Решение № 417 от 08.11.2023, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 417 гр. Плевен, 08.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА

Членове:

РЕНИ М. СПАРТАНСКА

КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ при участието на секретаря А. Г. П. като разгледа докладваното от ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА Въззивно гражданско дело № 20234400500637 по описа за 2023 година Производство по реда на чл.258 и следващите от ГПК.

С Решение № 930/26.06.2023 г., постановено по гр. дело № 7033/2021 г. по описа на ПлРС, съдът е отхвърлил предявеният иск от П. Й. П., ЕГН **********, гр. С., ул. „П.Е.“ *, вх.*, ет.*, ап.* против Застрахователна компания „Лев Инс“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.

София, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А, представлявано от м. С. М. - Г., П.

В. Д. и Г. Н. Г. - изпълнителни директори с цена на иска 100 лв., предявен като частичен от 10 000 лв. обезщетение за имуществени вреди с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, като неоснователен.

Осъдил е на основание чл.78 от ГПК П. Й. П., ЕГН **********, гр. С., ул. „П.Е.“ *, вх.*, ет.*, ап.*, да заплати на Застрахователна компания „Лев Инс“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.

„Симеоновско шосе“ № 67А, представлявано от м. С. М. - Г., П. В. Д. и Г. Н.

Г. - изпълнителни директори, направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500,00 лв.

С Решение № 1262/12.09.2023 г., постановено по гр. дело № 7033/2021 г. по описа на Плевенски районен съд, съдът е допуснал на основание чл.250 от ГПК допълване на Решение № 930/26.06.2023 г, постановено по гр.дело № 7033/2021 г. по описа на ПлРС, като е отхвърлил предявеният иск от П. Й. П., ЕГН **********, гр С., ул. „П.Е.“ *, вх.*, ет.*, ап.* против Застрахователна 1 компания „Лев Инс“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.

София, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А, представлявано от м. С. М. - Г., П.

В. Д. и Г. Н. Г. - изпълнителни директори до пълния предявен размер на предявения иск – 3025,00 лв., предявен като частичен иск от 10000,00 лв.

Постъпила е въззивна жалба от П. Й. П. чрез процесуалния му представител – адв. Г. Х. срещу постановеното от ПлРС Решение № 930/26.06.2023 г. по гр. дело № 7033/2021 г. по описа на същия съд. С въззивната жалба, въззивникът обжалва Решение № 930/26.06.2023 г., постановено по гр. дело № 7033/2021 г. по описа на ПлРС в частта, в която съдът е отхвърлил предявения иск с правно основание чл.432 ал.1 от КЗ за сумата от 1245,25 лв., ведно със законната лихва върху тази сума. Следва да се отбележи, че с Решение № 930/26.06.2023 г. е отхвърлен предявеният иск от П. Й. П. против Застрахователна компания „Лев Инс“ АД – гр. София с цена на иска 100 лв., предявен като частичен от 10 000 лв. обезщетение за имуществени вреди с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ.

Въззиваемият навежда доводи, че необосновано първоинстанционният съд е приел, че в качеството му на водач на МПС марка „Фолксваген“, модел „Пасат“, с peг. № *** има вина за настъпване на процесното ПТП, неправилно е определил размера на дължимото застрахователно обезщетение, както и неправилно е приел, че за него не са възникнали права по застраховка „Гражданска отговорност. Изводите на съда са необосновани и не почиват на събрания по делото доказателствен материал. Налице е пълно несъответствие между приетите по делото доказателства и направените от съда изводи в решението. Решението на първоинстанционния съд е неправилно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и утвърдената съдебна практика. Съдът не е обсъдил и взел предвид всички събрани по делото доказателства при постановяване на решението, а е обосновал крайния си акт само на избрани от него такива. Обжалваното решение е неправилно, тъй като съдебният състав е формирал крайните си изводи по съществото на спора, като е приел за доказани определени факти, но е игнорирал други, установени по делото обстоятелства, имащи важно значение относно настъпването на инцидента. Игнорирането на горните обстоятелства е довело до създаване на погрешно убеждение в съдебния състав, досежно реализирането на процесния пътен инцидент.

