Решение № 683 от 13.12.2024, Районен съд - Казанлък

РЕШЕНИЕ

№ 683 гр. К., 13.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – К., ШЕСТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: КРИСТИАН АТ. БАДЖАКОВ при участието на секретаря РАДИАНА Д. ГРОЗЕВА като разгледа докладваното от КРИСТИАН АТ. БАДЖАКОВ Гражданско дело № 20245510100668 по описа за 2024 година

Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, вр. чл.

415, ал. 1, т. 2 ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Ищецът ЗП Д. П. П. чрез адвокатско дружество „Я. и съдружници“, представлявано от адв. Милен Я. и адв. В.З., моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника „ТР.“ ЕООД, представлявано от управителя С.И.И., че дължи да заплати на ЗП Д. П. П. следните суми- 10 000,00 лева - главница; 3 161,03 лева - лихва за забава от 21.08.2023г. до 21.08.2023г.; както и законна лихва върху главницата от 21.08.2023г. до изплащане на вземането; 1405,00 лева разноски по делото, от които 265,00 лева държавна такса и 1 140,00 лева адвокатско възнаграждение.

Ищецът твърди, че отношенията, възникнали между него и дружеството „Т-ЕС“ ЕООД, ЕИК: ***, град К. били по повод доставката на 5000 кг цвят от лавандула, от който след изваряването му се добива лавандулово олио.

Доставени били 5000 кг цвят от лавандула, обективирани в издадената между страните по сделката Фактура №0000000005/20.09.2018г., като от преработката им било получено етерично лавандулово масло по метода на водопарна дестилация.

След като процесът по дестилация бил приключил, ЗП Д. П. П. в 1 качеството си на доставчик издал фактура №0000000005/20.09.2018г. с получател „Т-ЕС“ ЕООД, ЕИК: ***, град К. за заплащане равностойността на добития от суровината продукт, а именно сумата от 10 000 лева. В обективираната във фактурата доставка на стоки била посочена датата, на която е възникнало събитието, а именно 20.09.2018 г., като фактурата съдържала подписите на доставчик и получател, както и начинът за плащане на сумата - по посочена във фактурата банкова сметка, разкрита в „Юробанк България“ АД с титуляр ЗП Д. П. П..

С Определение № 2689/04.12.2023г. на Районен съд - К., постановено по Частно гражданско дело №1928 по описа на Районен съд -К. за 2023г., VI ГС било отхвърлено изцяло Заявление с вх. № 10289/21.08.2023г. за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, подадено от ЗП Д. П. П., ЕГН **********, град Д. срещу длъжника „Т-ЕС" ЕООД, ЕИК ***, град К..

С Определение №30/08.01.2024г., постановено по Въззивно частно гражданско дело № 20245500500001 по описа на Окръжен съд - С.З., образувано по депозираната частна жалба вх.№16151 от 19.12.2023г. срещу постановеното от PC - К. определение същото било отменено, а делото върнато на заповедния PC - К. за произнасяне по същество на искането за издаване на заповед за изпълнение.

Районен съд - К. след връщането на делото бил издал в рамките на ч. гр. дело № 1925/2023г. Заповед №42/16.01.2024г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, като задължил длъжника да заплати на заявителя следните суми: 10 000,00 лева /десет хиляди лева/ - главница, 3 161,03 лева - лихва за забава от 21.08.2023г. до 21.08.2023г., както и законна лихва върху главницата от 21.08.2023 г. до изплащане на вземането, 1 405,00 лева - разноски по делото, от които 265,00 лева държавна такса и 1 140,00 лева адвокатско възнаграждение.

В рамките на срока по чл. 414, ал. 1 от ГПК длъжникът „Т-ЕС" ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: град К., п.к. 6100, ул. „Е.М." №1, община К., област С.З., представлявано от С.И.И. - управител депозира възражение срещу издадената заповед №42/16.01.2024г. за изпълнение на парично задължение по ч. гр. дело № 1928/2023г. по описа на Районен съд - К., а със съобщение, получено на 26.02.2024г. ни бе указана процесуалната възможност за предявяване на иск за установяване на вземането ни по 2 издадената заповед за изпълнение.

В тази връзка, чрез настоящата искова молба, ищецът реализирал посочената процесуална възможност и предявявал иска си за установяване на вземането му по издадената заповед за изпълнение.

