Определение № 31449 от 21.11.2022, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 31449 гр. София, 21.11.2022 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ като разгледа докладваното от ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ Гражданско дело № 20221110124262 по описа за 2022 година

1. Производството е по реда на чл. 267, пар. 1 ДФЕС.

2. Отнася се до договор за потребителски кредит, при който има пряко свързани клаузи за заплащане на пакет от допълнителни услуги, които не са включени в Годишния процент на разходите, поради което основните въпроси са свързани с това дали възнаграждения за подобни допълнителни услуги, първо могат да се определят за неравноправни клаузи по Директива 93/13/ЕИО, съответно са част от „общите разходи по кредита“, от които се определя Годишния процент на разходите по Директива 2008/45/ЕО, съответно ако се установят неравноправни клаузи при потребителски договор, как следва да се разпределя отговорността за разноските в светлината на решението по съединени дела С-224/19 и С-259/19 .

СТРАНИ ПО СПОРА:

3. Ищец: С. Р. Г., ЕГН: **********, представлявана от адв. Н.И.И, гр.София, ул. ****, офис – партер.

4. Ответник: „П.К.Б“ ЕООД, ЕИК: 175074752, гр.София, ж.к. Мотописта, бул. България № 49, бл.53Е, вх.В, ет.7, представлявано от юрисконсулт Кристина Милчева.

5. Искания и възражения на страните:

6. Ищецът С. Р. Г. е предявила отрицателен установителен иск против „П.К.Б“ ЕООД, с който се иска да бъде признато за установено, че не дължи на ответника сума в общ размер от 7515.02 лв., от които: 1) 3765.02 лв. – начислена договорна лихва, включваща годишен лихвен процент и годишен процент на разходите, за целия срок на действие на договор за потребителски кредит „Профи Кредит Стандарт“ № ****** от 10.10.2019 г.; 2) 1250 лв. – възнаграждение за допълнителна услуга „Фаст“, и 3) 2500 лв. – възнаграждение за допълнителна услуга „Флекси“; защото клаузите от договора, установяващи задължение за годишен лихвен процент, годишен процент на разходите (наричан ГПР) и възнаграждение за допълнителни услуги били нищожни.

Ищецът твърди, че на 10.10.2019 г. сключила с ответника „П.К.Б“ ЕООД договор за потребителски кредит „Профи Кредит Стандарт“ за сумата от 5000 лв. Съгласно условията на договора, ищецът следвало да върне на ответника освен главницата и дължими лихви по кредита в общ размер от 8762.02 лв. на 36 месечни вноски, всяка от по 347.64 лв.

Дължимите по договора суми били формирани при годишен лихвен процент от 41 %, годишен процент на разходите от 49.02 %, като към задълженията били включени и възнаграждение за допълнителна услуга „Фаст“ в размер от 1250 лв. и възнаграждение за 1 допълнителна услуга „Флекси“ в размер на 2500 лв., с които общото задължение по договора било в размер от 12515.02 лв. Ищецът поддържа, че клаузите за начина на определяне на лихвите по договора за потребителски кредит били нищожни като противоречащи на добрите нрави. Оспорва, че дължи и възнаграждения за допълнителни услуги, доколкото последните представлявали обикновено действие по управление на кредита, в които била включена дейността по разглеждане на искането и изплащане на съответната сума, като същите били недължими поради противоречие с добрите нрави и в нарушение на нормата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК. Сочи, че възнаграждението за двете допълнителни услуги в общ размер от 3750 лв. надвишавало половината от отпуснатата в заем сума. В писмено становище се излагат и допълнителни доводи за нищожност на клаузите за допълнителните услуги по съображения, че са в противоречие с чл. 10а, ал. 2 ЗПК, защото не касаели услуги, които са извън основната престация на заемодателя, а представлявали такса за усвояване на кредита, съответно дейности по управление на кредита. Изложени са и доводи, че допълнителните услуги са част от възнаграждение по договора, поради което е следвало да се включат в годишния процент на разходите, защото са инкорпорирани в самия договор и месечната погасителна вноска включва погасяване както на главница и възнаградителна лихва, така и възнаграждение по тези допълнителни услуги, т.е. това са разходи за потребителя и невключването им в ГПР представлява заобикаляне на ограничението за максимален размер по чл. 19, ал. 4 ЗПК и представляват прикрити разходи по кредита, с които се стига до надхвърляне ограниченията на закона за максималния ГПР. Това води до недействителност и на договора за потребителски кредит.

7. В отговора на исковата молба ответникът „П.К.Б“ ЕООД не сключването на договор за потребителски кредит № ****** от 10.10.2019 г. с посочените параметри. Поддържа, че ищецът е направил избор да закупи допълнителните услуги към договора в искането за отпускане на кредит, като на същата бил предоставен и стандартен европейски формуляр и допълнителна преддоговорна информация, касаеща услугите, включени в договора. Сочи, че размерът на годишния лихвен процент е фиксиран, а в общите условия (наричани ОУ), част от договора, било посочено какво представлява договорното възнаграждение, какви са условията за прилагане на лихвения процент и как е изчислен ГПР. В същия било предвидено, че договорът бил валиден за срока, за който бил сключен, както и че първоначалното изчисление на ГПР е направено при първоначалните размери на лихвата и другите разходи и се прилага до изтичане срока на договора, така и в погасителния план били посочени конкретно дължимите погасителни вноски за целия срок на договора. В чл. 7 от ОУ било предвидено и правото на потребителя да се откаже от договора. Оспорва да е налице накърняване на добрите нрави на уговорените клаузи относно закупуването на допълнителни услуги, тъй като тези допълнителни възможности са избрани от ищеца и не съставлявали задължително условие за сключването на договора за кредит, поради което намира за неоснователно твърдението на ищеца, че е поставен в неравноправно положение.

