Решение № 383 от 02.12.2021, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 383 гр. Перник, 02.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Михаил Анг. Алексов при участието на секретаря Катя В. Тодорова като разгледа докладваното от Михаил Анг. Алексов Гражданско дело № 20211720105725 по описа за 2021 година

Производството по делото е образувано по молба на В. Т. М. с ЕГН **********, действащ лично и като съпруг на ЮЛ. АНГ. М. с ЕГН ********** и двамата с адрес с адрес гр. Перник, **** против АНТ. В. М. с ЕГН ********** с адрес гр. Перник, ул. *** Към подадената допълнителна молба рег. № 10252/12.11.2021г. са представени доказателства- декларации и от двамата молители по чл. 9 от ЗЗДН.

В молбата се изтъкват доводи за упражняване на психическо и физическо насилие от страна на АНТ. В. М. – сина на молителите, с твърденията, че на 07.11.2021г. около 20.30 часа в жилището им, находящо се на адрес гр. Перник, **** се заканил на молителката с думите „Ето сега ще видиш“ и започнал да нанася с ръце и крака удари на двамата молители. В резултат на нанесените удари молителя получил кръвонасядания, а молителката отоци и подутини.

В съдебно заседание, молителят редовно призован, се явява лично, поддържа молбата си и моли да бъдат наложени мерки за защити с максимална продължителност.

Молителката не изразява становище по същество.

Ответника в съдебно заседание, редовно призован се явява лично, признава, че е извършил акта на домашно насилие, разкайва се и изразява съжаление.

Съдът след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност и взе предвид становищата на страните, намери за установено следното от фактическа и правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл.3 от ЗЗДН, защита по този закон може да търси всяко 1 лице, пострадало от домашно насилие, извършено от лице, с което се намира или е било в брак, респ. във фактическо съпружеско съжителство, като в случай на пряка и непосредствена опасност за живота или здравето на пострадалото лице, то може да подаде молба за защита до полицейските органи, които изпращат в съда молбата за налагане на мерките по чл.5 от Закона.

Видно от събраните доказателства по делото ответника е син на ответниците.

Така подадената молба за защита е подадена в срока по чл. 10, ал. 1 от ЗЗДН, от надлежно легитимирано съгласно чл. 3 от ЗЗДН лице, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разглеждана по същество.

Съгласно чл. 2 от ЗЗДН домашно насилие е всеки акт на физическо, психическо или сексуално насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личната свобода и на личния живот, извършено спрямо лица, които се намират или са били в семейна или родствена връзка, във фактическо съпружеско съжителство или които обитават едно жилище, като за психическо и емоционално насилие върху дете се смята и всяко домашно насилие, извършено в негово присъствие.

По делото са представени декларации по чл.9, ал.3 от Закона от молителите, в които е декларирано, че на 07.11.2021г. около 20.30 часа в жилището им, находящо се на адрес гр.

Перник, **** ответника се на 07.11.2021г. около 20.30 часа в жилището им, находящо се на адрес гр. Перник, **** се заканил на молителката с думите „Ето сега ще видиш“ и започнал да нанася с ръце и крака удари на двамата молители. В резултат на нанесените удари молителя получил кръвонасядания, а молителката отоци и подутини. В резултат на нанесените удари молителя получил кръвонасядания, а молителката отоци и подутини.

Съгласно разпоредбите на ЗЗДН съдът може да основе решението си и единствено и само на депозираната по делото декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, и в случай, че по делото не са ангажирани други доказателства.

По делото не бяха разпитани свидетели, както и не бяха ангажирани доказателства от ответника за оборване на декларираните обстоятелства от молителката.

Ответникът М.П.Д. е неосъждан, което се установява от приложената по делото справка за съдимост. Спрямо него не са налагани мерки по ЗЗДН. Признава, че е извършил акта на домашно насилие, разкайва се и изразява съжаление.

При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи:

Съдът намира молбата за допустима, доколкото актът на домашно насилие, който се твърди, че е извършен от ответника, попада в рамките на преклузивния срок по чл.10, ал.1 ЗЗДН. Молбата е подадена от процесуално легитимирано лице (чл.8, т.4 от ЗЗДН) и срещу лице, което е пасивно процесуално легитимирано да отговаря по нея (чл.3, т. 5 от ЗЗДН).

Страните не са оспорили обстоятелството, че са съпрузи, поради което съдът приема, че е налице изискващата се връзка на чл. 3 от ЗЗДН.

2

Съгласно дефинитивната правна норма на чл. 2, ал. 1 ЗЗДН като домашно насилие се определя всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство. В закона липсва легална дефиниция на понятието „психическо насилие“, както и дефиниция за понятието „емоционално насилие“, но като такива могат да бъдат окачествени всички действия, които имат отрицателно или вредно въздействие върху психиката на едно лице пораждат отрицателни за него емоции и/или го принуждават да ги подтиска и да не ги изразява. Актове на емоционално и психическо насилие могат да бъдат вербалното насилие /крещене, обиждане, псуване/, отхвърляне на присъствието, унижение, предизвикване на страх, изолация. Преценка дали е налице емоционално или психическо насилие следва да се направи конкретно, като се изследват отношенията между страните, техните физически и психически особености и съответните следи, останали в съзнанието на пострадалото лице Анализирайки събраните в хода на производстото доказателства – в т. ч. 2 броя декларации по чл. 9 ал. 3 от ЗЗДН (която съгласно чл.13, ал.3 от същия закон съставлява достатъчно доказателство за основателността на молбата и спрямо която, съдът намира, че по делото е установено по категоричен начин осъществяването на изложения в депозираната искова молба акт на домашно насилие под формата на физическо и емоционално и психическо насилие спрямо тях, изразяващо се в закани и нанасяне да удари с ръце и крака на двамата молители.

В хода на производството от ответника не бяха ангажирани никакви доказателства, същия призна извършването на акта на домашно насилие, като това следва да се цени и анализира в останалата доказателствена съвкупност, която в настоящия случай се заключва единствено до представените от молителите декларации по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН.

Съгласно разпоредбата на чл. 16, ал. 1 ЗЗДН, със заповедта за защита съдът налага една или повече мерки за защита, което води до извод, че последният не е обвързан от искането на страните, както и от вече определените мерки с предходно издадена заповед за незабавна защита, в случай че има такава. По отношение на срока за който се налагат мерките за защита настоящия състав намира, че същите не следва да бъдат налагани за максималния срок, а за срок по-близко до минималния предвид признанието направено от ответника, разкаянието му и съжалението, което декларира в съдебно заседание. Предвид на което и срока на мерките следва да бъде определен на 6 месеца.

С оглед императивната разпоредба на чл. 5 ал. 4 от ЗЗДН на ответника задължително следва да бъде наложена и глоба, която съдът определя в минималния посочен в закона размер от 200.00 лева.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 11 ал. 2 от ЗЗДН в тежест на ответника е и дължимата за производството държавна такса в размер на 25.00 лева, определен в съответствие със задължителните за съда разяснения, дадени в т. 22 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г., ОСГТК на ВКС, вносима по сметка 3 на Районен съд – гр. Перник.

Предвид горното и на основание чл. 15, ал. 1 ЗЗДН, съдът

РЕШИ:

НАЛАГА мерки за защита срещу АНТ. В. М. с ЕГН ********** с адрес гр. Перник, ул. *** за осъществено на 07.11.2021 г. ДОМАШНО НАСИЛИЕ по отношение на В. Т. М. с ЕГН **********, действащ лично и като съпруг на ЮЛ. АНГ. М. с ЕГН ********** и двамата с адрес с адрес гр. Перник, ****, като

ЗАДЪЛЖАВА АНТ. В. М. с ЕГН ********** с адрес гр. Перник, ул. ***ДА СЕ ВЪЗДЪРЖА от извършване на домашно насилие по отношение на В. Т. М. с ЕГН ********** и ЮЛ. АНГ. М. с ЕГН ********** и двамата с адрес с адрес гр. Перник, **** ЗАБРАНЯВА на АНТ. В. М. с ЕГН ********** с адрес гр. Перник, ул. *** ДА ПРИБЛИЖАВА В. Т. М. с ЕГН ********** и ЮЛ. АНГ. М. с ЕГН ********** и двамата с адрес с адрес гр. Перник, ****, както и жилището им, на адрес гр. Перник, ****, както и всяко друго жилище в което се установят да живеят, местата за социални контакти и отдих на молителите на по- малко разстояние от 100 /сто/ метра - за срок от 6 /шест/ месеца.

ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за защита, в която да се впише предупреждението по чл.

21, ал. 2 от ЗЗДН.

ДА СЕ ВРЪЧИ на страните и ОД на МВР -Перник.

ОСЪЖДА АНТ. В. М. с ЕГН ********** с адрес гр. Перник, ул. ***да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка ВСС, чрез Районен съд гр. Перник, ГЛОБА в размер на 200.00 лв. /двеста лева/, държавна такса в размер на 25.00 лв. /двадесет и пет лева/ , като му УКАЗВА, че може да заплати така посочените суми в едноседмичен срок, считано от влизане на решението в сила, като в противен случай съдът ще издаде служебно изпълнителен лист и ще пристъпи към принудително събиране на вземането.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишки окръжен съд в 7-мо /седмо / дневен срок от обявяването му на страните в съдебно заседание.

Съдия при Районен съд – Перник: _______________________

4