Решение № 14432 от 23.07.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14432 гр. София, 23.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в публично заседание на десети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ВА при участието на секретаря ЕД като разгледа докладваното от ВА Гражданско дело № 20241110123562 по описа за 2024 година

РЕШЕНИЕ

23.07.2024 г., гр. София

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, I I Г. О., 156-ти състав, в открито публично заседание на десети юли през две хиляди и двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВА при секретар ЕД, като разгледа докладваното от съдия ВА гр. дело № 23562/2024 г. по описа на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Подадена е искова молба от „ДО“ ЕАД срещу СО, като се твърди, че на 15.07.2022 г. в гр. София, при движение по бул. „Мадрид“ с посока към ул. „Боян Магесник“, при входа на бензиностанция „Шел“, М. А Г., като водач на МПС „Опел Астра“, рег. № СВ .................

НМ бил преминал през необозначена и необезопасена дупка с ръб на капак на шахта на пътното платно, като в следствие на това по автомобила били нанесени вреди. Поддържа, че към момента на ПТП-то за лекия автомобил е била налице валидно сключена застраховка „Каско“ с период на застрахователно покритие от 25.03.2022 г. до 24.03.2023 г. Навежда доводи, че за инцидента бил съставен протокол за ПТП № 1831769/15.07.2022 г. от органите на МВР-СДВР. Излага съображения, че във връзка с настъпилото ПТП, била образувана застрахователна преписка (именувана „щета“) № 44012132219455, като било изплатено застрахователно обезщетение в размер на 140,50 лева по банков път, а освен това били 1 сторени и обичайни ликвидацинни разходи в размер на 15,00 лева. Твърди, че с плащането на застрахователното обезщетение е встъпил в правата на увредения срещу делинквента, като в случая именно ответника имал правно задължение да поддържа улицата, където било настъпило ПТП-то. Поддържа, че е поканил ответниката да заплати претендираното регресно вземане, но последният бил отказал. Иска ответника да бъде осъден да заплати претендираното регресно вземане, както и сторените деловодни разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба, като претенцията се оспорва като неоснвоателна. Твърди, е в случая не бил изяснен механизма на инцидента съответно, че на платното имало дупка с ръб на капак, която и не била конкретизирана и по делото липсвали данни в тази насока. Поддържа, че също така не била изяснена обстановката при настъпването на ПТП-то, като сочи, че протоколът за ПТП не се ползвал с материална доказателствена сила, като също така протокола бил оформен без да са спазени нормативните изисквания. Навежда доводи, че е налице съпричиняване от страна на водача, което обосновава подробно. Сочи, че нямало установяване, че действително е била налице твърдяната дупка на пътя. Излага съображения, че евентуално възражението е в прекомерен размер, тъй като не съответствало на действителните вреди. Твърди, че в случая липсвало валидно сключено застрахователно правоотношение, което аргуменитра подробно.

Поддържа, че имал сключен договор № СОА19-ДГ55-359/31.05.2019 г. с „ДЛВ“ ЕООД за дейности по поддръжка и ремонт, като процесният участък попадал в обхвата на договора, съответно участъка е бил надлежно поддържан, като бил в режим на абонаментна поддръжка. Навежда доводи, че с оглед сключения договор за поддръжка и ремонт на участъка изпълнителят следвало да носи пълна имуществена застраховка. Иска отхвърляне на предявения иск. Претендира разноски.

Третото лице-помагач на страната на ответника не е изразило становище по предявеният иск и не е правило доказателствени искания.

Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:

СРС, 156-ти състав е осъдителен иск с правно основание чл. 410 КЗ, във вр. чл. 45 ЗЗД, във вр. чл. 49 ЗЗД.

В чл. 410 КЗ е уредено едно специално суброгационно право в отклонение от правилата по чл. 74 ЗЗД, тъй като застрахователят при настъпване на застрахователното събитие не изпълнява чуждо правно задължение, а изплащайки застрахователно обезщетение, изпълнява свое договорно задължение, вследствие на което по силата на чл.

