Решение № 100 от 08.01.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 100 гр. София, 08.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Станимира Иванова

Членове:

Райна Мартинова

Виктория Р. Митева при участието на секретаря Йорданка В. Петрова като разгледа докладваното от Виктория Р. Митева Въззивно гражданско дело № 20251100501506 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 10885/06.06.2024 г., постановено по гр. д. № 18817/2023 г. по описа на СРС, 176 състав, е уважен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че ищецът В. Г. Р., не дължи на ответника „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046 сумата от 175 лева – разноски по дело № 29475/2028 г. и сумата от 75 лева – разноски по гр.д. 13606/2018 г., за които суми е издаден изпълнителен лист от 30.01.2024 г. по дело 29475/2018 г. по описа на СРС, 35 състав, въз основа на който е образувано изпълнително дело № 20248560400237 по описа на ЧСИ Б.Б..

Във въззивната жалба са изложени оплаквания за неправилност на първонистанционното решение. Твърди се, че съдът неправилно не бил взел предвид прекъсването на погасителната давност по силата на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на последиците. Предвид това моли обжалваното решение да бъде изцяло отменено. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК по делото е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемия, в който се излага, че решението на първоинстанционния съд е правилно и се иска неговото потвърждаване. Претендира разноски. Не прави доказателствени искания.

Съдът, като обсъди доводите на страните и представените по делото писмени доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По въпросите относно правилността той е ограничен от посоченото в жалбата, като следи служебно за правилното 1 приложение на императивна правна норма. В случая постановеното от районния съд решение е валидно и допустимо.

Предявени са обективно кумулативно съединени отрицателни установителни искове с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК, с които ищецът отрича съществуването на претендирано от ответника право, поради което доказателствената тежест е обърната – ищецът следва да докаже наличие единствено на правен интерес от воденето на иска при твърдение за новонастъпили факти след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание – изтекла погасителна давност, а в тежест на ответника е да докаже основанието на своето вземане – факти, обуславящи спиране или прекъсване на погасителната давност.

По делото не се спори, а и се установява от представените писмени доказателства, че въз основа на влязло в сила Решение от 10.12.2018 г. по описа на СРС, 35 състав, с което В.

Г. Р. е осъдена да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 175 лв., представляваща направените по делото разноски и сумата 75 лв., представляваща направените разноски по ч.гр.д. № 13606/2018 г. на СРС, 35 състав, е издаден изпълнителен лист от 30.01.2024 г. за посочените суми.

По делото е приет препис от изп. д. № 20248560400237 по описа на ЧСИ Б.Б., от което се установява, че с молба от 14.02.2024 г. взискателят по изпълнителния лист „Топлофикация София“ ЕАД е поискал образуване на изпълнително дело, извършване на справки за банкови сметки, сейфове и действащи трудови договори, като е упълномощил по реда на чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ съдебния изпълнител да определи способа за изпълнение.

В тази връзка ЧСИ е извършил действия за проучване имущественото състояние на длъжника В. Р. и със запорно съобщение от 15.05.2024 г. адресирано до „Обединена българска банка“ АД е наложил запор върху всички настоящи и бъдещи вземания по всички притежавани от длъжника банкови сметки.

С Постановление за спиране от 02.10.2024 г. изпълнителното производство е спряно като обезпечителна мярка, наложена с Обезпечителна заповед № 824 от 26.09.2024 г., допусната с определение № 36339/10.09.2024 г. по гр.д. № 49712/2024 г. по описа на СРС, 36 състав.

Съгласно правилото на чл. 117, ал. 2 ЗЗД, вземанията, установени с влязло в сила решение, се погасяват с общата петгодишна давност. Съдебното решение, с което е установена дължимостта на процесните суми, е влязло в сила на 18.01.2019 г. Следва да бъде установено дали в периода след тази дата е изтекъл петгодишен срок, в който кредиторът е бездействал и не е предприел действия за прекъсване на давностния срок.

Съгласно мотивите към т. 10 от Тълкувателно решение от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС давността се прекъсва с предприемане на всяко изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.

