Решение № 18978 от 21.10.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 18978 гр. София, 21.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело № 20251110119041 по описа за 2025 година

Предявен е иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3, предл.1 ЗОДОВ.

Производството е образувано по искова молба от Е. С. Ш. против Прокуратурата на Република България, с която е предявен иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 15 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие незаконно обвинение и нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от Конвенцията, ведно със законната лихва, считано от 27.02.2025 г. - датата на влизане в сила на присъда № 351/28.06.2023 г. по НОХД № 3858/2022 г. по описа на СРС, НО, 12-ти състав до окончателното изплащане.

В исковата молба ищецът твърди, че през 2015 г. срещу него било образувано досъдебно производство № ЗМ 513 ЗМИП – 5419/2015 по описа на СДВР, пр.пр. № 29778/2015 г. по описа на СРП за деяние, за което се твърдяло да е извършено от него на 20.05.2010 г. Твърди, че с постановление на СРП от 22.11.2021 г. му била наложена мярка за процесуална принуда „Забрана за напускане на пределите на Република България“, като едва на 24.03.2022 г., близо 12 години по-късно след твърдяното за извършено деяние, в СРС бил внесен обвинителен акт, с който му било повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл.206, ал.1 НК. Поддържа още, че въз основа на внесения в съда обвинителен акт в СРС било образувано НОХД № 20221110203858/2022 г. по описа на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 12-ти състав, по което с присъда № 351/28.06.2023 г. бил признат за виновен за престъпление по чл.206, ал. 5 от НК, за което не бил наказан поради настъпила 1 давност. Със същата присъда ищецът бил признат за невиновен и оправдан по обвинението за престъпление по чл. 206, ал. 1 НК, както и за това, че сумата му е била връчена в качеството на кредитен консултант. Ищецът сочи, че присъдата на СРС била потвърдена с решение № 190/27.02.2025 г. по ВНОХД № 20241100604517 по описа за 2024 година на Софийски градски съд. Ищецът поддържа, че в търпял неимуществени вреди от това, че бил привлечен за осъществен състав на по-тежко наказуемо престъпление, което в действителност не бил извършил, за което съдът приел, че представлява маловажен случай. Твърди още, че за периода от привличането му като обвиняем до влизане в сила на присъда № 351/28.06.2023 г., претърпял сериозни неимуществени вреди, изразяващи се в накърняване на доброто име и оценката в обществото, загуба на доверие в правозащитните органи, нравствени, емоционални и психически терзания на личността, силно неудобство, чувство на унижение, уронени чест и достойнство, безпокойство, стрес, отчаяние, ограничаване на социалните контакти; ограничаване на възможността за спокойно полагане на труд, поради честата необходимост от явяване за предявяване на материали и повдигане на обвинение, както и за явяване на съдебни заседания, разстройство на отношенията с близки. Сочи още, че производството продължило близо 10 години, в които ищецът търпял неизгодните последици от повдигнатото му обвинение за тежко умишлено престъпление и имал страх от изхода на производството. По изложените в исковата молба факти и обстоятелства ищецът обуславя правен интерес от предявения иск за неимуществени вреди и моли за неговото уважаване.

В срока по чл.131, ал.1 ГПК ответникът е подал отговор, с който оспорва исковата претенция поради липса на доказателства за влязла в сила присъда.

Поддържа, че в случая не са налице предпоставките на чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, тъй като ищецът е оправдан по първоначалната правна квалификация на обвинението, но е осъден по по-леко наказуем /привилегирован/ състав, т.е. налице e преквалификация на престъплението като по такъв начин окончателния съдебен акт съставлява осъдителна по своя характер присъда. Оспорват се твърденията на ищеца относно претърпени неимуществени вреди, като се сочи, че не е представил доказателства относно накърняване на доброто му име и оценката в обществото, и загуба на доверие.

