Решение № 19692 от 20.10.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 19692 гр. С., 20.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: БОГДАН Р. РУСЕВ при участието на секретаря ВЕНКА ХР. КАЛЪПЧИЕВА като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Гражданско дело № 20251110151376 по описа за 2025 година

Производството е по общия съдопроизводствен ред на ГПК и при прилагане на чл. 3, чл. 4, чл. 11, чл. 12 и чл. 13 ЗВЕРБ, вр. Решение на Съвета /ЕС/ № 2025/1407 от 08.07.2025г. относно приемането на еврото от България, считано от 01.01.2026г.

Образувано е въз основа на Искова молба, вх. № 366719/10.11.2025г. на СРС, подадена във връзка със Заповед № 15078/25.05.2025г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 25921/2025г. на Софийския районен съд.

Ищецът „Топлофикация С.“ ЕАД чрез юрк. Ф.И. е предявил срещу ответницата А.

К. Т. /Д./ искове с правно основание по чл. 124, ал. 1 вр. чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл.

150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено спрямо ответницата, че същата дължи на „Топлофикация С.“ ЕАД във връзка с топлоснабдяването на недвижим имот – апартамент в град С., ж.к. „************“, бл. 151, вх. Б, ет. 3, ап. 35, аб. № *****, следните суми:

270,39 евро /528,83 лева/ за главница за доставена, но незаплатена, топлинна енергия за периода м.05.2021г.-м.04.2023г., ведно със законната лихва от датата на депозирането на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (02.05.2025г.) до окончателното им изплащане;

73,37 евро /143,49 лева/ за законна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2022г.-12.04.2025г.;

11,10 евро /21,71 лева/ за главница за дялово разпределение за периода м.03.2022г.-м.04.2023г., ведно със законната лихва от датата на депозирането на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (02.05.2025г.) до окончателното им изплащане;

3,47 евро /6,78 лева/ за законна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода 16.05.2022г.-12.04.2025г.

Топлоснабдителното дружество твърди, че между него и ответницата съществува облигационно отношение въз основа на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя, без 1 да е необходимо изричното им приемане с нарочен акт. Поддържа, че в изпълнение на тези общи условия е доставило за процесния период топлинна енергия, като не била заплатена дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в посочения в общите условия срок след изтичане на периода, за който е доставена енергията. В насрочените по делото открити съдебни заседания ищецът се представлява от юрк. Н.С. / юрк. Д.Е.. Предявените искове се поддържат, включително в хода на устните състезания.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата А. К. Т. /Д./ чрез назначения ú особен представител адв. М.Д. – АК-С., е подала Отговор, вх. № 142598/05.05.2026г. на СРС, с който оспорва предявените искове като неоснователни. Прави възражение за погасяването на претенциите по давност, включително абсолютна такава. Оспорва задълженията за лихви, доколкото нямало доказателства кога общите фактури са публикувани в интернет и кога потребителят е узнал за тях, както и че не ú е връчвана покана за плащане. Изтъква, че липсва действащ за процесния период договор за третото лице – помагач за извършване на услугата дялово разпределение. Нямало данни тези суми да са заплатени от ищеца на фирмата за дялово разпределение. Клаузата в общите условия на ищеца, даваща му право да събира сумите за дялово разпределение, била неравноправна. Претендираните суми се оспорват и по размер и произволно начислени, като по естеството си били начислени суми за авансови плащания. Оспорва се да е доказано наличието на облигационно отношение за доставка на топлинна енергия до процесния имот. Оспорва се начислената топлинна енергия да е доставена и разпределена в съответствие с нормативните изисквания. Оспорва, че е налице надлежно връчване на общата фактура на ответницата, което да обуслови дължимостта на мораторната лихва върху главницата за доставена топлинна енергия.

Оспорва, че дължи главница за извършена услуга дялово разпределение с доводи, че договорът между ищцовото дружество и третото лице – помагач „Техем сървисис“ ЕООД е изтекъл преди процесния период, за който се претендират сумите. Отделно сочи, че при наличие на евентуално валидно сключен такъв договор, отново не следва да бъде ангажирана отговорността ú, доколкото не е страна по същия и не е обвързана от него.

Оспорва, че дължи лихва за забава върху претендираните суми за извършена услуга дялово разпределение, тъй като не ú е отправяна покана за изпълнение. Оспорва като неравноправна клаузата, съгласно която се предплащат разноски на основание чл. 186, ал. 2 ЗЗД, и която била едностранно уговорена от ищцовото дружество в тежест на потребителя.

Оспорва изправността на уредите, чрез които се е извършила твърдяната от ищцовото дружество доставка на топлинна енергия. Оспорва, че приложимите Общи условия за процесния период са публикувани в съответните всекидневници. В насрочените по делото открити съдебни заседания ответницата не се явява, като се представлява от назначения ú особен представител адв. Делчева. Предявените искове се оспорват, включително в хода на устните състезания.

Третото лице – помагач „Техем Сървисис“ ЕООД е депозирало Молба, вх. № 214969/03.07.2026г. на СРС, в която изразява становище за основателност и доказаност на предявените искове. За насрочените по делото открити съдебни заседания не изпраща представител.

Софийският районен съд, като взе предвид подадената искова молба и предявените с нея искове и възраженията на ответницата, съобразявайки събраните по делото доказателства, основавайки се на релевантните правни норми и вътрешното си убеждение, намира следното:

Исковата молба е подадена от надлежно легитимирана страна при наличие на правен интерес, а обективираните в нея искове са допустими и следва да бъдат разгледани по същество. Доколкото е налице съвпадение в единния граждански номер, разминаването във 2 фамилното име на ответницата, посочено в исковата молба, с това, вписано в НБД „Население“, за съда не е налице съмнение относно идентичността и процесуалната легитимация на ответната страна.

Не са налице предпоставки за решаване на делото с неприсъствено решение или решение при признание на иска.

Съобразно нормата на чл. ***, ал. 1 ГПК доказателствената тежест по иска с правно основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 150 ЗЕ е за ищеца, който следва при условията на пълно и главно доказване да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на съответната цена в претендирания размер, включително сумите за дялово разпределение. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираното вземане.

По иска с правно основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава. В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга на падежа. Извън горното всяка от страните следва да докаже фактите и обстоятелствата, от които черпи благоприятни за себе си правни последици.

Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР/КЕВР, в които се определят правата и задълженията на топлопреносното предприятие и на потребителите; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на количеството топлинна енергия; отговорността при неизпълнение на задълженията; условията и редът за включване, прекъсване и прекратяване на топлоснабдяването; редът за осигуряване на достъп до отоплителните тела, средствата за търговско измерване или други контролни приспособления и пр. Според изричната разпоредба на чл. 150, ал. 2 ЗЕ Общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите, т.е. облигационната връзка между клиента на топлинна енергия за битови нужди и топлофикационното дружество възниква по силата на закона без за това да е необходимо съставянето между тях на нарочен документ – договор. Общите условия на ищеца са публикувани и са влезли в сила. По смисъла на чл. 153, ал. 1 и §1, т. 42 (обн. ДВ, бр. 107 от 2003г., отм. ДВ, бр. 54 от 2012г.) ЗЕ, която норма, макар и понастоящем отменена, има значение за установяване на вложените от законодателя при регламентиране на правоотношенията принципи, облигационна връзка по този начин може да възникне единствено със собственика на топлоснабдения имот или титуляря на вещното право на ползване върху него. Потребител на енергия или природен газ за битови нужди е само физическо лице - собственик или титуляр на вещното право на ползване на имот, което ползва електрическа или топлинна енергия, т.е. за доставената енергия на обекта принципно винаги отговаря собственикът или титулярят на вещното право на/върху имота (р.504/26.07.2010г.-гр.д.420/2009г.-ІVг.о., ТР 2/2017-2018-ОСГК, т. 1).

С Нотариален акт № ***/05.03.1984г., т. V, дело № 954/1984г. на Нотариуса при Софийския районен съд, К.А.И. е признат за собственик на жилище, дадено като обезщетение срещу отчужден недвижим имот за мероприятия по ЗТСУ /отм./, а именно – апартамент в град С., ж.к. „************“, бл. 151, вх. Б, ет. 3, ап. 35, ведно с припадащите му се площи, права и помещения, идентичен като индивидуализация с топлоснабдения имот.

Видно от Удостоверение за наследници, изх. № РПД17-ТД26-139/04.09.2017г. на Столичната община – Район „Подуяне“, и Удостоверение за наследници, изх. № РПД26-ТД26861/21.08.2026г. на Столичната община – Район „Подуяне“, К.А.И. е починал на 06.07.2012г., като е оставил за свои наследници по закон съпругата си П.С.И., починала на 3

06.06.2014г., и дъщеря си – ответницата А. К. Д., която е наследница и на П.И.. Доколкото няма данни за последващо отчуждаване на имота, следва да се приеме, че в рамките на процесния период ответницата е собственица на същия, като отговаря за доставената до него топлинна енергия и свързаните с това плащания. Следва да се има предвид, че нормата на чл. 48 ЗН разпорежда, че наследството се придобива с приемането му, като това приемане произвежда действие от откриване на наследството. Приемането може да стане както изрично, така и с конклудентни действия. Нормата на чл. 48 ЗН съставлява законова презумпция, по силата на която законните наследници носят отговорност по чл. 60 ЗН от откриването на наследството по смисъла на чл. 1 ЗН до доказване на приемането му по опис или отказ от наследство. В тази насока – р.437/17.01.2012г.-гр.д.70/2011г.-ВКС,ІІІг.о., р.392/09.12.2015г.-в.т.д.591/2015г.-АпС-Пловдив. Възражение за липса на прието наследство от страна на ответника не е инвокирано.

Дължимата от клиентите на топлинна енергия сума за доставка на същата следва да съответства на реално доставеното количество такава. Установяването на това количество, на стойността и цената на доставената на потребителя топлинна енергия, проверката на правилното ú отчитане и начисляване, както и извличането на касаещите делото обстоятелства от счетоводните записвания на ищеца, изискват притежаването и прилагането на специални знания из областта на топлотехниката и счетоводството. Съгласно чл. 195, ал.

1 ГПК вещо лице по гражданско дело се назначава тогава, когато за изясняване на въпросите по делото са необходими специални знания из областта на науката, изкуството, занаятите и др. Следователно е необходимо изслушването на вещи лица по съответно поставените въпроси. Следва да се отчете обаче, че счетоводните записвания на топлофикационното дружество сами по себе си нямат необходимата за случая доказателствена стойност да установят доставената топлинна енергия и нейната стойност. Именно това обаче е целта на съдебно-техническата експертиза по делото – да установи реално какъв е обемът на доставената на потребителя топлоенергия, съответно каква е нейната стойност, като провери правилно ли е отчетена тя и съобразено ли е начисляването на съответните суми с техническите и нормативните изисквания. Доколкото вещото лице по съдебно-техническата експертиза е базирало заключението си върху данните за реално потребената и отчетена топлинна енергия за имота, съответствието на отчитането и уредите за измерването ú с установените изисквания и оттам правилното изчисляване на стойността на същата, настоящия състав на съда намира, че основателността на предявените искове следва да бъде преценявана именно въз основа на заключението на съдебно-техническата експертиза. Целта на изслушването на вещо лице по съдебна експертиза е да даде независима преценка на обстоятелства, каквато съдът не може да направи поради необходимостта от прилагане на специални знания, в това число и да прецени точността на данните, съдържащи се в представени от страните документи, и да направи произтичащи от тях заключения, включително чрез съпоставка с информационни масиви извън кориците на делото. Логично е тези данни да се черпят от топлофикационното дружество и от дружеството, извършващо дялово разпределение, доколкото същите, съобразно актуално действащата Наредба № Е-РД04-1/12.03.2020г. за топлоснабдяването, чл. 53 и чл. 61 от Наредбата за топлоснабдяването (отм.) и чл. 139, ал. 2 ЗЕ, имат задължение за отчитане и извършване на разпределение, а не други трети лица или държавни органи.