Решение № 26 от 10.01.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 26 гр. София, 08.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на пети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Златина Рубиева

Членове:

Иванка Иванова

Петя Алексиева при участието на секретаря Ваня Ил. Иванова като разгледа докладваното от Петя Алексиева Въззивно гражданско дело № 20231000502310 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Ответникът в първоинстанционното производство Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ и в срока по чл.259, ал.1 от ГПК (препис от решението е връчен редовно на 07.06.2023 г., а въззивната жалба е подадена на 09.06.2023 г.) обжалва Решение № 2734/29.05.2023 г., постановено по гр.д.

№ 95/2023 г. по описа на Софийски градски съд, І-6 състав, в частта, с която съдът го е осъдил да заплати на основание чл. 49 вр. чл. 45, ал.1 от ЗЗД на С.

С. Л. сумата 15 000 лв. – обезщетение за причинени неимуществени вреди – болки и страдания от злополука, настъпила на 16.06.2017 г. при изпълнение на възложена работа като работник в кухнята на Затвора – ***, който иск е предявен като частичен от 100 000 лв., ведно със законната лихва от 16.06.2017 г. до окончателното плащане.

Въззивната жалба е подадена чрез процесуален представител юрисконсулт М. с надлежно учредена представителна власт с пълномощно приложено към въззивната жалба. Въззивникът-ответник е внесъл дължимата държавна такса с вносен документ от 19.06.2023 г.

Предвид горното въззивната жалба е редовна.

1

Въззивникът ответник поддържа, че решението в обжалваната му част е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на административно-производствените правила и необосновано. Поддържа се, че съдът е стигнал до погрешни изводи, като неправилно е приел, че ищецът е пострадал при изпълнение на възложена от ответника работа.

Твърди, че ищецът е пострадал след работно време и след приключване на работата му, както и че извършваната от него работа по време на която е пострадал, не е част от задълженията му по длъжностна характеристика.

Поддържа също така, че няма неизпълнено задължение от възложителя на работата да осигури здравословни и безопасни условия на труд на кухненските работници, тъй като обективно невъзможно е поставянето на каквото и да било съоръжение (парапет), тъй като стълбището от двете му страни е ограничено със стени. Оспорва и присъденото обезщетение като завишено.

Моли съда да отмени решението в обжалваната му част и вместо него постанови друго, с което да отхвърли изцяло исковата претенция, евентуално да присъди по-нисък размер на обезщетението. Претендират се разноските по делото, включително за юрисконсултско възнаграждение.

В законоустановения срок по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от въззиваемата по тази жалба страна-ищецът С. С. Л. чрез процесуалния му представител адвокат Г..

Оспорва въззивната жалба като неоснователна и недоказана по подробни аргументи изложени в отговора. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли въззивната жалба на ответника и да присъди на въззиваемия ищец направените от него разноски за адвокатско възнаграждение.

Въззиваемият Ф. не депозира отговор.

Ищецът в първоинстанционното производство С. С. Л. и в срока по чл.259, ал.1 от ГПК (препис от решението е връчен редовно на 07.06.2023 г., а въззивната жалба е подадена на 21.06.2023 г.) обжалва Решение № 2734/29.05.2023 г., постановено по гр.д.№ 95/2023 г. по описа на Софийски градски съд, І-6 състав, в останалата му част, с която съдът е отхвърлил иска на ищеца за разликата над присъдената сума от 15 000 лв. до претендирания размер от 60 000 лв., частично предявен от 100 000 лв.

2

Въззивната жалба е подадена чрез процесуален представител адвокат Г. с надлежно учредена представителна власт с пълномощни приложени към първоинстанционното дело на СРС-л.61, 62.

Въззивникът-ищец е внесъл дължимата държавна такса с вносен документ от 12.07.2023 г.

Предвид горното въззивната жалба е редовна.

