Решение № 4 от 12.01.2024, Окръжен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№4 гр. Шумен, 12.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в публично заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Теодора Енч. Димитрова

Членове:

Теодора Р. Й.а-Момова

Петранка Б. Петрова при участието на секретаря Татяна Св. Тодорова като разгледа докладваното от Теодора Енч. Димитрова Въззивно гражданско дело № 20233600500446 по описа за 2023 година

Производство по чл.258 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба на „ Юробанк България „ АД, ЕИК 000694749, представлявано от изпълнителните директори Петя Димитрова и Димитър Шумаров, чрез адв. Св. З. от САК, срещу решение № 493/22.06.2023 г. по гр.д. № 1881/2022 г. по описа на ШРС.

Жалбоподателят намира решението за неправилно в обжалваната част, по съображения, подробно изложени в жалбата му, поради което моли въззивният съд да го отмени и постанови друго, с което да установи съществуването задължение на Й. В. Й., ЕГН ********** към „ Юробанк България „ АД, ЕИК 000694749 по заявление – договор за издаване на кредитна карта № VC338809 от 02.04.2007 г., а именно: главница в размер на 1 887.36 лева, възнаградителна лихва в размер на 549.06 лева за периода 01.01.2019 г. – 21.01.2020 г., мораторна лихва в размер на 232.33 лева за периода 01.01.2019 г. – 12.03.2020 г., такси по договора в размер на 70.00 лева за периода 01.01.2019 г. – 06.03.2022 г., такси за уведомяване в размер на 72 лева за периода 01.01.2019 г. – 06.03.2022 г., застраховки в размер на 47.48 лева за периода 01.01.2019 г. – 06.03.2022 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 22.03.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, както и за направените в исковия процес съдебни и деловодни разноски, от които 57.17 лева – държавна такса, 211.15 лева – довнесена 1 държавна такса, 585.86 лева – депозит за особен представител, 350.00 лева – депозит за вещо лице и 434.54 лева – адвокатски хонорар, и за сторените разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 581/2022 г. на ШРС, от които 57.17 лева – държавна такса и 396.06 лева – адвокатско възнаграждение.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е депозиран отговор от адв. Сн. Т. от ШАК, в качеството й на особен представител на въззиваемия Й. В. Й., ЕГН **********, в който оспорва въззивната жалба като изцяло неоснователна и моли за оставянето й без уважение.

Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежно легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, редовна и допустима.

Разгледана по същество, същата е частично основателна, поради следното:

Гр.д. № 1881/2022 г. по описа на ШРС е образувано по искова молба на жалбоподателя срещу въззиваемия, имаща за предмет искане за признаване за установено, че Й. В. Й., ЕГН ********** дължи на „ Юробанк България „ АД, ЕИК 000694749, по заявление – договор за издаване на кредитна карта № VC338809 от 02.04.2007 г.: главница в размер на 1 887.36 лева, възнаградителна лихва в размер на 549.06 лева за периода 01.01.2019 г. – 21.01.2020 г., мораторна лихва в размер на 232.33 лева за периода 01.01.2019 г. – 12.03.2020 г., такси по договора в размер на 70.00 лева за периода 01.01.2019 г. – 06.03.2022 г., такси за уведомяване в размер на 72.00 лева за периода 01.01.2019 г. – 06.03.2022 г., застраховки в размер на 47.48 лева за периода 01.01.2019 г. – 06.03.2022 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 22.03.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, и за осъждане на ответника да заплати на ищеца направените в исковото и заповедното производство по ч.гр.д. № 581/2022 г. на ШРС деловодни разноски.

В отговора си, назначеният на ответника особен представител е оспорил предявените искове като изцяло неоснователни, навеждайки възражения, че ищецът не доказва наличието на валидна облигационна връзка между страните, доколкото в представеното заявление – договор не е посочена година на сключване, договорът не отговаря на съдържанието по чл.4 от ЗПК от 2006 г. и липсват доказателства за издаване кредитна карта на длъжника. На следващо място, клаузата за възнаградителна лихва е неравноправна и нищожна на основание чл.26 от ЗЗД, поради накърняване на добрите нрави. Не е ясно как е формиран размерът на възнаградителната лихва и таксата по договора, съответно на таксата за застраховка, като няма доказателства и за това ответникът да е запознат с новите общи правила на банката, по които се претендират формираните суми по всяка от претенциите.

