Решение № 4964 от 17.11.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4964 гр. Пловдив, 17.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Крум Б. Гечев при участието на секретаря Генка Ив. Боева като разгледа докладваното от Крум Б. Гечев Гражданско дело № 20255330101325 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.

Съдът е сезиран с искова молба от Н. Ю. И., ЕГН: ********** против „Ай Ти Еф Груп“ АД, ЕИК: 202255877, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 275, 16 лева, представляваща заплатена при начална липса на основание сума по сключения между страните Договор за потребителски кредит № ** г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 24.01.2025г. до окончателното изплащане на сумата.

Ищецът твърди, че на ** г. между страните е сключен процесния договор за кредит, по силата на който на ищеца е била предоставена в заем сумата от 500 лева. Сочи, че съгласно договора ищецът е следвало да предостави обезпечение под формата на поръчителство или банкова гаранция до края на следващия ден считано от представяне на сумата по кредита, като в противен случай същият дължал неустойка в размер на 98,50 лева, като предвид невключването на процесната неустойка в размера на ГПР по кредита, същият се явява нищожен.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с който същият оспорва предявения иск. Твърди, че договорът е сключен изцяло в съответствие с изискването на ЗПК.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на 1 чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Страните не спорят относно сключването от разстояние между „Ай Ти Еф Груп” АД, като кредитодател, и Н. Ю. И., като кредитополучател на Договор за потребителски кредит № ** г. Съдържанието на кредитната сделка е възпроизведено и на хартиен носител и е представено по делото. Видно от същото между страните е уговорен кредит от 500 лв. при ГЛП от 40,54 % и посочен в договора ГПР от 65 %. За длъжника, видно от приложимия стандартен формуляр към договора, е предвидено задължение до края на деня, следващ този на сключването на договора, да предостави обезпечение на кредита, под формата на поръчителство, като поръчителите (поне двама) е следва до отговарят на конкретно посочени в договора условия – да са физически лица с нетен размер на осигурителния доход от 1500 лв., с над 20 годишна възраст, работещи по безсрочен трудов договор, с трудов стаж повече от 5 години, както и други изисквания във връзка с кредитната история на поръчителите. При неизпълнението именно на това задължение за обезпечаване на кредита се начислява неустойка от 0, 6567% от сумата на усвоения кредит за всеки ден без осигурено обезпечение лв., която се заплаща с вноската по погасителния план.

Ищецът е предоставил доказателства – разписка от „ИзиПей“ АД, че е платил на ответното дружество на дата ** г. общо сумата от 775 лв. Това обстоятелство не се и оспорва от ответника.

Установява се от правна страна, че между Н. Ю. И. и „Ай Ти Еф Груп“ АД е възникнало облигационно правоотношение по силата на Договор за потребителски кредит № ** г. с описаното по-горе съдържание. В рамките на възникналата правна връзка Н. И. има качеството на кредитополучател, но също така и на потребител. Поради това и той се ползва със законоустановената потребителска закрила и приложение в случая намират правилата на ЗПК и ЗЗП.

Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10 ал.

1, чл. 11 ал. 1 т. 7- 12 и т. 20, чл. 12 ал. 1 т. 7- 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от посочените императивни изисквания води до настъпването на въпросната недействителност. Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са възникнали при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане единствено на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.

В случая съдът споделя съображенията в исковата молба за недействителност на процесния договор за потребителски кредит на основание чл. 22 ЗПК вр. чл. 11, т. 10 ЗПК. Това е така, защото сумата за неустойка, а и за такса (без да е дефинирано за какво същата се дължи) представляват разходи по кредита, които неправилно не са включени при изчисляването на процента на оскъпяване на кредита, като възраженията на ответното дружество в обратна насока се намират за неоснователни. По 2 смисъла на § 1 от ДР на ЗПК „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати. При отчитане на тази дефиниция съдът намира, че уговорените в договора неустойка и такса реално представляват разходи по кредита и е следвало да бъдат взети предвид при определяне на ГПР, тъй като произтичат от и са пряко свързана с кредитното правоотношение. Видно от съдържанието на процесния договор обаче, неустойката и таксата по същия не са включени в ГПР, но реално двете водят до оскъпяване на кредита и до различен от посочения в договора процент на оскъпяване, предвид размера на главницата – 500 лв. и възнаградителната лихва – 40,54 %, срока на договора, който е един месец, и стойността на неустойката от 96,50 лв. и този на таксата от 50 лв., които са над 25 % от главницата, начислени и дължими за срок от 30 дни. Доколкото посочения в договора ГПР е 65 %, то с включването на неустойката и таксата при неговото изчисляване, същият на годишна база положително ще надвиши законоустановения лимит, т.е. налице е нарушение и на чл. 19, ал. 4 ЗПК.