Въззивникът ищец поддържа неправилност на решението в обжалваната му част, поради допуснати нарушения на процесуалния и материалния закон, необоснованост. Твърди, че първоинстанционният съд макар и да е отхвърлил възражението на ответника ГДИН, че инцидентът е настъпил в извънработно време, всъщност изобщо не е следвало да го разглежда, тъй като това възражение не е въведено с отговора на исковата молба и е преклудирано на основание чл.131 от ГПК. Твърди неправилни преценка и липса на обсъждане на част от фактите и доказателствата, които са релевантни за определяне на т.нар. „справедливо“ обезщетение по смисъла на чл.52 от ЗЗД и неправилна преценка за наличието на съпричиняване на вредата от страна на пострадалия, като в разрез с правилата за доказване в гражданския процес, съдът е приел, че ищецът се намира в неизпълнение на негови задължения, което пряко е допринесло за настъпване на инцидента, а в условията на евентуалност в случай, че и въззивната инстанция приеме, че е налице съпричиняване въззивникът ищец поддържа неправилно определяне на процента съпричиняване. Във връзка с така въведените възражения развива подробни съображения по съществото на спора.

Моли съда и в случай, че в хода на въззивното производство се осъществи вътрешно процесуалната предпоставка, т.е. главният иск бъде отхвърлен изцяло, въззивният съд да разгледа предявения евентуален иск срещу ответника ДП Фонд Затворно дело, като по отношение на евентуалния иск поддържа всички наведени факти и обстоятелства, които са били надлежно релевирани в хода на първоинстанционното производство.

Моли съда да отмени решението в обжалваната част и да присъди на ищеца обезщетение допълнително още 45 000 лв., а в условията на евентуалност, в случай, че съдът отхвърли изцяло главния иск, то моли да бъде осъден ответника ДП Фонд Затворно дело да заплати на ищеца обезщетение в размер на 60 000 лв., частично предявена от 100 000 лв.

3

Претендират се и сторените разноски, включително и за адвокатско възнаграждение.

Отговор на тази въззивна жалба е постъпил само от ответника ГД „ИН“, който я оспорва по подробни съображения изложени в отговора.

С оглед на така постъпилите въззивни жалби Решение № 2734/29.05.2023 г., постановено по гр.д.№ 95/2023 г. по описа на Софийски градски съд, І-6 състав се обжалва в неговата цялост.

Въззивникът-ищец в съдебно заседание чрез процесуалния си представител поддържа своята въззивна жалба, оспорва въззивната жалба на ответника по съображения подробно изложени в депозираната по делото писмена защита. Претендира разноски, съобразно представен списък. Заявява възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна възнаграждение.

Въззивникът-ответник ГД „ИН“, редовно призован не изпраща представител, не изразява становище в хода по същество.

Въззиваемият-ответник ДП „Фонд Затворно дело“, редовно призован, не изпраща представител, не изразява становище в хода по същество.

Апелативен съд-София, 8-ми граждански състав, след преценка по реда на въззивното производство на твърденията и доводите на страните и на събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа страна:

Софийски градски съд е бил сезиран с иск с правно основание чл.49 във връзка с чл.45 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 60 000 лв., частичен иск от 100 000 лв., обективно, кумулативно съединен с акцесорен иск с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху присъдената главница за неимуществени вреди, предявен от С. С. Л. срещу Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията“, при условията на евентуалност срещу ДП „Фонд Затворно дело“.

От събраните пред първоинстанционния съд доказателства, въззивният съд приема за установени и доказани следните факти и обстоятелства:

Между страните не е спорно, а и с представените писмени доказателства се установява, че ищецът е постъпил в Софийски централен затвор на 4

02.02.2017 г. за изтърпяване на наложеното му наказание по н.о.х.д. № 254/2012 г.

Със Заповеди №№ 267 и 268, и двете от 18.04.2017 г. на Началника на Затвора-***, на ищеца му е възложено да работи като работник в затворническа кухня от понеделник до петък - 4 часа и събота-8 часа. Същото е извършено въз основа на заявление на ищеца от 17.03.2017 г.

Между страните е прието за безспорно, че на 16.06.2017 г. ищецът е претърпял инцидент при работа в затворническата кухня, при която докато пренасял кашони по стълбите паднал и си счупил тазобедрената става.