С постановеното от него решение, първоинстанционният съд е отхвърлил като неоснователни предявените, по реда на чл. 422, вр. 415 ГПК, от „ Юробанк България “ АД, с ЕИК: 000694749 и адрес: гр. С.... срещу Й. В. Й., с ЕГН ********** и адрес: гр. Ш.....: 1/ иск с правно основание чл.12, ал.1 вр. чл.3, ал.2 ЗПК, вр. чл.240, ал.1, вр. чл.79, ал.1, вр. чл.71 ЗЗД, за признаване като установено между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата 1 887.36 лева – предсрочно изискуема главница, ведно със законна лихва върху вземането, от 2 датата на заявлението – 22.03.2022 г. до окончателно плащане, за която по образувано ЧГД № 581/2022 г. по описа на РС - Шумен, срещу ответника е издадена Заповед № 261/23.03.2022 г; 2/ иск с правно основание чл.12, ал.1 ЗПК, вр. чл.240, ал.2, вр. чл.79, ал.1, вр. чл.71 ЗЗД, за признаване като установено между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата 549.06 лева – просрочена изискуема договорна възнаградителна лихва върху главницата за периода от 01.01.2019 г. до 21.01.2020 г., включително, за която по образувано ЧГД № 581/2022 г. по описа на РС - Шумен, срещу ответника е издадена Заповед № 261/23.03.2022 г.; 3/ иск с правно основание чл.92, вр. чл.71 ЗЗД, за признаване като установено между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата 232.33 лева – неустойка в размер на законната лихва върху главницата и възнаградителната лихва за периода от 01.01.2019 г. до 12.03.2020 г., за която по образувано ЧГД № 581/2022 г. по описа на РС Шумен, срещу ответника е издадена Заповед № 261/23.03.2022 г.; 4/ иск с правно основание чл. 12, ал.1 ЗПК, вр. чл.286, вр. чл.79, ал.1, вр. чл.71 ЗЗД, за признаване като установено между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата 70.00 лева – възнаграждения: за извършени действия по блокиране на карта/кредитен лимит; за годишно обслужване на кредитна карта VISA и за администриране на просрочен кредит, за периода от 01.01.2019 г. до 06.03.2022 г., за която по образувано ЧГД № 581/2022 г. по описа на РС - Шумен, срещу ответника е издадена Заповед № 261/23.03.2022 г.; 5/ иск с правно основание чл. 12, ал.1 ЗПК, вр. чл.286, вр. чл.79, ал.1, вр. чл. 71 ЗЗД за признаване като установено между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата 72.00 - възнаграждение за извършени действия по връчване на Покана за предсрочна изискуемост, за която по образувано ЧГД № 581/2022 г. по описа на РС - Шумен, срещу ответника е издадена Заповед № 261/23.03.2022 г.; 6/ иск с правно основание чл.12, ал.1 ЗПК, вр. чл.441, вр. чл.398 КЗ, вр. чл.79, ал.1, вр. чл.71 ЗЗД, за признаване като установено между страните, че ответникът дължи сумата 44.87 лева – начислени и неплатени застрахователни премии за периода от 01.01.2019 г. до 06.03.2022 г. по Групов застрахователен договор за застраховка „Защита на плащанията“ на картодържателите на „ Юробанк България „ АД в полза на кредитора, за която по образувано ЧГД № 581/2022 г. по описа на РС Шумен, срещу ответника е издадена Заповед № 261/23.03.2022 г., по описа на ШРС.

Решението се обжалва изцяло от ищеца, по съображения, изложени подробно във въззивната му жалба.

При проверка по реда на чл.269 от ГПК въззивният съд намери, че атакуваното решение е валидно и допустимо.

По същество, от събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи следното:

Съгласно заявление - договор от 21.03.2007 г., ответникът е поискал ТБ „Пощенска банка” АД / чиито правоприемник е ищецът / да му предостави кредитна карта „Visa electron” при Общи условия на кредитора за издаване и използване на кредитни карти Visa, като е декларирал, че е запознат и ги приема, както и, че се задължава да заплаща такси съобразно Приложение към ОУ. Договорът съдържа декларация от ответника, че е 3 информиран, че същият се счита сключен от датата на подписването му от Банката, както и изявление за одобряване на кредита от съответното длъжностно лице с дата 02.04.2007 г..

