Решение № 384 от 26.03.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 384 гр. София, 26.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светлин Михайлов

Членове:

Даниела Христова

Цветомира П. Кордоловска Дачева при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева като разгледа докладваното от Даниела Христова Въззивно гражданско дело № 20251000501531 по описа за 2025 година

Производството е по реда на ГЛАВА ХХ от ГПК – Въззивно обжалване.

С решение № 1631/18.03.2025г. постановено по гр.д. № 4297/2024г. по описа на СГС, Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на Д. С. С. сумата от 10 000 (десет хиляди) лева, представляващи обезщетение претърпени от него неимуществени вреди, настъпили като пряка и непосредствена последица от незаконно обвинение в извършване на тежко умишлено престъпление от общ характер с правна квалификация чл. 199, ал.

1, т. 1, вр. с чл. 20, ал. от НК, производството по което е прекратено с постановление от 13.09.2019 г. по пр. пр. 972/2017 г. по описа на ОП – Враца (ДП № 258/2017 г. на РУ на МВР гр. Враца) на основание чл.243, ал. 1, т. 2 от НПК, влязло в сила на 21.12.2019 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 11.04.2021 г. до окончателното ѝ изплащане. С решението е отхвърлено искането за присъждане на законна лихва върху главница за периода 18.10.2019г - 10.04.2021г. включително и искането за разликата над 10 000 лева до пълния предявен размер от 50 000 лева, ведно със законната лихва, считано от 18.10.2019 г. до окончателното изплащане. Със същото решение Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на адв.

А. П. П. от САК сумата от 800 лева,представляваща адвокатско възнаграждение за осъществена защита на ищеца Д. С. С. пред първата инстанция.

Недоволни от постановеният съдебен акт са останали и двете страни в производството.

1

Въззивникът, ответникът в исковото производство, а именно Прокуратурата на Република България обжалва решението в частта, в която искът е уважен за сумата от 10 000 лева, присъдени като обезщетение за нанесени неимуществени вреди. Основното оплакване касае порокът необоснованост. Оспорва се и факт от фактическият състав на непозволеното увреждане, като се отрича причинно следствената връзка между обвинението и психическото страдание на на ищеца. Въззивникът – ответник се позовава и на доводи за нарушение на материалния закон чл.52 ЗЗД като счита, че присъдения размер не съответства на справедливостта.В писмен отговор въззиваемия – ищец, оспорва въззивната жалба като неоснователна.

Въззивникът, ищец в исковото производство, а именно Д. С. С. обжалва решението в отхвърлената част, с оплаквания за неправилност и необоснованост. Навежда доводи и за необоснованост на решението на първоинстанционният съд като сочи, че той не е отчел в пълна степен претърпените неимуществени вреди, не е отчел като вреда от наказателното производство широкото медийно отразяване на обвинението и моли решението в обжалваната част да бъде отменено и съответно искът уважен в пълния му предявен размер.Отговор на тази жалба от въззиваемия-ответник Прокуратурата на Р България не е постъпвал.

Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на цялото решение, по допустимостта му само в обжалваната част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Както вече Върховният касационен съд е разяснил с Тълкувателно решение № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания; проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд, като относно правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци.

При така очертаните правомощия, настоящият въззивен състав на Софийския апелативен съд, като взе предвид събраните доказателства по делото във връзка с инвокираните от страните възражения и доводи, намира от фактическа и правна страна следното:

Обжалваното решение е издадено от надлежен съдебен състав на Софийски градски съд, в рамките на предоставената му от закона правораздавателна власт и компетентност, поради което същото е валидно.

Предвид изискванията на процесуалния закон за служебната проверка на постановеното решение в обжалваната му част, съдът счита, че не се установяват нарушения на съдопроизводствените правила във връзка със съществуване и упражняване правото на иск, поради което първоинстанционното съдебно решение е и допустимо. Преценявайки основателността на депозираната въззивна жалба съобразно изложените в нея оплаквания, въззивният съд намира решението и за правилно и обосновано, 2 като съображенията са следните:

Предявен е иск с основание чл.2, ал.1, т. 3 от ЗОДОВ от Д. С. С. против Прокуратурата на Република България с искане да бъде осъдена да заплати сумата от 50 000 лева, ведно със законната лихва, считано от 18.10.2019 г. датата на влизане в сила на постановлението от 13.09.2019г. по пр. пр.

972/2017 г. по описа на ОП – Враца, ДП № 258/2017 г. на РУ на МВР - гр.

Враца за прекратяване на наказателното производство, до окончателното ѝ изплащане, претендирана като обезщетение за преживените от С. негативи от незаконното обвинение в извършване на тежко умишлено престъпление от общ характер по чл. 199, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 20, ал. от НК, производството по което е прекратено с постановление от 13.09.2019г по пр. пр. 972/2017 г. по описа на ОП – Враца, ДП № 258/2017 г. на РУ на МВР гр. Враца на основание чл.243, ал. 1, т. 2 от НПК, потвърдено с определение от 18.10.2019 г. по ЧНД №438/2019 г. по описа на ОС - Враца, влязло в сила на 21.12.2019г.

От фактическа страна не се спори, а и при съвкупна преценка на събраните по делото доказателства се установява, че на 13.03.2017 г. е образувано ДП № 258/2017 г., пр. пр. 972/2017 г. по описа на ОП – Враца срещу неизвестен извършител, а на 01.07.2017г. е повдигнато обвинение на Д.