Непосредствено след получаване на травмата на 16.06.2017 г., ищецът е настанен за лечение в УМБАЛСМ

„Н.И.Пирогов“ ЕАД, където пролежал до 22.06.2017 г., като по време на престоя си на 16.06.2017 г. е извършена оперативна интервенция с поставяне на къс интрамедуларен пирон. След изписването, ищецът е върнат в болницата на СЦЗ, където престоял до 04.08.2017 г. На 08.08.2017 г. ищецът постъпва в СБР „Здраве“ ЕАД, гр. Банкя, където и до 13.08.2017 г. е провеждал рехабилитация. На 20.08.2017 г. постъпва за втори път в СБР „Здраве“ ЕАД, гр. Банкя, от където е изписан на 28.08.2017 г., като по време на престоя са извършвани рехабилитационни процедури. На 03.09.2017 г. ищецът отново е настанен в затворническата болница, където престоява до 19.10.2017 г.

От приетото по делото заключение на СМЕ, неоспорено от страните се установява, че счупването на бедрената кост е лекувано оперативно чрез остеосинтеза. Към настоящия момент ищецът, който е на 36 години е в добро физическо състояние, с постоянни по характер посттравматични болестни промени в областта на травмираната дясна бедрена кост, което е във връзка с преживяното на 16.06.2017 г. пертрохантелно счупване на дясната бедрена кост.

Установява се, че последващият период от две години след травмата, състоянието на ищеца е било задоволително, но с постоянно затруднена походка и затруднени дейности от ежедневния живот, поради болка, като е установена намалена мускулна маса в дясното бедро и подбедрицата.

Проведена е физиотерапия и рехабилитация. През месец септември 2018 г. е проведено повторно оперативно лечение по отстраняване на вложените 5 остеосинтезни средства. Вещото лице установява, че настоящото състояние на ищеца, му позволява самостоятелно и нормално самообслужване на елементарни битови нужди. И към този момент има по-лесна уморяемост с десния крак, поява на болки при по-продължителна работа, изискваща принудителна права поза, болки и дискомфорт при влошаване на времето.

Вещото лице сочи, че характерът на травмата определя тези оплаквания като постоянни, без изглед за самоизлекуване или намаляване на интензитета им във времето.

Пред първоинстанонния съд са събрани и свидетелски показания.

Разпитан свидетелят П. И. П. установява, че към процесната дата работел в склада, който е в непосредствена близост до стълбището, на което станал инцидента. Направило му впечатление, че С. е с джапанки. Свидетелят установява, че при постъпване в кухнята се провежда инструктаж и се дават бели дрехи, бяла тениска, зависи къде ще работиш, има ботуши или други обувки, след което започваш работа с пропуска си. След приключване на работа, дрехите се поставят в шкафчета.

Разпитан свидетеля В. П. П. установява, че е младши инспектор-готвач, работи в СЦЗ. Познава С., защото работел при него в кухнята, присъствал на инцидента, но не пряко, отишъл на място след като С. паднал. Работното време на С. в този ден било от 6.30 ч. докъм 14-14.30 часа. Свидетелят установява, че когато някой дойде да работи за първи ден, провежда му се инструктаж, дават му се дрехи и гумени ботуши.

Свидетелят Г. Р. Т. установява, че към процесния момент бил със С. в едно спално помещение и оттам се познават. След инцидента двамата били заедно в болницата, тъй като свидетелят се разболял от туберкулоза. Винаги когато виждал С., той бил с патерици.

От писмо на НОИ от 24.10.2022 г. се установява, че не е издаван акт, с който да е приет за трудова злополука инцидентът настъпил на 16.06.2017 г. с лицето С. С. Л., тъй като не е декларирана злополука.

При така установената фактическа обстановка, първоинстанционният съд е приел, че предявените искове са доказани и основателни. Приел е, че размерът на справедливото обезщетение възлиза на сумата от 30 000 лв., като го е намалил с 50% съответно на приетия от съда принос от страна на пострадалия. СГС е приел, че макар ответникът да не е доказал, че е осигурил 6 на лишения от свобода затворени обувки за работа в кухнята, то самият ищец е следвало да съобрази това обстоятелство, както очевидно е правил по-рано.