Решение № 2864 от 01.06.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2864 гр. София, 01.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Б, в закрито заседание на първи юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Станимира Иванова

Членове:

Райна Мартинова

Петя Попова като разгледа докладваното от Станимира Иванова Въззивно гражданско дело № 20231100505853 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.

Образувано е на 18.05.2023г. по жалба вх.№ 39237/09.12.2022г. по регистъра на ЧСИ У.Д. депозирана от длъжника по изпълнението - С. Е. И., ЕГН ********** срещу Постановление изписано върху молба вх. № 37321/24.11.2022г. по изпълнително дело № 2013858040913 по описа на ЧСИ У.Д., рег. № 858 на КЧСИ , с което е отказал да прекрати изпълнителното дело. Навел е твърдения, че насрочените описи през 2015г. и през 2016г. не били извършени и не били от естество да прекъснат 2-годишния срок по чл.

433, ал.1, т. 8 от ГПК, молбите от 03.06.2019г. и от 13.02.2020г. били анктидатирани и също нямали такъв ефект. Отделно налице били и основанията по чл. 433, ал.1, т. 5 от ГПК за прекратяване на делото , защото не било установено секвестируемо имущество, което да доведе до удовлетворяване на взискателя.

Ответникът по жалбата и взискател по изпълнението – М.“ АД, ЕИК ******* в предоставения срок е оспорило жалбата. Посочило е, че ЧСИ не се бил произнесъл по искането за прекратяване по чл. 433, ал.1,т. 5 от ГПК нямало постановен отказ по това искане, поради което и частната жалба в частта, искаща отмяна на такъв отказ и прекратяване на делото на основание на чл. 433, ал.1, т. 5 от ГПК била недопустима. В останалата част била неоснователна., защото регулярно бил искал изпълнителни действия, освен посочените от длъжника, бил искал и запор на 10.11.2014г., не било вярно че молбите от 2019г. и от 2020г. били антидатирани. Без значение за срока по чл.

1

433, ал.1, т. 8 от ГПК било дали исканите описи били извършени от ЧСИ, защото релевантно за този срок било само дали действия са поискани.

С мотивите си ЧСИ е посочил, че жалбата е неоснователна. Посочил е, че периодично са искани извършвани изпълнителни действия преди да изтекат 2 години между две последователни от тях, следвало да се съобрази и че 2 месеца през 2020г. по време на пандемия нямало възможност да се извършват такива.

Съдът като обсъди доводи на страни, мотивите на съдия-изпълнителя и представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

По делото са представени от ЧСИ преписи от книжа по изпълнително дело № 2013858040913 по описа на ЧСИ У.Д. , съгласно които изпълнително дело е образувано по молба от 20.06.2013г. на УниКредит Булбанк“АД срещу С. Е. И. за събиране на суми по изпълнителен лист, издаден на 04.06.2013г. по дело 22547/2013г. на СРС и разноски по делото. С молба от 08.07.2013г. взискателят е посикал запор на дружествени дялове на длъжника в С.“ЕООД и в „С.И.М.“ЕООД, както и запор по дохозди от договори за управление по който е управител на клон на ЕООД; на 25.03.2014г. взискателят е поискал от ЧСИ да пристъпи към изпълнение върху запорирани дружествени дялове и на 01.04.2024г. ЧСИ е овластил взискателя да предяви иск за прекратяване на С.“ЕООД и в „С.И.М.“ЕООД, на 10.11.2014г. взискателят е поискал да се пристъпи към опис , оценка и изнасяне на превозни средства и на движими вещи на длъжника. Подадени са молби от М.“АД конституиран като взискател по делото на мястото на УниКредит Булбанк“АД поради придобиването на вземанията по договор за цесия, с които на 23.06.2016г. е поискано да се наложени запор върху банкови сметки на длъжника в 2 конкретни банки, на 14.07.2017г. е поискано да се наложат запори върху банкови сметки, ако такива се открият след справка в БНБ, на 03.06.2019г. е поискано да се наложи запор върху трудово възнаграждение на длъжника, на 15.07.2021г. е поискано да се наложи запор върху банкови сметки в Банка ДСК“АД, запор върху превозни средства е поискан и с молба от 02.09.2022г.