410 КЗ встъпва в правата на увредения срещу причинителя на вредата или срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност”, обезпечил деликтната отговорност на виновния за настъпването на процесното ПТП водач на МПС. Но когато причинител на вредата е лице, комуто е възложена някаква работа, по силата на чл. 49 ЗЗД, във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД отговорност носи и възложителят за вредите, причинени от изпълнителя на възложената работа при или по повод нейното изпълнението. Макар че в правната норма, регламентирана в чл. 410 КЗ, не е предвидена правната възможност заплатилият по имуществено застраховане обезщетение застраховател да встъпи в правата на увредения срещу носещия гаранционна, обезпечителна отговорност възложител на виновното лице за причиняване на вредоносния резултат, в т. 15 от Постановление № 7/1977 г. на Пленума на ВС се приема, че суброгацията на застрахователя включва и правната възможност той да предявява искове за реализиране на отговорността по чл. 47 - 49 2

ЗЗД, когато са налице основания за нея. Макар и тези тълкувателни разяснения да са дадени при действието на чл. 344, ал. 1 (отм.) ЗЗД, те са приложими и при тълкуването на чл. 410 КЗ, тъй като обективираната от законодателя нормативна воля в тези две разпоредби е една и съща.

Когато правото на собственост върху повредената вещ, от която настъпват вредоносните последици, принадлежи на юридическо лице, то следва да носи уредената в чл. 49 ЗЗД, във вр. с чл. 45 ЗЗД гаранционно-обезпечителна отговорност за виновното деяние (действие или бездействие) на физическите лица, на които е възложило да поддържат в изправност повредената вещ. Когато при ползване на вещта е допуснато нарушение на предписани или други общоприети правила, отговорността е по чл. 45 ЗЗД, съответно чл. 49 ЗЗД. В този смисъл са задължителните за съда тълкувателни разяснения, дадени в т. 3 от Постановление № 4/1975 г. на Пленума на ВС и т. 2 от Постановление № 17/1963 г. на Пленума на ВС.

Отговорността на лицата, които са възложили другиму извършването на някаква работа, за вредите, причинени при или по повод на тази работа, е за чужди противоправни и виновни действия или бездействия. Тази отговорност има обезпечително-гаранционна функция и произтича от вината на натоварените с извършването на работата лица. Правните субекти, които са възложили работата, във връзка с която са причинени вредите, не могат да правят възражения, че са невиновни в подбора на лицата и да се позовават на други лични основания за освобождаването им от отговорност. Юридическите лица носят обезпечителногаранционната отговорност по чл. 49 ЗЗД, дори когато не е установено кой конкретно измежду работниците и служителите на юридическото лице или изпълнителят на работата е причинил вредоносния резултат, като в този смисъл е и задължителната съдебна практика – Постановление № 7/1959 г. на Пленума на ВС.

Предпоставките за възникване на регресното право на застрахователя по имуществено застраховане срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на причинителя на имуществени вреди (делинквента) изисква кумулативното осъществяване на следните предпоставки: 1) наличие на действително застрахователно правоотношение между увредения и ищеца по имуществена застраховка; 2) за увредения да е възникнало право на вземане на извъндоговорно основание срещу причинителя на вредата – арг. чл. 45, ал. 1 ЗЗД, т.е. вредите да са причинени от делинквента чрез неговото виновно и противоправно поведение; 3) застрахователят по имущественото застраховане да е изплатил застрахователно обезщетение за настъпилото увреждане на застрахованата вещ и 4) към момента на настъпване на застрахователното събитие (ПТП), делинквента да е имал задължение да поддържа пътя на който е настъпило ПТП-то.

Представена е застрахователна полица за автомобилна застраховка „Каско“ № 440122213029078, сключена между М. А. Г. от една страна в качеството на застраховащ и застрахован и „ДО“ ЕАД от друга страна, в качеството на застраховател по отношение МПС „Опел Астра“, рег. № СВ ................. НМ, с период на застрахователно покритие от 25.03.2022 г. до 24.03.2023 г.

