Присъда № 33 от 08.07.2026, Районен съд - Разлог

МОТИВИ към Присъда №33 от 08.07.2026 г., по НЧХД №586 по описа за 2025 г. на Районен съд-Р., ІІІ нак. с-в.

Производството е образувано по ЧТ на В.М.Б., ЕГН*, подадена ч/з повереника адв. А.Д., вх.

№*/07.11.2025 г. по описа на РС-РГ., с/у В.В.Д., ЕГН*, с която е повдигнато обвинение за престъпление по чл.146, ал.1, от НК, за това, че на 15.09.2025 г. в *, в група с наименование „х-л А.“ в приложението В.“, предназначена за комуникация м/у собствениците, ползвателите и наемателите на сграда в режим на ЕС – к-с „А.С., С.и С.“, м. „П.“, с.Б., е казала нещо унизително за честта и достойнството на тъжителя в негово присъствие, а именно: „В. е похарчил 2`500.00 за интернет само за неговите студиа от общата каса“.

С разпореждане №762/18.11.2025 г. подсъдимата е предадена на съд по така повдигнатото обвинение. Гражданскоправна претенция не е предявявана. Обвинението не е изменяно в срока по чл.81, ал.3 от НПК, и ново обвинение по реда на чл.287, ал.6 от НПК, не е повдигано, поради което предметът на делото се очертава изцяло от тъжбата.

Частният тъжител, ч/з повереника си, поддържа тъжбата. В хода на съд. прения се твърди, че авторството на съобщението е несъмнено установено ч/з приетата СТЕ и справката от „А.Б.“ЕАД. Сочии, че изнесеното твърдение е невярно и обидно, носи отрицателен заряд и създава представа за човек с нечестни и користни помисли. Твърди, че подсъдимата, разполагайки с цялата счетоводна документация на ЕС, не е доказала истинността на казаното по реда на чл.147, ал.2 от НК, което сочело на неистинността му. Пледира за осъждане при минимално наказание и присъждане на разноските по списък по чл.80 от НПК.

Защитникът на подсъдимата пледира за оправдателна присъда. Развиват се доводи, че изп. деяние „каже“ предполага устно изричане на слова в присъствието на пострадалия, а писменото изявление би съставлявало друго, невменено й престъпление. Сочи, че изразът е верен – както по отношение на „общата каса“, така и по отношение на извършения разход и на обстоятелството, че интернет свързаността реално е обслужвала преимуществено обектите на тъжителя. Релевира, че тежестта да докаже неистинността носи частният тъжител, който не е сторил това, както и че към 15.09.2025 г. подсъдимата не е разполагала с документацията на ЕС, тъй като предаването й е осъществено едва на 21.12.2025 г.

Подсъдимата поддържа заявеното от защитника си, а в последната си дума моли да бъде призната за невиновна.

Съдът след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото докства, приема за установена следната фактическа обстановка:

Тъжителят и подсъдимата са собственици на самостоятелни обекти в жил. сграда в режим на ЕС, в УПИ ІІ-435, м. „П.“, * – к-с „А.С., С.и С.“. В к-са има общо 110 самостоятелни обекта. Тъжителят притежава около 15 обекта – студиа и едностайни апартаменти, разположени на различни етажи. Комуникацията м/у собствениците, ползвателите и наемателите се е осъществявала в група създадена и фукционираща в приложението В.“ с наименование „х-л А.“, в която към инкриминирания момент са участвали 57 лица, включително тъжителят – с профил „В.“ и тел.№*, и подсъдимата – с профил „В.Д..“ и тел.

№*.

В периода 23.03.2023 г. – 21.03.2025 г. управител на ЕС е бил частният тъжител. На ОС, проведено на 21.03.2025 г. (Протокол №*), за управител е избрана подсъдимата, с КС в състав Г.Д., А.М. и В.С.. На същото събрание отчетът за приходите и разходите на ЕС за периода 28.02.2024 г. – 28.02.2025 г. не е бил приет.

Комуникационната (интернет) мрежа на к-са е изградена и поддържана в периода, в който тъжителят е изпълнявал функциите на управител, като през това време единствено той е имал достъп до техн. инфраструктура – окабеляване, комутатори и рутерни у-ва. Проблеми с интернет свързаността са съществували трайно, още от 2021 – 2022 г., и са били предмет на 1 многократни оплаквания от собственици на жилища в сградата. През 2024 г. по възлагане на тъжителя 2 лица са монтирали допълнителни рутери и комутатори. При постъпило оплакване тъжителят лично е проверявал наличието на сигнал в съответния обект и след намеса от негова страна проблемът е бил отстраняван. Оплаквания за липса на интернет в собствените на тъжителя обекти не са постъпвали.