С молба от 24.11.2022г. длъжникът е поискал прекратяване на делото на основание на чл. 433, ал.1, т. 5 и т. 8 от ГПК.

С постановление изписано върху молба вх. № 37321/24.11.2022г. от ЧСИ е отказал да прекрати изпълнителното дело, като е посочил, че след сочената от длъжника дата по изпълнителното дело редовно са подавани молби с искане за извършване на изпълнителни действия.

С оглед на така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Жалбата в частта, с която се иска отмяна на отказа да се прекрати изпълнителното дело на основание на чл. 433, ал.1, т. 5 от ГПК е недопустима. С разпоредбата на чл. 435, ал. 2 и ал. 3 и чл. 436 ал. 1 от ГПК 2 законодателят е ограничил възможността за обжалване на действията на съдебния изпълнител както по отношение на активно легитимираните лица, така и по отношение на действията, които могат да се обжалват и основанията за същото. Разпоредбите са императивни и ограничителни, поради което и разширителното им тълкуване е изключено като възможност.

Невъзможността за обжалване на отделни изпълнителни действия не е пречка да се преценява тяхната законосъобразност в други производства, включително и такива по иск за вреди от действия на частния съдебен изпълнител. В конкретния случай жалбата е подадена от длъжник по изпълнението, но същата е недопустима. Това е така, защото не е подадена срещу конкретен отказ на ЧСИ за прекрати производството. По делото не се съдържа акт на ЧСИ по молбата на длъжника за прекратяване на делото на основание на чл. 433, ал.1, т. 5 от ГПК. В мотивите са обсъдени единствено и само основания за прекратяване на изпълнителното дело по чл. 433, ал.1, т. 8 от ГПК, в диспозитива на постановлението не е посочена разпоредбата на чл.

433, ал.1, т. 5 от ГПК. По същият начин в изложението пред СГС допълнително мотиви ЧСИ е обосновал изводите си по отношение на искане по чл. 433, ал.1,т. 8 от ГПК, но не и такива по чл. 433, ал.1, т. 5 от ГПК.

Отказът за прекратяване на изпълнителното производство, който може да се оспорва по реда на чл. 435 от ГПК, е само изричният отказ. Не всяко поведение на ЧСИ, което се отклонява от исканото от длъжника може да се квалифицира като отказ, подлежащ на оспорване по реда на чл. 435 от ГПК.

Законът не съдържа разпоредба, приравняваща непроизнасянето на ЧСИ по искане на длъжника с отказ да се уважи искането. При така възприето съдът приема, че липсата на произнасяне по искане за прекратяване на делото не може да се приеме за акт, който подлежи на самостоятелно обжалване по реда на чл. 435 от ГПК, поради което и жалбата в тази част е недопустима.

Жалбата срещу отказа да се прекрати изпълнителното дело на основание на чл. 433, ал.1, т. 8 от ГПК е депозирана в срок от процесуално легитимирано лице срещу акт, подлежащ на обжалване, платена е държавна такса и като такава е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Изпълнителното производство се прекратява в посочените в чл. 433 от ГПК случаи. В хипотезата на чл. 433, ал.1, т. 8 от ГПК, за да се прекрати изпълнителното дело следва да се установи, че взискателят в продължение на 2 години не е искал извършването на изпълнителни действия. В хипотеза, в която взискателят е упълномощил частния съдебен изпълнител да извършва действия по изпълнението, тоест с правата по чл. 18, ал.1 от ЗЧСИ, предприетите от ЧСИ действия по насочване на изпълнението към имущество на длъжника са такива, които прекъсват срока по чл. 433, ал. 1,т. 8 от ГПК.

Действията, извършени по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18 , ал.1 от ЗЧСИ са действия, поискани от взискателя по смисъла на чл. 433, ал.1, т. 8 от ГПК. При възлагане по чл. 18 от ЗЧСИ, за да се поддържа висящността на изпълнителния процес и да се развива изпълнителния процес, не е необходимо взискателят лично да провежда активно поведение по делото. Тази висящност може да се поддържа 3 от действия, предприети от ЧСИ по възлагане от взискателя. За тези действия взискателят следва да заплати таксите и разноските, ако такива се дължат авансово, защото тези действия са за негова сметка. Изпълнителни действия, предприети от ЧСИ по възлагане от взискателя са законосъобразни изпълнителни действия и те са от естество да прекъснат погасителната давност, както и срока по чл. 433, ал.1,т. 8 от ГПК. В съдебната практика няма спор, че тези действия на ЧСИ прекъсват погасителната давност за вземането.

