Решение № 1096 от 29.11.2025, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 1096 гр. Перник, 29.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА при участието на секретаря САШКА ИЛ. МАРКОВА като разгледа докладваното от ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА Гражданско дело № 20251720101407 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 235 ГПК.

Образувано е по искова молба от В. С. А. срещу „Топлофикация-Перник” АД, с която е предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК.

В исковата молба са изложени доводи, че на 30.11.2015 г. спрямо ищеца е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 8875/2015 г. по описа на Районен съд - Перник. На 22.04.2016 г. въз основа на гореописаната заповед за изпълнение е издаден изпълнителен лист, съгласно който е осъден да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯПЕРНИК" АД следните суми: 1106,77 лв., представляващи главница за периода от 01.12.2013 г. до 30.04.2014 г., 154,63 лв., представляващи лихва за забава за периода от 09.02.2014 г. до 27.10.2015 г., 125,23 лв., представляващи съдебни разноски. Твърди се, че въз основа на гореописания изпълнителен лист на 26.10.2021 г. от ищеца е образувало изпълнително дело № 2712/2021 г. по описа на ЧСИ А. В., с peг. № 813 към КЧСИ и район на действие Окръжен съд-Перник. Впоследствие същото дело е преобразувано под номер 583/2023 г. по описа на ЧСИ Г. К., с peг № 924 към КЧСИ и район на действие СГС.

Изложени са доводи, че от датата на издаването на изпълнителния лист - 22.04.2016 г., до датата на образуване на изпълнителното дело - 26.10.2021 г., са изтекли повече от пет години. Съобразно изложеното се поддържа, че вземанията по процесния изпълнителен лист не подлежат на принудително изпълнение поради изтекла погасителна давност, което се иска да бъде признато за установено от съда. Претендира разноски.

В указания законоустановен срок за отговор по реда на чл. 131 ГПК не е депозиран такъв от ответника. На 25.06.2025 г. е депозирана молба от него, с която оспорва предявения иск като неоснователен и излага доводи, че вземанията по процесния изпълнителен лист подлежат на принудително изпълнение. Съобразно изложеното е направено искане предявената искова претенция да бъде отхвърлена, като неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

1

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно разпоредбата на чл. 12 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предмет на делото е предявен от ищеца отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване на установено спрямо ищеца, че вземанията на „Топлофикация-Перник” АД спрямо него по изпълнителен лист от 22.04.2016 г., издаден въз основа на Заповед за изпълнениепо чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 8875/2015 г. по описа на Pайонен съд - Перник, въз основа на който е образувано изпълнително дело № 2712/2021 г. по описа на ЧСИ А. В., с peг. № 813 към КЧСИ и район на действие Окръжен съд-Перник, преобразувано под номер 583/2023г. по описа на ЧСИ Г. К., с peг № 924 към КЧСИ и район на действие СГС, не подлежат на принудително изпълнение поради изтекла погасителна давност.

Според константната съдебната практика /определение по ч. т. д. № 1660/2016 г. на ВКС, І т. о., решение по гр. д. № 1812/2015 г. на ВКС, ІV г. о., решение по гр. д. № 903/2021 г. на ВКС, III г. о. и др./, длъжникът – ищец има правен интерес от установяване, че не дължи изпълнение на погасено по давност вземане, за което е налице изпълнително основание, въз основа на което е издаден изпълнителен лист, независимо от това дали е налице висящ изпълнителен процес или изпълнителното дело е прекратено по силата на закона поради перемпция по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Съобразно изложените в обстоятелствената част на исковата молба факти за издаден изпълнителен лист в полза на ответника, въз основа на който ответникът е инициирал изпълнителен процес за принудителното събиране на вземането, предявеният иск е по чл. 439 ГПК е процесуално допустим и следва да бъде разгледан по същество.

Между страните не е спорно, че въз основа на Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 8957/30.11.2015 г. по ч. гр. д. № 8875/2015 г. по описа на Pайонен съд – Перник е издаден изпълнителен лист от 22.04.2016 г. срещу него, за следните суми: 1 106,77 лв., представляващи главница за периода от 01.12.2013 г. до 30.04.2014 г., 154,63 лв., представляваща лихва за забава на месечните плащания за периода от 09.02.2014 г. до 27.10.2015 г., 25,23 лв. – държавна такса, и 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение, ведно със законна лихва върху главницата от 1 106,77 лв., считано от датата на подаване на заявлението – 27.11.2015 г. до окончателното изплащане на вземането.

Между страните не е спорно, че за събиране на вземанията по процесния изпълнителен лист, въз основа на молба от ответника от 26.10.2021 г. /л. 42 от делото/ е образувано изпълнително дело № 2712/2021 г. по описа на ЧСИ А. В., с peг. № 813 към КЧСИ и район на действие Окръжен съд-Перник, преобразувано под номер 583/2023г. по описа на ЧСИ Г. К., с peг. № 924 към КЧСИ и район на действие СГС. Не е спорно и от представенотописмо с вх. № 26028/15.10.2025 г. /л. 39/ се установява, че служебния архив на ЧСИ Г. К. е прехвърлен на ЧСИ С. А. и делото е преобразувано под номер 20259190425567.

На гърба на процесния изпълнителен лист от 22.04.2016 г. не е направено отбелязване за събрани суми за погасяване на процесните вземания и в депозираното писмо с вх. № 26028/15.10.2025 г. от ЧСИ С. М. изрично е посочено, че по делото не са събрани суми по принудителен ред.

