Определение № 3177 от 15.11.2024, Окръжен съд - Пловдив
- Съд
- Окръжен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 2860/2024
- Вид
- Определение № 3177
- Подписан
- 15.11.2024
- В сила
- 15.11.2024
- Състав
- Светлана Иванова Изева, Светлана Ангелова Станева, Радостина Ангелова Стефанова
Цитирани разпоредби
- чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
- чл.248, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274, ал.1, т.2 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 81 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38 · Закон за адвокатурата
- чл.38, ал.1, т.2 · Закон за адвокатурата
- чл.38, ал.2 · Закон за адвокатурата
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 3177 гр. Пловдив, 15.11.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Светлана Ив. Изева
Членове:
Радостина Анг. Стефанова
Светлана Анг. Станева като разгледа докладваното от Светлана Анг. Станева Въззивно частно гражданско дело № 20245300502860 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 274, ал.1, т.2 и сл. във вр. чл.248, ал.3 от ГПК.
Образувано е по постъпила частна жалба, подадена от адв. М. М., в качеството на пълномощник на В. А. Д., против определение №10444/22.08.2024 г., постановено по гр.д. №2382/2024 г. по описа на Районен съд Пловдив, ХV граждански състав, с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските.
От частния жалбоподател се възразява срещу извода на съда, че не следва да се присъди ДДС върху вече определеното възнаграждение. Излага подробни съображения, като се позовава на съдебна практика. Претендира изменение на съдебния акт, като се присъдят допълнително 160 лв. за ДДС, както и разноски за държавна такса за производството.
В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от насрещната страна „Изи асет мениджмънт“ АД, като се излагат съображения, че ДДС не се дължи при безплатна адвокатска защита. Иска се частната жалба да се остави без уважение.
Постъпил е и писмен отговор от „Файненшъл България“ ЕООД, като отново се излагат съображения, че ДДС не се дължи при определяне на възнаграждението по чл.38 ЗАдв. и се иска частната жалба да се остави без 1 уважение.
Пловдивският окръжен съд, при извършена служебна проверка за допустимостта на подадената частна жалба, намира, че същата е процесуално допустима – подадена е в законоустановения срок от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Внесена е и дължимата държавна такса.
Разгледана по същество, е частично основателна, поради следните съображения:
С решение №3214/17.07.2024 г., постановено по гражданско дело №2382/2024 г. на Районен съд – Пловдив са уважени предявените от В. Д. срещу всеки от ответниците искове с правно основание чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД, като всеки от тях е осъден да заплати на адв. М. сумата от по 400 лв. адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗАдв.
В срока за обжалване на решението е постъпила молба от адв. М., като е претендирано присъждане на ДДС върху адвокатското възнаграждение.
С определението – предмет на настоящата въззивна проверка, районният съд е оставил молбата без уважение, като е приел, че не намира основание да отстъпи от становището си, тъй като в решението е изложил подробни мотиви относно разноските.
Настоящата инстанция намира обжалваното определение за неправилно.
Относно това, дали се дължи ДДС върху определения от съда размер на адвокатското възнаграждение, е налице противоречива практика на ВКС. Настоящият състав възприема практиката, според която се дължи ДДС – изложеното в определение №605/28.07.2023 г. по ч.т.д. №1074/2023 г. на ВКС, ТК, I т.о.; определение №2157/14.07.2023 г. по ч.гр.д. №2863/2022 г. на ВКС, III г.о. и др.
Адв. М. е регистриран по ЗДДС, като върху възнаграждението следва да се начисли и сумата за дължимия данък в размер на по 80 лв. върху всяко от възнагражденията. Жалбата е основателна, като следва да се отмени атакувания съдебен акт, и да се постанови нов, с който да се измени решението в посочената част.
Неоснователно е искането за присъждане на разноски в настоящето производство. Според изложеното в определение №234/24.06.2020 г., 2 постановено по т.д. №1958/2019 г. на ВКС, II т.о., разноски не се дължат и не следва да се присъждат, защото производството по обжалване на определение п о чл. 248 ГПК няма самостоятелен характер и определението не е от категорията съдебни актове по чл. 81 ГПК. В посочения смисъл е и константната практика на ВКС, обективирана в определение №683/21.12.2015 г. по ч. гр. д. №5089/2015 г. на ВКС, ГК, III г. о., определение №29/13.01.2017 г. по ч. т. д. №1797/2016 г. на ВКС, II т. о., определение №288/07.05.2019 г. по ч. т. д. №717/2019 г. на ВКС, ТК, II т. о., определение №536/02.08.2019 г. по ч. т. д. №1463/2019 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., определение №615/09.10.2019 г. по ч. т. д.
№2377/2017 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., определение №486/14.11.2019 г. по ч. гр. д.
№4270/2019 г. на ВКС, ГК, IV г. о., определение №58/04.03.2020 г. по т. д.
№112/2020 г. на ВКС, ТК, І т. о. и други.
Воден от гореизложеното, Пловдивският окръжен съд, V въззивен граждански състав,
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение №10444/22.08.2024 г., постановено по гражданско дело №2382/2024 г. по описа на Районен съд Пловдив, ХV граждански състав, с което е оставена без уважение молбата на адв. М. М. за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ решение №3214/17.07.2024 г., постановено по гр.д.
№2382/2024 г. по описа на РС Пловдив в частта за разноските, като:
ОСЪЖДА „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК 131576434, да заплати на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, на адвокат М. В. М. със служебен адрес град ............................................, допълнително адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗАдв. в размер на още 80 (осемдесет) лева за дължим данък добавена стойност за осъществено процесуално представителство в производството.
ОСЪЖДА „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК 202513690, да заплати на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, на адв. М. В. М. със служебен адрес град ............................................, 3 допълнително адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА в размер на още 80 (осемдесет) лева за дължим данък добавена стойност за осъществено процесуално представителство в производството.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4