Определение № 1069 от 20.08.2026, Административен съд - Силистра

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1069

Силистра, 20.08.2026 г.

Административният съд - Силистра - VII състав, в закрито заседание в състав:

СЪДИЯ:

ЖАНЕТ БОРОВА като разгледа докладваното от съдията Жанет Борова административно дело № 253/2026 г. на Административен съд - Силистра, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 166, ал. 4, вр. ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл. 172, ал. 6 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.

Образувано е по жалба на Х. Й. Т. с [ЕГН], от [населено място], [улица], подадена чрез адв. К. Г. К. от АК - Добрич против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № [Наименование] / 12.08.2026г., издадена от младши автоконтрольор при ОДМВР - Добрич, сектор „Пътна полиция" - Добрич, с която на основание чл. 171, т. 1, б. „з", бб) ЗДвП е наложена принудителна административна мярка: временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от три месеца.

В жалбата е инкорпорирано искане за спиране на предварителното изпълнение на заповедта.

След като се запозна с молбата и представените с нея доказателства, съдът намира от фактическа и правна страна следното:

Искането за спиране, е процесуално допустимо предвид, че е подадено в срок, от активно легитимно лице, с правен интерес и е съединено с оспорване на издадената заповед за прилагане на ПАМ № [Наименование] / 12.08.2026г., издадена от младши автоконтрольор при ОДМВР - Добрич, сектор „Пътна полиция" - Добрич.

В молбата са изложени доводи, че мярката и предварителното и изпълнение се явяват несъразмерни с целта на закона като лишават лицето от възможност да управлява МПС в хипотеза в която същото изрично е оспорило обстоятелството, че е напуснало мястото на ПТП. Същевременно са изложени твърдения, че жалбоподателят е професионален шофьор и трудовите му функции са свързани с ежедневно управляване на МПС, поради което посредством наложената мярка, жалбоподателят е лишен от възможността да изпълнява ежедневните се служебни задължения. Временното отнемане на СУМПС, според твърденията му, ще доведе до прекратяване на трудовото му правоотношение, както и ще лиши него и семейството му от средства за препитание. В тази връзка сочи, че за него ще възникнат реални, непосредствени и трудно поправими вреди, тъй като лишаването от възможност за управление на МПС за срок до три месеца не може да бъде ефективно компенсирано впоследствие, особено ако заповедта бъде отменена след изтичане на срока на мярката.

Разгледано по същество искането е основателно по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал. 6 ЗДвП, подадената жалба срещу заповедта по чл. 171, т. 1 от Закона не спира изпълнението й. От своя страна, специалният ЗДвП не регламентира основанията, при които съдът може да спре незабавното изпълнение по чл. 172, ал. 6 от ЗДвП на заповед по чл. 172, т. 1 от ЗДвП, поради което - приложими са общите правила по чл. 166, ал. 4, вр. ал. 2 от АПК.

Безспорно, изпълнението на невлязъл в сила индивидуален административен акт, допуснато независимо дали по силата на закона или по разпореждане на компетентния административен орган, винаги въздейства негативно върху правната сфера на адресата. Това негативно въздействие подлежи на доказване във всеки конкретен случай в съответствие с нормативно предвидените основания. В тази връзка, оспорващият, който иска спиране, трябва да посочи конкретните вреди, които незабавното изпълнение би могло да му причини по вид и значителност. Успоредно с това, следва да се установи и настъпването им в степен на достатъчна вероятност.

Следва да се отбележи още, че нормативното изискване налага вредите да настъпят в резултат от предварителното изпълнение, а не от самия административен акт.

С Решение на СЕС по дело С-605/23 от 03.07.2025 г., макар постановено в хипотезата на ПАМ за спазване на данъчното законодателство, но при общовалидност на констатациите на СЕС досежно същността и характера на мерките водещи до преустановяване дейност поради допуснато нарушение, съдът е приел, че съдебният контрол, упражняван в рамките на искане за спиране на предварително изпълнение на принудителна административна мярка с наказателен характер, не може да се ограничава само до наличието на значителни или трудно поправими вреди, които би причинило това предварително изпълнение, като изключва всякаква възможност сезираният с това искане съд да прецени дали то е обосновано от правна и фактическа страна с доводи, които на пръв поглед могат да разкрият незаконосъобразността на разглежданата мярка /съображения по т. 48, 49, 54, 55/.

Успоредно с това Върховния административен съд е имал възможност да постанови, че при преценката за законосъобразност съдът следва да съобрази не само формалното наличие на предпоставките за прилагане на ПАМ, но и дали при конкретните факти административната принуда действително реализира преследваната от закона цел.... Общата насока е, че когато към момента на издаване на акта или непосредствено след това са настъпили обстоятелства, от които следва, че защитимата от закона цел е вече постигната, продължаването на административната принуда не може да се разглежда изолирано от конкретната фактическа ситуация и не може да се ползва с презумпция за автоматична съразмерност. /виж в този смисъл Определение № 533 / 19.01.2026 г. по адм. дело № 12298 / 2025 г., Определение № 1738 / 16.02.2026 г. по адм. дело № 1267 / 2026 г. и Определение № 1661/13.02.2026 г. по адм. дело № 979/2026 г. на ВАС и др. /.

Разпоредбите на чл. 6, ал. 1 и ал. 5 АПК регламентират като проявление на принципа за съразмерност задължение за административните органи да се въздържат от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел. Това от една страна гарантира осъществяването на преследваната от закона цел без да се надхвърля необходимото за нейното постигане, а от друга – прилагането на ограничителните мерки да се основава изключително на личното поведение на лицето. В случая извършеното нарушение на чл. 23, ал. 1 от ЗДвП не се оспорва, но от административния орган не е отчетено обстоятелството, че е налице категорично оспорване на извършено нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 2, б. б към момента на съставяне на АУАН, поради което съдът приема, че не е налице обоснована необходимост от налагане на ограничението за постигане на предвидена в закона цел. Налице са представени доказателствата относно твърдението, че управлението на автомобил е основно препитание за жалбоподателя и без СУМПС той се лишава от основното си средство за издръжка. Няма данни с поведението си жалбоподателят да застрашава занапред живота и здравето на други хора или на тяхното имущество. В случая става въпрос за еднократен инцидент, при който са предприети мерки за своевременно уведомяване и обезщетяване на пострадалия собственик и от този факт не може да се направи извода, че с поведението си водачът застрашава и занапред обществените блага и ценности. Общественият интерес не се засяга до степен, която да налага препятстване на жалбоподателя да ползва СУМПС, с което основно изкарва прехраната си, докато в значителна степен то би засегнало правата на това лице. За нарушението той ще понесе административнонаказателна отговорност и за това му е съставен АУАН, но това не налага предварително да бъде лишен от права, без да се установят основни въпроси, свързани с характера и механизма на извършване на нарушенията, неговата вина и предприетите от него последващи действия за ограничаване на щетите, които тепърва подлежат на установяване.

Визираните последици представляват значителни вреди, а обстоятелствата, на които се позовава молителят в искането си, са нови по смисъла на чл. 166, ал. 2 АПК. Отнемането на СУМПС в случая не е свързано само обичайно предполагаемо неудобство при лишаването на правоспособен водач от възможност да управлява автомобил, а пряко засяга сферата и на жалбоподателя и на зависещи от него лица.

С оглед всичко гореизложено и на основание чл. 166, ал. 3 във вр. с ал. 4 и ал. 2 от АПК във вр. с чл. 172, ал. 6 от ЗДвП, искането следва да се уважи.

Мотивиран от изложеното, СсАС,

О П Р Е Д Е Л И:

СПИРА допуснатото предварително изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № [Наименование] / 12.08.2026г., издадена от младши автоконтрольор при ОДМВР - Добрич, сектор „Пътна полиция" - Добрич, с която по отношение на Х. Й. Т. с [ЕГН], от [населено място], [улица], на основание чл. 171, т. 1, б. „з", бб) ЗДвП е наложена принудителна административна мярка: временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от три месеца.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд, в 7 дневен срок от неговото съобщаване.

Препис от определението да се изпрати на страните.

СЪДИЯ:

†††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††