В този смисъл е т.10 от ТР №2/26.06.2015г. на ОСГТК на ВКС. Да се приеме, че тези действия прекъсват давността, но не прекъсват 2-годишния срок по чл. 433, ал.1, т. 8 от ГПК е лишено от логика и от законово основание.

Законодателят не е направил разграничение между последиците от действията, предприемани от взискателя в зависимост от това дали те са поискани от него или са извършени от ЧСИ по възлагане по чл. 18, ал.1 от ЗЧСИ. Законосъобразността на действията на ЧСИ не е накърнена от това, че същите са предприети по инициатива на ЧСИ по възлагане по реда на чл.

18 от ЗЧСИ. При така разписаната законодателна уредба действията по изпълнителното дело по насочване на изпълнението към активи от имуществото на длъжника, предприети от ЧСИ по възлагане от взискателя по реда на чл. 18 от ЗЧСИ, прекъсват не само погасителната давност , но и срока по чл. 433, ал.1,т. 8 от ГПК. В подкрепа на този извод е обстоятелството, че изтичането на погасителната давността е с по-тежки последици за взискателя от изтичането на срока по чл. 433, ал.1,т. 8 от ГПК. Тоест по аргумент от посилното основание следва да се приеме, че по-малко неблагоприятните последици се избягват с онези действия, с които се избягват по-тежките последици. Изтичането на срока по чл. 433, ал.1,т.8 от ГПК не препятства възможността на взискателя да проведе принудително изпълнение за събиране на вземането си макар и в нов изпълнителен процес. Изтичането на срока на погасителната давност препятства тази възможност. При така възприето съдът приема, че действията, които прекъсват погасителната давност са от естество да прекъснат и срока по чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК.

В конкретния случай по делото не се установи период на бездействие на взискателите, който да е продължил повече от 2 години. В случая исканията от взискателите с нарочни молби за предприемане на изпълнителни действия са депозирани на 30.10.2013,г. на 25.03.2014г., на 10.11.2014г.; на 23.06.2016г., на 14.07.2017г., на 03.06.2019г., на 13.02.20202г., на 15.07.2021г., на 02.09.2022г. поради което и в нито един момент между две последователни искания на взискателя за изпълнителни действия не е бил изтекъл срока по чл. 433, ал.1, т. 8 от ГПК. Без значение в случая е дали описите искани с молбата от 10.11.2014г. са извършени. Това е така, защото за срока по чл. 433, ал.1, т. 8 от ГПК релевантна е проявената активност от взискателя. В тежест на длъжника е било да докаже оспорването на достоверността на датите на молбите от визскателя за налагане на запори 03.06.2019г. и 13.02.2020г, но това не е направено по делото. При така възприето съдът приема, че жалбата срещу отказа на ЧСИ да прекрати изпълнителното дело на основание на чл. 433, ал.1, т. 8 от ГПК е неоснователна.

4

Мотивиран от гореизложеното, Софийски градски съд

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба вх.№

39237/09.12.2022г. по регистъра на ЧСИ У.Д. депозирана от длъжника по изпълнението - С. Е. И., ЕГН ********** в частта, с която се иска отмяна на отказ на ЧСИ Д. по молба от 24.11.2022.г. за прекратяване на изпълнително дело № 2013858040913 на основание на чл. 433, ал.1, т. 5 от ГПК.

ОТХВЪРЛЯ жалба вх.№ 39237/09.12.2022г. по регистъра на ЧСИ У.Д. депозирана от длъжника по изпълнението - С. Е. И., ЕГН ********** в частта срещу Постановление по изпълнително дело № 2013858040913 по описа на ЧСИ У.Д., рег. № 858 на КЧСИ , изписано върху молба вх. № 37321/24.11.2022г. , с което е постановен отказ да прекрати изпълнителното дело на основание на чл. 433, ал.1, т. 8 от ГПК.

Решението в частта, с която жалба е оставена без разглеждане, има характер на определение и може да се обжалва пред Софийски апелативен съд в едноседмичен срок от съобщението.

Решението в частта, с която жалбата е отхвърлена е окончателно.