Моли съда да допусне съдебноикономическа експертиза, при която вещото лице, след като извърши проверки в счетоводните записвания на ответника и ищеца да отговори на следните въпроси: 1. Отразена ли е в счетоводните записвания на ответното дружество процесната фактура с № 0000000005 от 20.09.2018 г.? 2. Има ли извършени частични плащания по същата и в какъв размер, ако има? 3. Включена ли е фактурата в дневниците за покупките на дружеството - ответник, за кой период и ползван ли е данъчен кредит за тази фактура? 4. Включена ли е посочената фактура в дневниците за продажбите на ищеца, за кой период и внесен ли е от него дължимият по закон ДПС? 5. Какъв е размерът на законната лихва по фактурата?

Ответникът Т-Е“ ЕООД, представлявано от управителя С.И.И. е получил исковата молбата на ищеца и депозира отговор в предвидения от закона срок чрез адв. Д. Д..

Счита, че предявеният иск е недопустим и неоснователен, като го оспорва по основание и размер. Твърди, че в исковата молба липсвало конкретно посочване на обстоятелствата, на които се основава искът. Сочи, че издадената заповед за изпълнение по чгр.д. № 1928/2023 г. по описа на РС – К., с която са претендирани сумите: 10 000 лв. главница, 3 161,03 лв. лихви за забава, законна лихва върху главницата от 21.08.2023 г. насетне и 1405 лв. разноски по делото, е издадена, като вземането в размер на 10 000 лв. е „неплатена сума по договор за доставка на 5000 кг цвят от лавандула, обективиран във фактура № 5/20.09.2018 г. Ответникът чрез процесуалния си представител твърди, че в исковата молба не се посочва от какво произтича претендираната главница в размер на 10 000 лв. Твърди, че в исковата молба се посочва, че издадената фактура № 5/20.09.2018 г. е издадена от ищеца за заплащане на лавандулово масло, а в заповедното производство се претендира заплащане на същата сума като цена на лавандулов цвят, от където произтичало, че липсва идентичност между основанието на двете претенции.

Ответникът твърди, че във фактурата не се сочи кое е конкретното лице, положило подпис и получило услугата от страна на ответника, както и не е 3 посочено ЕГН-то му. Положеният подпис бил нечетлив. Оспорва фактура с № 0000000005 от 20.09.2018 г. по отношение на неговата автентичност и по отношение на верността му относно удостоверяването, че дружеството ответник е получило доставката по тази фактура.

От събраните по делото доказателства преценени по отделно и в съвкупност съдът намира за установено следното:

От приложеното ч.гр.д №1928/2023 г. по описа на Районен съд - К. се установява, че по подадено от ищеца заявление по чл.410 от ГПК е издадена Заповед №42/16.01.2024г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника „ТР.“ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: обл.С.З., общ.К., гр. К., п.к. 6100, ул. „Е.М.“ №1, представлявано от С.И.И. – управител, за следните суми: 10 000,00 лв. /десет хиляди лева /главница; 3 161,03 лв. – лихва за забава от 21.08.2020г. г. до 21.08.2023 г.; законната лихва върху главницата от 21.08.2023 г. до изплащане на вземането;

1405,00 лв. разноски по делото, от които 265,00 лв. държавна такса и 1140,00 лв. адвокатско възнаграждение.

По делото е представена Фактура № 0000000005/20.09.2018 г., издадена от ЗП Д. П. П., в оригинал.

Видно от приложената по делото Справка – движение по сметка 401 – доставчици ЮЛ, издадена от „ТР.“ЕООД за периода 01.09.2018 г. – 28.10.2024 г. няма данни за разчети с ищеца.

Видно от приложената по делото Справка – движение по сметка 404 – доставчици ФЛ, издадена от „ТР.“ЕООД за периода 01.09.2018 г. – 28.10.2024 г. няма данни за разчети с ищеца.

Видно от Становище с вх. № 16100/13.11.2024 г. ищецът посочва, че разполага със счетоводни документи, но същите не са били изпратени на вещото лице. Не е представена никаква счетоводна документация на експерта, а от счетоводството на ищеца още не са представили никакви документи на процесуалните представители на ищеца.

