет на принудително изпълнение по изпълнително дело № 564/2023 г. по описа на ЧСИ И. Ц. с рег. № *** в КЧСИ следва да се считат за погасени по давност поради изтичането на общата петгодишна давност по чл. 110 от ЗЗД. Поддържа се, че въз основа изпълнителен лист от 14.11.2011 г., издаден по ч. гр. дело № 4667/2011 г. на Врачански районен съд, след влизане в сила на заповед № 3178 от 20.10.2011 г. за изпълнение по чл.

410 от ГПК, с който изпълнителен лист са присъдени процесните задължения, било образувано изпълнително дело № 890/2013 г. по описа на ЧСИ В. Й. с рег. № ***в КЧСИ, по което ответникът „Кредит Инкасо Инвестмънт БГ“ ЕАД бил конституиран като взискател в качеството му на частен правоприемник на кредитора по изпълнителния лист „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД с ЕИК 130697606, по-късно преобразувано като изпълнително дело № 6645/2020 г. на ЧСИ Ц. Н. с рег. № ***в КЧСИ, по които дела били предприемани 1 действия по изпълнението, но не били предприемани същински изпълнителни действия, поради което погасителната давност за процесните вземания е изтекла на 14.01.2017 г. (пет години след датата на издаването на изпълнителния лист). На 27.03.2023 г. със същия изпълнителен лист, посочен по-горе, било образувано изпълнително дело № 564/2023 г. по описа на ЧСИ И. Ц. с рег. № ***в КЧСИ, като обаче към момента на образуването му погасителната давност за вземанията била изтекла.

По така изложените съображения за недължимост на сумите по изпълнителен лист от 14.11.2011 г., издаден по ч. гр. дело № 4667/2011 г. на Врачански районен съд, а именно сумата 1 409,17 лева – главница до погасяване на вземането по договор за кредит от 07.07.2008 г., ведно със законната лихва върху главницата от 18.10.2011 г. до окончателното й изплащане, сумата 525,12 лева – договорна лихва за периода от 30.09.2009 г. до 30.03.2011 г., сумата 289,25 лева-мораторна лихва върху главницата за периода от 30.10.2009 г. до 02.09.2011 г., както и разноските по делото: 44,47 лева-държавна такса и 100,00 леваюрисконсултско възнаграждение, поради изтекла в различни периоди погасителна давност, ищцата Р. Я. моли да бъде признато за установено по отношение на ответника „Кредит инкасо инвестмънт БГ“ ЕАД, че не му дължи същите суми като погасени по давност, както и да бъдат присъдени на ищцата направените по делото разноски.

Ответникът „Кредит Инкасо Инвестмънт БГ“ ЕАД е подал писмен отговор в срока и по реда на чл. 131 от ГПК, с който е оспорил предявените искове. Сочи, че въз основа на изпълнителен лист от 14.11.2011 г., издаден по ч. гр. дело № 4667/2011 г. на Врачански районен съд взискателят е подал молба за образуване на изпълнително дело, съдържаща възлагане на правомощията по чл. 18 от Закона за частните съдебни изпълнители (ЗЧСИ) на съдебния изпълнител, и е било образувано № 890/2013 г. по описа на ЧСИ В. Й., по което многократно са извършвани изпълнителни действия по искания на взискателя, поради което давността е многократно прекъсвана, включително с искането на ответника за конституирането му като взискател в изпълнителното производство в качеството му на частен правоприемник на първоначалния взискател и с извършеното от съдебния изпълнител присъединяване на кредитор-държавата в лицето на Националната агенция по приходите, и липсва изтичане на погасителна давност за процесните задължения. Поддържа се също, че и по изпълнително дело № 6645/2020 г. на ЧСИ Ц. Н. и изпълнително дело № 564/2023 г. по описа на ЧСИ И. Ц. съответните съдебни изпълнители са предприемали необходимите действия по изпълнението, а по последното изпълнително производство има и събрани суми в резултат на наложен запор върху трудовото възнаграждение, като молбата за образуване на изпълнително дело, изпълнителните действия и постъпилите плащания многократно са прекъсвали давноостта, без между отделните прекъсвания да е изтекъл петгодишен давностен срок. Излага се и че до 26.06.2015 г. е било в сила Постановление на Пленума на Върховния съд № 3 от 18.11.1980 г., съгласно което образуването на изпълнителното производство прекъсва давността, а докато трае изпълнителното производство давност не тече. Искането на ответника към съда е да отхвърли предявените искове като неоснователни.

2

Със становище с вх. № 12934/24.10.2023 г. на Врачански районен съд ищцата, чрез пълномощника си адв. Л. В., е доразвила изложените в исковата молба доводи и съображения за основателност на предявения иск, представила е писмено доказателство и е представила списък на разноските по чл. 80 от ГПК.

