Решение № 838 от 04.11.2025, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 838 гр. Бургас, 04.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Недялка П. Пенева

Членове:

Веселка Г. Узунова

Даниела Д. Михова при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова като разгледа докладваното от Даниела Д. Михова Въззивно гражданско дело № 20252100501266 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 и сл.ГПК и е образувано по въззивната жалба на Б. Г. К. от ***, заместена, на основание чл.227 ГПК от наследниците си по закон И. А. К. и А. И. К., против решение рег.№ 56/21.02.2025 г. по гр.д.№ 20242150101037/2024 г. по описа на Районен съд Несебър, с което е прието за установено, че съществува вземане на „Водоснабдяване и Канализация“ ЕАД, ЕИК 812115210, срещу Б. Г. К. за сумата от 5 095,89 лв, представляващи стойността на доставена, отведена и пречистена вода за отчетен период от 13.05.2023 г. до 18.09.2023 г. до собствения на ответника обект на потребление, находящ се в ***, абонатен № 207432, която сума не е била заплатена в изискуемия срок, ведно със законната лихва върху главницата, начиная от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК пред съда - 04.07.2024 г.; сумата от 412,10 лв представляващи обезщетение за забавено плащане на главницата за периода от 23.07.2023 г. до 27.06.2024 г., за което е издадена Заповед № 387/12.07.2024 г. за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 ГПК, постановена по ч.гр.д.№ 764/2024 г. по описа на РС-Несебър; и с което решение въззивницата К. е осъдена да заплати на „Водоснабдяване и Канализация“ ЕАД, сумата от 160,16 лв, представляваща сторените разноски в заповедното производство по ч.гр.д.№ 764/2024г. по описа на РС-Несебър и сумата от 210,16лв, представляваща сторените разноски в исковото производство.

Твърди се, че обжалваното решение е постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила - непълен доклад по 1 делото, липса на указания при разпределение на доказателствената тежест, неоснователно недопускане на доказателствени искания, неправилно приложение на материалния закон, неправилна преценка на събраните в хода на производството доказателства и установените факти п р и липса на доказаност на исковата претенция но отношение количеството потребена вода за процесния имот, без да бъдат обсъдени всички събрани доказателства и без да бъде извършена преценка в тяхната съвкупност, без да бъдат обсъдени всички наведени в хода на делото възражения от ответната страна, при игнориране на безспорно установени в хода на производството факти и обстоятелства, вкл.признати от ищцовата страна. Твърди се, че в резултат на изброените процесуални нарушения се е стигнало до постановяване на незаконосъобразно, необосновано и неправилно решение.

Твърди се, че исковата претенция е насочена срещу ответницата в качеството й на “потребител” на ВиК услуги по смисъла на нормативните разпоредби, регламентиращи този статут, както и на публично оповестените Общи условия на ВиК, като собственик на водоснабден обект с административен адрес: *** и със заведена партида в базата данни с абонатен № 207432. Сочи се, че в самата искова молба е посочено, че титуляр на партидата за процесн и я период е „ШАРК 73“ ЕООД, ЕИ К 207359965, на името на което дружество са издадени и всички представени по делото фактури за доставена и използвана вода, тъй като за процесния период *** е било отдадено под наем на „ШАРК 73“ ЕООД с Договор за наем от 10.05.2023 г . , представен с отговора на исковата молба. Твърди се, че съгласно постигнатите договорености между наемател и наемодател, партидите за ток и вода по време на действие на договора се прехвърлят на наемателя, като същия се задължава да заплаща изцяло за своя сметка всички консумативни разходи, свързани с ползването на имота. Сочи се, че ответницата заедно с управителя на “Шарк 73” ЕООД, са се явили в офис на ищцовото дружество и е изразила съгласие за смяна титуляра по партидата за абонатен № 207432.

Твърди се, че в резултат на това, партидата за процесния имот е открита на името на наемателя, което е видно и от издадените от страна на ВиК фактури .

Посочва се, че при това положение съгласно чл.2 от ОУ на ВиК, чл.З от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи и §1, т.2 от ДР на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги, за процесния период облигационно отношение съществува между ищеца и „ШАРК 73“ ЕООД, а не между ищеца и ответницата-въззивник.

На следващо място се твърди, че въпреки разпределената от първоинстанционния съд доказателствена тежест, ищцовото дружество не е представило доказателства за реално доставената вода в имота, съотв.за нейната цена, като представените писмени доказателства от страна ищеца представляват частни документи без материална доказателствена стойност.

Твърди се още, че независимо от това, че първоинстанционният съд признава, че ползвател на ВиК услуги може да бъде и наемател на водоснабдения имот, а ищецът е издавал фактурите на името на наемателяползвател “Шарк 73” ЕООД, което е доказателство, че ищецът счита, че облигационното отношение е именно с него, като е отразил “Шарк 73” ЕООД като ползвател на имота в собствените си системи и счетоводство, и е открило партида на негово име, съдът неправилно е приел, че поради липсата на 2 представена по делото декларация по чл.2, ал.З от ОУ на ВиК ЕАД гр.Бургас, подадена от собственика на имота, потребител на ВиК услугите за процесния имот е именно ответницата като собственик на имота. В тази връзка се твърди още, че независимо от въведеното в тази връзка от ответницата възражение, с доклада по делото съдът не е указал на ответната страна, че следва да представи по делото “декларация по чл.2, ал.З от ОУ на ВиК ЕАД гр.Бургас.

На следващо място се твърди, че първоинстанционният съд не е обсъдил всички изложени от ответницата аргументи и възражения и представени писмени доказателства.