Застрахователната полица представлява частен диспозитивен документ, който е подписан от страните, поради което при липсата на доказателства и оспорвания досежно автентичността на положените подписи е налице сключен застрахователен договор, който обвързва страните във връзка с обективираните в него изявления и произтичащите от това 3 права и задължения – арг. чл. 180 ГПК.

Следователно в случая безспорно е установено, че по отношение на процесния лек автомобил към момента на ПТП-то е било налице застрахователно покритие по валидно сключена застраховка „Каско“.

Представен е Протокол за ПТП № 1831769/15.07.2022 г. от който се изяснява, че механизма на ПТП-то е следния: на 15.07.2022 г., около 11:30 ч., лек автомобил „Опел Астра“, рег. № СВ ................. НМ, се движи по бул. „Ботевградско шосе“, с посока от бул.

„Ситняково“ към ул. „Боян Магесник“, и в района пред бензиностанция „Шел“, превозното средство попада в несигнализирана и необезопасена дупка с ръб на капак за шахта.

Протоколът за ПТП по своята правна природа представлява официален свидетелстващ документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК, ползващ се с обвързваща съда материална доказателствена сила относно обективираните в него обстоятелства за датата, мястото, механизма на увреждането и причинените вреди на автомобилите. В този смисъл е и преобладаващата практика на ВКС, формирана по реда на чл. 290 ГПК – напр. Решение № 24 от 10.03.2011 г. на ВКС по т. д. № 444/2010 г., I т. о., ТК, в което се приема, че „Протоколът за Пътно-транспортно произшествие, съставен от длъжностно лице в кръга на служебните му задължения, съставлява официален документ по смисъла на чл.

179 ГПК (чл. 143 ГПК (отм.). Официалният свидетелстващ документ има материална доказателствена сила и установява, че фактите са се осъществили така, както е отразено в този документ...; Решение № 73 от 22.06.2012 г. на ВКС по т. д. № 423/2011 г., I т. о., ТК, в което се приема, че „Първият поставен въпрос е решен в противоречие със задължителна практика на ВКС. С Р № 24/10.03.2011 г. по т. д. № 444/2010 г. на I т. о. е прието, че протоколът за ПТП, съставен от длъжностно лице в кръга на служебните му задължения, съставлява официален документ по смисъла на чл. 179 ГПК. Официалният свидетелстващ документ има материална доказателствена сила и установява, че фактите са се осъществили така, както е отразено в този документ.“.

От уведомление (л. 11 в кориците на делото) се установява, че при ищеца във връзка с процесното ПТП е била образувана застрахователна преписка (именувана „щета“) № 44012132219455.

Представено е платежно нареждане с рег. № FT22199009409305/18.07.2022 г., като се изяснява, че ищецът е заплатил на М. А Г. сумата от 140,50 лева с основание застрахователна преписка (именувана „щета“) № 44012132219455.

По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетеля М.

Г..

От казаното от св. Г. се установява, че помни за ПТП, което било преди около две години, като се движел по посока Слатина и Редута-Подуяне, като бил влязъл в една шахта точно пред бензиностанция „Шел“. Ударът бил силен, поради което той веднага спрял, за да види дали имало щети по автомобила, като видял, че гумата и джантата били пострадали, след което сигнализирал на 112, за да изпратят полицейски екип и да издадат протокол, за да можел да си заведе щетата пред ДЗИ. Свидетелства, че карал автомобил „Опел Астра“.

Нямало знак за шахтата. Изяснява, че изчакал полицията, като те направили оглед и снимки, издали му протокол за произшествието. След това си сменил гумата с резервната и още същия ден отишъл при ДЗИ. Уточнява, че това не се било случило на бул. „Мадрид“, а на бензиностанция „Шел“.