Решение № 58 от 23.04.2026, Районен съд - Търговище

РЕШЕНИЕ

№ 58 гр. Търговище, 23.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на девети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ТАТЯНА В. ГЕОРГИЕВА при участието на секретаря С. Й. Й. като разгледа докладваното от ТАТЯНА В. ГЕОРГИЕВА Административно наказателно дело № 20263530200066 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по подадена жалба от И. Д. Т., ЕГН ********** от **************** против Електронен фиш (ЕФ) серия К № 11557555, с който за нарушение на чл.21, ал.2, във вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.189, ал.4 от ЗДвП на жалбоподателя е наложена „глоба“ в размер на 50 лева (25.56 евро), на основание чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП. В нея се сочи, че ЕФ е издаден 24 месеца след установяване на нарушението. По изложени в жалбата съображения се моли за отмяна на ЕФ.

Жалбоподателят редовно призован, в съдебно заседание не се явява и не се представлява. Не се претендират разноски.

Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание не се явява представител. В подаденото становище рег. № 363000-2945/06.02.2026 г. се твърди, че жалбата е неоснователна, поради което се иска потвърждаване на обжалвания ЕФ, като правилен и законосъобразен. Прави се възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, в случай, че жалбоподателят е ангажирал защитник по делото.

Съдът, след като се запозна с жалбата и доказателствата към нея намира същата за процесуално ДОПУСТИМА. Жалбата е с вх. № 36300037850/15.12.2025 г., подадена е от легитимирано лице, в предвидения от закона преклузивен срок, срещу акт, подлежащ на обжалване. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

1

След като съобрази изложените от страните доводи и възражения, и служебно провери законосъобразността на обжалвания електронен фиш, съдът намира за установено следното от фактическа страна:

След преценка на събраните по делото доказателства, установи следното:

На 25.09.2023 г. в 12.29 ч. в област Търговище, гр.Търговище, ПП I-4 км.

227+300 до Метанстанция, с АТCC „MultaRadar SD580“, насочено към гр.Варна, при максимално допустима скорост от 60 км/ч, въведена с пътен знак В26 и отчетен толеранс на измерената скорост от - 3 км/ч била засечена скоростта на МПС марка и модел „Сузуки Гранд Витара“, с регистрационен номер **********, управлявано от жалбоподателя, като е констатирано извършено нарушение за скорост, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система № 00209D32D438 при разрешена скорост 60 км/ч и установена скорост от 73 км/ч. Превишаването на разрешената скорост е установено с 13 км/ч над разрешената. На жалбоподателя бил издаден електронен фиш серия К № 11557555, с който за нарушение на чл.21, ал.2, във вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.189, ал.4 от ЗДвП му е наложена „глоба“ в размер на 50 лева (25.56 евро), на основание чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП.

Описаната фактическа обстановка се доказва от приложените към делото доказателства - ЕФ серия К № 11557555, плик, извадка за неплатени НП или ЕФНГ; свидетелство за регистрация част II за л.а. с рег. № **********; копие на снимков материал на л.а. с рег. № **********; копие на справка от АИС АНД; копие на известие за доставяне; копие на справка по историята на регистрацията и за собствеността на МПС с рег. № **********; копие на справка в централната база на КАТ и др.

Съдът намира, че в хода на производството не са допуснати процесуални нарушения, които да са съществени и които да са опорочили обжалвания електронен фиш. Същият съдържа реквизитите, изискуеми съгласно чл.189, ал.4 от ЗДвП. Налице е яснота и относно елементите от състава на административното нарушение, вменено на жалбоподателя.

От представеното извлечение от АИС - КАТ, а и от ЕФ е видно, че същият е издаден на 25.09.2023 г., като е връчен на 26.11.2025 г. на жалбоподателя.

Във връзка с възраженията на жалбоподателя за погасяване на отговорността му по давност, следва да се посочи, че НК и ЗАНН уреждат два вида давност. Според давността, уредена в чл.34 от ЗАНН, чл.80 и чл.81 от НК, в общия случай същата започва да тече от деня, в който е довършено наруш ението (чл.80, ал.3 от НК) и тече до реализиране на 2 административнонаказателната отговорност на дееца с влязъл в сила акт.

Посочената давност бива два вида - обикновена и абсолютна. Така, обикновената давност се прекъсва с всяко действие насочено към преследване на нарушителя, като след свършване на действието, с което е прекъсната давността, започва да тече нова давност (чл.81, ал.2 от НК). От друга страна, абсолютната давност изключва отговорността независимо от спирането и прекъсването на обикновената давност (чл.81, ал.3 от НК). При наложено наказание „глоба“, обикновената давност е 3 г., а абсолютната давност е 4,5 г.

В нормата на чл.34 от ЗАНН са уредени и специфични хипотези на обикновената давност, че не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от открИ.е на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението, а според посочената в нормата на чл.82 от ЗАНН две годишната давност е приложима само за изпълнение на наказания по влезли в сила актове, но не и за висящи производства, какъвто е настоящия случай. Доколкото обжалвания ЕФ е властнически акт с установителни и санкционни функции, настоящият съдебен състав намира, че спрямо него не намират приложение нито сроковете по чл.34 от ЗАНН за издаване на АУАН, нито сроковете за издаване на НП. В случая е приложима единствено абсолютната давност, която според Тълкувателно постановление № 1/27.02.2015 на ВКС и ВАС е 4,5 години. Ето защо, доколкото нарушението е извършено на 25.09.2023 г., този срок според настоящия съдебен състав е спазен, поради което и направеното от жалбоподателя възражение се явява неоснователно.

