Решение № 20483 от 12.11.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 20483 гр. С, 12.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в публично заседание на трети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА при участието на секретаря С Г. РАЙКОВА като разгледа докладваното от ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА Гражданско дело № 20231110168695 по описа за 2023 година

Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.

Образувано е по искова молба на Б. Е. П. с ЕГН **********, чрез пълномощника адв. Е. У., срещу Ц Г М ЕАД с ЕИК ***, с която е предявен положителен установителен иск с правно основание чл.422 във вр. с чл.415, ал.1 във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД за установяване дължимостта на вземането в размер на 21,47 лева, представляваща получена без основание сума по глоба, наложена с фиш серия СО № 9158971, в размер на 20 лв., за нарушение по ЗДвП. Ищецът поддържа, че заплатил в полза на ответника сумата в размер на 21,47 лв., за плащане на наложената му глоба за нарушение на ЗДвП от 29.03.2023г., за неправилно паркиране на собствения му лек автомобил “Тойота”, Рав 4, в гр. С, като сумата била платена на касата на “Изипей” АД. Сумата не се следвала на ответника, тъй като същият разполагал единствено с делегирани от софийската община, правомощия да осъществява контрол и да санкционира нарушителите на правилата за паркиране, а не и да събира сумите, заплатени от нарушителите за платените глоби. Ищецът подал заявление по реда на чл.410 от ГПК и в негова полза била издадена заповед за изпълнение на парично задължение за претендираната сума в размер на 21,47 лева, ведно с разноските за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв. и за държавна такса. В законоустановения срок било подадено възражение от длъжника срещу заповедта за изпълнение, поради което съдът указал на кредитора да предяви иск за установяване на вземането си. С оглед изложеното, ищецът, моли съда да постанови решение, с което да се признае за установено, че ответникът му дължи претендираната сума, като получена при изначална липса на правно основание, както и да бъде осъден да му заплати направените 1 по делото разноски.

В срока по чл.131, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника. Не се оспорва, че глоба с фиш била наложена на ищеца, за сумата от 20 лв., от негов служител, оправомощен да контролира изпълнението и да сакционира нарушителите на правилата за паркиране, установени от софийска община.

Поддържа се, че заплатената от ищеца сума е съответна на наложената му глоба, като сумата от 1,47 лв., представлява такса начислена при осъществения превод на сумата. Ответникът оспорва, че в неговия патримониум е постъпила сумата по наложената на ищеца глоба, като поддържа, че същата реално е постъпила по сметката на С о.

Поради изложеното, моли, предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендират се и разноските по производството

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е иск с правно основание чл.422, вр. чл.415 ГПК, вр. чл. 55, ал.1, предл.1 ЗЗД.

Фактическият състав на чл.55, ал.1, преди.1 от ЗЗД, включва установяване наличието на имуществено разместване, настъпило между страните, а именно ищецът следва при условията на главно доказване да установи, че сумата от 21,47 лв., е постъпила в патримониума на ответника, а последният следва да установи, че при наличие на имуществено разместване е налице правно основание за получаването на процесната сума от негова страна.

Страните не спорят, че на ищеца била наложена глоба с фиш, за нарушение на правилата на ЗДвП, в размер на 20 лв. Видно от съдържанието на фиша, приет и приложен като писмено доказателство по делото, се установява, че изрично посочено е заплащането на сумата следва да е в полза на С о, като са посочени и начините за нейното плащане.

Основният спорен въпрос по настоящото производство е налице ли е осъществено имуществено разместване в полза на ответника. Ищецът е представил и съдът е приел като писмено доказателство, разписка №0600018378601146/06.04.2023г. В същата е посочено, че в офис на представител на “Изипей” АД, в полза на ответника по делото - ЦГМ, е представена за плащане сумата от 21,47 лв., като е посочен код за плащане 2596465191 /10 - цифреният код, посочен в издадения на ищеца електронен фиш/. В разписката липсват индивидуализиращи белези на наредителя - имена и ЕГН. Съгласно Закона за платежните услуги и платежните системи (ЗПУПС) платежно нареждане е всяко нареждане от платеца или получателя към доставчика на платежни услуги, с което се разпорежда изпълнението на платежна операция, а наличен паричен превод е платежна услуга, при която средствата се предоставят от платеца, без да са открити платежни сметки на негово или на получателя име, с единствена цел прехвърляне на съответната сума на получателя или друг доставчик, действащ от негово име. Съдът 2 приема, че в настоящата хипотеза се касае за наличен паричен превод, но представената от страна на ищеца разписка с посочен номер от 06.04.2023г., не удостоверява по безспорен начин постъпването на процесната сума в патримониума на ответника, като с оглед изричното оспорване на получаването на същата от страна на последния, на основание чл.154, ал.1 ГПК, ищецът е следвало да представи доказателства за получаване на сумата от ответника, но не го е сторил. По отношение на възраженията на ищеца, че същият е превел в полза на ответника по-голяма сума от размера на наложената му глоба, като горницата от 1,47 лв., не включвала такси по превода, съдът намира, че с оглед на приетото, че липсват доказателства за постъпване на процесната сума в патримониума на ответника, не следва изрично да се произнася по същото. Като за пълнота следва да се има предвид, че в текста на представената от ищеца, разписка за плащане от 06.04.2023г., изрично е посочено, че посочената сума, предоставена от ищеца, включва както задължението по наложената глоба, така и методите за техническа обезпеченост, администриране и осигуряване на плащането.

С оглед на гореизложеното, настоящият съдебен състав приема, че исковата претенция е неоснователна, като от събраните по делото доказателства не се установи наличието на имуществено разместване между страните.

По разноските.

Съобразно изхода от настоящия правен спор, на основание чл.78, ал.3 ГПК, в полза на ответника следва да бъдат присъдени разноските за адвокатско възнаграждение за исковото и за заповедното производство. Съдът намира, че възражението на ищеца за прекомерност на претендираното възнаграждение, следва да бъде уважено като основателно. В тази насока следва да бъде отчетени относимите обстоятелства, а именно - материалния интерес по производството, относително ниската фактическата и правна сложност, броя на проведените о.с.з. по делото, обема на осъществената правна защита и процесуални действия, като след преценка на посочените критерии, съдът намира, че справедлив размер на възнаграждението за исковото производство е за сумата от 100 лв., а за заповедното - 50 лв., или в общ размер на 150 лв.

По изложените мотиви, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен, предявения от Б. Е. П. с ЕГН **********, чрез пълномощника адв. Е. У., срещу Ц Г М ЕАД с ЕИК ***, положителен установителен иск с правно основание чл.422 във вр. с чл.415, ал.1 във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД за установяване дължимостта на вземането в размер на 21,47 лева, представляваща получена без основание сума по глоба, наложена с фиш серия СО № 9158971, ведно със законната лихва, считано от 14.07.2023г. до окончателното плащане.

3

ОБЕЗСИЛВА издадената по реда на чл.410 ГПК, Заповед за изпълнение на парично задължение №24370/16.08.2023г., по ч.гр.д. № 39516/2023г., по описа на СРС, 140 състав.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК, Б. Е. П. с ЕГН **********, да заплати на Ц Г М ЕАД с ЕИК ***, сумата от 150 лв., разноски за адвокатско възнаграждение по исковото и по заповедното производство.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4