С. С. и други две лица Ц. И. И. и М. П. Д. в извършване на тежко умишлено престъпление осъществяващо фактическият състав на чл. 199, ал. 1, т.1 вр. с чл.198, ал.1, вр. чл.20, ал. 2 НК.На 30.06.2017г. е извършено процесуално следствено-следствено действие, претърсване и изземване на вещи в дома и от автомобила на ищеца, както и личен обиск, а след него и задържане под стража за срок от 72 часа. С определение № 440 постановено по ЧНД № 394/2017г по описа на ОС – Враца, на 03.07.2017 г. на Д. С. С. е определена мярка за процесуална принуда „домашен арест“. С постановление от 02.03.2018г на прокурор от ОП-Враца мярката за неотклонение била променена в „подписка“.На 05.02.2019 г. с постановление на ОП – Враца, наказателното производство срещу Д. С. С. по отношение на квалифициращия елемент в съучастие е прекратено, върнати са му иззетите вещи. С постановление от 08.05.2019г. е отменена и мярката за неотклонение „подписка“. С постановление от 13.09.2019 г. производството по обвинението изцяло е прекратено на основание чл.243, ал. 1, т. 2 от НПК поради недоказаност. Отменена е и забраната за напускане пределите на Р България.

С. Г. В., която живее на съпружески начала с ищеца свидетелства, че към момента на повдигане на незаконното обвинение е очаквала второто дете от съвместния ѝ живот на съпружески начала с ищеца, но вместо подкрепа от него, заедно са преживели емоционален шок, а продължителността на обвинението станало причина и за финансов недостиг. Задържането на ищеца станало известно на всички лица от близкия му кръг и на познатите му, които тогава коментирали, а сега и си спомняли, че ищецът не е бил в състояние да се труди и да има доходи. Това наложило от една страна свидетелката да започне работа, а от друга страна ищецът да изпитва допълнителни притеснения от невъзможността да реализира финансови средства за издръжка на семейството. Свидетелят П. Ш., близък приятел на ищеца, с 3 когото спортували заедно дава идентични сведения за състоянието на ищеца непосредствено след повдигане на обвинението, като допълва, че се е опитвал да помогне на С. да се намери работа, но след като станело ясно, но висящността на наказателното производство се явявала пречка неговото наемане.

От съдържанието на представените статии, в които медийно е отразено задържането на ищеца, е видно, че поводът за наказателно преследване е бил и медийно отразен. Дадена е публичност на събитията и участието на ищеца в тях.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна, че предявеният иск за основателен. Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от незаконно повдигане и поддържане на обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано. Отговорността на държавата има обективен характер и се реализира чрез заплащане на обезщетение, което съгласно чл. 4 от ЗОДОВ се дължи за всички имуществени и неимуществени вреди, пряка и непосредствена последица от незаконното обвинение.

По размер, съгласно чл. 52 от ЗЗД, обезщетението се определя от съда по справедливост. Според т. 1 от ППВС № 4/1968 г. справедливостта по смисъла на посочената разпоредба не е абстрактно понятие. Тя се извежда чрез преценка на всички установени по делото конкретни обективно-съществуващи факти, имащи отношение към характера и степента на увреждането, в т. ч. обстоятелствата, при които то е осъществено, последиците, вкл. продължителност и интензитет на търпените болки и страдания, възрастта на увредения, общественото и социалното му положение и пр. На обезщетяване подлежат неимуществените вреди, които са в пряка причинна връзка с увреждането. В хипотезата на чл. 2, ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ техният размер се определя от вида и характера на упражнената процесуална принуда, общата й продължителност, предмета на наказателното производството, в т.ч. тежестта на повдигнатото обвинение и предвиденото за него наказание, продължителността на наказателното преследване, данните за личността на подсъдимия с оглед на това доколко повдигнатото обвинение е за деяние, което не е извършил или не са налице доказателства за авторството на деянието, и наложената мярка за неотклонение са се отразили негативно на физическото му здраве, психиката му, на контактите и социалния му живот, на положението му в обществото, а така също от социално-икономическите условия в страната.

Не е в тежест на пострадалия да доказва отделните си негативни изживявания, но размерът на обезщетението е правопропорционален на интензивността на вредите, т.е извън обичайните се доказват пряко и главно и се вземат предвид, като се присъжда по-висок размер. При претендирана отговорност на държавата за вредите, причинени на граждани от действията на правозащитните органи, в тежест на пострадалия е да докаже, че засягането на съответното благо (правото на личен живот, на чест, достойнство, на 4 физическа и психическа неприкосновеност, на личностно развитие, на социална и професионална реализация, на общностна интеграция и пр.) и ако са доказани останалите елементи от фактическия състав на този вид отговорност, искът за обезщетение е доказан в своето основание. Когато се твърдят страдания над обичайните или конкретно увреждане на здравето, те подлежат на обезвреда при съответното успешно проведено пълно главно доказване от страна на ищеца. (в този смисъл Решение № 184 от 26.05.2015 г. по гр. д. № 7127/2014 г. на ВКС, IV г. о.).

В настоящия случай ищецът е претърпял неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от незаконното обвинение и които подлежат на обезщетяване от процесуалният субституент на Държавата в лицето на Прокуратурата на РБ. Въззивникът С. е бил привлечен като уличено лице за извършено престъпление на 01.07.2017 г., като наказателното производството срещу него продължило до 18.10.2019г., когато с постановление на прокурор при ОП-Враца обвинението по чл. 199, ал.1, т.1 вр. с чл. 20 НК е прекратено на основание чл. 243, ал.1 , т.2 НПК поради недоказаност и е отменена наложената на С. забрана за напуска пределите на Република България. С. е обжалвал постановлението за прекратяване, относно основанието, но с определение № 511/18.10.2019г. постановлението е потвърдено и е влязло в сила.