Решение № 206 от 12.01.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 206 гр. София, 12.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 99 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ при участието на секретаря СТАНИСЛАВА ИЛ. ЧЕРВЕНЯКОВА като разгледа докладваното от ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ Административно наказателно дело № 20221110206530 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „****“ ООД, ЕИК ********, против наказателно постановление № 521/2021 от 06.04.2022 г., издадено от Директор на Териториална дирекция Митница София, с което за нарушение и на основание чл.238, ал.1 от Закона за митниците (ЗМ), вр. чл.23, § 1 и § 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза (МКС), вр. чл.156 от Регламент за изпълнение (РИ) 2015/2447, вр. чл.235, ал.1 от ЗМ, на дружествотожалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева.

С жалбата се иска отмяна на атакуваното наказателно постановление като неправилно и незаконосъобразно. Изтъкват се допуснати съществени процесуални нарушения, а именно, че не била посочена ясно датата на твърдяното нарушение, като липсвала обосновка защо АНО приемал датата на подаване на декларацията (21.12.2020 г.) като дата на осъществяване на самото нарушение. Твърди се, че АНО разполагал с информация за размера на обезпечението още към 28.07.2021 г., поради което е следвало да издаде АУАН в тримесечния срок от тази дата, но вместо това АУАН бил издаден едва на 01.12.2021 г. Сочи се, че на дружеството били издадени 22 АУАН, в които бил посочен доклад, който не бил действителният. В тази връзка АНО неправилно считал, че се касаело за техническа грешка, доколкото същата била допусната многократно. Не ставало въобще ясно как било установено превишаването на референтния размер. Цитирала се справка, но не ставало ясно каква била тя, дали тя била от електронната система за мониторинг на обезпечението, съществуваща в 1

Митница София, и дали същата отговаряла на изискванията за мониторинг на обезпечението съгласно чл.89, § 6 от МКС и чл.157 от РИ 2015/2447. Излагат се и множество аргументи за маловажност на случая по смисъла на чл.28, ал.1 от ЗАНН, като се акцентира на обстоятелството, че нарушението било с продължителност едва десет дни и дружеството е действало добросъвестно, като поискало от Митници София увеличение на размера на обезпечението много преди самата Митници София да поиска предоставянето на справки. Във връзка с цитирания от АНО чл.156 от РИ 2015/2447 се отбелязва, че митническите органи не били изпълнили реципрочното задължение да уведомят дружеството, когато обезпечението не било достатъчно, на основание чл.97 от МКС. Член 157 от РИ 2015/2447 също предвиждал задължение на митническите органи да извършват мониторинг на референтния размер на обезпечението. Претендират се разноски.

В съдебно заседание процесуалният представител на дружеството-жалбоподател поддържа изцяло жалбата и иска отмяна на издаденото НП. Заявява, че в рамките на съдебното следствие било безспорно установено, че Агенция Митници не разполагала с изискуемата по чл.157 от Регламент № 2447/2015 г. „Система за следене на референтния размер на обезпечението в реално време“. Установило се от свидетелските показания, че техническото средство, което е било използвано за установяване на превишаването било „екселска таблица“. Не ставало ясно какви били критериите и методът, който служителите използвали при извършването на изчисленията, съответно установяването на превишаването на размера. Не било възможно да бъде установено административно нарушение от митнически характер със средство, което очевидно противоречало на Европейския регламент, без да се спазва единен стандарт за цялата територия на страната. Иска се присъждане на направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 360 лева. Представя се писмена защита.

Процесуалният представител на наказващия орган счита жалбата за неоснователна и моли съда да потвърди обжалваното наказателно постановление като правилно и законосъобразно. Заявява, че нарушението било доказано по категоричен начин. Дружеството имало задължение да уведоми незабавно митническото учреждение по обезпечението, когато референтният размер вече не е на равнище, което да покрива евентуалните вземания. Спазен бил срокът за съставяне на АУАН по чл.34 от ЗАНН, тъй като той започвал да тече от момента на узнаването за извършеното нарушение. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок, от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване акт, съдържа необходимите реквизити и производството е редовно образувано пред РС-София.

След самостоятелна и съвкупна преценка на събраните по делото 2 доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Въз основа на резолюция на директора на ТД Митница София върху докладна записка с рег. № 32-201683/25.06.2021 г. на началника на отдел „Митническа дейност“, митнически служители от отдел „Митническа дейност“, сектор „Митнически разрешения и процедури“ при ТД Митница София, сред които актосъставителят Н. А. и свидетелката Р. М., извършили проверка на дружеството-жалбоподател „****“ ООД.

Резултатите от проверката обхващали периода от 01.01.2020 г. до 31.12.2020 г. и били обективирани в доклад № 32-286394/08.09.2021 г. При проверката било установено, че съгласно Разрешение за общо обезпечение на митнически задължения, които биха могли да възникнат в съоръжения за временно складиране № BGCGUBG005800-2019EGQ45186, за проверявания период на „ИН ТАЙМ“ ООД било разрешено да предостави общо обезпечение в размер на 30 000 лева, равен на 30 % от референтния размер, възлизащ на 100 000 лева, за операции в съоръжения за временно складиране.

По повод изискана от дружеството информация в деловодството на ТД Митница София по електронната поща постъпила информация от „****“ ООД с рег. № 32221423/12.07.2021 г., съдържаща справки с данни за размер на публични държавни вземания, обезпечени към момента на поставяне на стоките в съоръжения за временно складиране. С ново електронно писмо с рег. № 32-242839/28.07.2021 г. „****“ ООД предоставило на проверяващите нови справки, които следвало да се считат за окончателни, поради открита техническа грешка в предходното писмо от 12.07.2021 г.

