Решение № 534 от 29.06.2026, Районен съд - Добрич
- Съд
- Районен съд - Добрич
- Дело
- Гражданско дело 1530/2023
- Вид
- Решение № 534
- Подписан
- 29.06.2026
- Състав
- Мирослава Неделчева
Цитирани разпоредби
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 20 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 228 - чл. 239 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 228 - чл. 239 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 228 - чл. 239 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 228 - чл. 239 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 228 - чл. 239 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 232, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 228 - чл. 239 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 228 - чл. 239 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 228 - чл. 239 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 228 - чл. 239 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 228 - чл. 239 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 228 - чл. 239 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 228 - чл. 239 · Закон за задълженията и договорите
- чл.26, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 59 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79 и сл. · Закон за задълженията и договорите
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 37в · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- чл.37в, ал.2 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- чл.37б, ал.1 · Правилник за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи
- чл. 1 · Търговски закон
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 534 гр. Добрич, 29.06.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XXI СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Мирослава Н. при участието на секретаря Теодора С. Димова като разгледа докладваното от Мирослава Н. Гражданско дело № 20233230101530 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на Ц. Б. Ц., ЕГН **********, гр.Добрич, ***, чрез упълномощения адвокат Д. Т. от ДАК, със съдебен адрес: гр.Добрич, *** срещу Р. Г. Т., ЕГН ********** в качеството и на ЕТ „Р. – Р. Т.“, ЕИК 124604654, гр.Добрич, ******. Ищецът моли, съдът да осъди ответника, да му заплати: на основание чл. 232, ал. 2 от ЗЗД във вр. с чл. 79 и сл. от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, сумата от 991.61 лв. /деветстотин деветдесет и един лева и шестдесет и една стотинки/ представляваща наемно възнаграждение за стопанската 2021/2022 г. по Договор за наем от 14.05.2021г., за Имот № *** /нула, три, едно, седем, четири, точка, три, едно, точка, три, четири/ находящ се в обл. .Добрич, с. **, местност „**“, с трайно предназначение на територията: Земеделска и начин на трайно ползване:
НИВА с площ от 5 833 кв.м., ведно със законната лихва от датата за предявяване на исковата молба до окончателното издължаване.
В случай, че бъде отхвърлен главния иск, то се заявява в условие на евентуалност, иск, съдът да осъди ответника да заплати на ищеца на основание чл. 59 ЗЗД, сумата от 991.61 лв. /деветстотин деветдесет и един лева и шестдесет и една стотинки/ представляваща обезщетение за ползване без правно основание през стопанската 2021/2022 г. на Имот № *** /нула, три, едно, седем, четири, точка, три, едно, точка, три, четири/ находящ се в обл. Добрич, с. **, местност „**“, с трайно предназначение на територията: Земеделска и начин на трайно ползване:
НИВА с площ от 5 833 кв.м., ведно със законната лихва от датата за 1 предявяване на исковата молба до окончателното издължаване.
В исковата молба се излага, че ищецът е собственик на имот №*** /нула, три, едно, седем, четири, точка, три, едно, точка, три, четири/, находящ се в обл. Добрич, с. **, местност „**“, с трайно предназначение на територията: Земеделска и начин на трайно ползване:
НИВА с площ от 5 833 кв.м. /пет хиляди осемстотин тридесет и три кв.м./.
Имотът бил дарен на ищеца от майка му, К. И. Г. през ** като същата си е запазила правото на ползване върху поземления имот. На следващата година /***дарителката починала.
Между страните е сключен договор за наем от 14.05.2021г. за нам на горепосочения имот за 1 година – стопанската 2021/2022г., по което било договорено, наемната цена да бъде: „35%“.
Ищецът претендира от ответника изплащане на наем по чл. 232, ал. 2 ЗЗД, като черпи права от договора за наем, и твърди, че платената наемна цена/рента от ответника на останалите собственици в същото землище на село ** за стоп. 2021/2022г., било в размер на 170 лв/дка /така 5.833 дка х 170 лв.=991.61лв/.
Ако съдът отхвърли главният иск по чл.232, ал.2 от ЗЗД и приеме, че договорът за наем е недействителен и не поражда права за страните, ищецът е предявил и иск по чл. 59 ЗЗД, при условията на евентуалност, защото в исковата молба, Ц. излага възражение, че процесният договор за наем е нищожен, тъй-като в него липсвала посочена наемна цена, не можело да се направи извод от съдържанието на договора, че тя е определяема, а цената била съществен елемент от договора за наем. Следователно, липсвало съгласие и е налице нищожност на осн. чл.26, ал.2 ЗЗД.
