Решение № 183 от 13.02.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 183 гр. Варна, 13.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 37 СЪСТАВ, в публично заседание на осми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламен Д. Караниколов при участието на секретаря Таня Г. Иванова като разгледа докладваното от Пламен Д. Караниколов Административно наказателно дело № 20243110204815 по описа за 2024 година установи следното:

Производството е образувано на основание чл.58д. и сл. от ЗАНН.

Подадена е жалба от Н. Л. Д., ЕГН **********, против НП № 248703-001603/06.11.2024 год. на ВПД - Началник Сектор в ОД МВР Варна, Секторр "Специализирани полицейски" - Варна, с което за нарушаване нормата на чл. 104б, т. 2 от ЗДП са му били наложени адм. наказание глоба в размер на 3000.00 /три хиляди/ лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 /дванадесет/ месеца.

В жалбата си въззивникът твърди, че НП е необосновано, неправилно и незаконосъобразно. Счита, че при съставянето на НП са били допуснати 1 съществени нарушения на процесуалните правила, а именно не били отразени правилно обстоятелствата по нарушението и не била изяснена фактическата обстановка. Сочи, че НП било изготвено изцяло въз основа на твърденията на актосъставителя, който бил посочил неточни и неясни факти, което било довело да нарушаване на правото му на защита, тъй като бил в невъзможност да разбере в какво нарушение е обвинен. Отделно от това сочи, че при определяне размера на санкцията АНО не бил взел предвид разпоредбата на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН . Моли НП да бъде отменено.

В съдебното заседание, въззивникът редовно призован не се явява, представлява се от адв. К. В. - ВАК. Последният поддържа жалбата и оспорва фактическата обстановка, а във фазата по същество моли НП да бъде отменено с основен аргумент недоказаност на адм. наказателното обвинение.

Отправя искане за присъждане на направените по делото разноски.

За въззиваемата страна редовно призована, представител не се явява.

По делото са постъпили писмени бележки от ю. к. Лукова, в които същата изразява становище, че жалбата е неоснователна. Сочи, че в хода на адм. наказателното производство не са били допуснати нарушения на процес. правила, а от нарушението било безспорно доказано от събраните доказателства. Изразява становище, че нарушението не е маловажно по смисъла на чл. 28 от ЗАНН и моли НП да бъде потвърдено като претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В условията на алтернативност, в случай, че жалбата бъде уважена и се иска присъждане на адвокатско възнаграждение, моли за присъждане на такова в минимален размер.

След като прецени обжалваното постановление с оглед основанията посочени във въззивната жалба и събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

2

На 23.10.2024 г. около 00:04 ч., въззивника Д. управлявал собствения си л. а. "*И" с рег. № * Алея първа "Кап. Георги Г." в гр. Варна до "Уейк парк", посока изхода на алеята извършил резки маневри, изразяващи се в преднамерено привеждане на автомобила в не контролеруемо състояние.

Преднамерено извежда МПС извън контрол, довеждайки до загуба на сцепление на задните гуми, чрез при плъзване /дрифт/, като с това създава опасност за другите водачи и пешеходци.

Действията на въззивника били наблюдавани от свидетелите Б. К. и Р. Т., двамата полицейски служители в сектор "СПС", звено "Сигма" при ОД на МВР Варна, които се били позиционирали на Алея първа "*" в гр. Варна до "Уейк парк". Полицаите преценили, че се касае за т. нар. "дрифт" , където го спрели и му извършили проверка. На място на въззивникът било обяснено, че е извършил нарушение и на същият бил съставен АУАН в който било посочено, че е нарушил разпоредбата на чл. 104б, т. 2 от ЗДП за това, че използвал път, отворен за обществено ползване, за други цели.

Актът бил предявен на въззивника, който го подписал без възражение.

В срока по чл. 44 от ЗАНН въззивникът не е подал писмени възражения срещу съставения АУАН и не е оспорвал извършването на вмененото му с акта нарушение.

