Определение № 265 от 11.03.2022, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 265 гр. Благоевград, 10.03.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на десети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Николай Грънчаров

Членове:

Владимир Ковачев

Атанас Иванов като разгледа докладваното от Николай Грънчаров Въззивно частно гражданско дело № 20221200500003 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 278 във вр. с чл. 274 ал.1 т. 1 и сл. от ГПК.

Образувано е въз основа на частна жалба подадена от адв. Г.Ю., като пълномощник на Г.

АСП. В., ЕГН **********, от гр. С., ул. „****“ № 9, насочена срещу Определение № 905468/07.09.2021г., постановено по гр.д. № 2251/2020г. по описа на РС Благоевград, с което съдът на осн. чл. 129 ал. 3 от ГПК, е върнал исковата молба и прекратил производството по делото, поради неизпълнение на указанията на съда за отстраняване нередовностите на исковата молба.

С частната жалба са наведени доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт, както и оплакване за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, като се иска от въззивния съд отмяна на атакуваното определение и връщането на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Оспорват се доводите на първоинстанционния съд, на които същият се е позовал за да прекрати производството по делото, основани на съждението- че исковата молба не отговаря на изискванията на закона, тъй като не са изпълнени указанията на съда за отстраняване на нейните нередовности. Поддържа се с частната жалба, че не са налице нередовности на исковата молба, като всички указания на съда за отстраняването на такива са били изпълнени от ищеца по делото.

С частната жалба се излагат доводи, че съдът при разискването на неотстранените нередовности на исковата молба, не е сновал доводите са на непрецизен петитум или неясно или неточно изложени обстоятелства във връзка с предявените искове, а е развил съображения относно видовете искове, с които съдът е бил сезиран.

Поради изложените съображения, иска се с частната жалба от жалбоподателя, въззивният 1 съд да отмени обжалваното определение за прекратяване на делото и да върне същото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по него.

В срока по чл. 276 ал. 1 ГПК, не е депозиран писмен отговор на частната жалба от ответниците по делото.

Настоящият въззивен съдебен състав, след като съобрази обстоятелствата по делото и приложимия закон, основан на оплакванията с частната жалба, намира за установено от фактическа страна следното:

Производството по гр.д. № 2251/2020г. по описа на РС Благоевград е образувано по искова молба от Г. АСП. В., ЕГН **********, от гр. С., ул. „****“ № 9, срещу Д.М. И., ЕГН **********, от гр. С., ул. „****“ № 9 и срещу „****“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: село П., Община С., представлявано от Ю.С. И..

Твърди се в ИМ от ищеца, че ответницата Д.М. И., ЕГН **********, е негова майка и двамата са наследници на А.Б.И., ЕГН **********, негов баща, починал на 20.03.2009г.

Сочи се, че съгласно Експертно решение № 1852/20.06.2019г. на ТЕЛК към МБАЛ Благоевград, ответницата Д.М. И., ЕГН **********, е освидетелствувана с водеща диагнозаМултиинфарктна деменция, като твърди се от ищеца по делото, че неговата майка не е способна да се грижи за собствените си работи, живее в едно семейство с него, като той и съпругата му се грижат за нея.

Същевременно сочи се, че ответницата Д.М. И., ЕГН **********, е собственик и представител на ЕТ „Д.И.“, ЕИК ****, със седалище и адрес на регистриране: гр. С..

Навадени са с първоначалната ИМ по делото твърдения от ищцовата страна, че през време на брака си- бащата на ищеца А.Б.И. и неговата майка- ответнцита Д.М. И., са придобили в режим на СИО търговски обект, с административен адрес: гр. С., ул. „****“- ПАЗАРА № 1самостоятелен обект за търговска дейност с площ от 62кв.м.- магазин за хранителни стоки № 5, в сградата на първия етаж, която е със застроен площ от 192 кв.м., както и право на пристрояване на пристройка към съществуващия търговски обект, с площ от 91.85кв.м.

Сочи се, че след смъртта на бащата- А.Б.И., е прекратен режима на СИО по отношение на описания в ИМ недвижим имот, като същата е преобразувана в обикновена съсобственост, от която по силата на наследствените квоти на наследниците по закон- ответницата Д.М. И., ЕГН **********, е собственица на 5/8 идеални части от недвижимия имот, а ищеца и неговите двама братя са собственици на по 1/ 8 идеална част от имота.

