Решение № 2309 от 08.06.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 2309 гр. Варна, 08.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 52 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ивалена Димитрова при участието на секретаря Снежана Д. Георгиева като разгледа докладваното от Ивалена Димитрова Гражданско дело № 20253110102412 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по Глава XIII от ГПК.

Образувано е по предявен от С. Г. С., ЕГН **********, с адрес: гр. В, ж. к. ...., бл.

....., вх. ..., ет. ....., ап. ...., срещу „***” АД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. .... № ....., иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 973,14 евро (1903,30 лева), представляваща застрахователно обезщетение за нанесени имуществени вреди, изразяващи се в увреждане н а задна броня, заден десен стоп, багажен капак, панти капак багажник, маска задна, абсорбер задна броня PVC, под багажник, греда ключалка багажник, панел под стоп десен и ключалка капак багажник на собствения на ищеца лек автомобил марка „***“, рег. № * **** **, причинени в резултат на реализирано на 22.05.2021 г. ПТП в гр. Варна по вина на водача на лек автомобил марка „***“, рег. № * **** **, застрахован по договор „Гражданска отговорност“ при ответното дружество, валиден към датата на инцидента, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 26.02.2025 г., до окончателното изплащане на обезщетението.

В исковата молба се поддържа, че на 22.05.2021 г., около 08:45 часа, М. Д., управлявайки предоставения му от ищеца лек автомобил марка „***“ с рег. № * **** **, се движел по бул. „Цар Борис I“ в гр. Варна, посока КК „Златни пясъци“. В този момент по ул.

1

„Васил Друмев“, посока бул. „Цар Борис I“, се движел лек автомобил марка „***“ с рег. № * **** **, като водачът на същия предприел включване в движението по бул. „Цар Борис I“, посока КК „Златни пясъци“, но при наличие на пътен знак Б1 – „Пропусни движещите се по пътя с предимство“, не пропуснал л. а. „***“ с рег. № * **** ** и го блъснал в задната част.

Към момента на настъпилото ПТП за лек автомобил марка „***“ с рег. № * **** ** била налична валидна застраховка „Гражданска отговорност” при ответното дружество, като ищецът подал до застрахователя искане за изплащане на обезщетение, във връзка с което последният извършил огледи на увреденото МПС. В съставените описи били констатирани вреди по следните детайли: задна броня, заден десен стоп, багажен капак, панти капак багажник, маска задна, абсорбер задна броня PVC, под багажник, греда ключалка багажник, панел под стоп десен и ключалка капак багажник. Ответникът изплатил извънсъдебно като застрахователно обезщетение сумата от 605,38 лева, която била недостатъчна да покрие щетите. Поради това настоящият ищец завел иск по гр. д. № 7288/2022 г. по описа на Районен съд – Варна, като след влизане в сила на съдебното решение ответникът изплатил и обезщетение в размер на още 631,78 лева, което също не покривало размера на причинените вреди. Ищецът счита, че необходимата сума за възстановяването на автомобила е 3397,50 лева, като след приспадането на вече изплатените суми, дължимото обезщетение е в размер на 2160,14 лева.

Настоява за уважаване на предявения иск и присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответната страна „***” АД депозира отговор на исковата молба, в който изразява становище за неоснователност на иска. Не оспорва, че лек автомобил марка „***“ с рег. № * **** ** е бил застрахован със задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, валидна към 22.05.2021 г. Не оспорва и че в полза на ищеца е заплатена сумата от 631,78 лева, представляваща застрахователно обезщетение за претърпените имуществени вреди по лек автомобил „***“ с рег. № * **** **. Счита, че изплатеното обезщетение е достатъчно за покриване на ремонтно-възстановителните дейности по автомобила. Прави възражение за съпричиняване, като твърди, че водачът на л. а. „***“ виновно е нарушил чл. 20, ал. 2 от ЗДвП

Настоява за отхвърляне на предявената претенция и присъждане на разноски.

В съдебно заседание ищецът С. Г. С. не се явява лично, представлява се от адв. Й. А. от АК - Варна. Поддържа предявения иск, оспорва депозирания писмен отговор.

В съдебно заседание ответникът „***” АД се представлява от адв. Т. Г. от АК - Варна.

Оспорва исковата претенция, поддържа депозирания писмен отговор.

Съдът, след преценка на доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ, е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка "Гражданска отговорност" между прекия причинител на вредата и застрахователя. Следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител - застрахован, спрямо увредения за обезщетяване на причинените 2 вреди: виновно противоправно поведение на делинквента, вреди и причинно-следствена връзка между противоправното поведение и вредите. Вината на делинквента се презумира до доказване на противното от насрещната страна (ответника) съгласно установената в нормата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД оборима законова презумпция.

В конкретния случай безспорно между страните е, че между собственика на лек автомобил „***“ с рег. № * **** ** и ответното дружество е налице сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност”, валиден към датата на ПТП; че за настъпилите в резултат на описаното ПТП увреждания по лек автомобил „***“ с рег. № * **** ** застрахователят е изплатил обезщетение в размер на 605,38 лева - по заведената извънсъдебно щета, и в размер на 631,98 лева - след влизане в сила на решението по гр. д. № 7288/2022 г. по описа на Районен съд – Варна, 12-и състав.