Съгласно чл. 19, ал. 5 ЗПК клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4, се считат за нищожни.

Неспазването на императивните разпоредби, предвиждащи лимит на размера на годишния процент на оскъпяване на кредита пък е частна хипотеза на нарушаване на добрите нрави с договорни клаузи в потребителските кредити, тъй като води до неравноправие между двете страните, явна нееквивалентност между престациите по правоотношението и неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на кредитополучателя, последният от които е задължен да заплати неоправдано висок разход за предоставения му финансов ресурс.

Невключването на неустойката при изчисляването на ГПР на свой ред води до некоректното и неточно посочването в текста на договора на процента на оскъпяване на кредитния продукт на годишна база, а от там и до заблуждение на потребителя относно действителния размер на разходите по правоотношението, които ще направи, и реалната цена на кредита – нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Последното има за последица недействителност на самия договор за кредит по силата на чл. 22 ЗПК, тъй като непосочването на действителния процент на оскъпяване на кредита има същата последица като липса на отразен ГПР. Длъжникът и в двете хипотези е в неведение относно реалните параметри на договора за кредит.

Предвид недействителността на кредитната сделка на изтъкнатото погоре основание, то по силата на чл. 23 ЗПК на връщане от длъжника подлежи единствено чистата стойност на кредита, а именно главницата в размер на 500 лева. От данните по делото обаче е видно, че ищецът е платил сумата от общо 775, 16 лв. във връзка с кредитното правоотношение. Дори да се приеме, че в част от платената сума е включена и таксата на „ИзиПей“ АД за превода, следва да се отбележи, че този ред за плащане е посочен от самия кредитор, поради което същият следва да обезщети кредитополучателя за 3 разноските, които е сторил при заплащане на сумите по кредита, съобразявайки се с указанията за плащане, разписани в договора.

С оглед на гореизложеното предявения иск се намира за доказан по основание и размер и като такъв ще се уважи изцяло. Като последица от уважаването на иска ще се присъди и законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба.

По отношение на разноските:

При този изход на спора в полза на ищеца ще се присъди сумата от 50 лв. разноски за държавна такса. На основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. в полза на адв. Р. Р. от ** следва да се присъди сумата от 480 лв. с ДДС адвокатско възнаграждение.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „Ай Ти Еф Груп“ АД, ЕИК: 202255877 да заплати на Н. Ю.

И., ЕГН: ********** сумата от 275, 16 лева /двеста седемдесет и пет лева и шестнадесет стотинки/, представляваща заплатена при начална липса на основание сума по недействителен Договор за потребителски кредит № ** г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 24.01.2025г. до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА „Ай Ти Еф Груп” АД, ЕИК 202255877 да заплати на Н. Ю.

И., ЕГН ********** сумата от 50 лева /петдесет лева/, представляваща съдебно - деловодни разноски за заплатена държавна такса в настоящото производство.

ОСЪЖДА „Ай Ти Еф Груп” АД, ЕИК 202255877 да заплати, на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв., на адв. Р. Н. Р. от ** със съдебен адрес **, сумата о т 480 лева с ДДС /четиристотин и осемдесет лева с ДДС/, представляващо адвокатско възнаграждение, дължимо за оказана безплатна правна помощ на ищеца Н. Ю. И., ЕГН ********** по настоящото дело.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от съобщаването му с въззивна жалба пред Окръжен съд - Пловдив.

ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4