При въвеждане на така предоставените данни от 28.07.2021 г. в справка, изчисляваща референтния размер на обезпечението, било установено, че на 21.12.2020 г. дружеството подало декларация за временно складиране № 20BG005100320385U9, по която публичните държавни вземания от ДДС възлизали на 22 437,52 лева. Към посочената дата свободният размер на обезпечението бил по-малък от размера, необходим за обезпечаване на тази митническа декларация и с подаване на същата бил превишен разрешеният референтен размер на обезпечение с 5694,23 лева.

Превишаването продължило до 31.12.2020 г., като за въпросния период размерът на необезпечени публични държавни вземания варирал от 5694,23 лева до 105 478,21 лева. При извършена справка в деловодната система на Агенция Митници било констатирано, че „****“ ООД не било уведомило митническото учреждение по обезпечението BG005800 – ТУ Югозападна (понастоящем Митница София) и митническото учреждение на поставяне на стоките под режим BG005100 – МБ Летище София, че с подаването на декларация за временно складиране № 20BG005100320385U9, референтният размер на обезпечението по Разрешение № BGCGUBG005800-2019-EGQ45186 вече не е на ниво, което да е достатъчно за покриване на държавните вземания за стоките под временно складиране.

Въз основа на така установеното срещу дружеството-жалбоподател бил съставен АУАН № 626 от 01.12.2021 г. за извършено нарушение на чл.238, ал.1 от Закона за 3 митниците (ЗМ), вр. чл.23, § 1 и § 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза (МКС), вр. чл.156 от Регламент за изпълнение (РИ) 2015/2447. Актът бил подписан от актосъставителя и двама свидетели, след което препис от него бил връчен за запознаване на представляващ нарушителя, който го подписал с отбелязване, че ще направи възражения в срок.

АНО приел изложените в съставения АУАН фактически констатации за категорично доказани и въз основа на него издал обжалваното в настоящото производство наказателно постановление № 521/2021 от 06.04.2022 г., с което за нарушение и на основание чл.238, ал.1 от Закона за митниците (ЗМ), вр. чл.23, § 1 и § 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза (МКС), вр. чл.156 от Регламент за изпълнение (РИ) 2015/2447, вр. чл.235, ал.1 от ЗМ, на дружеството-жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева.

Изложената фактическа обстановка се установява по категоричен начин от показанията на свидетелката Р. М., от приложените писмени доказателства: доклад № 32-286394/08.09.2021 г.; справки в табличен вид, предоставени с електронно писмо с рег. № 32-242839/28.07.2021 г.; докладна записка с рег. № 32-201683/25.06.2021 г. на началника на отдел „Митническа дейност“; Разрешение № BGTSTBG005800-2019EZD49037 от 15.04.2019 г., ведно с разпечатка от СУМР и извлечение от информационната система; разрешение № BGCGUBG005800-2019-EGQ45186 от 21.03.2019 г., ведно с разпечатка от СУМР и извлечение от информационната система и писмо вх. № 160893/02.08.2022 г., съдържащо справка „Екселска таблица“, изготвена по повод декларация от 21.12.2020 г. и справки от „Системата за предоставяне на информация за управленски цели от митническите и акцизни документи“ (МИС3А) налични на оптичен носител, събрани в хода на административнонаказателното производство и приобщени към делото по реда на чл.283 от НПК, и от изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза. Показанията на свидетелката М. са логични, последователни, непротиворечиви и изцяло кореспондират с изложеното в обстоятелствената част на съставения АУАН и издаденото въз основа на него НП, поради което съдът ги кредитира изцяло. Свидетелката дава показания за факти и обстоятелства, които пряко и непосредствено е възприела. От друга страна казаното от нея се подкрепя и от приложените по делото писмени доказателства.

Относно представените от дружеството-жалбоподател решения за изменение на разрешение за общо обезпечение, то същите нямат отношение към датата на твърдяното нарушение и констатираните в тази връзка обстоятелства. Изложената в АУАН и НП фактическа обстановка не просто се подкрепя от показанията на свидетелката, но се потвърждава изцяло и от заключението на изготвената съдебносчетоводна експертиза.

4

Въз основа на изложеното до тук, съдът прие за категорично установена описаната по-горе фактическа обстановка.

Съдът, с оглед установената фактическа обстановка и съобразно възраженията и доводите на дружеството-жалбоподател, както и като съобрази задължението си в качеството на въззивна инстанция да проверява изцяло правилността на наказателното постановление, независимо от основанията, посочени от страните, съгласно разпоредбата на чл.84, ал.1 ЗАНН, вр. чл.314, ал.1 НПК, намира следното от правна страна:

АУАН е съставен от компетентен орган. Нарушението е ясно, точно описано, като са посочени датата, мястото, начинът на извършването му и нарушените законови текстове. Актът е подписан от двама свидетели и е бил връчен на представляващ нарушителя. НП е издадено от компетентен за това орган, като в съдържанието му нарушението отново е описано подробно по дата, място и начин на извършване, отразени са нарушените законови разпоредби, както и основанието, на което се налага санкцията. В този смисъл съдът намира, че съдържа всички съществени реквизити за редовност, посочени в чл.57 от ЗАНН и нарушителят е бил запознат с всички фактически и правни основания на административнонаказателното обвинение. Спазени са сроковете по чл.34 от ЗАНН. При проверката на АУАН и НП съдът достигна до извода, че в процедурата по издаването им не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до ограничаване правото на защита на дружествотожалбоподател.