Настъпването на 22.05.2021 г. на твърдяното ПТП, виновното противоправно поведение на водача на лек автомобил „***“ с рег. № * **** **, довело до неговото реализиране, както и увредените като пряка последица от него части на лек автомобил „***“ с рег. № * **** **, са установени със сила на пресъдено нещо по гр. д. № 7288/2022 г. по описа на Районен съд – Варна. Съгласно ТР № 3/2016 от 22.04.2019 г. по ТД № 3/2016 г. на ОСГТК на ВКС, решението по уважен частичен иск за парично вземане се ползва със сила на пресъдено нещо относно правопораждащите факти на спорното субективно материално право при предявен в друг исков процес иск за защита на вземане за разликата до пълния размер на паричното вземане, произтичащо от същото право. Предвид правоустановяващото и преклудиращото действие на СПН, е недопустимо в последващ исков процес за остатъка от вземането – какъвто се явява настоящият, да се спори относно основанието на вземането.

След като с влязло в сила решение, с което е уважен предявеният частичен иск, са установени фактите, релевантни за съществуването на претендираното право, макар и заявено в частичен обем (размер), то позоваването в последващ процес по иск за разликата до пълния размер на вземането, произтичащо от същото правоотношение, на факти, осуетяващи възникването на субективното материално право или опорочаващи правопораждащите правоотношението факти и водещи до унищожаването му, е преклудирано. С оглед на това, фактическият състав на чл. 45, ал. 1 от ЗЗД – основание за ангажиране отговорността на застрахователя, в случая е установен, като възражението на ответника за съпричиняване, като преклудирано, не следва да бъде обсъждано. Предмет на настоящото производство е единствено установяване на размера на неизплатена част от дължимото от застрахователя обезщетение след уважаването на предходните частични искове – доколкото освен по гр. д. № 7288/2022 г., такъв е бил предявен и по гр. д. № 9336/2022 г. по описа на Районен съд – Варна, 50-и състав, по което с влязло в сила на 06.02.2026 г. решение е присъдено обезщетение в размер на 50 лева.

При съдебно предявена претенция за заплащане на застрахователно обезщетение, съдът следва да съобрази нормата на чл. 386, ал. 2 КЗ, съгласно която при настъпване на застрахователно събитие, застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието.

Съгласно чл. 429, ал.1, т. 1 от КЗ, с договора за застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в застрахователния договор застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие. Чл. 400 КЗ урежда, че за действителна застрахователна стойност (при пълна увреда) се смята стойността, срещу която вместо застрахованото имущество 3 може да се купи друго от същия вид и качество - ал. 1, а за възстановителна застрахователна стойност (при частична увреда) се смята стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка - ал. 2. Анализът на горните норми налага извод, че обезщетението се дължи по пазарната стойност на увреденото имущество.

Настоящият съдебен състав намира, че тази стойност не следва да се изчислява нито само въз основа на цената, предлагана от сервизи, притежаващи европейски сертификат за качество, тъй като това би ощетило застрахователя, нито само с оглед на цената в несертифицирани сервизи, тъй като последното, от своя страна, би довело до ощетяване на увреденото лице, предвид правото му, в качеството на потребител, на достъп до качествени стоки и услуги.

Относно пазарната стойност към 22.05.2021 г. на ремонта за възстановяване на уврежданията, причинени от процесното ПТП, съдът кредитира заключението на вещото лице инж. И. П. по т. 2 от втория, доработен вариант на допуснатата САТЕ, с което същата е определена на сумата от 1580,23 евро (3090,66 лева), при отчитане цената на труда в 30 автосервиза, действащи на територията на гр. Варна – при което изчисляването на средната цена на труда е много по-обективно, отколкото при изчисляването й въз основа на цената в 6 автосервиза, направено в първия вариант, както и при взета предвид цена за нови оригинални и алтернативни части, без части втора употреба.

При приспадане на вече платената от застрахователя сума от 1237,36 лева (605,38 + 631,98), както и на присъдената по гр. д. № 9336/2022 г. сума от 50 лева, дължимото към настоящия момент застрахователно обезщетение възлиза на 922,01 евро (1803,30 лева), до която сума и искът се явява основателен и следва да бъде уважен. За разликата над нея до пълния претендиран размер от 973,14 евро (1903,30 лева), същият подлежи на отхвърляне.

С оглед основателността на главния иск, основателен се явява и следва да бъде уважен и акцесорният такъв за осъждане на ответното дружество да изплати присъденото обезщетение ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 26.02.2025 г., до окончателното изплащане на задължението.

Относно съдебно-деловодните разноски:

При този изход на спора, разноски, съразмерно с уважената и отхвърлената част от иска, се следват и на двете страни.

Ищецът със списък по чл. 80 ГПК претендира такива в размер на 57,96 евро (50 лева + 32,40 евро) – държавна такса, 127,82 евро (250 лева) – депозит за допуснатата САТЕ, и 450 евро (880,12 лева) – платено в брой адвокатско възнаграждение с вкл. ДДС, като са представени доказателства за извършване на горните разноски. На страната, съразмерно с уважената част от иска, следва да бъде присъдена сумата от 602,37 евро (1178,13 лева).

Ответникът със списък по чл. 80 ГПК претендира 127,82 евро - депозит за допуснатата САТЕ, 15,34 евро – депозит за призоваване на свидетел, и 460 евро адвокатско възнаграждение. Съдът намира, че при определяне на дължимите разноски не следва да бъде съобразявана сумата от 15,34 лева – депозит за призоваване на свидетел, тъй като в съдебно заседание на 25.03.2026 г. страната е оттеглила това доказателствено искане. Не следва да 4 бъде съобразявана и сумата от 460 евро, претендирана като адвокатско възнаграждение, тъй като, видно от представения Договор за правна защита и съдействие от дата 17.03.2026 г., в същия първоначално е записана сумата от 306,76 евро, за която е отбелязано, че е платена в брой, след което същата е зачеркната и в графата „по сметка“ е посочена сумата от 460 евро.