Определение № 516 от 22.05.2026, Окръжен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 516 гр. Перник, 22.05.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ

Членове:

КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ

КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА като разгледа докладваното от КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА Въззивно частно гражданско дело № 20251700500734 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274 - чл. 278 ГПК.

Образувано е по частна жалба вх.№ 5305/23.09.2025 г. по описа на регистратура на РС-Радомир, подадена от Я. К. В. ЕГН ********** чрез пълномощника адв. И. Ю. от САК, срещу определение №515/01.08.2025 г. по гр.д.№61/2025 г. по описа на РСРадомир, в частта му, в която съдът е върнал на основание чл.130 ГПК исковата молба, подадена от Я. К. В., в частта по предявените срещу ответниците И. Й. Н., с ЕГН:**********, потребителна кооперация “Съгласие“ -с.Друган и НАП искове с правно основание чл.239 ал.2 ДОПК вр. чл.124 ГПК и чл.26 ал.1 пр. първо и трето ЗЗД.

В жалбата се излагат съображения за неправилност на съдебния акт, като се моли същият да бъде отменен като незаконосъобразен. Изразява се несъгласие с приетото в обжалвания акт, като се поддържа, че районният съд неправилно е приел специалният иск по чл.239 ал.2 ДОПК вр. чл.124 ГПК за недопустим като подаден извън преклузивния едногодишен срок и в тази връзка се поддържа, че пропускането му се дължи на особени непредвидени обстоятелства, които ищецът не е могъл да преодолее.

Поддържа се, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че разпоредбата на чл.26 ал.1 ЗЗД е неприложима по отношение на процедура, приключваща с властнически акт, каквато е продажбата чрез търг по ДОПК, респ. неприложима е по отношение на издаденото постановление за възлагане от 19.05.2022 г. на публичен изпълнител при ТД НАП –София. Моли се за отмяна на обжалваното определение, като делото бъде върнато на районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

В срока по чл.276 ал.1 ГПК ответникът ТД НАП – София е подал отговор на частната жалба, като излага доводи за правилност и законосъобразност на определението в обжалваната му част, и моли частната жалба да бъде оставена без уважение.

В срока по чл.276 ал.1 ГПК ответникът И. Й. Н. е подал отговор на частната жалба, с която моли определението да бъде потвърдено в обжалваната му част, като поддържа, че същото е обосновано и правилно.

1

Депозирана е и частна жалба вх.№ 393/02.02.2026 г. по описа на регистратура на РС-Радомир от Я. К. В. ЕГН ********** чрез пълномощника адв. И. Ю. от САК, срещу определение №7/07.01.2026 г. по гр.д.№61/2025 г. по описа на РС-Радомир, с което съдът е допълнил определение №515 от 01.08.2025г., като е осъдил Я. К. В., с ЕГН:**********, със съдебен адрес: ***, чрез адв.И. Ю. да заплати на И. Й. Н., с ЕГН:********** от *** сумата от 2000 лева /две хиляди лева/ направени разноски по делото за адвокатско възнаграждение, при доводи, че неправилно са присъдени разноски в полза на страна, която не е представила списък по чл.80 ГПК, както и че присъденото адвокатско възнаграждение е прекомерно. Моли се за отмяна на постановеното определение.

В срока по чл.276 ал.1 ГПК от насрещната страна е постъпил отговор на жалбата, с която се иска същата да бъде оставена без уважение като неоснователна, а обжалваното определение- да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Пернишкият окръжен съд намира подадените частни жалби за допустими като подадени в срок от легитимирано да обжалва лице и против подлежащ на обжалване съдебен акт.

По частна жалба вх.№ 5305/23.09.2025 г. по описа на регистратура на РСРадомир:

Производството по гр.д.№61/2025 г. по описа на РС-Радомир е образувано по искова молба, депозирана от Я. К. В. ЕГН ********** чрез пълномощника адв. И. Ю. от САК, с която са предявени искове по чл. 239, ал. 2 ДОПК вр. чл.124 ал.1 ГПК да се признае за установено по отношение на всички ответници - И. Й. Н., ЕГН: **********;

