Решение № 23 от 09.01.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 23 гр. София, 09.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на трети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Жаклин Комитова

Членове:

Иванка И.

Петя Алексиева като разгледа докладваното от Петя Алексиева Въззивно гражданско дело № 20231000502602 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Ищците в първоинстанционното производство Д. А. Р. и Р. А. Р., действащи лично и със съгласието на своя баща и законен представител А. Р.

М. и в срока по чл.259, ал.1 от ГПК (препис от обжалваното решение е връчен редовно на 24.07.2023 г., а въззивната жалба е подадена на 07.08.2023 г.) с въззивна жалба вх.№ 28381/07.08.2023 г. обжалват в цялост Решение № 260822/08.06.2023 г., постановено по гр.д. № 9610/2017 г. по описа на Софийски градски съд, с което са отхвърлени изцяло исковете им срещу „ХУК КОБУРГ-Алгемайне ферзихерунг“ АГ за заплащане на всяка една от тях по 300 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди от причиняването на травматично заболяване от смъртта на тяхната майка Н. И. при ПТП настъпило на 27.07.2014 г. в гр. Емсдетен, Германия.

Въззивната жалба е подадена чрез процесуален представител адвокат Д. с надлежно учредена представителна власт с пълномощно приложено на л.916, том І от делото на първоинстанционния съд. Ищците са освободени от държавна такса на основание чл.83, ал.1, т.4 от ГПК.

С оглед на горното въззивната жалба е редовна.

1

Въззвниците-ищци поддържат неправилност на обжалваното решение.

Поддържат, че същото е постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и е необосновано, поради което молят съда да отмени решението на първоинстанционния съд и вместо него постанови друго, с което уважи исковете на ищците така както са предявени.

Въззивниците поддържат незаконосъобразност на направения от първоинстанционния съд извод, че предявените от тях искове са неоснователни, поради недоказаност, че от смъртта на майка си те са получили паталогично увреждане на здравето. Поддържа се, че плащането на застрахователно обезщетение е наредено от ответника-юридическо лице, в банковото бордеро липсват каквито и да било уговорки, които да обосновават извод, че плащането е извършено под условие, поради което ирелевантно за спора се явява направеното от процесуалния представител на ответника оспорване на основанието, на което това плащане е било осъществено. По правното си значение, плащането на обезщетенията в хода на производството по иск за репариране на болките и страданията на близките на починалия при ПТП, съставлява признание за настъпване на вредите, съответно признание на основанието на исковете. Развиват се подробни съображения във връзка с така релевираните възражения. Оспорват като неоснователно възражение за липса на поставен предпазен колан, както и за знанието на пострадалата, че пътува в автомобил управляван от водач след употреба на алкохол.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК ответната по жалбата страна-ответникът „ХУК КОБУРГ-Алгемайне ферзихерунг“ АГ, чрез процесуалния си представител адвокат Тодев депозира отговор, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна по подробно изложените в отговора съображения, които касаят съществото на спора. Оспорват се като неоснователни твърденията на въззивниците, че с извършеното от ответника плащане са признати по основание техните искови претенции. Поддържат въведените с отговора на исковата молба възражения за принос от страна на пострадалата.

Моли съда да потвърди обжалваното решение. В случай, че на ищците бъде признато право на обезщетение, моли съда да приеме, че претенциите са им изключително завишени, както и да бъдат взети предвид разпоредбите на германското материално право и практиката на немските съдилища по 2 въпроса за съпричиняването и размера на обезщетението.

Претендират се разноските направени пред настоящата инстанция.

Предмет на настоящото производство е и частната жалба на ответника „ХУК КОБУРГ-Алгемайне ферзихерунг“ АГ срещу Определение № 264717/29.08.2023 г., с което първоинстанционният съд е отхвърлил молбата му за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските.

Постъпил е и отговор от ответниците по частната жалба, с който я оспорват като неоснователна и молят съда да потвърди обжалваното определение.