На 06.11.2024 год. АНО въз основа на АУАН, Началника на "ВПД" Началник сектор при ОД на МВР - Варна, сектор "СПС" издал атакуваното НП. В него АНО приел изцяло фактическите и правни изводи изложени в акта, приел че въззивникът е нарушил разпоредбата на чл. 104б, т. 2 от ЗДП и на основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от ЗДП му наложил адм. наказание "глоба" в размер на 3000.00 лв., както и адм. наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца.

3

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа събраните по делото доказателства: основно от показанията на свидетелите И. и З., както и от приобщените по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства приложени към АНП.

Показанията на свидетелите К. и Т. съдът кредитира като последователни, непротиворечеви и логични. Двамата непосредствено са възприели действията на въззивника, движението на автомобила и специфичния шум от издаван от гумите и форсирането на двигателя, като са категорични, че именно шума от свистенето на гумите е насочило вниманието им и са видели поднасящия се, пързалящ се автомобил, което е било повода въззивникът да бъде спрян за проверка в последствие. По делото не бе констатирано наличие на предубеденост или необективност у тези свидетелите. Същите не извличат ползи от твърденията си и не се намират в някакви особени отношения с въззивника, като няма данни изобщо да са го познавали, поради което и за съда не съществуват основания за съмнение в достоверността на техните показания.

По искане на защитата в съдебно заседание са разпитани свидетелите – С. М. /интимна приятелка на възз./ и И. С. /приятел на възз./В свидетелите тях посочват: "…въртенето на гуми и вдигането на пушек се дължи на рязкото тръгване, най вероятно и защото там на самото място като вали става навсякъде пепел..". Съдът отчасти кредитира показанията им с оглед факта, че са в близки и приятелски отношения с възз. и са заинтересувани от изхода на делото.

Предвид всичко изложено съдът намери фактическите твърдения на наказващия орган за доказани по несъмнен начин, като намира, че в съдебно заседание не са постъпили достоверни доказателства, разколебаващи изложените фактически изводи.

Съдът, предвид становището на страните и императивно 4 вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото НП относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:

Жалбата е допустима, подадена е в срок, от надлежна страна, поради което и е приета от съда за разглеждане по същество.

АУАН и НП са издадени от компетентните длъжностни лица и в сроковете по чл. 34 от ЗАНН и съдържат формалните реквизити предвидени в нормите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Както в акта така и в НП се съдържат обстоятелства и факти, които в достатъчна степен описват нарушението за което е повдигнато обвинение на въззивника, позволяват му да разбере извършването на какво деяние му е вменено и да организира адекватно защитата си. В контекста на изложеното съдът не споделя наведеното в жалбата възражение за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила.

По приложението на материалния закон съдът установи следното:

Разпоредбата на чл. 104б, т. 2 от ЗДП забранява на водачите на моторни превозни средства да използват пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари.

По силата на § 6, т. 1 от ДР на ЗДП улиците са приравнени на пътищата, като няма спор, че Алея първа "Кап. Георги Г." в гр. Варна до "Уейк парк"е отворен за обществено ползване. От показанията на свидетелите К. и Т., кредитирани от съда, се установява, че въззивникът е използвал посочената алея не по предназначението им за превоз на пътници и товари, а за 5 извършване на демонстративна маневра, довела до загуба на сцепление на задните гуми. По този начин въззивникът е нарушил цитираната разпоредба, за което правилно и законосъобразно е санкциониран с настоящото наказателно постановление.

В ЗДП липсва легална дефиниция на понятие "дрифт". Това понятие е дефинирано от практиката, която определя дрифта като техника на шофиране, при която шофьорът преднамерено извежда дадено превозно средство извън контрол чрез "презавиване", така довеждайки до загуба сцеплението на задните гуми. По време на дрифт движението на автомобила е напречно на завоя, осъществено под влиянието на тежестта му и инерционния момент. В практиката си Административен

Съд – Варна изтъква, че именно довеждането на МПС извън контрол представлява действие с висока обществена опасност (Решение № 554 от 20.04.2022 г. на Адм. съд - Варна по к. а. н. д. № 464/2022 г.).