Поради горното, ответникът ползвал процесния имот без основание и дължал на ищеца обезщетение за ползването му в размер на 991.61 лв. /по 170.00 лв. на декар/, предвид изплащаната рента в региона от ответника за процесната стопанска година.
Ищецът моли, съдът да осъди ответника да му заплати и сторените съдебни разноски по делото.
С разпореждане от 21.06.2023г. ДРС е изпратил на ответника препис от исковата молба и от доказателствата към нея. Разпореждането му е връчено на 01.12.2023г.
В законоустановения едномесечен срок от получаването на съобщението ответникът е изпратил отговор на исковата молба, в който счита, че искът е недопустим, поради липса на правен интерес у ищеца от водене на настоящия спор и моли производството по него да бъде прекратено, респ. оспорва иска по основание и размер,
Ответникът заявява, че договорът не е нищожен на соченото в ИМ основание, че уговореното наемно възнаграждение било в размер на 35% от добива в наетия имот, за който имало сключен споразумителен протокол за 2 комасация за стоп. 2021/2022г. между ответника и ЕТ „******“, ЕИК 124021566, а последният бил наемател и на други земеделски имоти, собственост на ищеца. Между тях двамата имало и друг подписан договор за наем №14/14.05.2021г. за нива с площ от 57.506 в землището на **, община ** представляваща имот с №*** и за нива с площ от 19.749 дка в землището на село **, община ** представляваща имот с №***.
За стопанската 2021/2022 год. между ищеца Ц. Б. Ц. и ЕТ “*******“, ЕИК 124040029, представляван от Г. Т. Г., имало действащ Договор за аренда, вписан под №277, том IV/22.08.2013г. на Служба по вписванията - гр. **, сключен с наследодателя на ищеца - К. И. Г., със срок - десет стопански години. С този договор, арендодателят предоставил следните земеделски имоти: Нива с площ 4,289 дка, представляваща имот № 010045, находяща се в землището на с.**, общ. **, област Добрич и Нива с площ 5,238дка представляваща имот №038060, находяща се в землището на с. **, общ. **, област Добрич. За тези земеделски земи имало сключен ДоговорСпоразумение за комасация между ЕТ “******“ и ЕТ “***“ за стопанската 2021/2022год. Невъзможно било всеки ползвател да обработва земеделските земи, за които имал правно основание, в реални граници и в тази връзка, всяка година се изготвяли такива протоколи-споразумения за доброволна комасация между ползвателите.
В тази връзка, ответникът твърди, че ползвател на земеделските земи на ищеца Ц. Б. Ц. за стопанската 2021/2022 година, бил ЕТ “******“.
Обработените от него имоти, собственост на ищеца били, следните: имот №***. с площ от 5,833дка; имот № *** с площ от 57506 дка, имот №*** с площ от 19,749дка; имот № 010045 с площ от 4,289дка и имот №038060 с площ от 5,238дка, или общо 92,610 дка.
С платежно нареждане от 12.02.2023г., с наредител ЕТ “******“, по сметката на ишеца Ц. Б. Ц. е била преведена сумата от 9260.00лв., представляваща рентното плащане за стопанската 2021г/2022год., което възлизало на сумата от по 100.00 лева на декар. Поради горното, ищецът бил получил за процесната стопанска година наемна цена, а освен това, едноличният търговец, бил този, който определял размерът на сумата, като допълнителна рента за изплащане на арендодателите/наемателите.
Ответникът моли, съдът да прекрати производството поради недопустимост, респ., да отхвърли исковете като неоснователни и недоказани.
Претендира разноски.
Добричкият районен съд, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:
Съгласно представения на л.7-8 по делото, нот. акт № 193, том VII, нот. дело №1304/29.11.** на нотариус С. И. с рег. № 314 на НК, с район на действие – БРС, ищецът е собственик, въз основа на дарение от майка си К. И.
Г. на следния поземлен имот: Имот № *** /нула, три, едно, седем, четири, точка, три, едно, точка, три, четири/ находящ се в обл. Добрич, с. **, местност „**“, с трайно предназначение на територията: Земеделска и начин на трайно ползване: НИВА, с площ от 5 833 кв.м., като дарителката К. И. е запазила пожизненото си право на ползване върху дарения имот. Дарителката е починала на ******, видно от удостоверение за наследници, изд. от Община гр.Добрич на 07.01.***л.9/.
По делото е представен договор за наем на земя, сключен между ищеца 3 и ответния едноличен търговец, на 14.05.2021г., по силата на който, Ц. Б. Ц. отдал за възмездно ползване на Р. Г. Д., в качеството и на ЕТ „Р. - Р. Т.“, собствения си земеделски имот, описан по-горе за стопанската 2021/2022г. В чл.2 от договора, е посочена наемна цена от „35 %“.
