Решение № 1587 от 24.08.2019, Районен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е №1587

24.08.2019 г., гр. Пловдив

В И М Е Т О НА Н А

Р О Д А

ПЛОВДИВСКИ

РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XXI наказателен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и пети юни две хиляди и деветнадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГЕОРГИ ГЕТОВ при секретаря Йорданка Туджарова, като разгледа докладваното от съдията АНД № 2442/2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба от Община Родопи, Булстат

*********, гр. Пловдив, ул. „Софроний Врачански“ № 1а, представлявана от инж. П.Д.С.

– кмет, против Наказателно постановление № НЯСС-91 от 20.03.2019 г., издадено от К.М.В.– ** ** на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор (ДАМТН), с което на основание чл.

83 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) вр. чл. 201, ал.

12 вр. чл. 200, ал. 1, т. 39 от Закона за водите (ЗВ) на жалбоподателя е наложена „имуществена санкция“ в размер на 10 000 (десет хиляди) лева за нарушение по чл. 190а, ал. 2 от ЗВ.

В жалбата се навеждат подробни доводи за незаконосъобразност и за неправилност на атакуваното наказателно постановление (НП) и се моли за неговата отмяна. В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. Н.П., която поддържа жалбата и взема становище наложената имуществена санкция да е в прекомерен размер, като моли, в случай че съдът приема нарушението да е извършено от жалбоподателя, имуществената санкция да бъде намалена до предвидения в закона минимум.

Въззиваемата страна с писмено становище, постъпило по делото, оспорва жалбата като неоснователна и поддържа наказателното постановление, което моли да бъде потвърдено като законосъобразно и правилно. В съдебно заседание, редовно призована, не се представлява.

СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателствени материали, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата е подадена от Община Родопи, спрямо което лице е наложена „имуществената санкция“, т.е от субект с надлежна процесуална легитимация. Екземпляр от наказателното постановление е връчен на жалбоподателя на 28.03.2019 г., установено от Известие за доставяне на регистрирана пощенска пратка - НП № НЯСС-91/20.03.2019 г., а жалбата е подадена чрез административнонаказващия орган (АНО) на 04.04.2019 г., поради което седемдневният срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН е спазен, а жалбата е допустима. Разгледана по същество, същата е частично основателна, поради което атакуваното наказателно постановление следва да бъде изменено по следните съображения:

От фактическа страна съдът приема за установено следното:

На 21.08.2018 г. инспектори от Главна дирекция „НЯСС“ при ДАМТН извършили проверка на техническото и експлоатационно състояние на язовир „Марково 1“, собственост на Община Родопи. За извършената проверка бил съставен Констативен протокол № 07-01-76/21.08.2018 г., с който на собственика на язовирната стена и съоръженията към нея било дадено предписание да се почисти от храстовидната растителност преливника и отводящия канал след него със срок за изпълнение до 30.11.2018 г. Протоколът бил подписан от представител на Община Родопи.

На 03.09.2018 г. в Община Родопи постъпило писмо с изх. № 25-00-1066/03.09.2018 г., с което приложено били изпратени два оригинални екземпляра от КП № 07-01-76/21.08.2018 г., като единият бил за собственика на язовирната стена и съоръженията към нея - Община Родопи, а другият за оператора на язовирната стена.

На 11.12.2018 г. свид. К.Г.С. – ** в Главна дирекция

„Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях“ към ДАМТН, извършил проверка на язовир „Марково 1“, находящ се в поземлени имоти № *****и № *****в землището на с. Марково, община Родопи. Проверката била извършена в присъствието на ** Р.Г.В. - представител на жалбоподателя. В хода на същата, при извършени оглед и обход на язовирната стена и съоръженията към нея и преглед на документацията от експлоатацията свид. С. установил, че отводящият канал бил обрасъл с дървесна и храстовидна растителност и не може да осигури необходимия отток на водата. При тези факти С. приел, че не било изпълнено задължителното предписание, дадено с КП № 07-01-76/21.08.2018 г., да се почисти от храстовидната растителност преливника и отводящия канал след него със срок за изпълнение до 30.11.2018 г.

На 28.01.2019 г. свид. С. съставил Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 07-002 против Община Родопи в присъствието на свидетел и на представител на жалбоподателя, на когото бил връчен препис от акта срещу разписка.

На 30.01.2019 г. постъпило възражение от жалбоподателя, което било намерено за неоснователно от административнонаказващия орган.