На 22.01.2010 г. ответникът е подписал декларация, че е съгласен, като застраховано лице да бъде присъединен към застрахователна програма „Защита на плащанията“ на картодържателите на кредитни карти на „Юробанк и Еф Джи България“ АД.

С Уведомление, връчено чрез ЧСИ и получено лично от него на 21.01.2020 г. ответникът е уведомен за обявена от ищеца предсрочна изискуемост на кредита, както и че към 30.10.2019 г. задължението му е в общ размер 2 509.13 лв., от които главница 1 975.20 лева и лихва 533.93 лева.

Съгласно Платежно нареждане от 16.11.2021 г. ищецът е заплатил по сметка на ЧСИ сумата от 72 лева, с правно основание т.5 Ф35863/18.02.20.

От заключението на вещото лице по допуснатата ССЕ се установява, че усвоената по процесния договор за издаване на кредитна карта № VC338809 сума за периода от 29.07.2007 г. до 26.10.2016 г. е в общ размер на 14 260.00 лева, чрез теглене в брой от банкомат и еднократно от гише на банката. Във връзка с договора ищецът е начислил 3 328.13 лева – договорна лихва за периода 10.08.2007 г. – 21.02.2020 г., 292.33 лева – мораторна лихва за периода 11.09.2018 г. – 21.02.2020 г.; 1 203.08 лева – такси по договора за периода 30.07.2007 г. – 09.03.2020 г. и 527.24 лева – застрахователни премии за периода 28.01.2010 г.

– 28.05.2019 г.. До м. октомври 2018 г. ответникът е обслужвал кредита редовно, като е извършвал минимални погасителни вноски. Общият размер на внесените суми по кредита за периода от отпускането му до датата на последното плащане – 18.03.2019 г. е 16 822.11 лева, от които са погасени 12 370.56 лева – главница; 2 779.07 лева – възнаградителна лихва начислена до 11.10.2018 г. и частично начислената на 09.11.2018 г., в размер на 28.81 лева;

60.00 лева – мораторна лихва начислена до 11.03.2019 г.; 479.40 лева – застраховки начислени до 28.09.2018 г. и 1 133.08 лева – такси, начислени до 28.03.2018 г.. Непогасените до датата на подаване на заявлението задължения са: главница в размер на 1 889.44 лева; договорна лихва в размер на 549.06 лева, начислена за периода 09.11.2018 г. – 21.02.2020 г.; мораторна лихва в размер на 232.33 лева, начислена за периода 11.04.2019 г. – 21.02.2020 г.; такси в размер на 70.00 лева, начислени за периода 14.01.2019 г. – 09.03.2020 г.; застрахователни вноски в размер на 47.84 лева, начислени за периода 26.10.2018 г. – 28.05.2019 г.. Счетоводните записвания при ищеца във връзка с процесния договор са водени редовно.

Във въззивното производство ищецът представя 3 бр. вносни бележки, от които се установява, че ответникът е внесъл за погасяване на задълженията си по процесния договор сумите от 90.00 лева – на 20.09.2018 г. и 70.00 лева – на 18.03.2019 г., както и, че за погасяване на задълженията на ответника по същия договор на 29.10.2018 г. е извършено плащане от лицето Я. В. Й. в размер на 60.00 лева.

От приложеното ч.гр.д. № 581/2022 г., по описа на РС Шумен, се установява, че въз основа на Заявление рег. № 3747/22.03.2022 г. в полза на ищеца е издадена Заповед № 4

261/23.03.2022 г. за изпълнение на парично задължение и Изпълнителен лист № 260/23.03.2022 г., съгласно които длъжникът е осъден да му заплати, на основание Договор за издаване на кредитна карта VISA VC38809/02.04.2007 г., сумата от 1 887.36 лв. главница за периода от 01.01.2019 г. до 06.03.2022 г.; 549.06 лв. - възнаградителна лихва за периода от 01.01.2019 г. до 21.01.2020 г.; 232.33 лв. - мораторна лихва за периода от 01.01.2019 г. до 12.03.2020 г.; 70.00 лв. - такси за периода 01.01.2019 г. – 06.03.2022 г.; 72.00 лв. - такси за уведомяване за периода 01.01.2019 г. – 06.03.2022 г.; 44.87 лв. - застраховки за периода от 01.01.2019 г. до 06.03.2022 г. / при предявена със заявлението претенция за сумата от 47.84 лева / и законната лихва от 22.03.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, както и разноски в размер на 453.23 лв.