В разпоредбата на чл.189, ал.15 от ЗДвП е предвидено, че изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в административнонаказателния процес. Предвид посоченото, приложената към административнонаказателната преписка снимка № 704 на „Мultaradar SD 580“ № 00209D32D438 се явява годно доказателствено средство в процеса. От същата се установява мястото на нарушението - ПП 14 км. 227+300 община Търговище, времето - 12:29:28 ч. на 25.09.2023 г., както и техническото средство, с което е засечена скоростта на движение. Освен това от снимката е видно, че техническото средство, с което в случая е измерена скоростта е било настроено да измерва скоростта на движение на автомобилите в пътна лента 2 при отдалечаващ се трафик, като измерената скорост от 76 км/ч при отчетен - 3 км/ч толеранс принадлежи на автомобила на жалбоподателя, идентифициран с рег. № **********. Спазено е и изискването на чл.16, ал.5 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г., като 3 правилно от измерената скорост от 76 км/ч е приспадната допустимата грешка при измерването от - 3 км/ч., като в ЕФ е отбелязана правилно установената скорост на движение на автомобила от 73 км/ч и е констатирано превишение на разрешената скорост с 13 км/ч.

Видно от удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.12.4888 на БИМ, че нарушението е установено и заснето със стационарно техническо средство – „Мultaradar SD 580“ № 00209D32D438, което е одобрен тип средство за измерване. Макар, че в същото е посочен срок на валидност до 08.12.2020 г., то съгласно разпоредбата на чл.30, ал.5 от Закона за измерванията, когато срокът на валидност на одобрения тип е изтекъл, намиращите се в употреба средства за измерване, които отговарят на одобрения тип, се считат от одобрен тип. Съгласно чл.760, ал.3 от Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол (НСИПМК) при скоростомерите за одобряване на типа, се изпитва един брой скоростомер. Същите подлежат на периодични последващи проверки, които са част от контрола върху средствата за измерване като тази периодичност на проверките се определя със заповед на председателя на ДАМТН, която се обнародва в „Държавен вестник“. Съгласно представената по делото Заповед № А-616/11.09.2018 г. на председателя на ДАМТН, периодичността на последващите проверки на скоростомерите е 1 година. Видно от представения по делото протокол № 101 - СГ - ИСИС/13.07.2023 г. от БИМ, че в периода от 28.06.2023 г. – 13.07.2023 г. е извършена последваща проверка на видео радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения тип „Мultaradar SD580“ с № 00209D32D438. Същият удостоверява съответствието на техническото средство с одобрения тип и с изискванията за максимално допустими грешки при употреба, като изготвеното веществено доказателствено средство чрез видео - радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения тип „Мultaradar SD580“ е годно да установи съставомерните факти. Отмяна на одобряването на типа средство за измерване се извършва със заповед на председателя на БИМ съгласно чл.36, ал.1 от Закона за измерванията. Това обстоятелство се вписва в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване и информация за това се публикува в официалния бюлетин на Българския институт по метрология, каквото вписване не се установява. Напротив, в писмо вх. рег. № 36300022629/18.07.2023 г. на и.д. Председател на БИМ до ОДМВР - Търговище е посочено, че на видео – радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения „Мultaradar SD580“ с МАС № 00209D32D438 е извършена последваща проверка през месец юли 2023 г., за което е издаден и горепосочения протокол.

Видно от представените по делото доказателства се установява, че 4 собственик на автомобила към момента на извършване на нарушението е жалбоподателя И. Д. Т., поради което и с оглед липсата на подадена декларация по чл.189, ал.5 от ЗДвП от него, съдът намира, че правилно е определен субекта на нарушението.

Наложена е с ЕФ санкция на основание чл.189, ал.4 от ЗДвП по чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП, за извършено нарушение на чл.21, ал.2, вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП за превишаване на разрешената скорост в гр.Търговище ПП 1-4 км.227+300 до Метанстанция с превишаване от 13 км/ч. след отчетен толеранс от - 3 км/ч.

Нормата на чл.21, ал.1 от ЗДвП посочва стойностите на скоростите, които водачите на различните категории пътни превозни средства е забранено да превишават в населено, извън населено място, скоростен път и автомагистрала, а според ал.2 от същия член - когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал.1, това се сигнализира с пътен знак. Видно от събраните доказателства по делото, при допустима разрешена скорост от 60 км/ч жалбоподателят се е движил с превишение от 13 км/ч. Освен това от писмо вх. рег. № 36300036482/30.11.2023 г. на директор ОПУ - Търговище, на ПП 1-4 (Е-772) се установява, че при км. 227+100 вляво има монтирана стационарна камера за засичане на скоростта на ППС, както и че на път 1-4 от км. 226+100 до км.

227+600 са поставени знаци В26 (ограничение на скоростта до 60 км/ч), а при км. 227+130 дясно и км. 227+465 ляво са поставени знаци В26 (60 км/ч), ограничаващи скоростта на движение на пътните превозни средства до 60 км/ч. Пътен знак В26 на път 1-4 при км.227+130 – 60 км/ч. вдясно важи за посока София – Варна, а пътен знак В26 - 60 км, при км.227+465 вляво важи за посока Варна - София. И двата пътни знака В26 са поставени преди стационарната камера за засичане на скоростта на ППС. Изложеното се потвърждава и от схемата на пътния участък (л.35), представена към писмото от директора на ОПУ - Търговище, поради което и съдът ги намира за установени.

По изложените по-горе съображения съдът намира, че жалбоподателя е санкциониран законосъобразно с ЕФ на основание чл.189, ал.4 от ЗДвП, чрез налагане на глоба в размер на 50 лв. (25,56 евро) на основание чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП. Наложената глоба е във фиксиран в закона размер, поради което е определен правилно.

Предвид гореизложеното, съдът намира, че обжалвания ЕФ следва да бъде потвърден като законосъобразен.