В открито съдебно заседание въззивниците - ищци чрез процесуалните си представители поддържат въззивната си жалба и молят съда да остави без уважение частната жалба за разноските. Претендират адвокатско възнаграждение по преценка на съда.

В открито съдебно заседание възиваемата страна - ответникът в първоинстанционното производство, чрез своите процесуални представители оспорва въззивната жалба по подробни съображения изложени в писмена защита. Поддържа и подадената частна жалба. Претендира разноски, съобразно представения списък по чл.80 от ГПК.

Апелативен съд-София, 8-ми граждански състав, след преценка по реда на въззивното производство на твърденията и доводите на страните и на събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа страна:

Софийски градски съд е бил сезиран с предявените от Д. А. Р. действаща лично и със съгласието на своя баща и законен представител А. Р. М. и вече навършилата пълнолетие Р. А. Р. срещу „ХУК-КОБУРГ-Алгемейне Ферзихерунг“ АГ, Германия искове за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди-болки и страдания от смъртта на тяхната майка Н. Е. И. настъпила в пряка причинна връзка от ПТП на 27.07.2014 г. в гр.Емсдетен, Германия, виновно причинено от водача на л.а.м. „Опел Вектра“ с рег.№ ********* с валидна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ с полица № 630/285878-J с начална дата на покритие 27.06.2014 г. и крайна дата на покритие 01.01.2015 г., при ответното дружество, които искове са с правна квалификация §115, ал.1, т. 1 от Закона за 3 застрахователния договор (ЗЗДог.), във връзка с §7, ал.1, §11, §18, ал.1 от Закона за движението по пътищата, във връзка с §823, ал.1 и §253, ал.2 от Гражданския законник.

От събраните пред първоинстанционния съд доказателства, въззивният съд приема за установени и доказани следните правнорелеванти факти и обстоятелства:

Между страните е прието за безспорно, че по отношение на увреждащия автомобил е била налице валидна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ с полица № 630/285878-J с начална дата на покритие 27.06.2014 г. и крайна дата на покритие 01.01.2015 г.

От приетите като писмени доказателства по делото материали от воденото наказателно производство и от неоспореното от страните заключение на повторна комплексна СМЕ и САТЕ, изготвено от вещите лица д-р Ш., д-р М. и доц. д-р инж.Х. се установява, че на 27.07.2014 г. около 03,19 часа през тъмната част на денонощието, през летния сезон, сухо, л.а.м. „Опел Вектра“ с рег.№ *********, се движел по ул. „Нойбрюкенщрасе“ в гр.Емсдетен, Германия в посока към ул. „Гревенер Дам“ със скорост от порядъка на 113,44 км/ч. В автомобила на предна дясна седалка и без поставен предпазен колан пътувала пострадалата Н. И.. Автомобилът е управляван от нейния съпруг А. М. след употребата на алкохол, които при разпита си като свидетел в о.с.з. от 26.06.2020 г. потвърждава, че е употребил алкохол, както и че пострадалата през цялото време е била с него и го е видяла, че пие.

Преминавайки през ж.п.прелез, който е с възвишение над нивото на пътя, окачването на лекия автомобил се повдига и долните части на каросерията му оставят следи върху пътното покритие на железопътния прелез. Поради повисокото ниво на прелеза, след преминаването ходовите колела на автомобила се отделят от пътното покритие и той изминава известно разстояние във въздуха. След приземяването си той продължава напред, оставяйки следи и странично протриване на бордюра отдясно. След това със скорост от 110,26 км/ч лекият автомобил удря със страничната част на предния си десен калник задния ляв калник на паркиран върху паркомясто отдясно на платното за движение лек автомобил „Ситроен С2“ с рег.№ ********, като го избутва надясно и напред. Скоростта на лекия автомобил Опел след отделянето му от лекия автомобил Ситроен е 100,26 км/ч. След отделянето си от лекия 4 автомобил Ситроен, лекият автомобил Опел продължава напред, изгубва устойчивост срещу странично плъзгане и се завъртва в посока на часовниковите стрелки на около 90 градуса и така, плъзгайки се с лявата си страна напред, излиза отдясно от платното за движение, прекосява велоалеята и тротоара и се удря в областта на задната си лява врата в стълб на портата на дом № 1 на ул. „Брандскам“ със скорост от 67,39 км/ч. Стълбът на оградата не издържа на удара и се пречупва по посока на удара и пада в двора. Лекият автомобил продължава да е в контакт със стълба и пада заедно с него, като остава с колелата нагоре.

