Решение № 2364 от 11.06.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 2364 гр. В., 11.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – В., 50 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Неделина Маринова при участието на секретаря Мариана Ив. Маркова като разгледа докладваното от Неделина Маринова Гражданско дело № 20253110109251 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявени от А. М. А., ЕГН **********, срещу К. П.

К., ЕГН **********, и С. П. К., ЕГН **********, субективно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за приемане на установено по отношение на ответниците, че ищецът е собственик на 436 кв.м. идеални части от Поземлен имот с идентификатор *****, с адрес: град В., Район П., кв. В., „М. Р.“, местност „Б. Д.“, целият с площ от 754 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10м/, предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: 5172112, при съседи: 1*************.

В исковата молба са изложени твърдения, че ищецът е собственик на основание давностно владение по отношение на недвижим имот с идентификатор *****.

Заявява се, че на 23.06.1967 г. ОНС е предоставил на дядото на ищеца К. С. И., починал на 15.08.1993 г. поземлен имот с идентификатор № *******, находящ се в гр. В., Район „П.", местност „М. Р.”, „Б. Д.", целия с площ от 1 000 кв.м. по КККР на гр. В., който е съседен на процесния имот с идентификатор № *****. След смъртта на дядо му бащата на ищеца - И.

К. С. закупил идеалните части от имота, съгласно Нотариален акт № 35, том XXXIII, дело № 7438, вх. рег. № 10581 от 29.10.1999 г. Сочи се, че между двата имота нямало граница и те представлявали едно общо дворно място, чиито граници не били променяни от 50 години.

Твърди се в исковата молба, че ПНИ на „М. Р.” бил приет със Заповед № РД-08-7706178 на 05.06.2008 г. от Областния управител на област с административен център гр. В., като за процесния имот никога не се е появявала бивш собственик. Поради това, през лятото на 2024 г. ищецът започнал процедура по заверка на молба - декларация за снабдяване с нотариален акт по обстоятелствена проверка за придобития от него по давност поземлен имот с идентификатор № *****. Заявява се, че след като ответниците били уведомени от Община В. за започналата процедура за снабдяването на ищеца с констативен нотариален акт, същите подали възражение в Община В. и се снабдили със Заповед № 103/20.03.2025 г. за възстановено право на собственост при условията на § 4б, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ за 436 1 кв.м. идеални части от поземлен имот с идентификатор № *****.

Посочено е в исковата молба, че процесните 436 кв.м. идеални части от имот ***** се владели в продължение на 57 г. непрекъснато, явно и необезпокоявано от семейството на ищеца, както следва: от 23.06.1967 г. до 15.08.1993 г. имотът се владее от дядо му - К. С. И., а от 15.08.1993 г. до днес към владението на К. С. И. е присъединено владението на ищеца А. М. А.. Заявява се, че мястото е оградено с телена мрежа, която от 1967 г. не е местена и съставлява част от дворното място към сградата, в която живее ищецът. Последният го обработва, почиства, поддържа и дръвчетата, които са насадени в южната част от дядо му, за да спират шума и прахта, които се носят от магистралата към дома му. Сочи се, че достъпът до имота се осъществява единствено през поземлен имот с идентификатор № *******, тъй като двата имота съставляват общо дворно място.

По изложените съображения се предявяват исковите претенции. Претендират се сторените в производството съдебно-деловодни разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответниците са депозирали отговор на исковата молба, в който изразяват становище за допустимост, но неоснователност на предявените искове.

Твърди се, че реституцията на процесния имот не е приключила, като с Решение № 509 от 26.05.1998 г. на наследодателя на ответниците било признато право на собственост по отношение на същия. Възстановяването следвало да се извърши след влизане в сила на ПНИ, поради което на 19.12.2024 г. ответниците подали до Община В., Район П., искане за издаване на заповед по пар. 4к, ал. 7 ПЗР ЗСПЗЗ. Заявява се, че такава заповед все още не била издадена, като с влизане в сила на същата те ще бъдат въведени във владение на реституирания имот. Сочи се, че ответниците многократно са посещавали и правили огледи на имота, като никога не са виждали на място ищеца или други лица, нито следи от неговото обработване.

Поради изложеното се оспорват твърденията за осъществявана от ищеца или от негов праводател фактическа власт по отношение на процесния имот. Дори и такава да е била осъществявана, налице е пречка за придобиване на имота по давност, с оглед незавършилата процедура по възстановяване на собствеността на имота по реда на ЗСПЗЗ.

По изложените съображения се иска отхвърляне на предявените искове за собственост.

Иска се присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски.

В открито съдебно заседание и в представени писмени бележки ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа предявените искове, като излага съображения за тяхната основателност и доказаност от събраните в производството доказателства.

Претендира сторените в производството съдебно-деловодни разноски.

В открито съдебно заседание ответниците, чрез процесуалния си представител, оспорват предявените искове, като излагат съображения, че по отношение на процесния имот не е могла да тече твърдяната придобивна давност, доколкото същият е бил предмет на висяща реституционна процедура.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

Съгласно Нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит на основание пар. 4-а, ал. 1 и ал. 2 ЗСПЗЗ № 175, том 1-к, рег. № 3871, дело № 301 от 29.10.1999 г., И. К. С. е признат за собственик на 1/6 идеална част от Място с площ от 600 кв.м. идеални части – цялото от 800 кв.м., находящо се в землището на град В., местност “Б. Д.” /”М. Р.”/, съставляващо имот № 1111, при граници: север – път, изток – имот пл. № 1112, юг – дере и запад – имот № 1110, заедно с построената в имота Сезонна постройка с площ от 20 кв.м.

Съгласно Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 176, том 1, рег. № 3872, дело № 2

302 от 29.10.1999 г., И. К. С. е придобил право на собственост по отношение на идеални части от Място с площ от 600 кв.м. идеални части – цялото от 800 кв.м., находящо се в землището на град В., местност “Б. Д.” /”М. Р.”/, съставляващо имот № 1111, при граници: север – път, изток – имот пл. № 1112, юг – дере и запад – имот № 1110, заедно с построената в имота Сезонна постройка с площ от 20 кв.м.

Видно от Удостоверение за наследници изх. № АУ051653МЛ от 03.06.2024 г., И. К. С. е оставил като наследник по закон ищеца А. М. А..

Съгласно Решение № 509 от 26.05.1998 г. за възстановяване правото на собственост върху земи в съществуващи или възстановими стари реални граници в землището на В. на ПГ – град В., на П. К. Т. е признато право на собственост върху Нива от 5 057 дка в терен по пар. 4 на В. в местността „Бурука“. Видно от Извлечение от Регистъра на населението от 30.12.2024 г., наследници по закон на П. К. Т. са ответниците К. П. К. и С. П. К..

Приобщено по делото е Заявление за изготвяне на заповед на основание пар. 4, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ рег. № АУ125684ПР от 19.12.2024 г. от ответниците за имот № 2112 по ПНИ на местност „М. Р.“ в землището на В., град В.. По делото е представена Заповед № 103/20.03.2025 г. на Кмета на Район П. при Община В., съгласно която на наследниците на П. К. Т. - К. П. К. и С. П. К. е възстановено правото на собственост, при условията на пар.

4б, ал. 1 ПЗР на ЗСПЗЗ, по отношение на 436 кв.м. идеални части от Поземлен имот с идентификатор *****, с адрес: град В., Район П., кв. В., „М. Р.“, местност „Б. Д.“, целият с площ от 754 кв.м., при съседи: имоти № 9592, 9669, 2840, 4572 и 2111.

От показанията на разпитаните по делото свидетели, преценени съобразно правилото на чл. 172 ГПК, се установяват следните обстоятелства:

Свидетелят С. И. С. твърди, че е живял в имота на ищеца от 2005 г. до 2011 – 2013 г., като същият се намира в местността „М. Р.“, по пътя за Златни пясъци. Заявява, че имотът е с площ около 1,8 дка, като в него има вила, лозя и плодни дръвчета. Сочи, че имотът е изцяло ограден с телена ограда, а по границата му с магистралата има жив плет. Достъпът до имота бил от едно място през метална врата. Не знае някога да е имало спорове за имота.

Свидетелят Т. Й. У. твърди, че имотът на ищеца е голям над декар и половина, изцяло ограден с телена ограда, в него има вила, лозя и насаждения. Заявява, че в имота се влиза през метална порта, като не знае други лица да са имали претенции по отношение на същия.

Свидетелката Н. Г. Т. сочи, че познава ответниците и знае кой е техният имот в местността „М. Р.“, непосредствено до магистралата, отляво на същата в посока В. – Златни пясъци. Заявява, че имотът е около 700 кв.м. и представлява хавра, без постройки в него и без ограда. Сочи, че имотът никога не е бил обработван.

Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

За да бъде уважен положителният установителен иск, ищецът следва да установи, в условията на пълно и главно доказване, че е собственик на процесния недвижим имот на въведеното основание – давностно владение, осъществявано в периода от 15.08.1993 г. до настоящия момент.

В тежест на ответниците, от друга страна, в случай на установяване на посочените обстоятелства, е да докажат наведените от тях правоизключващи и правопогасяващи възражения, насочени към оспорване на претендираното от ищеца право на собственост по отношение на процесния имот, чрез установяване на свое противопоставимо право на собственост върху процесните идеални части от имота на наведените основания.

Придобивната давност, като оригинерен способ за придобиване право 3 на собственост, се изразява във фактическото упражняване на съдържанието на тези права през период от време, определен в закона, с намерение за своене за себе си. Правото на собственост не се придобива автоматично с изтичането на предвидения в закона срок, а е необходимо владелецът да се е позовал на нея, било чрез снабдяване с нотариален акт или чрез възражение по предявен иск за собственост.

В решенията си ВКС безпротиворечиво приема, че изхождайки от принципа, заложен в чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ, давност не може да тече срещу този, който не може да се защити чрез иск. Докато не бъде индивидуализиран възстановеният имот лицата, които го владеят, не могат да се позовават на давностно владение спрямо бившите собственици. Решение № 373/21.05.2010 г. по гр.д. № 396/2009 г. на ВКС, I ГО, съдържа подробна аргументация на този извод. Същият произтича от намерилия конкретно проявление в множество разпоредби на закона /чл. 115 ЗЗД, чл. 10, ал. 13 ЗСПЗЗ, чл. 5, ал. 2 ЗВСВОНИ, чл. 19 ЗСПЗЗ и др./ общ принцип, че срещу този, който не може да води иск, давност не тече. В този смисъл е и приетото в Решение № 4/11.03.1998 г. по к.д. № 16/1997 г. на Конституционния съд на РБ, че разпоредбата на чл. 5, ал. 2 ЗВСВОНИ не е противоконституционна, тъй като е проявление на горепосочения принцип и тъй като целта на тази разпоредба е да се препятства възможността трети лица да придобият по давност собствеността върху земеделски земи, преди те да са възстановени на техните собственици с решение на ПК /сега ОСЗ/ и преди бившите собственици да могат да защитят правата си, чрез предявяване на иск за собственост. Същата идея е заложена и в чл. 19 ЗСПЗЗ, според който общината може да придобие по давност само тази земеделска земя, която е останала след възстановяването на собствеността, след като изтече 10-годишен срок от влизане в сила на плана за земеразделяне или на одобрената карта на съществуващи или възстановими стари реални граници, тоест след изтичане на 10 години от завършване на административната процедура по възстановяването на собствеността на всички подлежащи на възстановяване земеделски земи в дадена местност. В този смисъл е Решение № 584/25.09.2009 г. на ВКС, I ГО, по гр.д.