След избирането си за управител, подсъдимата е сезирана с оплаквания на собственици относно интернет свързаността и е възложила оглед и становище на специализирано дружество. С отговор от 14.05.2025 г. на „Л..“ЕООД-Б., представляван от Н.Ч., е констатирано, че монтираните в комуникационните шкафове комутатори са с ниска производителност (портове 100 Mb), с нулева защита на портовете и без възможност за сегментиране (VLAN), поради което конфигурирането на унифицирани портове за отделните обекти е невъзможно, а при промяна на портовете на рутер, намиращ се при отделен собственик, се прекъсва интернетът на целия комплекс. Приложена е оферта за привеждане на системата в състояние, при което интернет да бъде достъпен не само от обектите, собственост на тъжителя, а и от всички самостоятелни обекти в сградата. През м.08..09.2025 г. оборудването е било подменено с ново, за което ЕС е направила допълнителни разходи.

След подмяната на обурудването - на 15.09.2025 г., в 21:05 ч., в групата „х-л А.“ от профил „В.Д..“ е изпратена поредица от съобщения, касаещи разходването на средствата на ЕС в предходния отчетен период (ремонт на покрива, разход за осветление, разход за кастрене на дървета и др.), четвъртото от тези съобщения е със следното съдържание: „В. е похарчил 2`500.00 за интернет само за неговите студиа от общата каса“. Тъжителят, като участник в групата, е възприел съобщението.

Тел.№*, ч/з който е регистриран профилът, от който е изпратено съобщението, се ползва от подсъдимата В.В.Д. – видно от справка на „А.Б.“ЕАД, депозирана по делото с вх.

№2357/18.02.2026 г. „Й.Б.“ЕАД и „В.“(БТК)ЕАД са уведомили съда, че посоченият № не е в техните мрежи.

С покана от 06.12.2025 г. подсъдимата, в качеството й на управител, е поканила тъжителя да й предаде документацията на ЕС. Поканата е връчена, видно от приложената обратна разписка. На определените в поканата ден и час тъжителят не се е явил, за което е съставен протокол от 14.12.2025 г. Реалното предаване на документи по реда на чл.23, ал.6 от ЗУЕС, е извършено едва на 21.12.2025 г. – с Пр.-пр. протокол №2 от 21.12.2025 г., съдържащ 65 позиции, подписан от предаващия В.Б. и от получателя В.Д., представен по делото от самия частен тъжител в последното СЗ на 08.07.2026 г.

По делото не са представени док-ства какъв точно е бил размерът на разходите на ЕС за изграждане и поддръжка на интернет мрежата, нито за кои обекти и в каква степен тези разходи са ползвали отделните собственици.

Изложената фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на следните докства: показанията на свидетеля Л.Г.В.; Заключението на СТЕ на ВЛ инж. Т.Н.Т., ведно с разясненията му в СЗ; Приобщените писмени док-ства – Протокол №* от ОС от 21.03.2025 г.; Покана от подсъдимата до тъжителя ведно с обратна разписка и протокол от 14.12.2025 г.;

Отговор на „Л..“ЕООД, от 14.05.2025 г.; Пр.-пр. протокол №2 от 21.12.2025 г.; Справките от моб. оператори „А.Б.“ЕАД, „Й.Б.“ЕАД и „В.“ЕАД; Писмените разпечатки от В.“ кореспонденция, приобщени с молба вх. №*/19.01.2026 г., както и справка за съдимост на подсъдимата.

Относно авторството на съобщението. Съдът намира, че то е установено по несъмнен начин. В СЗ на 07.01.2026 г. съдът не е приел приложените към тъжбата извлечения от електронна кореспонденция, тъй като от тях не е ставало ясно м/у кои телефонни номера и м/у кои лица е водена. Този док-ствен недостиг обаче е преодолян в хода на съд. следствие.

Приетото без възражения от страните заключение на СТЕ установява, че на изследвания мобилен телефон на тъжителя, предоставен лично, отключен и с работещо приложение В.“, 2 в групата „х-л А.“ е налично съобщение с инкриминираното в ЧТ съдържание, изпратено на посочените в тъжбата дата и час от абонат с профилно име „В.Д..“, регистриран с №*.