На първо място, въззивникът счита, че съдът неправилно е приел, че вината за процесното ПТП е негова, в качеството му на водач на МПС марка „Фолксваген“, модел „Пасат“, с peг. № ***, тъй като към момента на инцидента за управляваното от него МПС не е била налице валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“, като навежда доводи, че обстоятелството, дали за дадено МПС - участник в ПТП, има сключена „Гражданска отговорност“ или не, не е обстоятелство, имащо отношение към въпроса за вината на водачите за настъпване на ПТП. От представената по делото Справка от информационния център на Гаранционен фонд е видно, че към датата на процесното ПТП — *** г., МПС с peг. № *** е имало валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с „ДЗИ - Общо застраховане“ АД, валидна от 18.10.2019 г. до 17.10.2020 г., а погрешно 2 вписаното, че застраховката на МПС „Фолксваген“ е валидна до 17.10.2019 г., а не до 17.10.2020 г. е техническа грешка на длъжностното лице, изготвило потокола.

На следващо място, въззивникът твърди, че погрешният извод на съда за това, налице ли е валидна застраховка „Гражданска отговорност“ за МПС с peг. № *** е предпоставило формирането на друг погрешен извод, а именно, че липсата на валидна застраховка „Гражданска отговорност“, вероятно означава, че автомобилът му не е преминал и годишен технически преглед и е приел, че процесното МПС не е следвало да се движи по пътната мрежа.

Обстоятелство, дали дадено МПС е преминало годишен технически преглед е напълно ирелевантно за настоящия правен спор. Обстоятелството, дали за дадено МПС, което е участвало в ПТП, е налице валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ или не, не е от значение за претенцията за вреди на неговия водач, който вследствие на инцидента е претърпял вреди, насочена пряко срещу застрахователя на виновния водач.

Съгласно чл. 429 ал.1 т.1 от КЗ „С договора за застраховка „Гражданска отговорност“ застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в застрахователния договор застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие“. Освен това, следва да се отбележи, че в Кодекса за застраховането е уредена възможността за лица, претърпели вреди именно вследствие на действия на водачи на МПС-та, за които не е било налице валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“, да претендират обезщетение за претърпените от тях вреди от Гаранционен фонд, съгласно чл. 288, ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ. Т. е. самият закон е предвидил възможността по пътищата да се придвижват водачи без валидна „Гражданска отговорност“ за управляваните от тях МПС.

Според въззивника, съдът неправилно е приел, че действията му, в качеството на водач на МПС марка „Фолксваген“, модел „Пасат“, с peг. № ***, са допринесли за настъпване на процесното ПТП. По делото е приета като доказателство Присъда на ПлРС, която съгласно чл.300 от ГПК обвързва гражданския съд относно противоправността на деянието и виновността на дееца, т.е. налице са доказателства, от които се установява, че вина за настъпване на инцидента има не ищецът, а единствено другият участник в ПТП - Н. Г. Г., в качеството му на водач на МПС марка „Шкода“, модел „Фабия“, с peг. № ***. Освен това, по делото е приета и САТЕ, съгласно която ПТП е настъпило в лентата на движение на л.а. „Фолксваген“, вследствие на предприета маневра изпреварване от страна на водача на л.а.

„Шкода“. Напълно необоснован е и изводът на съда, че е управлявал МПС с несъобразена с пътните условия скорост, тъй като по делото не са събрани каквито и да било данни относно скоростта на движение на МПС марка „Фолксваген“.

Въззивикът счита, че неправилно е определен и размерът на дължимото обезщетение на имуществени вреди, като не става ясно каква сума съдът приема за дължимо обезщетение. Счита, че с оглед извършеното от ответника 3 плащане, след завеждане на делото на сумата в размер на 1779,75 лв., съдът е следвало да уважи предявеният иск за сумата от 1245,25 лв. (3025 лв. 1779,75 лв. = 1245,25 лв.), като отхвърли исковата претенция над размера на посочената сума от 3025,00 лв., като е следвало да му присъди пълния размер на сторените по делото разноски.