Съдебната практика трайно приема, че извършването на маневри от вида на процесните осъществява състава на нарушение по чл. 104Б, т. 2 от ЗДП. В тази насока са не само цитираното по-горе решение, но и Решение № 668 от 16.05.2022 г. на Адм. съд - Варна по к. а. н. д. № 346/2022 г.; Решение № 1727 от 7.12.2023 г. на Адм. съд - Варна по к. а. н. д. № 2521/2023 г.; Решение № 91 от 30.01.2023 г. на Адм. съд - Варна по к. а. н. д. № 2695/2022 г.; Решение № 786 от 8.06.2023 г. на Адм. съд - Варна по к. а. н. д. № 626/2023 г. и др.

АНО е дал правилна квалификация на извършеното нарушение и законосъобразно е наложил на въззивника наказания съобразно нормата на чл.

175а, ал. 1, пр. 3 от ЗДП, предвиждаща специално наказание за водач, който ползва пътищата, отворени за обществено ползване за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари, какъвто е и настоящият случай. Наказанията са наложени във фиксирания размер, предвиден в закона, поради което липсва възможност за индивидуализация. В контекста на горното съдът не споделя наведеното в жалбата възражение за 6 несъобразяване на АНО с разпоредбата на чл. 27 от ЗАНН при определяне размера на санкцията.

С оглед разпоредбата на чл. 189з от ЗДП вменяваща забрана за приложението на чл. 28 от ЗАНН за нарушения по ЗДП съдът не намира за нужно да прави коментар в горната насока.

С оглед на всичко изложено по-горе съдът счете, че атакуваното НП е правилно и законосъобразно постановено, същото не страда от пороци, които го правят процесуално недопустимо и като такова следва да бъде потвърдено По разноските.

След проверка на издаденото наказателно постановление и преценка на доводите на въззивника, съдът намери, че следва да потвърди наказателното постановление като правилно и законосъобразно.

С оглед изхода на делото и предвид искането, съдържащо се в изготвеното от пълномощника на въззиваемата страна писмено становище, на основание чл. 63д, ал. 4, вр. ал. 1 от ЗАНН , вр. чл. 143, ал. 4 от АПК , вр. чл.

144 от АПК вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК на ОД МВР - Варна следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, в размер определен в чл. 37 от Закона за правната помощ, съгласно препращащата разпоредба на чл. 63д, ал. 5 от ЗАНН.

Съгласно чл. 37, ал. 1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. За защита по дела п о ЗАНН чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ предвижда възнаграждение в размер от 80.00 до 150.00 лева. Според разпоредбата на чл.

78, ал. 8 от ГПК размерът на юрисконсултското възнаграждение се определя от съда. Случаят не се отличава с фактическа или правна сложност, като е 7 проведено едно съдебно заседание, поради което съдът намира, че следва да се присъди възнаграждение в размер на предвидения в закона минимум от 80.00 лева.

Предвид изхода на делото искането от страна на жалбоподателя за присъждане на разноски се явява неоснователно.

Воден от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА НП № 24-8703-001603/06.11.2024 г. на ВПД Началник Сектор в ОД МВР - Варна, Сектор "Специализирани полицейски сили" Варна, с което на Н. Л. Д., ЕГН **********, с пост. адрес гр. Варна, р-н "Приморски", "Вилна зона", ул. "4-та" № 5, на осн. чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от ЗДП, са му наложени административни наказания "глоба" в размер на 3000.00 /три хиляди/ лв. и лишаване от право да управлява МПС за 12 /дванадесет месеца / за нарушение на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП , като законосъобразно.