Съдържанието на снетите от ВЛ извлечения съответства на приобщените по делото преписи, като не са установени манипулации на софтуера или хардуера, нито последващо коригиране или изтриване на текст. ВЛ разясни, че регистрацията в приложението В.“ задължително се извършва ч/з верификация на моб. тел. №, като инсталирането на приложението на друго уво е възможно единствено след такава верификация. Обстоятелството, че моб. апарат на подсъдимата не е бил изследван (същата не го е предоставила), не разколебава този извод, доколкото принадлежността на тел. № е установена по несъмнен начин с официалната справка на „А.Б.“ЕАД, съдържаща трите имена и ЕГН на подсъдимата.

Заключението на ВЛ съдът кредитира изцяло като компетентно изготвено, обосновано, отговарящо на поставените задачи и неоспорено от страните.

Относно показанията на свидетеля В.. Съдът дава вяра на показанията му. Свидетелят е без родство и дела със страните, разпитан е при спазване на процесуалните изисквания, а показанията му са последователни, житейски логични, вътрешно непротиворечиви и кореспондират с писмените док-ства – в частност с отговора на „Л..“ЕООД, и с обстоятелствата, отразени в Протокола от ОС от 21.03.2025 г. Като лице, ангажирано с поддръжката на к-са, свидетелят В. има непосредствени впечатления за релевантните обстоятелства.

Допуснатите на частния тъжител двама свидетели не бяха доведени в нито едно от проведените СЗ, като в заседанието на 08.07.2026 г. повереникът му изрично се отказа от разпита им. Не са ангажирани и писмени док-ства – счетоводни документи, фактури, платежни нареждания, отчети – които да установят действителния размер и предназначението на разходите на ЕС за интернет услуги, въпреки че именно частният тъжител, в качеството си на бивш управител, е бил лицето, което по силата на чл.23, ал.1, от ЗУЕС, е съставяло и съхранявало тази документация и което по силата на чл.23, ал.6 от ЗУЕС, е било длъжно да я предаде с протокол на новоизбрания управител. Обратно, докствата, събрани по инициатива на защитата и приобщените по искане на самия тъжител документи, подкрепят изложената по-горе фактическа обстановка.

При така установената фактическа обстановка от правна страна, съдът намира че подсъдимата не е осъществила от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.146, ал.1, от НК, по следните съображения:

На първо място съдът намира, че инкриминираният в ЧТ израз представлява твърдение за конкретен факт, а не унизителна оценка, поради което деянието посочено в тъжбата е обективно несъставомерно като обида.

Съставът на обидата по чл.146, ал.1, от НК, изисква деецът да каже или извърши нещо унизително за честта или достойнството на другиго в негово присъствие. Обидата се изразява в даване на отрицателна оценка за личността на пострадалия – ч/з епитети, ругателни квалификации, унизителни сравнения, жестове и други форми на неприлично отношение, като унизителният хар-р на казаното се преценява съобразно приетите в обществото морални норми за нормално човешко общуване (в този смисъл Решение №213 от 26.01.2021 г. по гр. д. №970/2020 г. на ВКС, ІV г. о., в което изрично се приема, че дефиницията на деянието „обида“ се съдържа в чл.146, ал.1, от НК, и е приложима и при деликта, поради което изградените по нея критерии са общи както за наказателната, така и за гражданската практика). За разлика от нея, съобщаването на конкретно обстоятелство (факт), което е позорно и неистинско, съставлява разгласяване по смисъла на чл.147 от НК, и е конститутивен признак на клеветата, но не и на обидата. Това разграничение е трайно установено и в практиката на нак. колегия на ВКС: докато обидата представлява негативна оценка за дадено лице, клеветата се свързва с факт, чието разгласяване води до засягане на честта и достойнството на пострадалия, авторитета му и оценката на околните за него (Решение №347 от 25.09.2009 г. по н. о. х. д. №372/2009 г. на ВКС, І н. о.), като разгласените 3 при клеветата факти и обстоятелства следва да са неистински и позорни (Решение №80 от 09.03.1998 г. по н. д. №766/1997 г. на ВКС, ІІ н. о.). Обратно – извън обхвата на клеветата остават случаите, при които деецът изказва мнение, своя субективна оценка или извод, изразява становище или упражнява свое право (Решение №70 от 25.02.2009 г. по к. н. д.