На следващо място, според въззивника, необосновано съдът е приел в мотивите на обжалваното решение, че за него не са възникнали права, вследствие процесното ПТП. В случая, П. П. не е страна по застрахователното правоотношение, покриващо отговорността на виновния за процесното ПТП водач на МПС марка „Шкода“, модел „Фабия“, с peг. № ***, като именно от сключената от собственика на МПС марка „Шкода застраховка „Гражданска отговорност“ произтичат правата му за обезщетение за вреди, претърпени вследствие процесното ПТП.

В жалбата се навеждат доводи и че първоинстанционният съдебен акт е резултат от порочно воден процес, като същият е постановен след допуснати редица процесуални нередности, като развива подробни съображения в тази насока.

Моли Окръжния съд, да отмени първоинстанционното решение и да постанови друго, с което да осъди ЗК „Лев Инс“ АД – гр. София да заплати на П. Й. П. сума в размер от 1245,25 лв., представляваща разликата между общо претендираната сума в размер на 3025,00 лв. и платените от ответника 1779,75 лв., която сума представлява обезщетение за претърпени от него имуществени вреди, свързани с увреждането на МПС марка „Фолксваген“, модел „Пасат“, с peг. № ***, в резултат на ПТП, настъпило на *** г., ведно със законната лихва върху същата сума, считано от датата на подаване на настоящата искова молба до окончателното изплащане на задължението.

Претендира направените разноски пред двете съдебни инстанции.

В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от въззиваемия ЗК „Лев Инс“ АД – гр. София, с който се оспорва изцяло въззивната жалба, като неоснователна.

Въззиваемият твърди, че гражданските права на П. Й. П. са защитени и удовлетворени, тъй като е прието, че сумата, която ще възстанови загубата му е в размер на 1779,75 лв. и същата е преведена по неговата сметка на 02.12.2021 г. Сумата на автомобила към датата на ПТП е 3558,82 лв., като въззиваемият счита, че неправилно вещото лице е определило, че остатъчната стойност е 798,52 лв., поради обстоятелството, че частите на процесния автомобил към датата на възможна продажба - днешна дата са на по-висока стойност, с оглед на което сумата, която е преведена на въззивника в размер на 1779,75 лв. е обезщетила същия и друга сума и обезщетение не следва да бъде определяно и отсъждано.

Моли Окръжния съд, да остави въззивната жалба без уважение и да потвърди първоинстанционното решение.

Претендира адвокатско възнаграждение за процесуално представителство за две съдебни инстанции, както и направените съдебни и деловодни разноски.

В съдебно заседание на 18.10.2023 г., въззивникът П. Й. П., редовно 4 призован, не се явява и не се представлява. В писмено становище от 13.10.2023 г. въззивникът П. Й. П. чрез процесуалния си представител – адв.

Г. Х. поддържа въззивната жалба и моли съда, да постанови решение, с което да отмени, като неправилно Решение № 930/26.06.2023 г., постановено по гр. дело № 7033/2021 г. по описа на ПлРС, с което е отхвърлен предявеният иск и да постанови друго, с което да осъди ЗК „Лев Инс“ АД да заплати на П. Й. П. сумата от 1245,25 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума. Претендира направените разноски, съгласно представен списък по чл.80 от ГПК.

В съдебно заседание на 18.10.2023 г., въззиваемият ЗК „Лев Инс“ АД – гр. София, редовно призован, се представлява от адв. Н. М. от ПлАК, който моли, да бъде оставена без уважение въззивната жалба, като се потвърди първоинстанционното решение.

Окръжният съд, като прецени доводите, изложени в жалбата и доказателствата по делото, намира за установено следното от фактическа страна: