Решение № 192 от 16.07.2025, Районен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 192 гр. Враца, 16.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стела П. Колчева при участието на секретаря Цветелина Ст. Цекова като разгледа докладваното от Стела П. Колчева Административно наказателно дело № 20251420200333 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59-63 от ЗАНН.

Образувано е по жалба на С. Н. Н. от с.**********, обл.Пловдив против НП№ 26-0001319/11.03.2025 г. на Началник ОО”АА”-Враца, с което на жалбоподателя за извършено нарушение по чл.27, §.2, изр.1, пр.2 от Регламент №165/14 г. и на основание чл.93в, ал.5 ЗАПр. е наложено административно наказание глоба в размер на 1500.00 лв.

В жалбата, поддържана и в допълнително подадено писмено становище се релевират оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост на атакуваното постановление поради допуснати нарушения на материалния и процесуален закон, с искане за отмяната му на това основание.

Административно-наказващия орган-Началник ОО“АА“-Враца се явява лично в с.з. и изразява становище за неоснователност на жалбата, с молба за потвърждаване на НП.

След като взе предвид доводите и възраженията на страните и извърши анализ и преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира следното:

1

Жалбата е процесуално допустима като подадена при условията на чл.59 от ЗАНН. Разгледана по същество е неоснователна, при следните съображения:

На 21.02.2025 г., около 13.37 ч., на път Е-79, км152+808, до бензиностанция „Ромпетрол“ в посока гр.Враца, контролни органи на ОО”АА”-Враца- св.К.К. и св.Т.Г. спрели за проверка т.а. влекач ”Ман”,кат.3 с рег.№**********, с прикачено полуремарке с „Шмитц“ с рег.№**********, кат.04, управляван от настоящия жалбоподател и извършващ международен превоз на товари от Р.България до Р.Германия. При проверката свидетелите констатирали, че МПС-то е оборудвано със съответен дигитален тахограф, като водачът-настоящ жалбоподател използва карта на водач, издадена на друго лице- Г.Ж.. Жалбоподателят осъществявал превоза сам и не се касаело до екипаж от водачи, като горепосоченото лице –Г.Ж. не се намирало в ППСто към момента на проверката. На място срещу жалбоподателя е съставен АУАН№00428/21.02.25 г. за извършено от него нарушение по чл.27, §.2, изр.1, пр.2 от Регламент №165/14 г..

АУАН е бил подписан без възражения от водача, като такива не са били и последващо подадени в срока по чл.44, ал.1 ЗАНН. Последвало е издаването на обжалваното НП, с което за констатираното нарушение с АУАН и на основание чл.93в, ал.5 ЗАПр., на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 1500.00 лв.

Фактическите констатации, посочени в АУАН и в НП, в случая се извеждат абсолютно еднопосочно и безпротиворечиво от всички приобщени по съответния процесуален ред гласни и писмени доказателства по делото, а именно- показанията на двамата свидетели имащи качество на актосъставител и на свидетел присъствал при констатиране на нарушението и съставяне на акта-св.К.К. и Т.Г., покрепени и с иззетите при проверката разпечатки от дигиталния тахограф и програма ТДС-3, СМР и др. Данните от тези доказателствени източници не са оборени, а и не се оспорват от страна на жалбоподателя, поради което и съдът ги кредитира изцяло.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

В административно-наказателното производство, започнало със съставяне на АУАН и завършило с издаването на обжалваното НП не са 2 допуснати нарушения на процесуалните правила от категорията на “съществените” и представляващи основание за отмяна на последното. АУАН и НП са издадени от компетентни органи, съгласно представената по делото Заповед №РД-08-107/29.02.24 г. на М-ра на МТС. Видно от АУАН и НП, същите съдържат всички задължителни реквизити по чл.42 и чл.57 ЗАНН, в т.ч. изрично конкретизирани дата и място на извършване на нарушението, всички релевантни обстоятелства, при които е извършено и констатирано същото, както и нарушените законови разпоредби. Налице е и съответствие между текстовото описание на нарушението и неговата цифрова квалификация.

Съдът не възприема изложените в жалбата доводи за неправилна цифрова квалификация на нарушението, която според изложеното би следвало да бъде по съответен текст от Наредба, издадена на основание чл.89, ал.1 ЗАПр. В случая съвсем коректно нарушението е квалифицирано от актосъставителя и АНО по чл.27, §.2, изр.1, пр.2 от Регламент №165/14 г., която разпоредба е от нормативен акт от по-висш нормативен порядък, пряко приложим и с директно действие в Р.България като част от ЕС. Същевременно въпросната разпоредба от цитирания регламент, ясно и изрично дефинира изискване, че водачът има право да използва само своята собствена, персонализирана карта на водача. Същевременно, посочената от АНО в процесното НП разпоредба на чл.93в, ал.5 ЗАПр., също е същинска административно-наказателна разпоредба, т.е. едновременно съдържаща диспозиция /правило за поведение/забрана за конкретно поведение, а именно – използване на карта на водач, издадена на друго лице/ и съответна санкция за това. При това положение няма как да се приеме, че правото на защита на жалбоподателя откъм яснота на повдигнатото му административно обвинение е било нарушено.

От материалноправна страна: предвид наличния и обсъден по-горе доказателствен материал, необорен от страна на жалбоподателя, в случая по делото безспорно се установи, че на инкриминираните време и място, същият в качеството си на водач на МПС, извършващо международен превоз на товари, е използвал чужда и издадена за друго лице карта на водач по време на превоза и към момента на проверката от контролните органи. Действително в случая няма доказателства, че деянието е извършено с умисъл, но следва да се 3 приеме, че е извършено по непредпазливост, в конкретна форма-небрежност, тъй като жалбоподателят в качеството си на професионален шофьор и водач на МПС, осъществяващо лицензиран превоз, е могъл и е бил длъжен преди да предприеме управлението, да провери контролните уреди и да постави собствената си карта на водача в тахографа. По аргумент от чл.7, ал.2 ЗАНН, предвиждащ изрична, принципна наказуемост и на непредпазливите административни нарушения, то и на това основание осъщественото в случая поведение от жалбоподателя се явява напълно съставомерно и от субективна страна. При това положение, същият е осъществил нарушение на изискването на чл.27, §.2, изр.1, пр.2 от Регламент №165/14 г. и следва да понесе административно-наказателна отговорност за това нарушение, съобразно специалната разпоредба на чл.93в, ал.5 ЗАПр.

Конкретното нарушение е обикновен и типичен случай на нарушение от този вид и в случая не са налице никакви специфични обстоятелства, позволяващи квалификацията му като малозначително или маловажно, както правилно е приел и АНО, отказвайки приложение на чл.28 ЗАНН. При определяне размера на предвиденото наказание, същият законосъобразно е наложил и предвидената в чл.93в, ал.5 ЗАПр. глоба в фиксиран размер от 1500.00 лв.

Водим от всичко гореизложено и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН, съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №26-0001319/11.03.25 г. на Началник ОО”АА”-Враца, с което на С. Н. Н., с ЕГН:********** е наложено административно наказание глоба в размер на 1500.00 лв. на основание чл.93в, ал.5 ЗАПр., за извършено нарушение по чл.27, §.2, изр.1, предл.2 от Регламент №165/14 г. на ЕС.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд-Враца в 14-дневен срок от уведомяването на страните за изготвянето му.

Съдия при Районен съд – Враца: _______________________ 4