Ищецът твърди че не му е известно по какъв ред и на какво законово основание недвижимия имот е станал собственост на ЕТ „Д.И.“, ЕИК ****, но в началото на м. октомври 2020г. той е узнал, че собствеността върху магазина е прехвърлена на трето лице- ответника по делото „****“ ЕООД, ЕИК ****, като е извършено с договор за продажба, инкорпориран в Нотариален акт за покупко- продажба на недвижим имот, вписан в СВ гр. Благоевград, с № **** по вх. регистър от 03.09.2020г., Акт том № 13, с вх. № 1686/03.09.2020г. по описната книга.

Излагат се правни доводи от ищеца с исковата молба, въз основа на която е образувано гр.д.

2

№ 2251/2020г. по описа на РС Благоевград, че в нито един момент неговата майка и продавачка на имота- Д.М. И., ЕГН **********, не е споделила с него или с неговите братя, че се е разпоредила с недвижимия имот, като го е подала на трето лице, като си изказват съмнения, че с оглед на здравословното и състояния, тя едва ли е разбрала точно какво разпореждане е извършила. Твърди се още с ИМ, че на ищеца или на останалите наследници на А.Б.И., които са собственици на идеални части от продадения недвижим имот, никой не е предлагал да бъде изкупен дела на тяхната майка, при условията и на цената по сключения договор за продажба, поради което се твърди че не е изпълнено задължението по чл. 33 от ЗС, поради което предявен е конститутивен иск с правно основание чл. 33 ал.2 от ЗС, като ищецът е поискал от съда да признае правото му на изкупуване на 5/8 идеални части от описания в исковата молба недвижим имот- търговски обект, с административен адрес: гр.

С., ул. „****“- ПАЗАРА № 1- самостоятелен обект за търговска дейност с площ от 62кв.м.магазин за хранителни стоки № 5, в сградата на първия етаж, която е със застроен площ от 192 кв.м., както и право на пристрояване на пристройка към съществуващия търговски обект, с площ от 91.85кв.м., при същите условия, при които имотът е продаден на ответника по делото- „****“ ЕООД, ЕИК ****.

Предявен е пред РС Благоевград и иск за отмяна на основание чл. 537 ал. 2 от ГПК, на нотариалния акт, с който е изповядана сделката за покупко- продажба на процесния имот.

С Разпореждане № 908654 от 06.11.2020г., постановено по образуваното гр.д. № 2251/2020г. по описа на РС Благоевград, съдът е оставил ИМ без движение за уточняване точната дата на научаването от ищеца за извършената сделка, за представяне на актуална схема на недвижимия имот по КК на гр. С., данъчна оценка на недвижимия имот, във вр. с внасянето на държавна такса, както и за да бъде вписана ИМ в СВ по местонахождението на недвижимия имот.

Посочените от съда нередовности са били отстранени в удължения по реда на чл. 63 от ГПК срок, като по делото е депозирана изправена ИМ, вписана в СВ към РС Благоевград.

С изправената ИМ, наред с първоначално предявения иск за изкупуване по чл. 33 ал. 2 от ЗС, навадени са и основания за нищожност на сключения договор за продажба, инкорпориран в НА № 84, том IV, рег. № 6448, дело № 637 от 03.09.2020г. по описа на Нотариус И.К., по смисъла на чл. 26 ал.1 пр. 1 и чл. 26 ал. 2, пр. 2 и пр. 3 от ЗЗД.

Навадени са доводи, че договора за продажба на недвижим имот е привиден и симулативен, тъй като е сключен без съгласието на продавача- Д.М. И., ЕГН **********, която макар и действаща като представител на ЕТ „Д.И.“, ЕИК ****, предвид здравословното и състояниезаболяване от деменция, не е съзнавала извършваните от нея разпоредителни действия, поради което не е могла да формира воля за извършеното разпореждане с недвижимия имот.

Навадени са доводи и за привидност и симулативност на сключения договор, доколкото липсват данни за извършване на плащане на „уговорената продажна цена“ по сметката на ЕТ „Д.И.“, ЕИК ****.