Потребителна кооперация "СЪГЛАСИЕ", ЕИК: 113018847 и Национална агенция за приходите, че към момента на извършване на продажбата чрез търг с тайно наддаване по изп.дело № 14120000958/2012 г. по описа на С.М. - публичен изпълнител при ТД на НАП- София - 19.05.2022 г., длъжникът в изпълнителното производство Потребителна кооперация "Съгласие", ЕИК: 113018847, не е бил собственик на процесния имот, а именно: урегулиран поземлен имот с площ 1433 кв. м в кв. 641, масив 55, парцел VI по ЗРП, одобрен 1989 г., ***, ведно с намиращите се в него сгради, както следва: 1. търговски обект - РЗП - 72 кв. м; 2. търговски обект (ресторант) - РЗП -300 кв. м; 3. търговски обект (железария) — РЗП — 27 кв. м; 4. търговски обект (магазин) - РЗП - 96 кв. м; 5. гараж (търговски) - РЗП - 24 кв. м; 6. склад (търговски) - РЗП - 68 кв. м; 7. склад (търговски) - РЗП - 98 кв. м; с граници: шосе, Л.Г.Г., С.Д.К. и наследниците на П.Д.. На основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, се моли да бъде прогласена нищожността на извършената по изп.дело № 14120000958/2012 г. по описа на С.М. - публичен изпълнител при ТД на НАП-София, продажба чрез търг с тайно наддаване, приключила с постановление за възлагане изх. № С220022-0910000552/ 19.05.2022 г. на процесния имот, като извършена при противоречие и заобикаляне на закона и при накърняване на добрите нрави. Предявен е иск с правно основание чл. 108 от ЗС, като се иска да бъде признато за установено по отношение на ответника И. Й. Н., с ЕГН: **********, че ищецът Я. К. В., с ЕГН: **********, е собственик на УПИ с площ 1433 кв. м в кв. 641, масив 55, парцел VI по ЗРП, одобрен 1989 г., ***, ведно с намиращите се в него сгради, както следва: 1. търговски обект РЗП - 72 кв. м; 2. търговски обект (ресторант) - РЗП - 300 кв. м; 3. търговски обект (железария) — РЗП — 27 кв. м; 4. търговски обект (магазин) - РЗП - 96 кв. м; 5. гараж (търговски) - РЗП - 24 кв. м; 6. склад (търговски) — РЗП — 68 кв. м, 7. склад (търговски) — РЗП — 98 кв. м и да го осъди да му предаде владението на същия. На основание чл. 59 от ЗЗД е предявен иск срещу ответника И. Й. Н., с ЕГН: **********, 2 да заплати на ищеца Я. К. В., ЕГН: **********, обезщетение за ползването на процесния имот за периода от 19.05.2022 г, до 21.01.2025 г., в размер на 16 000 лв. (по 500 лв. месечно), ведно със законната лихва върху присъдената сума, считано от датата на предявяване на иска- 21.01.2025 г., до окончателното плащане на задължението.

С исковата молба се сочи, че с постановление за възлагане изх. № С220022-09100005 52/19.02.2022г., издадено по изп.дело № 14120000958/2012 г. по описа на С.М. публичен изпълнител при ТД на НАП-София, обнародвано в неофициалния раздел на Държавен вестник, бр. 42 от 07.06.2022г., на ответника И. Й. Н. е бил възложен процесният недвижим имот. Сочи се, че длъжник по изпълнителното дело е Потребителна кооперация "Съгласие", с. Друган, а взсикател - Национална агенция за приходите. Твърди се от ищеца, че процесният имот не е бил собственост на длъжника в изпълнителното производство - Потребителна кооперация "Съгласие", с. Друган, а е собственост на ищеца Я. К. В., който се твърди, че го притежава в съсобственост с останалите наследници на Б.Л. В., бивш жител на ***, роден на *** г. и починал на *** г., а именно: М.Г.Г., ЕГН: **********, В.К.Г., ЕГН: ***, С.К.Г., ЕГН: **********, Г.К.Г., ЕГН: **********, В.С.Б., ЕГН: **********, С.О.Ш., ЕГН: **********, Л.О.Я.,

ЕГН: ********** и Д.В.В., ЕГН: **********. Твърди се, че ищецътт и другите съсобственици са придобили по наследство процесния имот от общия им наследодател - Б.Л. В., бивш жител на ***, роден на *** г. и починал на *** г. Твърди се, че имотът е владян явно непрекъснато и необезпокоявано от никого от наследниците на Б.Л. В. от 10.11.1989 г. до 19.05.2022г., с оглед на което и при условията на алтернативност ищецът твърди, че е придобил имота и по давност след 10.11.1999 г. или друга покъсна дата, преди влизането във владение на ответника И. Й. Н. на 19.05.2022 г. Твърди се също, че по време на национализацията в средата на миналия век, държавата е завзела имота на наследодателя на ищеца, но по отношение на същия никога не е била проведена отчуждителна процедура по законоустановения ред. С оглед на това и същият не е могъл да бъде прехвърлен на ответната Потребителна кооперация "Съгласие", с. Друган, тъй като никога не е ставал собственост на държавата. Твърди се, че макар и да не е бил собственост на Потребителна кооперация "Съгласие", с.

Друган, незаконосъобразно имота е прехвърлен на ответника И. Й. Н.. Сочи се, че до 19.10.2023 г. ищецът Я. К. В. е изтърпявал наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 8 /осем/ години в Софийския централен затвор, като се сочи, че по време на изтърпяване на наказанието си същият е бил изолиран от обществото и не е имал никаква възможност за проследяване обнародванията в Държавен вестник, поради което се твърди, че по независещи от ищеца причини същият не е бил информиран за обнародваното в неофициалния раздел на Държавен вестник, бр. 42 от 07.06.2022 г. на постановлението за възлагане изх. № С220022-091-0000552/ 19.05.2022 г., издадено по изп.дело № 14120000958/2012 г. по описа на С.М. - публичен изпълнител при ТД на НАП-София.

С оглед на това се твърди, че за него не важи презумпцията за знание на публично оповестените чрез обнародване в Държавен вестник факти и обстоятелства.

Сочи се, че за извършената продан ищеца разбира случайно след м. февруари 2024 г., като се прави искане за възстановяване на срока по чл. 239, ал. 2 ДОПК за подаване на иск. Освен товасе твърди, че продажбата чрез търг с тайно наддаване е била извършена при особено съществени нарушения на закона, правещи същата нищожна.

Сочи се, че продажбата чрез търг с тайно наддаване е извършена без изготвянето на надлежни опис по чл. 233 ДОПК и оценка по чл. 235 ДОПК, твърди се, че продажната цена е била изключително занижена, и е налице неоснователно обогатяване на 3 купувача, като е заобиколен закона и са нарушени добрите нрави. Твърди се, че не е било изпълнено и изискването на чл. 243, ал. 4 ДОПК за разгласяване на съобщението за продажбата чрез поставянето му на местата, където ще се извършва огледът или продажбата. Твърди се от ищеца, че е било нарушено правилото на чл. 210, ал. 1, т. 3 ДОПК, тъй като в производството за принудително изпълнение не са били конституирани третите лица със самостоятелни права по отношение на имота. Твърди се също, че от 19.05.2022 г. до настоящия момент - 21.01.2025 г., ответникът И. Й. Н. владее процесния имот без валидно правно основание, поради което и следва да бъде осъден да го предаде на ищеца. Ищецът претендира от ответника И. Й. Н. и обезщетение за ползването на собствения му имот за периода от 19.05.2022 г. до настоящия момент - 21.01.2025 г., в размер на 500 лв. месечно или общият размер на претенцията за 32 месеца е 16 000 лв., като се претендира и законната лихва, считано от датата на предявяване на иска до окончателното плащане на задължението.

С оспореното определение РРС е приел, че след изтичането на едногодишния срок от обнародването на постановлението за възлагане на недвижим имот в Държавен вестник, в който период е трябвало да се предяви претенция по реда на чл. 239, ал. 2 от ДОПК, се стабилизират правата на купувача по публичната продан, а предявеният установителен иск за собственост към минал момент е недопустим като подаден извън преклузивния срок и е прекратил производството в тази му част.

Първоинстанционният съд е приел и че редът за оспорване на действията на публичният изпълнител по проведената публична продан е регламентиран в разпоредбите на ДОПК. Недопустимо е извън предвидените в този кодекс случаи да бъде ревизирана както извършената продажба, така и постановлението за възлагане, като при горните мотиви е прекратил и производството по предявените искове по чл.26 ал.1 ЗЗД.

Определението на РРС е правилно в обжалваната му част. Разпоредбата на чл.

266, ал. 4 ДОПК предвижда възможността третото лице да обжалва действията на публичния изпълнител пред директора на компетентната териториална дирекция, като решението на този административен орган не може да се обжалва пред административния съд, тъй като спорът за материално право не може да бъде разрешен по реда на АПК. В тази хипотеза третото лице има възможност да предяви иск за установяване на правото си собственост по общия исков ред в рамките на 30дневен срок - чл. 267, ал. 2, т. 4 ДОПК. Ако искът не бъде предявен в посочения срок и изпълнителните действия продължат, третото лице може да защити правата си по реда на чл. 239, ал. 2 ДОПК след приключване на публичната продан /в този см. решение № 652/04.11.2024 г. по гр. д. № 80/2024 г. на ВКС, I ГО/. За разлика от публичната продан върху недвижим имот по реда на чл. 483 - чл. 501 ГПК, публичната продан по ДОПК, както на движими вещи, така и на недвижим имот, е уредена като оригинерно придобивно основание – купувачът става собственик от датата на постановлението за възлагане – чл. 246, ал. 8 ДОПК, дори и длъжникът да не е бил собственик на имота чл. 239, ал. 2 ДОПК. Придобиването му, съгласно нормата на чл. 239, ал. 2 ДОПК, е уредено условно – ако до изтичане на една година от обнародването в Държавен вестник на постановлението за възлагане не е предявен иск за собственост.