Поддържа се още, че твърдените в исковата молба вреди следва да са пряк и непосредствен резултат именно от конкретното обвинение, а в случая голяма част от твърдените вреди следва да се свържат с друго наказателно производство - 3М № 1152/2014г. на сектор Икономическа полиция водено срещу ищеца през по-голямата част от исковия период, както и от НОХД № 20193/2012г., по което е признат за виновен за престъпление по чл.206, ал.1, във вр.чл.26, ал.1 НК, по което е осъден на лишаване от свобода за шест месеца, изпълнението на което е отложено за срок от три години. По отношение на твърденията на ищеца за забавено правосъдие се сочи, че продължаването на делото след постановяване на първоинстанционната присъда не е 2 по причина и инициатива на органите на Прокуратурата, а поради жалба на ищеца.

Излагат се доводи, че когато се обсъжда въпроса за това дали е налице забавено правосъдие, един от критериите за оценка е именно процесуалното поведение на страната и нейния процесуален представител. В случая, през периода от 28.06.2023г. до 27.02.2025г., делото е продължило единствено и само с оглед и предвид процесуалното поведение на самия ищец. Алтернативно ответникът оспорвам исковата претенция по размер с доводи, че е прекомерно завишен и не отговаря на твърдените вреди, на икономическия стандарт в България, както и на установената съдебна практика по аналогични случаи, вкл. и тази на Европейският съд по правата но човека.

По изложените съображения се иска отхвърляне на предявения иск, алтернативно за намаляване на неговия размер.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, и като взе предвид становището на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

Видно от приложеното към НОХД № 3858/2022 г. по описа на СРС, НО, 12 състав досъдебното производство е, че същото е образувано с постановление на СРП от 04.08.2015 г. по реда на чл.212, ал.3 НПК срещу неизвестен извършител за извършено престъпление по чл.212, ал.1 НК.

С постановление на СРП от 09.11.2016 г. воденото наказателно производство е спряно, поради неразкриване на извършителя на престъплението.

С постановление на СРП от 28.10.2020 г. наказателното производство е възобновено, тъй като обявения за общодържавно издирване Е. Ш. е бил установен и призован.

С постановление, докладвано по реда на чл.219, ал.1 НПК, на 24.11.2021 г. Е. С.

Ш. /настоящ ищец/ е привлечен в качеството на обвиняем за извършено престъпление по чл.212, ал.1 НК.

С постановление на СРП от 22.11.2021 г., връчено на Ш. на 20.12.2021 г., на последния е наложена забрана за напускане пределите на Р.България.

С постановление, докладвано по реда на чл.219, ал.1 НПК, на 24.02.2022 г. Е. С.

Ш. /настоящ ищец/ е привлечен в качеството на обвиняем за извършено престъпление по чл.206, ал.1 НК.

Досъдебното производство е изпратено на СРП с мнение за предаване на обвиняемия съд на 18.03.2022 г.

Видно от приложеното към настоящото производство НОХД № 3858/2022 г. по описа на СРС, НО, 12 състав е, че същото е образувано на 25.03.2022 г. по внесен от СРП обвинителен акт срещу Е. С. Ш. за извършено престъпление по чл.206, ал.1 НК.

С разпореждане от 13.04.2022 г. на съдията-докладчик делото е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание на 08.06.2022 г.

Видно от протокола от проведеното на 08.06.2022 г. открито съдебно заседание 3 по НОХД № 3858/2022 г. по описа на СРС, НО, 12 състав е, че ход на делото не даден поради служебна ангажираност на пълномощника на подсъдимия.

На проведено на 20.09.2022 г. открито съдебно заседание ход на делото отново не е даден, поради неявяване на подсъдимия, за което в съдебно заседание не са било представени доказателства.

На 08.11.2022 г. е даден ход на разпоредително заседание и делото е насрочено за разглеждане по реда на Глава 20 от НПК.

Видно от протокола от проведеното на 21.02.2023 г. открито съдебно заседание по НОХД № 3858/2022 г. по описа на СРС, НО, 12 състав е, че ход на делото не даден поради представен болничен лист за пълномощника на подсъдимия.