С молба с вх. № 13281/01.11.2023 г. ответникът, чрез пълномощник адв. Т. Х., също е доразвил изложените в отговора по чл. 131 от ГПК доводи и съображения за неоснователност на иска, направил е възражение с правно основание чл. 78, ал. 5 от ГПК за намаляване на адвокатското възнаграждение на пълномощника на ищцата и е поискал присъждането на сторените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, и взе предвид становищата и доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

Видно от приложения по делото изпълнителен лист от 14.11.2011 г., издаден по ч. гр. дело № 4667/2011 г. на Врачански районен съд, издаден въз основа на влязлата в законна сила заповед № 3178 от 20.10.2011 г. за изпълнение по чл. 410 от ГПК, ищцата Р. Я. е осъдена да заплати на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД с ЕИК 130697606 сумата 1 409,17 лева – главница до погасяване на вземането по договор за кредит от 07.07.2008 г., ведно със законната лихва върху главницата от 18.10.2011 г. до окончателното й изплащане, сумата 525,12 лева – договорна лихва за периода от 30.09.2009 г. до 30.03.2011 г., сумата 289,25 лева-мораторна лихва върху главницата за периода от 30.10.2009 г. до 02.09.2011 г., както и разноските по делото: 44,47 лева-държавна такса и 100,00 лева-юрисконсултско възнаграждение.

Изпълнително дело № 890/2012 г. на ЧСИ В. Й. с рег. № ***в КЧСИ е образувано по молба с вх. № 00298/11.01.2012 г., подадена от взискателя „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, съдържаща възлагане по чл. 18 от ЗЧСИ, срещу длъжника Р. Я., към която е приложен изпълнителен лист от 14.11.2011 г., издаден по ч. гр. дело № 4667/2011 г. на Врачански районен съд за сумите, посочени в исковата молба.

Съдебният изпълнител е извършил проучване на имущественото състояние на длъжника.

Със съобщение с изх. № 6612/19.07.2013 г. на ЧСИ В. Й. съдебният изпълнител е уведомил длъжника Р. Я. за образуваното срещу нея изп. дело № 890/2012 г., както и че е насрочен опис за дата 30.09.2013 г. на адреса по местоживеене на длъжника. По делото липсват данни така насроченият опис да е извършен от съдебния изпълнител.

От страна на „Кредит Инкасо Инвестмънт БГ“ ЕАД е подадена молба с вх. № 4040/24.09.2015 г. на ЧСИ В. Й., към която е приложен договор за цесия от 15.05.2015 г. с приложенията към него, като по изпълнителното дело липсват данни дали същият е връчен на длъжника Р. Я. по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД. По молбата съдебният изпълнител се е произнесъл с постановление от 24.09.2015 г., като е конституирал „Кредит Инкасо Инвестмънт БГ“ ЕАД в качеството на взискател по делото.

С молба с вх. № 159/14.01.2018 г. взискателят „Кредит Инкасо Инвестмънт БГ“ ЕАД е 3 поискал от съдебния изпълнител да извърши справка НАП и при наличие на валидно сключени трудови договори на длъжника Р. Я. да предприеме съответните изпълнителни действия с цел обезпечаване на вземането.

С молба с вх. № 4150/09.05.2019 г. взискателят е поискал от съдебния изпълнител да извърши справка за наличието на разкрити банкови сметки на длъжника и при наличие на такива да им наложи запор.

Изпълнително дело № 890/2012 г. на ЧСИ Валери Йотов е прекратено на 05.01.2022 г. с постановление на съдебния изпълнител на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК – поради настъпила перемпция, като същото е прието за продължаване от ЧСИ Ц. Н. с рег. № ***в КЧСИ под негов номер 6645 от 2020 г., без последният съдебен изпълнител да е извършвал изпълнителни действия.

Изпълнително дело № 6645/2020 г. на ЧСИ Ц. Н. е прекратено на 05.01.2022 г. с постановление на съдебния изпълнител на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК – поради настъпила перемпция.

Видно от изпълнително дело № 564/2023 г. на ЧСИ И. Ц. с рег. № ***в КЧСИ, същото е образувано по молба с вх. № 12824/27.03.2023 г., с възлагане по чл. 18 от ЗЧСИ и с посочен способ „запор на банкова сметка“, въз основа на същия изпълнителен лист, въз основа на който е образувано и изпълнително дело № 890/2012 г. на ЧСИ В. Й., като съдебният изпълнител на 26.05.2022 г. е изпратил запорно съобщение на третото задължено лице „Банка ДСК“ АД.

При така установеното съдът достигна до следните правни изводи:

Съгласно чл. 114 от ЗЗД, давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. В настоящия случай изпълнителен лист от 14.11.2011 г., издаден по ч. гр. дело № 4667/2011 г. на Врачански районен съд, от който произтичат процесните вземания, е издаден въз основа на заповед № 3178 от 20.10.2011 г. за изпълнение по чл. 410 от ГПК, срещу която не е подадено в срок възражение от длъжника и която е влязла в законна сила през месец ноември 2011 г.

С решение № 37 от 24.02.2021 г. по гр. дело № 1747/2020 г. на IV-то г.о. на ВКС пък се прие, че съгласно чл. 117, ал. 2 от ЗЗД, с влизането в сила на заповедта за изпълнение, започва да тече 5-годишната давност за вземанията, установени със сила на присъдено нещо.

С оглед момента на влизане в сила на заповедта за изпълнение, а именно – месец ноември 2011 г., от значение за предявения иск по чл. 439 от ГПК са само фактите, настъпили след тази дата.

По силата на чл. 116, б. „в“ ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането. Съгласно даденото в т. 10 от Т ълкувателно решение № 2/2013 от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСТК на Върховния касационен съд задължително тълкуване, погасителната давност не спира докато трае изпълнителният процес. При изпълнителния процес давността се прекъсва многократно – с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко 4 изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитори, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. Същинско изпълнително действие по смисъла на чл.