В мотивите на решението е разяснено, че искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на 2 всяко действие за принудително изпълнение. Разяснено е също, че взискателят трябва да поддържа със свои действия висящността на изпълнителния процес като внася съответните такси и разноски за извършването на изпълнителните действия, изграждащи посочения от него изпълнителен способ, както и като иска повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагането на нови изпълнителни способи. Видно от тези мотиви, активността на взискателя е достатъчна за прекъсване на давността, защото той не може да извърши сам изпълнителното действие. Единственото, което взискателят може да направи, е да иска от съдебния изпълнител извършването на това действие и затова давността се прекъсва от момента на искането, стига действието да е извършено. Затова в практиката на ВКС / Решение № 80/06.02.2024 г. по гр. д. № 1862/2023 г. по описа на ВКС; Решение № 68/01.02.2024 г. по гр. д. № 1924/2023 г. по описа на ВКС / изрично се приема, че когато по изпълнителното дело е направено искане за нов способ, независимо дали е настъпила перемпция, съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни поискания способ / Решение № 451 от 29.03.2016 г. на ВКС по гр. д. № 2306/2015 г., IV г. о., ГК; /. Искането прекъсва давността без оглед дали съдебният изпълнител го е образувал в ново дело, или не е образувал ново дело; във всички случаи той е длъжен да приложи искания изпълнителен способ /в който смисъл е Решение № 37 от 24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/2020 г. на ВКС, 4-то гр. Отделение/. Прието е също, че давността е свързана с поведението на кредитора – тя не се влияе от поведението на други лица. Затова ако искането от кредитора е направено своевременно, но изпълнителното действие не е предприето от надлежния орган преди изтичането на давностния срок, по причина, което не зависи от волята на кредитора, давността се счита прекъсната с искането /дори то да е било нередовно, ако нередовността е изправена надлежно по указание на органа на изпълнителното производство/. Давността не се прекъсва веднъж с искането и още веднъж с предприемането на действието.

Прекъсването е едно – с предприемането на действието, но се счита да е настъпило с обратна сила, ако след поискването давността е изтекла.

В хипотеза, в която взискателят е упълномощил частния съдебен изпълнител да извършва действия по изпълнението, тоест с правата по чл. 18, ал. 1 от ЗЧСИ, предприетите от ЧСИ действия по насочване на изпълнението към имущество на длъжника са такива, които прекъсват погасителната давност. Действията, извършени по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 от ЗЧСИ са действия, поискани от взискателя. Насочването на изпълнението към активи от имуществото на длъжника от съдебния изпълнител, действащ по възлагане на взискателя прекъсва погасителната давност и от извършването на това изпълнително действие започва да тече нов срок на погасителната давност. При възлагане по чл. 18 от ЗЧСИ, за да се поддържа висящността на изпълнителния процес и да се развива изпълнителния процес, не е необходимо взискателят лично да провежда активно поведение по делото. Тази висящност може да се поддържа от действия, предприети от ЧСИ по възлагане от взискателя. За тези действия взискателят следва да заплати таксите и разноските, ако такива се дължат авансово, защото тези действия са за негова сметка. Изпълнителни действия, предприети от ЧСИ по възлагане от взискателя са законосъобразни изпълнителни действия и те са от естество да прекъснат погасителната давност, както и срока по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. (В този смисъл е т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС.). Законосъобразността на действията на ЧСИ не е накърнена от това, че същите са предприети по инициатива на ЧСИ по възлагане по реда на чл. 18 от ЗЧСИ. При така разписаната законодателна уредба действията по изпълнителното дело по насочване на изпълнението към активи от имуществото на длъжника, предприети от ЧСИ по възлагане от взискателя по реда на чл. 18 от ЗЧСИ, прекъсват погасителната давност.

Започналата да тече погасителна давност на 18.01.2019 г. би следвало да изтече на 18.01.2024 г. В този период обаче следва да се вземе предвид нормата на чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г., и за преодоляване на последиците, за срока от 13.03.2020 г. до отмяната на извънредното положение, според която спират да текат давностните срокове, с изтичането на които се погасяват или придобиват права от 3 частноправните субекти.

С Решение на Народното събрание на Република България, обн. в ДВ, бр. 22/2020 г., е обявено извънредно положение в Република България, считано от 13 март 2020 г. до 13 април 2020 г. С Решение на Народното събрание на Република България, обн. в ДВ, бр.

33/2020 г., срокът на обявеното извънредно положение е удължен до 13 май 2020 г. След тази дата срокът на извънредното положение не е удължаван. С § 13 от ПЗР на ЗИДЗЗ, обн. в ДВ, бр. 44/13.05.2020 г., е предвидено, че спрелите през извънредното положение срокове продължават да текат след изтичането на 7 дена от обнародването на ЗИДЗЗ в „Държавен вестник“.

Следователно за времето от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. включително погасителната давност е била спряна по силата на закона и този факт трябва да се отчете от съда при изчисляване на крайния момент, когато давността изтича. По тази причина към 5-годишния давностен срок следва да се прибави и периодът на спиране на давностния срок, чиято продължителност в случая е 69 дни (от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г.).

При съобразяване на горепосочената разпоредба петгодишната давност е следвало да изтече на 27.03.2024 г. Молбата на ответника от 14.02.2024 г. с която е поискано налагането на конкретни изпълнителни действия, както и е възложено изпълнението по реда на чл. 18 ЗЧСИ, съобразно горепосочената тълкувателна практика на ВКС представлява действие, прекъсващо давността.