Въз основа на така съставения АУАН и на останалите материали по административната преписка било издадено и обжалваното в настоящото производство наказателно постановление.

По доказателствата:

Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните гласни доказателствени средства, както и на писмените доказателства по делото.

Съдът дава вяра на показанията на свид. К.Г.С.. От тях се изяснява, че на дата 11.12.2018 г. той е извършил проверка на язовир „Марково 1“ – собственост на Община Родопи, при която установил, че не било изпълнено предписанието, дадено с КП № 07-01-76/21.08.2018 г. Установяват се и съдържанието на самото предписание и срокът за неговото изпълнение – до 30.11.2018 г. От показанията на свид. С. съдът установява още, че проверката е била извършена в присъствието на представител на жалбоподателя, както и че констативният протокол, с който е било дадено контролираното предписание, е бил връчен и получен от жалбоподателя. Свидетелят пояснява, че при изготвянето на протокола съшият е бил съставен в четири оригинални екземпляра, като един от тях е бил предназначен за оператора на язовирната стена и също е бил връчен на жалбоподателя. Съдът намира показанията на свид. С. за подробни, последователни и вътрешно непротиворечиви, в тях той възпроизвежда обстоятелства, които непосредствено е възприел като очевидец в хода на извършената проверка.

Показанията на свид. С. изцяло се подкрепят от събраните писмени доказателства, които служат за тяхната проверка. Не се установяват и основания, по които свидетелят да се счита за заинтересован или предубеден. По тези съображения настоящият съдебен състав кредитира показанията на свид. К.Г.С..

От Констативен протокол № 07-01-76/21.08.2018 г. се установява, че на 21.08.2018 г. е извършена проверка на язовир „Марково 1“, собственост на Община Родопи, като с раздел V, т. 2 от протокола е дадено предписание да се почисти от храстовидната растителност преливника и отводящия канал след него със срок за изпълнение до 30.11.2018 г. Изяснява се още, че протоколът е бил съставен в четири еднообразни екземпляра, включително за собственика и за оператора на язовирната стена, както и че на собственика е било указано, че той е отговорен за изпълнението на дадените предписания и при изпълнение трябва писмено да уведоми председателя на ДАМТН.

От писмо с изх. № 25-00-1066/03.09.2018 г. от Началник

Регионален отдел ЮЦБ „НЯСС“, получено в Община Родопи с номер 53-2105-3/03.09.2018 г., се изяснява, че жалбоподателят е получил два оригинални екземпляра от КП № 07-01-76/21.08.2018 г., предназначени за собственика и за оператора на язовир „Марково 1“.

От Констативен протокол № 07-01-179/11.12.2018 г. се установява, че на посочената дата е извършена проверка на обект язовир „Марково 1“ в присъствието на представител на Община Родопи, при която е констатирано, че не е изпълнено даденото с КП № 07-01-76/21.08.2018 г. предписание: „Да се почисти от храстовидната растителност преливника и отводящия канал след него – срок: 30.11.2018 г.“

От Договор за избор на оператор за възлагане стопанисването, поддръжката и експлоатацията на водни площи и съоръжения чрез отдаване под наем на имоти публична общинска собственост от 01.08.2018 г. се изяснява, че на посочената дата жалбоподателят Община Родопи е възложил на „ВДВ Фишинг“ ООД стопанисването, поддръжката и експлоатацията на процесния язовир „Марково 1“ съобразно изискването на чл. 138в, ал. 1 от ЗВ.

От Заповед № А-5/02.01.2018 г. на председателя на

ДАМТН се установява, че наказателното постановление е издадено от надлежно оправомощено лице, което е действало в рамките на своята материална и териториална компетентност. Компетентността на актосъставителя се изяснява от Заповед № А-517/12.07.2018 г. на председателя на ДАМТН.

При така установените факти съдът приема следното от правна страна:

При съставянето на АУАН и издаването на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита и представляващи основания за отмяна на НП. При съставянето на АУАН са изпълнени изискванията по чл. 42 от ЗАНН относно задължителното му съдържание. Актът е съставен от оправомощено лице, предявен е за запознаване със съдържанието му на представител на нарушителя и му е връчен препис срещу разписка. В 6-месечния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН е издадено и обжалваното НП. Същото отговаря на задължителните изисквания към съдържанието на този вид актове съгласно чл. 57 от ЗАНН, издадено е и от материално и териториално компетентен орган. Съдът намери и че е налице припокриване на установените факти и правни изводи между АУАН и НП.

По делото от обективна страна по категоричен начин се установява, че жалбоподателят Община Родопи е собственик на процесната язовирна стена и съоръженията към нея, представляващи язовир „Марково 1“, находящ се в поземлени имоти № *****и № *****в землището на с. Марково, община Родопи, за което има издадени актове за публична общинска собственост № ***/15.03.2016 г. и № ****/15.03.2016 г. Обстоятелството, че именно жалбоподателят е собственик на проверявания обект, не е и спорно между страните. На следващо място по категоричен начин се установява и фактът на даденото предписание с раздел V, т. 2 от КП № 07-01-76/21.08.2018 г., както и неговото съдържание: „Да се почисти от храстовидната растителност преливника и отводящия канал след него, срок: 30.11.2018 г.“. Така даденото предписание от правна страна се квалифицира като такова по чл.190а, ал.1, т.3 от ЗВ. Това е така, защото предписанието е дадено от длъжностни лица, оправомощени от председателя на ДАМТН, доказателство за което представлява Заповед № А-517/12.07.2018 г. – приложена по преписката, съобразено е с правомощията им по ЗВ, предписанието е адресирано до собственика на процесния язовир, а по съществото си засяга осъществяването на безопасната техническа експлоатация на контролирания обект. Следователно процесното предписание се ползва със задължителния характер, който му придава чл. 190а, ал. 2 от Закона за водите спрямо собственика на язовирната стена и съоръженията към нея.

Цитираната разпоредба ясно посочва адресата на правилото за поведение, който е собственикът, а не операторът на язовирната стена, поради което жалбоподателят се явява годен субект на административното нарушение, за което е санкциониран с обжалваното НП. Доказа се от обективна страна, че така даденото предписание е било доведено до знанието на жалбоподателя, като на 03.09.2018 г. в Община Родопи е било входирано писмо с № 53-2105-3 от същата дата, с която приложено е бил изпратен констативният протокол № 07-01-76/21.08.2018 г., в който е обективирано предписанието. Срокът за изпълнение на същото се установи да е до 30.11.2018 г., следователно жалбоподателят е бил своевременно уведомен за съдържанието на предписанието и преди изтичането на срока за неговото изпълнение. Съдът намира, че по делото категорично се доказа, че процесното предписание – такова по чл. 190а, ал. 1, т. 3 от ЗВ, не е било изпълнено в определения срок до 30.11.2018 г. От показанията на свид. С. и от КП № 07-01-179/11.12.2018 г. се изяснява, че на 11.12.2018 г., на която дата е бил изтекъл срокът за изпълнение на предписанието, при извършения обход и оглед на язовирната стена и съоръженията към нея е констатирано, че отводящият канал е бил обрасъл с дървесна и храстовидна растителност и не можел да осигури необходимия отток на водата. При тези факти се прави извод, че предписанието не е било изпълнено в срок и в цялост, тъй като отводящият канал не е бил почистен от храстовидната растителност. Именно такава дейност обаче е било указано на жалбоподателя, че следва да бъде извършена чрез процесното предписание. Фактът на неизпълнение в срок на предписанието не се и оспорва от жалбоподателя, който в жалбата също посочва, че предписанието е било изпълнено със забава. В тази връзка действително предписанието касае почистване освен на отводящия канал, то и на преливника. В съставения АУАН от фактическа страна е прието, че нарушението е доказано, тъй като и при проверката отводящият канал е бил обрасъл с храстовидна растителност и не е могъл да осигури необходимия отток на водата при преливане на язовира през преливника. В НП наред с тези фактически изводи наказващият орган е приел и че преливникът също е бил обрасъл с гъста храстовидна растителност. Последното фактическо обвинение е било предявено на жалбоподателя за пръв път с наказателното постановление и съдът го изключи при преценката си за съставомерност на поведението на жалбоподателя. Не се касае обаче за процесуално нарушение, което да е от категорията на съществените, тъй като останалите, приети за установени от административнонаказващия орган (АНО), факти са били надлежно и своевременно предявени на жалбоподателя – още със съставянето на АУАН, и той се е бранил по тях в хода на целия административнонаказателен процес. Все в тази връзка неоснователно е възражението за противоречие между описанието на нарушението в АУАН и НП.