С Разпореждане № 90226 от закрито съдебно заседание, проведено на 12.01.2021г. по гр.д.

3

№ 2251/2020г. по описа на РС Благоевград, съдът е разпоредил препис от изправената ИМ, ведно с книжата по делото, да бъдат изпратени на ответницити, за отговор в едномесечен срок и по реда на чл. 131 и сл. от ГПК.

С Определение № 90965 от 03.02.2021г. по първоинстанционното гр.д. № 2251/2020г. по описа на РС Благоевград, производството по делото е спряно на осн. чл. 229 ал.1 т. 3 и т. 4 от ГПК, поради преюдициалност и до приключване на производството по висящото гр.д. № 1344/2020г. по описа на ОС Благоевград, с влязъл в законна сила съдебен акт.

Видно е от писмените доказателства представени пред РС Благоевград, че с влязло в законна сила на 04.06.2021г.- Решение № 165 от 11.05.2021г. по гр.д. № 1344/2020г. по описа на РС Благоевград, съдът е поставил под пълно запрещение Д.М. И., ЕГН **********, от гр. С., ул. „****“ № 9.

С Определение № 905213 от 23.07.2021г. по първоинстанционното гр.д. № 2251/2020г. по описа на РС Благоевград, съдът е възобновил производството по делото и е оставил исковата молба без движение, като нередовна.

Посочени са основанията за това- неясно е в какво качеството Д.М. И., ЕГН **********, участва по делото- в качеството на ФЛ или като представител на ЕТ „Д.И.“, ЕИК ****.

Съдът е развил съображения, че с оглед на правното основание на предявения иск по чл. 33 ал.2 от ЗС, ищецът не е обосновал правния си интерес от предявения конститутивен иск за изкупуване, след като твърди в ИМ и е навел доводи за нищожност на сключения договор за продажба. Съдът е приел че е недопустимо съединяването на иск за нищожност на договор за продажба, с иск за изкупуване по чл. 33 ал.2 от ЗС, именно на дела на продавача по същия договор за покупко- продажба. Изложени са доводи, че правен интерес от предявяването на иск по чл. 33 ал. 2 от ЗС възниква за собственика, който не е участвал при извършването на сделката, само при наличие на валидно сключен договор, от който са настъпили целените от страните правни последици. За да може ищецът да замести третото лице- купувач и да придобие правата, прехвърлени с извършената сделка за идеална част от собствеността на недвижимия имот, следва извършената продажба да е действителна и да не е обявена за нищожна, на някое от предвидените в закона правни основания.

Съдът е указал на ищеца Г. АСП. В. че следва да изпълни дадените му указания за отстраняване на нередовностите на ИМ, като представи изправена ИМ, в която да посочи в какво качество участва в процеса ответницата Д.М. И., както и да обоснове правния си интерес от воденето на иск по чл. 33 ал.2 от ЗС, след като е навел доводи за нищожност на сключения договор за продажба поради привидност и симулативност на същия.

С молба от 12.08.2021г. по първоинстанционното дело и в срока по чл. 129 ал.2 от ГПК, адв.

Ю., като пълномощник на ищеца Г. АСП. В., сочи че ответник по предявените искове е ЕТ „Д.И.“, ЕИК ****.

По отношение на заявеното възражение за нищожност, заявява се от ищцовата страна, че същото е при условията на евентуалност. Излагат се съображения, че съдът е длъжен да се самосезира и да упражни косвен контрол по отношение на действителността на сключения 4 договор за продажба на недвижим имот и без предявен самостоятелен иск за това, включително инцидентен установителен иск или направено възражение, доколкото нормите за нищожност са императивни и когато страната се позовава на такъв договор, съдът следи служебно за неговата действтелност и е длъжен да се произнесе по формалните основания за валидността на договора и без да има позоваване от някоя от страните за нищожност. Тъй като е налице и съдебна практика в обратна насока- че съдът не може да се произнася по обстоятелства, които не са въведени от страните по делото чрез наведени доводи и възражения, в изправената искова молба от ищцовата страна са посочени основания за нищожност на сключения договор за продажба, като са изложени фактите от които ищцовата страна черпи основания за наведените доводи за нищожност.