На последно място се твърди, че следва да се съобрази като нововъзникнало обстоятелство, че поради прекъсване на водоподаването за процесния имот от ищцовото дружество в хода на съдебното производство, за да ограничи вредите от невъзможността да ползва или отдава под наем имота, на 04.04.2025 г. въззивницата е заплатила задълженията за процесния имот в общ размер на 5 964,21 лв, предмет на настоящото производство, като изрично е заявила пред ВиК, че плащането е с цел ограничаване на вредите, които търпи и не следва да се счита за признание на дълга. В тази връзка е заявено искане, че в случай, че съдът приеме, че предявените искове са доказани по основание и размер, същите да бъдат отхвърлени като погасени поради плащане.

Претендира се съдът на отмени обжалваното решение и да постанови вместо него отхвърляне на предявените искове, а при условията на евентуалност, в случай, че съдът приеме, че предявените искове са основателни, да се приеме, че същите са погасени поради плащане. С въззивната жалба са представени молба вх.№ К-1062/07.04.2025 г. от въззивницата, ведно с платежно нареждане за извършено плащане в размер на 5 964,21 л в и касова бележка към фактура на стойност 42 лв. - такса за възстановяване водоподаването за процесния имот; и Отговор изх.№ К-10621/16.04.2025 г. от ВиК.

Претендират се разноски.

Въззиваемият „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД оспорва законовия срок против въззивната жалба е постъпил писмен отговор от с който въззивната жалба се оспорва като неоснователна.

Твърди се, че доколкото по делото е доказано, а не е и спорно, че въззивницата е собственик на процесния водоснабден имот, са неоснователни оплакванията й, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че тя има качеството на потребител на ВиК услуга в процесния период.

Оспорват се оплакванията на въззивницата за допуснати от първоинстанционния съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Излага се, че съдът е установил фактическата обстановка точно и последователно, след съвкупен анализ на доказателствата и след преценка на възраженията на ответната страна. По отношение на доклада на съда се твърди, че първоинстанционният съд е разпределил правилно доказателствената тежест между страните като им е дал подробни и точни указания.

По отношение на възраженията на въззивницата, че липсва основание за претендиране заплащането на ВиК услуги спрямо собственика на водоснабдения имот при заявено действие на наемен договор се твърди, че според правните норми, винаги е налице договорно основание за търсене на 3 плащането от собственика на водоснабден имот, независимо от фигурата на наемател.

Твърди се, че последователната съдебна практика (цитирани са съдебни актове, вкл.на БОС), застъпва становището, че независимо от факта, дали партидите се водят на името на наемател, собственикът на водоснабдения имот винаги остава задължен за заплащане на ВиК услугите.

Изброени са нормативните актове, регулиращи облигационната връзка между доставчика и потребителите на питейна вода и се посочва, че съгласно тази уредба собствениците на водоснабдени имоти се третират като потребители (§1, ал.1, т.2, б."б" от ДР на ЗРВКУ; чл.8, ал.9 от Наредба № 4/2004 г.). Цитирана е съдебна практика.

Твърди се, че от разпоредбата на чл.8 ал.9 от Наредба № 4/2004 г. следва извод, че наемателят може да заплаща услугите ВиК от името на наемодателя, но когато не го направи отговорен за тях остава последния и е ирелевантно на чие име е разкрита партидата, тъй като обстоятелството, че партидата в ответното дружество са открити и водени на името на наемател, не води до отпадане на отговорността на собственика на водоснабдения обект като лице, задължено да заплаща консумативните разходи, свързани с експлоатацията на обекта му. Твърди се, че открИ.ето на партида касае само организацията на дейността и отчетността в експлоатационното дружество.

Сочи се, че наемателят не е нито ползвател, нито собственик, за да се приеме, че попада в категорията "потребител на ВиК услуги " по смисъла на закона, а е единствено държател на имота и с Наредбата само е дадена възможност наемателят да заплаща потребената в отдадения под наем обект ВиК услуга, от името на наемодателя.

На следващо място се твърди, че дори да се приеме, че страните по наемното правоотношение са имали воля за пълно заместване на собственика в дълга към доставчика, а не само за встъпване на наемателя като солидарен длъжник наред с наемодателя, по делото липсват каквито и да е било доказателства за проявен фактическия състав на заместване по чл.102 от ЗЗД.

С изложените съображения се твърди, че по делото е доказано, че между страните по делото е налице валидно облигационно правоотношение, по силата на което за ответницата е възникнало задължение към ВиК оператора за заплащане на предоставени услуги.

Оспорено е твърдението във въззивната жалба, че не е спазена процедурата по отчет на количеството доставени ВиК услуги за заявения период.

Твърди се, че отчитането на доставената за имота вода се извършва съгласно чл.32 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. (чрез дистанционно отчитане), като от представените справки-извлечения от електронния карнет, в което се съдържат данни за начина на отчитане на имота и съответните показания на уреда, се установяват доставените количества питейна вода. Излага се, че основание за съществуване на задължението е потребеното количество вода, поради което се е установила и трайна практика, че дори и при пресрочване на периода, през който следва да се извърши отчитане, то задължението не може да се погаси. Посочено е, че в случая ищецът като ВиК оператор е изпълнил задълженията си за непрекъснато водоподаване до границата на процесния имот, осигурил е периодично отчитане на индивидуалния измервателен уред в имота, поради което му се дължи заплащане на доставената услуга.

4

Сочи се още, че предвид изричната разпоредба на чл.133, вр.чл.131, ал.2, т.5 ГПК, възраженията във въззивната жалба относно реалността на доставките за вода за процесния имот и относно размера на претенцията са преклудирани поради това, че такива възражения не са заявени своевременно в първоинстанционното производство.