Разпоредбата на чл. 439 от ГПК предвижда защита на длъжника по исков ред, след като кредиторът е предприел изпълнителни действия въз основа на изпълнителното основание, т.е. предпоставка за допустимостта на исковете е да е налице годно изпълнително основание. Законодателят е уредил защитата на длъжника да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Следователно, релевантните факти, обуславящи основателност на исковата претенция, са свързани с установяване по безспорен начин от ищеца на възникнал след издаването на съдебния акт юридически факт, довел до погасяване на вземането по него. В конкретната хипотеза ищеца се позовава на изтекла погасителна давност.

2

С постановеното по делото определение с рег. № 1678/19.05.2025 г. за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно заседание /л. 12 и сл./, на ответника са дадени указания, че негова е доказателствената тежест да установи, при условията на пълно и главно доказване, че разполага с правото на принудително изпълнение за вземанията, за които е издаден процесния изпълнителен лист, включително настъпването на факти, които имат за последица прекъсване и/или спиране на погасителната давност за вземанията по обсъждания изпълнителен лист, но от него не са предприети процесуални действия в тази насока.

При анализ на въпроса погасено ли е правото на принудително изпълнение за непогасените вземания по процесния изпълнителен лист /л. 43/, на първо място, съдът съобрази, че видно от негово съдържание, същият е издаден на 22.04.2016 г. въз основа на влязла в законна сила заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. По аргумент от чл. 117, ал. 2 ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години. Разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД следва да се счита приложима и за вземания, установени с влязла в сила заповед за изпълнение /в този смисъл: решение № 37/2021 г. по гр. д. № 7047/2020 г. на ВКС, ІV ГО и решение № 118 от 07.07.2022 г. по гр. д. № 4063/2021 г., Г. К., ІІІ ГО на ВКС/.

Независимо от разпределената доказателствена тежест, от ответника са изложени единствено твърдения, но не са представени доказателства и не са направени доказателствени искания за установяването на действия, който са прекъсвали и/или спирали погасителната давност за вземанията по процесния изпълнителен лист преди датата на депозиране на молба на 26.10.2021 г. за образуване на изпълнително дело пред ЧСИ Г. К. /л.

42/, в която е направено искане за прилагане на изпълнителен способ – налагане на запор върху вземания по банкови сметки, поради което и същата е годна да прекъсне погасителната давност за процесните вземания, в случай че се установи, че петгодишната погасителна давност не е изтекла към датата на депозирането й.

В процесния случай не се твърди и установява от данните по делото в периода от датата на издаване на изпълнителния лист на 22.04.2016 г. до 26.10.2021 г. да са извършвани действия от ответника, насочени към принудително събиране на вземанията по изпълнителния лист. При така установените факти, съдът намира, че правото на принудително изпълнение за вземанията по процесния изпълнителен лист е погасено по давност, тъй по делото от ответника не са представени доказателства, като съществено е и че не твърди, в период по-дълъг от пет години, считано от 22.04.2016 г., да са извършвани от него действия, имащи последица спиране и/или прекъсване на погасителната давност за процесните вземания. При преценката относно основателността на разглежданата искова претенция съдът съобрази и срока на въведеното в страната извънредно положение през 2020 г. и разпоредбите на Закона за мерките и действията по време на извънредно положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г. и за преодоляване на последиците /ЗМДВИП/.

В обобщение, по изложените съображения, съдът намира, че предявеният от В. С. А. срещу „Топлофикация-Перник“ АД отрицателен установителен иск с правно основание чл.

439, ал. 1 ГПК е основателен.

По разноските:

При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, право на разноски има ищеца, от който претендира такива в размер на общо 55,50 лв. – държавна такса. От процесуалния представител на ищеца се претендира адвокатско възнаграждение, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. Предвид изложеното, ищецът следва да бъде осъден да плати и адвокатски хонорар, на основание чл. 38 ЗАдв, на адв. Б. Б. в размер на 500 лв., представляващ възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ на ищеца. При определяне размера на адвокатски хонорар по чл. 38 ЗАдв съдът съобрази ниската правна и фактическа сложност на делото, обема на извършена дейност по делото от адв. Б., както и актуалната практика на Съда на Европейския съюз, обективирана в Решение от 25 януари 2024 г по дело С-438/2022 г. по преюдициално запитване, отправено от Софийски районен 3 съд, съгласно която посочените в Наредба № 1/2004 г. минимални размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне на възнагражденията, но без да са обвързващи за съда, включително и размера на адвокатските възнаграждения по сходни дела при идентична икономическа обстановка в страната.

С оглед изхода на спора, искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователно.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от В. С. А., ЕГН **********, с адрес: град П., ул. „**-та“ № *, срещу „Топлофикация-Перник“ АД, ЕИК 113012360, със седалище в град Перник и адрес на управление: кв. „Мошино“, ТЕЦ „Република“, отрицателен установителен искове с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК, че вземанията на „Топлофикация-Перник“ АД, ЕИК 113012360, спрямо него по изпълнителен лист от 22.04.2016 г., издаден въз основа на Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 8957/30.11.2015 г. по ч. гр. д. № 8875/2015 г. по описа на Районен съд - Перник, за следните суми: 1 106,77 лв., представляваща главница за неплатена цена на топлинна енергия за периода от 01.12.2013 г. до 30.04.2014 г., 154,63 лв., представляваща лихва за забава на месечните плащания за периода от 09.02.2014 г. до 27.10.2015 г., 25,23 лв. – държавна такса, и 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение, ведно със законна лихва върху главницата от 1 106,77 лв., считано от датата на подаване на заявлението – 27.11.2015 г. до окончателното изплащане на вземането, не подлежат на принудително изпълнение поради изтекла погасителна давност.