Вследствие на горното произшествие пострадалата Н. Е. И. е получила тежка съчетана черепно-мозъчна и шийна травма, от която са настъпили усложнения и в пряка причинна връзка от получената травма е настъпила смъртта й. Причина за настъпване на произшествието е движение с висока скорост, при която при преминаване през препятствие, водачът е загубил управлението на автомобила.

Горните обстоятелства не се оспорват от ответника.

Между страните също така не се спори, че двете ищци са дъщери на починалата Н. Е. И.. Отделно от това са ангажирани писмени доказателстваудостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане № 92/30.07.2010 г. на Д. Р. и удостоверение за раждане издадено въз основа на акт за раждане № 69/17.05.2006 г. на Р. Р., както и удостоверение за съпруг/а и родствени връзки изх. № 1171/28.07.2016 г. на Община Берковица.

От заключението на вещите лица от повторната комплексна експертиза се установява още, че ако пострадалата е била с поставен предпазен колан и предвид липсата на значителни деформации в областта на предна дясна седалка, то нямало да се получат констатираните травматични увреждания.

При разпита си в проведеното на 19.02.2021 г. открито съдебно заседание, вещите лица потвърждават, че ако пострадалата е била с правилно поставен обезопасителен колан, то нямало да получи уврежданията по главата, т.е. смъртоносните увреждания.

Пред първоинстанционния съд и в проведеното на 11.09.2020 г. о.с.з. са приети две комплексни психиатрична и психологична експертиза, неоспорени от страните, от които се установява, че претърпените от ищците болки и страдания при загубата на тяхната майка, не надхвърлят обичайните реакции 5 на хора при загубата на близък човек. И при двете деца не се обективират паталогични разстройства на здравето. Не се установяват необичайни фактори свързани с връзката на ищците с тяхната майка и начина на научаване за смъртта й. Новината е съобщена на децата от отглеждащите ги към този момент прародители по бащина линия и близкото роднинско обкръжение.

Няма данни за търсене и осъществяване на медицинска помощ след смъртта на майката. Д. сравнително успешно е успяла да се справи с психотравмата от загубата на майката, което от една страна е свързано с ниската възраст на детето, когато не е изградена негативна представа за смъртта и последствията от нея, а от друга-адекватната подкрепа на близките. При Р. непосредствено след смъртта на майка й се отчитат засилена прояви на повишена тревожност, безпокойство, нарушаване в извършването на обичайните ежедневни дейности, игри и занимания. Появили се известни притеснения и известни страхове от тъмното, избягвала да остава сама, станала по-зависима от отглеждащите я възрастни. Появили се известно безпокойство и страх да не се случи нещо с баща й и другите близки. Притеснявала се за баща си, като го чувала да плаче по цяла нощ. Към момента, интензитетът на част от тези прояви е значително отслабнал, но се отчитат частични прояви на тревожност, повишено безпокойство за близките и други ситуации, които актуализират по различен повод преживяната травма от загубата на майката.

Пред първоинстанционния съд и за установяване на търпените от ищците неимуществени вреди, са събрани гласни доказателства на свидетеля Б. М. Г.. Свидетелят установява, че познава двете деца от раждането им, тъй като е зет в семейството от 1993 г. Децата първоначално били гледани от майка си, но тя след 2000 г. заминала да работи в Германия и за тях се грижели бабата и дядото на починалата. Идвала си един път в годината за около 14-15 дни. Децата били отглеждани в Берковица, не са ходили в Германия. Чували се по телефона. След като майка им починала, те започнали да тъжат и да плачат за майка си. Към момента децата вече са в Германия с майката на техния баща.