Решение № 7639 от 15.12.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 7639 гр. София, 15.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Силвана Гълъбова

Членове:

Георги Ст. Чехларов

Дора З. Илиева при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева като разгледа докладваното от Георги Ст. Чехларов Въззивно гражданско дело № 20251100505743 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С решение № 2789/19.02.2025 г., постановено по гр.д. № 5743/2025 г. на СРС, ГО, 69 състав, е признато за установено, че е С. Б. Б., ЕГН **********, дължи на основание по чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, следните суми, за които е издадена в полза на ищеца заповед № 28824 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр.д. № 50404/23г. на СРС, 69 състав, а именно: 2629,27 лв. – главница, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к.“******** , аб. номер 285289, за периода от м.07.2020 г. до м.04.2022 г., ведно със законната лихва от 11.09.23г. до изплащане на вземането; сумата от 366,75 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 25.08.2023 г.; сумата от 39,34 лв., представляваща цена на услугата за дялово разпределение за периода от м.07.2020 г. до м.04.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 11.09.23г. до изплащане на вземането.

Със същото решение е отхвърлен искът за признаване за установено вземане за цена на топлинна енергия над уважения размер до пълния предявен размер от 2714,33лева и за периода м. 05.20г.- м. 06.20г. включително , както и изцяло иска за признаване за установено, че ответницата дължи на 1 ищеца сумата от 9,24 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за цена на услугата за дялово разпределение за периода от 15.09.2020 г. до 25.08.2023 г., за които е издадена заповед за изпълнение пна парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр.д. № 50404/23г. по описа на СРС, 69с-в.

Срещу решението частта, в която е уважен предявеният иск с правно основание 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 366,75 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 25.08.2023 г., е постъпила въззивна жалба от ответника в първоинстанционното производство С. Б. Б.. В жалбата се поддържа, че решението в обжалваната част е неправилно, постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон. Твърди се, че по отношение режима за забавата за дължими суми за топлинна енергия, консумирана за периода м.07.2020 г. – м.04.2022 г. са приложими ОУ, приети с Решение по Протокол № 7/23.10.2014 г. на Съвета на директорите на „Топлофикация София“ ЕАД, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР. Поддържа се, че нормата на чл.33,ал.4 от ОУ, предвиждаща заплащане на дължимата на стойност на потребеното количество топлинна енергия в 45 – дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, е неприложима, тъй като отчитането на ИРРО, изготвянето на изравнителната сметка и издаването на общата фактура за тези периоди е настъпило след предвидения в ОУ от 2016 г. 45 днeвен срок за плащане.

Твърди се, че при липса на възможност да се приложи уговореното и предвид разпоредбата на чл.84,ал.2 ЗЗД, ответникът изпада в забава след покана, каквато ищецът не доказва да е отправил, поради което и искът се явява изцяло неоснователен. Моли се за отмяна на решението и постановяване на друго, с което искът бъде отхвърлен, като бъдат присъдени и сторените разноски.

В срока по чл. 263 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника „Топлофикация София“ ЕАД, с който оспорва подадената въззивна жалба като неоснователна и недоказана, поради което моли въззивният съд да я остави без уважение и да потвърди постановеното първоинстанционно решение като правилно и законосъобразно в обжалваната част. Претендира разноски.

Не е постъпил отговор на въззивната жалба от от третото лице – помагач „ТЕХЕМ СЪРВИСИС“ ЕООД.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за наличието на пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното:

2

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и е допустимо. Не са допуснати нарушения на императивни материални норми, за приложението на които въззивният съд е длъжен да следи служебно.

По доводите за неправилност на решението въззивният съд намира следното:

По иска с правно основание чл.86,ал.1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже наличието на главен дълг и изпадането в длъжника в забава.

Първоинстанционното решение е влязло в сила в частта, в която е признато за установено дължимостта на сумата от 2629,27 лв. – главница, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к.“******** , аб. номер 285289, за периода от м.07.2020 г. до м.04.2022 г., т.е. със сила на пресъдено нещо е установено наличието на главен дълг.

Доколкото установеното главно вземане е начислено за периода от м.07.2020 г. до м.04.2022 г. , то приложение следва да намерят новоприетите Общи условия на ищеца, одобрени с Решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР, в сила от 13.08.2016 г. Съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите условия от 2016 г., клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Лихва за забава обаче на основание чл. 33, ал. 3, вр. ал. 2, вр. чл. 32, ал. 3 от Общите условия от 2016 г. започва да се начислява единствено след 45-дневен срок след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от Търговеца, доколкото падежът на задължението за заплащане стойността на ТЕ е изрично определен – с изтичане на 45-дневен срок след изготвяне на изравнителните сметки след края на отоплителния сезон. По общите правила на договорната свобода страните са овластени да уговорят падеж на задълженията си с договора, а в случая такава уговорка се съдържа в общите условия. Предвижда се лихва да се дължи след установяване на окончателния размер на задължението, с оглед което и след настъпване на падежа купувачът изпада в забава и дължи обезщетение в размер на законната лихва. В случая дължимата лихва върху издадените общи фактури е в размер от 366,75 лв. за периода 15.09.2021 г. до 25.08.2023 г.

Доколкото първоинстанционният съд е достигнал до идентичен извод и предвид факта, че други оплаквания не са въведени във въззивната жалба, а и с оглед препращането към мотивите на първоинстанционния съд на основание чл. 272 ГПК, решението в обжалваната част следва да бъде потвърдено.

3

По разноските:

За въззивното производство разноски се следват само на въззиваемата страна в размер от 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение.

Така мотивиран, Софийски градски съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 2789/19.02.2025 г., постановено по гр.д.

№ 5743/2025 г. на СРС, ГО, 69 състав, в частта, в която е признато за установено, че е С. Б. Б., ЕГН **********, дължи на основание по чл. 422, ал.

1 от ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, сумата от 366,75 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 25.08.2023 г., за която е издадена в полза на ищеца заповед № 28824 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр.д. № 50404/23г. на СРС, 69 състав.

В останалата част първоинстанционното решение като необжалвано е влязло в сила.

ОСЪЖДА С. Б. Б., ЕГН **********, да заплати на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на “Топлофикация София” ЕАД, ЕИК 831609046 , разноски за въззивното производство в размер от 100 лв.

Решението е постановено при участието на трето лице-помагач „ТЕХЕМ СЪРВИСИС“ ЕООД на страната на въззиваемия „Топлофикация София“ ЕАД.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4