По делото е представено актуално състояние на ответния едноличен търговец /л.13/, съгласно отбелязванията в което, търговеца е с основна дейност по НКИД-отглеждане на зърнени, клубеноплодни, технически и фуражни култури.
Представено е и решение на ответния едноличния търговец от 01.12.2022г /л.40/, дължимата рента за 2021/2022г. за собственици, които не продължават договорите си аренда или наем, да е в размер на 100.00 лв. за стоп 2021/2022г за всички землища, където „дружеството“ /в случая е ЕТ/ обработва земеделска земя.
По делото е депозирано писмо от 27.11.2024г /на л.104-108/ от Общинска Служба Земеделие – ** в което е посочено, че ответникът е предоставил на службата на осн. чл.37б, ал.1 от ППЗСПЗЗ, копие от процесния договор за наем №9 от 14.05.2021г, сключен между ЕТ Р.-Р. Т. и Ц.
Ц., с предмет: имот с идентификатор №*** с площ от 5.833 дка, находящ се в землището на село **, община Балчик. Горепосоченият договор представлява правно основание за ползване на имота за стоп. 2021/2022г.
Ответната страна признава, че не е ползвала/обработвала процесния имот през 2021/2022г, като по силата на сключен между нея и ЕТ Стронг - Т. Г. договор-споразумение от 15.09.2021г /за комасация/, последният е следвало да обработва процесния имот. И този търговец, също е взел решение да заплаща на наемодателите, които няма да продължат отношенията с него през следващата стопанска година да се заплати рента по 100лв. за декар.
По делото не се спори, че ЕТ Стронг - Т. Г. през стоп 2021/2022г е обработвал земи на ищеца, а именно: две ниви в с обща площ 77.258 дка, находящи се в землището на село **, община Генерал Тошево по сключен между тях договор за наем от 17.05.2021г. /приложен на л.23/, както и по договор за аренда от 18.07.2013г. /приложен на л.44/ за други две ниви в землището на село **, общ.Ген. Тошево, с обща площ от 9.527 дка, или общо 86.785 дка.
В потвърждение на това, че ответникът не е обработвал процесната земя през стоп 2021/2022г., е представена справка за дейността на ответния едноличен търговец за посочената стопанска година, подадена на 09.03.2022г пред МЗ /л.168/, от която е видно, че ЕТ Р.-Р. Т. е обработвала земи в Община Добрич, но в землищата на селата - Дропла, Тригорци, Соколово, Преста Кремена и Змеево.
От изисканите и представени от Общинска Служба Земеделиегр.Балчик документи /л.86-88/, а именно – споразумение на масиви за ползване на земеделски земи, изготвено на осн. чл.37в, ал.2 от ЗСПЗЗ за стоп.
2021/2022г за землището на село **, община ** се установява, че процесната земя на ищеца е била обработвана от фирма „Айви-Агро“ ООД през горепосочената стоп. Година.
С платежно нареждане, с наредител ЕТ “******“, от 12.02.2023г. /л.40/ по сметката на ищеца Ц. Б. Ц., е преведена сумата от 9260.00лв. /девет хиляди двеста и шестдесет лева/, представляваща рентно плащане за стопанската 2021/2022год. Посочено е основание в платежното: „рента 2021/2022 по договор.“.
По делото е допусната и приета като доказателство съдебно счетоводна експертиза /л.116-120/. След извършената проверка на приложените по делото 4 материали и в съответствие с отразеното в констативно-съобразителната част, експертизата дава следното заключение:
1. Вещото лице не може да отговори, какъв е размера на средното рентно/наемно плащане за стоп. 2021/2022г при ответника за землището на с.**, тъй-като през тази стопанска година той не е обработвал земи в това землище.
2. Средното арендно плащане в землището на с.** за стопанската 2021/2022 г.:
>по данни на НСИ, ТСБ- Североизток, отдел „ Статистически изследвания – Добрич, за 2022 г. за община ** е в размер на 157,00 лв./дка ;
>по данни на ОД „Земеделие“ Добрич, средното арендно плащане за област Добрич - по общини и землища, съгласно § 2е, ал.3 от допълнителните разпоредби на ЗСПЗЗ, в т.ч. за Община ** именно : а/ за стопанската 2021/2022 г. на база действащи договори за предходна стопанска година 2020/2021 г, е в размер на 55,00 лв./дка б/ за стопанската 2022/2023 г. на база действащи договори за предходна стопанска година 2021/2022 г. е в размер на 70,00 лв./дка.