Решение № 1807 от 19.12.2023, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 1807 гр. Русе, 19.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Елена Ив. Балджиева при участието на секретаря Теодора Ив. Петрова като разгледа докладваното от Елена Ив. Балджиева Гражданско дело № 20234520102361 по описа за 2023 година

Постъпила е искова молба от „Топлофикация Русе” ЕАД против К. Т. Г., в която се твърди, че ответникът е купувач на доставяна от дружеството топлинна енергия за имот в гр. Р. ул. „Ю.” № ., бл. ., вх.., ет.., с абонатен номер 13030110320. За периода от 23.11.2021г. до 27.09.2022г. в този имот дружеството доставило и на ответника била разпределена топлинна енергия на обща стойност 181,87 лв. по 15 бр. фактури, която енергия не била заплатена. Ответникът дължал и лихва за забава за периода от падежа на всяка фактура, 45 дни след периода на доставка, до 05.01.2023г. в общ размер на 11,19лв. За събиране на вземанията си, ищцовото дружество депозирало заявление по реда на чл.410 ГПК, по което било образувано ч.гр.д. №123/2023г. по описа на РСРусе и била издадена заповед за изпълнение. По същото заповедта за изпълнение била връчена на ответника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което претендират за установяване на задължението му по исков ред, като в хода на настоящото дело ответникът отново не е открит по постоянен и настоящ адрес, призован е по реда на чл.

47, ал. 5 от ГПК и на основание чл. 47, ал 6 от ГПК му е назначен особен представител.

Предвид изложеното, ищцовото дружество претендира да бъде признато за установено вземането му по издадената заповед за изпълнение за посочените суми, а именно сумата от 181,87 лв. - главница за доставена и разпределена топлинна енергия по 15 бр. фактури за периода от 23.11.2021г. до 27.09.2022г.; лихва за забава в размер на 11,19 лв.; законната лихва върху главницата от 06.01.2023г. до окончателното изплащане на задължението. Претендира и присъждане на направените съдебноделоводни разноски в заповедното производство, както и на направените съдебно1 деловодни разноски за настоящото производство и юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл.131 ГПК, особеният представител на ответника адв.Д.Н., назначен по реда на чл.47, ал.6 ГПК намира исковата претенция за допустима, но излага съображения за нейната неоснователност и моли съда да се произнесе като отхъврли иска.

Предявеният иск е с правно основание чл. 422 от ГПК- за установяване на вземане, за което е издадена заповед за изпълнение, а материалноправното основание на иска е по чл. 153 от Закона за енергетиката- за заплащане на цената на доставена топлинна енергия. Претенцията за мораторна лихва е с правно основание чл. 86 от ЗЗД.

Съобразявайки становищата на страните, събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и приложимият закон, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 06.01.2023г. по ч.гр. дело № 123/2023г. на Русенски районен съд е била издадена заповед за изпълнение срещу К. Т. Г., в полза на ищеца- „Топлофикация Русе" ЕАД за заплащане на сумата 181,87 лева - главница за доставена топлинна енергия, както и за лихви и разноски в заповедното производство. Посочено е в заповедта за изпълнение, че вземането представлява цена за доставена топлинна енергия за периода 23.11.2021г. до 27.09.2022г. в имот в гр. Р. ул. „Ю.” № ., бл. ., вх.., ет.., с абонатен номер 13030110320. На 18.04.2023г. съдът издал заповедта за изпълнение е указал на „Топлофикация Русе” ЕАД да установи вземането си по исков ред, във връзка с което е образувано настоящото производство.

На 17.02.1999г. е бил сключен договор между „Топлофикация Русе” ЕАД, гр.

Русе и етажните собственици в жилищен блок № .., ул. „Ю.” № .., в гр. Р. за доставка на топлинна енергия в имотите в сградата срещу заплащане.

На 26.09.2002г. и 22.10.2020г. са били сключени договори за дялово разпределение на топлоенергията доставяна в посочената сграда.

На 11.11.2020г. К. Т. Г.е подала заявление до изпълнителния директор на „Топлофикация Русе” ЕАД, като е поискала да й бъде открита партида за топлоенергия за имота на адрес гр. Р. ул. „Ю.” № ., бл. ., вх.., ет.. с абонатен номер 13030110320.

Приложил е удостоверение за наследници.

По делото е назначено вещо лице, което дава следното заключение: Сградата, в която се намира посоченият имот е присъединена към топлопреносната мрежа на „Топлофикация Русе" ЕАД, а имота на ответника има абонатен номер 13030110320. В сградата има въведено дялово разпределение на топлинната енергия. В имота има едно отоплително тяло без уред за измерване и се доставя битова гореща вода. В имота е начислена топлоенергия за отопление, за битова гореща вода, както и топлоенергия отдадена от сградната инсталация. При спазване на нормативно определените правила 2 за дялово разпределение, на имота на ответника следва да се разпределят за процесния период 1,7574 MWh топлоенергия на цена 178,22 лева с ДДС, като при включване на услугата „дялово разпределение“ сумата става 190,22 лева. Съдът кредитира заключението на вещото лице, тъй като същото притежава специални знания и по делото не се събраха доказателства, които да го опровергават.

Ответникът не установява изпълнение на договорното си задължение в срок, поради което и съобразно заключението на приетата по делото експертиза, предявените искове следва да се уважат в размера, в който са предявени.

Предвид изхода на спора, на основание чл.78, ал.1 от ГПК в тежест на ответника са направените от ищеца разноски по делото в размер на 625.00 лева – заплатена държавна такса, възнаграждения за процесуално представителство и вещо лице.

Съгласно т.12 на ТР №4/18.06.2014г. на ВКС по тълкувателно дело №4/2013г., съдът който разглежда иска с правно основание чл.422 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство. С оглед факта, че претенцията е основателна, ответникът следва да заплати на ищеца сумата 77.20 лева – разноски по ЧГД №123/2023г. по описа на Русенски районен съд.

Така мотивиран и на осн. чл. 422, ал.1 ГПК, районният съд

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че К. Т. Г., ЕГН ********** с адрес гр. Р. ул.

„Ю.” № ., бл. ., вх.., ет.. дължи на "Топлофикация Русе" ЕАД, гр. Русе, ул. "ТЕЦ Изток", ЕИК 117005106, представлявано от изп. директор С. Ж. Ж. сумите: 181,87лв. – главница за доставена и разпределена топлинна енергия за абонатен № за периода от 23.11.2021г. до 27.09.2022г. по 15 броя фактури, 11,19 лв. – лихва за забава дължима за периода от падежа на всяка от фактурите до 05.01.2023г., законна лихва върху дължимата главница от 06.01.2023г., за които суми е издадена заповед №29 от 06.01.2023г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№ 123/2023г. по описа на Русенски районен съд.

ОСЪЖДА К. Т. Г., ЕГН ********** с адрес гр. Р. ул. „Ю.” № ., бл. ., вх.., ет.. да заплати на "Топлофикация Русе" ЕАД, гр. Русе, ул. "ТЕЦ Изток", ЕИК 117005106, представлявано от изп. директор С. Ж. Ж. сумата от 625,00лв. разноски за настоящото производство и сумата от 77,20лв. разноски за заповедното производство по ч.гр.д.№ 123/2023г. по описа на Русенски районен съд.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Русе в двуседмичен срок от връчването му на страните.

3

Съдия при Районен съд – Русе: _______________________

4