На проведено на 22.03.2023 г. открито съдебно заседание е даден ход на делото, но същото е отложено за събиране на гласни доказателства. По аналогични причини е отложено и проведеното на 07.06.2023 г. открито съдебно заседание.

На 28.06.2023 г. по делото е проведено последно открито съдебно заседание, на което е даден ход на съдебните прения и съдебния състав е обявил присъдата си.

Видно от приложеното ВНОХД № 4517/2024 г. по описа на СГС е, че същото е образувано по въззивна жалба на подсъдимия, като с влязло в сила решение от 26.02.2025 г. присъдата на първоинстанционния съд е потвърдена.

По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелката Л.П.Б..

В показанията си свидетелката разказва, че с Е. са много близки приятели и знае за воденото срещу него наказателно производство. Според свидетелката Е. се разболял от диабет в резултат от воденото срещу него производство, като през 2016г.-2017 г. изпаднал в тежка депресия. Свидетелката разказва още, че никой от приятелския кръг на Е. не е повярвал, че той е извършил това, за което е обвинен, не е загубил и работата си покрай воденото производството. Последното се отразило на здравословното му състояние и на 10-годишната му връзка.

Други относими и допустими доказателства не са представени.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

По така предявения иск в тежест на ищеца е да докаже, че срещу него е било образувано наказателно производство, по което му е било повдигнато обвинение за извършено престъпление от общ характер, за което е оправдан; наличието на неимуществени вреди и причинно-следствена връзка между незаконното обвинение, нарушаване правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, съгласно чл.6, § 1 от Конвенцията и настъпилите вреди.

При исковете по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ правнорелевантните обстоятелства за определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди, са тежестта на повдигнатото обвинение, дали то е за едно или за няколко отделни престъпления, дали ищецът е оправдан, респективно - дали наказателното производство е прекратено по 4 всички обвинения срещу него, или по част от тях, а по други е осъден, продължителността на наказателното производство, включително дали то е в рамките или надхвърля разумните срокове за провеждането му, дали срещу ищеца са водени и други наказателни производства, дали ищецът е бил задържан и продължителността на задържането му, както и вида и продължителността на другите мерки за неотклонение и другите наложени на ищеца ограничения в рамките на наказателното производство, както и по какъв начин всичко това се е отразило на ищеца – има ли влошаване на здравословното му състояние и в каква степен и от какъв вид е то, конкретните преживявания на ищеца и цялостното отражение на предприетото срещу него наказателно преследване върху живота му – семейството, приятелите, професията и професионалната му реализация, обществения отзвук и пр. /в този смисъл е Решение №51/11.03.2021 г. по гр.д.№2340/2020 г., IV г.о. на ВКС/.

Следователно, при определянето на обезщетението за неимуществени вреди от незаконно наказателно преследване, съдът задължително следва да вземе предвид и продължителността на наказателното производство, както и обстоятелството дали то е приключило в разумен срок. След изменението на ЗОДОВ с ДВ бр.98/2012 г., законът предвижда в чл.2б неразумният срок на производството като самостоятелно основание за ангажиране на отговорността на държавата, което може да бъде приложено, независимо от законността на наказателното преследване – т.е. тази отговорност може да бъде претендирана и тогава, когато наказателното преследване още не е приключило, или дори ако то е приключило с осъдителна присъда. В случаите обаче, когато са налице предпоставките за ангажиране на отговорността на държавата на основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, и ищецът претендира обезщетение за настъпилите за него неимуществени вреди от незаконното наказателно преследване, претърпените вреди от неразумния срок на производството са неразривна част от всички претърпени от обвиняемия неимуществени вреди, като несъмнено е утежняващ фактор и ги увеличава, и за тях следва да бъде определено общо обезщетение /в този смисъл е ТР № 1/2022 г. на ОСГК/.