По делото е допусната съдебносчетоводна експертиза, с депозирано заключение, неоспорено от страните, което съдът възприема изцяло. Съгласно заключението в счетоводството на ответника не бяха констатирани счетоводни 4 записвания или операции по процесната фактура №0000000005/20.09.2018 г.

Същата не фигурира в счетоводния архив на дружеството и относно нея няма съставени счетоводни статии. От извършения преглед на счетоводството на ответника може да се направи извод, че счетоводството е водено правилно, коректно и в съответствие със законовите изисквания. От счетоводството на ищеца не са представени счетоводни данни и счетоводни документи. Посочва, че по посочената фактура няма извършени плащания. По посочената фактура не е ползвано правото на данъчен кредит от страна на ответника. Посочено също, че по посочената фактура е натрупана законна лихва в размер на 3115,20 лв.

От така приетите за установени факти и обстоятелства съдът прави следните изводи:

Искът за установяване съществуването на вземане с правно основание чл.422 от ГПК вр. с чл.79, ал.1 и чл.86 от ЗЗД е предявен в законоустановения едномесечен срок и е допустим. За ищеца е налице правен интерес от установяване съществуването на вземането му.

За установяване съществуването на вземането си ищецът е представил фактура №0000000005/20.09.2018 г., издадена на ответника в оригинал и заяви, че ще се ползва от същата по делото.

Предвид назначената по делото счетоводна експертиза, съдът намира че обстоятелството, че по делото ищецът не е представил доказателства, следва да се цени по реда на чл. 161 от ГПК като с оглед на обстоятелствата по делото съдът може да приеме за доказани фактите, относно които страната е създала пречки за събиране на допуснати доказателства. Действията на ищеца са пречка за установяване на важни факти и обстоятелства, касаещи изхода на спора.

С Определение №1852/07.08.2024 г., съдът при разпределение на доказателствената тежест е указал на ищеца, че следва да представи доказателства за извършената доставка на цвят от лавандула, както и да представи всички документи, съпътстващи сделката и доказващи всички нейни елементи. До приключване на съдебното дирене доказателства не бяха представени. Единственият документ, свързан с посочената от ищеца сделка, е фактура №0000000005/20.09.2018 г.

Съдът намира, че фактурата не е основание за плащане на цената, нито е елемент от фактическия състав на търговската сделка, а е частен свидетелстващ документ, ползващ се с формална доказателствена сила единствено относно факта на писменото изявление и неговото авторство.

Съгласно разпоредбата на чл. 55, ал. 2 ТЗ търговските книги, водени в нарушение на изискванията на този закон и на Закона за счетоводството, не 5 могат да служат като доказателство в полза на тези, които са задължени да ги водят. Съдебносчетоводната експертиза, приета като доказателство по делото, установява, че процесната фактура не е осчетоводена в ответното дружество.

Не бяха събрани данни дали същата е осчетоводена в ищцовото дружество, поради факта, че на вещото лице не е осигурен достъп до счетоводството на ищеца и от там не са му представени документи и данни по повод издадената фактура на ответника. По тази причина съдът не може да направи извод дали счетоводството на ответното дружество е водено редовно и при спазване на законовите изисквания. В същото време в счетоводството на ответното дружество не е намерила отражение и фактурата, с която се твърди, че е доставена процесната стока, като поради констатираните несъответствия и заключението на вещото лице, съдът намира, че не може да се довери на воденото от ищеца счетоводство. Даденото заключение, че в счетоводството на ответника не е осчетоводена фактурата, но счетоводството му е водено коректно и съобразно законовите изисквания, следва да се цени с оглед на изявленията на страните и останалите събрани по делото доказателства.

Счетоводните книги не се ползват с материална доказателствена сила на официалните документи за съдържащата се в тях информация. Това налага доказателствената им сила да се преценява с оглед на всички релевантни за спора доказателства по делото, включително и за тяхната редовност. Редовно воденото счетоводство съгласно чл. 55, ал. 1 ТЗ може да се цени, но с оглед на останалите събрани по делото доказателства, по вътрешно убеждение на съда, и с оглед на всички обстоятелства по делото - чл. 182 ГПК (така Решение № 2 от 20.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 478/2010 г., III г. о., ГК). В този смисъл е и Решение от 6.11.2019 г. на ОС - Бургас по в. гр. д. № 990/2019 г.