Твърди, че ищецът се е възползвала от услугите на допълнителното споразумение приоритетно разглеждане и изплащане на потребителски кредит и отлагане изплащането на вноски по договора.

ФАКТИ ПО СПОРА:

8. На 10.10.2019г. между ищцата и ответника е сключен Договор за потребителски кредит „Стандарт“ при параметри: 5000 лв. главница, срок на кредита 36 месеца, годишен лихвен процент 41,00 %, годишен процент на разходите 49.02 %, обща дължима сума по кредита 8765.02 лв. Към дължимата сума по договора за потребителски кредит са включени възнаграждения за допълнителни услуги „Фаст“ 2

(дава право на приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит) в размер на 1250 лв. и „Флекси“ (дава право на промяна на погасителния план на потребителския кредит с допълнително споразумение) в размер на 2500 лв., включени в погасителния план като компонент по договора, с което общото задължение по кредита е в размер на 12515.02 лв., дължимо на 36 вноски, всяка от по 347.64 лв. Не се спори между страните (отделено е за безспорно), че сумата от 5000 лв. е била реално предоставена от ответника на ищеца.

9. В договора за кредит в частта „Параметри“ е посочено, че при кандидатстването си за потребителски кредит клиентът изрично е поискал да закупи допълнителна незадължителна услуга, която е посочена в т. V „Поискани от клиента допълнителни възможности“, като редът за използване на закупената незадължителна допълнителна услуга бил подробно описан в Общите условия. В същите в т. 5 „ГПР по ДКП“, конкретно т. 5.2.2. е описано, че първоначално изчисление на годишния процент на разходите се прави, като се приеме, че лихвата и другите разходи са неизменни спрямо техния първоначален размер и ще се прилагат до изтичането на срока на договора за потребителски кредит. В т. 15 от Общите условия е описано, че клиентът може да избере да не закупи допълнителна услуга, или да закупи една или повече. В т.

15.1. е описана допълнителна услуга „Фаст“, съгласно която – всеки клиент, пожелал и закупил допълнителна незадължителна услуга „Фаст“, получава право на приоритетно разглеждане на искането за отпускане на кредит преди клиенти, които не са закупили такава допълнителна услуга. След одобрение отпуснатата сума се нарежда към клиента по избрания от него начин до 24 часа след получаване от кредитодателя на подписаните от клиента договор за потребителски кредит и неговите приложения. В т.

15.2. е описана допълнителна услуга „Флекси“, с която всеки клиент, който пожелал и закупил тази незадължителна допълнителна услуга, получава право да променя погасителния си план при изпълнение на съответните специфични изисквания, описани в общите условия: Той може да поиска отлагане на част от или пълния брой допустимии погасителни вноски, описани в т. 15.2.1. според срока на кредита, Съгласно т.15.2.1., б. „а“ кредиторът отлага поискания от клиента брой погасителни вноски по изброени причини като неработоспособност, прекратен трудов договор, неплатен отпуск, загуба или повреда на имущество в резултат на бедствие, смърт на лице, участващо с доходите си в домакинство и др. Съгласно т.15.2.1., б. „Б“ за доказване на горните причини клиентът предоставя на кредитора собственоръчно заверено копие от изброени документи, а съгласно т. 15.2.2.1. за извършване на намаляване на вноски страните подписват допълнително анекс и намаляването на вноските влиза в сила от датата на полагане на печат на кредитодателя.

10. По същество няма спор между страните, че въпросните допълнителни услуги са поискани от потребителя свободно при сключване на договора за кредит, не са правени възражения за въвеждане на ищеца в заблуждение относно естеството на сключения от него договор и не е въведено в предмета на делото, че ответникът не би дал съгласието си да отпусне кредит, ако не са платени тези допълнителни услуги.

ПРИЛОЖИМИ РАЗПОРЕДБИ ОТ БЪЛГАРСКОТО ПРАВО: а) Закон за задълженията и договорите (обн. в „Държавен вестник“ (ДВ), бр. 275 от 22 ноември 1950г., без изменения в цитираните си части):

11. „Чл. 26. (Ал. 1 изм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) Нищожни са договорите, които противоречат на закона или го заобикалят, както и договорите, които накърняват добрите нрави, включително и договорите върху неоткрити наследства.

3 б) Закон за потребителския кредит (обн., ДВ, бр. бр.18 от 5 март 2010 г., в сила от 01.05.2010 г.):

12. Чл. 10а. (Нов - ДВ, бр. 35 от 2014 г., в сила от 23.07.2014 г.) (1) Кредиторът може да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит.

(2) Кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.

(3) Кредиторът не може да събира повече от веднъж такса и/или комисиона за едно и също действие.

(4) Видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит.

13. Чл. 11. (1) Договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа:

(…)

7. общия размер на кредита и условията за усвояването му;

8. стоката или услугата и нейната цена в брой - когато кредитът е под формата на разсрочено плащане за стока или услуга или при свързани договори за кредит;

9. лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент; ако при различни обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти, тази информация се предоставя за всички приложими лихвени проценти;

9а. (нова - ДВ, бр. 35 от 2014 г., в сила от 23.07.2014 г.) методиката за изчисляване на референтния лихвен процент съгласно чл. 33а;

10. годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин;

11. условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването;