Решение № 510 от 23.10.2024, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 510 гр. София, 22.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Спас Иванчев

Членове:

Красимир Шекерджиев

Деница Вълкова при участието на секретаря Елеонора Тр. Михайлова в присъствието на прокурора А. В. Г. като разгледа докладваното от Деница Вълкова Касационно наказателно дело от общ характер № 20248002200524 по описа за 2024 година Производството е образувано по касационен протест на прокурор при Апелативна прокуратура – София и касационна жалба на адвокат В.О. – повереник на частните обвинители Ц. С. Ц., Т. С. Ц. и В. С. Д., срещу въззивно решение № 121 от 15.04.2024 г., постановено по ВНОХД №20241000600056/2024 г. по описа на Софийски апелативен съд.

В протеста и жалбата се поддържа касационно основание по чл.348, ал.1, т.3 от НПК за явна несправедливост на наказанието, аргументирано с аналогични доводи за неправилно определен срок на наложеното наказание лишаване от свобода под средния размер, вместо над средния такъв. Счита се, че в случая отегчаващите обстоятелства значително надвишават смекчаващите, поради което и наложеното наказание три години лишаване от свобода е занижено, несъответно на извършеното престъпление и несъобразено с обществената опасност на дееца, който е с две осъждания за престъпления по чл.345 и чл. 343в ал.2 от НК, също засягащи обществените отношения охраняващи безопасността на транспорта, извършеното деяние е осъществено по време на изтърпяване на наказание „пробация“ и подсъдимият има множество нарушения на ЗДП, сочещи трайно утвърдени навици на нарушител и престъпни такива. Оспорва се приетото от съда, че младата възраст на подсъдимия е смекчаващо обстоятелство, тъй като не е близка до непълнолетната. Като незаконосъобразно се определя отлагането на изпълнението на наказанието лишаване от свобода по чл.66, ал. 1 от НК, 1 защото не е била съобразена степента на обществена опасност на деянието, а именно наличието на повече от два квалифициращи признака - пияно състояние и бягство от местопроизшествието, както и концентрацията на алкохол в кръвта 1.87 промила, която значително надвишава минималната граница от 0.5 промила. В касационната жалба на повереника на частните обвинители се оспорва и изводът на въззивния съд за субективната страна на деянието, като се счита, че деянието е извършено при самонадеяност, а не поради небрежност. Изразява се несъгласие и с приетото съпричиняване от страна на пострадалия П. С. Ц., тъй като движението му по средата на пътната лента спрямо посоката на движение на управлявания от подсъдимия автомобил било поради установената при огледа на местопроизшествието липса на изградена тротоарна площ, по която пострадалият да е имал възможност да се движи. Предлага се въззивното решение да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане за увеличаване на наложените наказания над средния предвиден в закона размер и отмяна на условното осъждане по чл.66, ал.1 от НК.

В съдебното заседание пред Върховния касационен съд, представителят на Върховната прокуратура поддържа протеста, изложените в него съображения и направените искания.

Частните обвинители не се явяват пред настоящата инстанция, редовно призовани. Повереникът им адвокат Ортакчиев се явява лично и заявява, че поддържа изцяло касационната жалба.

Подсъдимият и защитникът му адвокат Михайлов се явяват лично пред ВКС и оспорват касационния протест и касационната жалба. Поддържат представеното подробно писмено възражение срещу тях, като акцентират върху съпричиняването от страна на пострадалия и че подсъдимият не е искал и не е допускал настъпването на деянието и неговите противоправни последици. Твърдят, че подсъдимият не е предполагал наличието на пешеходци, а дори да ги има, въпреки наличието на окосени и добре поддържани тревни площи за безопасно ходене по тях, те са без предимство пред движещия се автомобил. Преди и след него са се движели други коли и никой не очаквал и не е видял, освен една двойка, падналия на земята пешеходец, който в момента на удара бил в тъмни дрехи и се е намирал в тежко алкохолно опиянение с 2.85 промила алкохол, залитащ, падащ и оставащ с гръб към идващите автомобил. Позовават се на Тълкувателно решение № 2 от 22.12.2016 г., ОСНК на ВКС, че при пресичане на пътното платно извън определените за целта места правото на пешеходеца не е абсолютно и поради това правилно поведението му е отчетено като съпричиняване и смекчаващо отговорността обстоятелство. Твърдят, че пострадалият не е бил в изправено положение, защото ударът щеше да е по целия преден капак и с главата си би бил счупил шофьорското стъкло.

Оспорват и квалифициращия признак – избягал от местопроизшествието с аргументи от Постановление №1 от 17.01.1983г. на Пленума на ВС, като твърдят, че подсъдимият не се е укрил след ПТП, а си е тръгнал, защото не е разбрал, че е ударил човек. Помислил, че е минал през неравност. Съдействал 2 на разследващите, които са посетили дома му и ги завел при джипа, като по никакъв начин не е опитвал да скрие следите от ПТП, които все още били по джипа. Позовават се на фотоснимки от извършеното изземване, на които ясно се вижда, че единият сив джип Гранд Чероки е измит, а джипът зад него, който управлявал подсъдимият, е мръсен. Установената в кръвта му концентрация на алкохол над допустимата не може самостоятелно да обуслови невъзможност за приложение на условното осъждане. Считат, че младата възраст на дееца по време на реализираното ПТП, добрите характеристични данни, разкаянието му, грижите за малолетно дете, трудовата заетост, започналия процес на преоценка на поведението му, констатирано след ПТП заболяване епилепсия и направените, макар безуспешни опити да предаде на частните обвинители сума в размер на 100 000 лв. за допълнителното им обезщетение наред с дължимото от застрахователя, оправдават наложените наказания и условното осъждане, поради което молят решението на апелативния съд да бъде оставено в сила.

В последната си дума пред ВКС подсъдимият Й. Б. изказва съжаление за случилото се и моли съдът да остави в сила обжалваното решение.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, първо наказателно отделение, като обсъди доводите, релевирани в касационния протест и касационната жалба, становището на страните от съдебното заседание и в рамките на правомощията си, установи следното:

С присъда № 14 от 1.06.2022 г., постановена по НОХД № 20211800200468/2021 г. в производство по реда на чл.371, т.2 и сл. от НПК, Софийският окръжен съд е признал подсъдимия Й. П. Б., роден на 22.06.1999 г. , за виновен в това, че на 04.04.2020 год., в. с.Литаково, общ. Ботевград, обл.

Софийска, на ул. „6-ти септември“, при управление на моторно превозно средство – лек автомобил „Сузуки“, модел „Гранд Витара“, с рег. № ................., нарушил правилата за движение по пътищата, регламентирани в чл. 20, ал. 2, изр. 2 ЗДвП, като не намалил скоростта и не спрял при възприемане на пострадалия П. С. Ц., ЕГН: **********, поради което последвал удар между управлявания от него автомобил и пострадалия и в резултат по непредпазливост причинил смъртта му, като деянието е извършено в пияно състояние и след деянието подсъдимият е избягал от местопроизшествието, поради което на основание чл. 343, ал. 3, пр. 1 и пр. 4, б. „б“, пр. 1, вр. ал. 1, б. „в”, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК и чл. 58а, ал. 1 НК, вр. чл. 373, ал. 2 НПК му наложил наказание три години лишаване от свобода, чието изпълнение отложил на основание чл.66, ал.1 от НК за изпитателен срок от пет години. С присъдата подсъдимият е оправдан по обвинението да е нарушил правилата за движение по чл. 20, ал. 2, изр. 1 ЗДП.

На основание чл.343г от НПК подсъдимият Б. е лишен от право да управлява МПС за срок от четири години, като е зачетено времето, през което е бил лишен от това право по административен ред.

Съдът се е произнесъл по веществените доказателства и е възложил в тежест на подсъдимия направените по делото разноски.

По протест на прокурора и въззивна жалба на повереника на частните 3 обвинители пред Софийски апелативен съд е било образувано ВНОХД № 20241000600056/2024 г., приключило с решение № 121 от 15.04.2024 г., предмет на настоящата първа по ред касационна проверка, с което първоинстанционната присъда е била изменена в частта относно приетото основание за лишаване на подсъдимия от правото да управлява МПС в ДП, като същото да се счита по чл.69а от НК вместо по административен ред. В останалата част първоинстанционната присъда е потвърдена.

Касационният протест и касационната жалба на повереника на частните обвинители са допустими, а разгледани по същество са ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНИ, само относно искането за отмяна на обжалваното решение и връщане на делото за ново разглеждане от САС във връзка с приложението на чл.66, ал.1 от НК. Те следва да се обсъдят съвместно поради наведеното идентично касационно основание по чл.348, ал.1, т.3 от НПК и аналогичните доводи в подкрепа на направените искания.

ВКС намира за несъстоятелно оплакването на прокурора и повереника на частните обвинители, че наложените на подсъдимия наказания са занижени и поради това явно несправедливи. Принципно се налага уточнението, че преценката за явна несправедливост и несъответност на наказанието не следва да се прави на база наложеното наказание (в случая три години лишаване от свобода), а според определеното такова преди редукцията по чл.58а от НК (вж.

Решение № 389/03.07. 2024 г. по н.д. № 133/2024 г., ВКС, първо н.о.).

Последното е за срок от четири години и шест месеца т.е. значително над установения в закона към момента на извършване на престъплението минимум от три години. Така определеното наказание е редуцирано в резултат на проведената диференцирана процедура по чл.371, т.2 от НПК след изричното признаване на фактите в обстоятелствената част на обвинителния акт от страна на подсъдимия, което е закономерна последица при това процесуално развитие на съдебното производство.

Въззивният съд не е пренебрегнал и коректно е откроил отегчаващите отговорността обстоятелства. Като такива правилно са отчетени двете предходни осъждания на подсъдимия и че деянието по настоящото дело е извършено в срока на изтърпяване на наказанието „пробация“ по едно от тях, административното наказване на дееца за нарушения по ЗДвП, както и наличието на два квалифициращи признака – пияно състояние и бягство от местопрестъплението. Оспореният отказ на съда да оцени тези обстоятелства като основание за завишаване отговорността на дееца, не държи сметка, че двете осъждания са за престъпления по чл. 345, ал.1 от и по чл. 343в, ал. 2 от НК, които не са тежки по смисъла на чл.93, т.7 от НК, нито са резултатни, ерго от тях не са настъпили съставомерни вредни последици, които допълнително да завишат степента на обществена опасност на личността на дееца и да оправдаят исканата отмяна на обжалваното решение и връщане на делото за ново разглеждане от САС с цел увеличаване на наказанията. Отделно от това те са извършени от подсъдимия като непълнолетен, когато лицата обективно не са достигнали зрялост в мисленето и постъпките си като обичайните за пълнолетните граждани. Тези аргументи важат и за особеностите на административните наказания, наложени на подсъдимия преимуществено за 4 управление на МПС като непълнолетен, без съответната правоспособност, както и за управление на МПС с превишена скорост до 20 км/ч над разрешената, за което са му наложени минимални глоби в размер от 20 до 50 лв. Не следва да се игнорира фактът, че нито едно от извършените от дееца административни нарушения не е довело до увреждане здравето на друго лице или на чуждо имущество, защото те също не са резултатни (увреждащи) видно от приложената справка (вж. л.144-145, т.2 от ДП).

Макар неправилно и с ирелевантни аргументи за индивидуализация на наказанието въззивният съд да е отказал да оцени като отегчаващо отговорността признатото от дееца обстоятелство, че концентрацията на алкохол в кръвта му (1,87) значително надвишава приетата такава за наличие на пияно състояние (0,5), това не обуславя неоправдано снизхождение, както се сочи в касационната жалба и касационния протест предвид тежестта на смекчаващите обстоятелства и посоченото вече, че наказанието е определено значително над установения от закона минимум към инкриминираната дата, който съгласно чл.2, ал.2 от НК и ЗИД на НК, обн. ДВ, бр.67/2023 г. е релевантният при определяне на наказанието.