Решение № 9124 от 18.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 9124 гр. София, 18.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ......... при участието на секретаря ........ като разгледа докладваното от ......... Гражданско дело № 20251110119920 по описа за 2025 година

Предявени са от ......., ЕИК ........, със седалище и адрес на управление ........., срещу К. С. А., ЕГН **********, с адрес ........., обективно кумулативно съединени установителни искове за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца по Договор за потребителски кредит № ........ от 13.03.2020 г. сумата 3053,97 лв. главница, сумата 548,66 лв. договорно възнаграждение за периода от 20.01.2021 г. до 05.01.2022 г., сумата 1371,15 лв. възнаграждение за закупена услуга „Флекси“, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 31.05.2022 г. до окончателното изплащане, за които вземания е издадена Заповед № 16576/16.06.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 28623/2022 г. по описа на СРС, 34 състав.

Ищецът твърди, че на 13.03.2020 г. между страните е сключен Договор за потребителски кредит № ........, по силата на който на ответника е предоставен кредит в размер на 5000,00 лв., със срок на погасяване 36 месеца, месечна вноска по кредита 243,48 лв., годишен лихвен процент 41,00 %, ГПР 48,74 %, общо задължение по кредита 8765,02 лв. Твърди още, че към договора били закупени допълнителни услуги „Фаст“ на цена 1500,00 лв. и „Флекси“ на цена 4350,00 лв., като общата месечна вноска по кредита и допълнителните услуги била 405,98 лв., а общото задължение по договора възлизало на 14615,02 лв. Поддържа, че е изпълнил задължението си, като част от сумата била използвана за рефинансиране на предходно задължение в размер на 1273,94 лв., а остатъкът от 3726,06 лв. бил преведен по посочена от ответника банкова сметка на 16.03.2020 г. Твърди, че ответникът преустановил плащанията, изпаднал в забава и договорът бил обявен за предсрочно изискуем на 05.01.2022 г.

Ищецът сочи, че въз основа на подадено заявление по чл. 410 ГПК е издадена Заповед № 1

16576/16.06.2022 г. по ч. гр. д. № 28623/2022 г. на СРС, 34 състав, а след издаване на изпълнителен лист било образувано изпълнително дело № ........./2024 г. по описа на Ч.. След постъпило възражение по чл. 423 ГПК, уважено от Софийски градски съд, на ищеца били дадени указания да предяви иск по чл. 422 ГПК. Ищецът изрично уточнява, че в исковото производство претендира по-ниски суми от тези по издадената заповед за изпълнение, тъй като след образуване на изпълнителното производство са постъпили плащания чрез ЧСИ.

Ответникът не е подал отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК. В проведеното открито съдебно заседание оспорва исковете. Поддържа, че не е бил надлежно уведомен за заповедното производство и изпълнителното дело, че са налице неравноправни клаузи в договора и че в хода на принудителното изпълнение е платил суми, надхвърлящи дължимото. Сочи, че дължи единствено реално предоставената главница и законната лихва, като моли съдът да вземе предвид извършените плащания и да отхвърли исковете.

С определение № 32038/30.07.2025 г. съдът е изготвил проект за доклад, обявен за окончателен в съдебното заседание от 27.11.2025 г. В тежест на ищеца е възложено да докаже наличието на валидно облигационно правоотношение, предоставянето на кредита, настъпването на изискуемостта, размера на претендираните вземания и основанието за начисляване на договорно възнаграждение и възнаграждение за допълнителната услуга „Флекси“. При доказване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже погасяване на вземането чрез плащане или друг погасителен способ.

Като безспорно и ненуждаещо се от доказване по делото се установява, че по ч. гр. д. № 28623/2022 г. по описа на СРС, 34 състав е издадена Заповед № 16576/16.06.2022 г. за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответника в полза на ищеца за вземания, произтичащи от Договор за потребителски кредит № ......../13.03.2020 г., както и че след уважаване на възражението по чл. 423 ГПК на ищеца са дадени указания за предявяване на иск по чл. 422 ГПК. Безспорно е също, че въз основа на издадения изпълнителен лист е било образувано изпълнително дело № ........./2024 г. по описа на Ч., по което са постъпвали плащания от длъжника.

От приетата по делото Заповед № 16576/16.06.2022 г. се установява, че ответникът е бил осъден по реда на чл. 410 ГПК да заплати на ищеца сумата 4558,05 лв. главница по Договор за кредит № ......../13.03.2020 г., законна лихва от 31.05.2022 г. до изплащане на вземането, сумата 462,22 лв. мораторна лихва за периода от 05.01.2022 г. до 30.05.2022 г., сумата 65,55 лв. мораторна лихва за периода от 21.04.2020 г. до 05.01.2022 г., сумата 2041,91 лв. неплатено договорно възнаграждение за периода от 20.01.2021 г. до 05.01.2022 г., сумата 1249,98 лв. възнаграждение за услуга „Фаст“, сумата 3625,02 лв. възнаграждение за услуга „Флекси“, както и разноски в заповедното производство.

От представения договор за потребителски кредит и приложените към него документи се установява, че договорът е сключен на 13.03.2020 г., като посочената сума на кредита е 5000,00 лв., срокът е 36 месеца, годишният лихвен процент е 41,00 %, а ГПР е посочен като 48,74 %. От договора се установява още, че са включени допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“, чиято цена общо е 5850,00 лв., от които 1500,00 лв. за „Фаст“ и 4350,00 лв. за 2

„Флекси“. Съдът отчита, че самият ищец сочи, че общото задължение по кредита и допълнителните услуги е 14615,02 лв., при реално предоставен кредитен ресурс от 5000,00 лв.

От извлечението по сметка към договора, изготвено от ищеца към 04.04.2025 г., се установява, че самият ищец е отчел общо платена сума по договора в размер на 14965,00 лв. и остатъчно задължение към тази дата в размер на 4973,78 лв. Това извлечение съответства на размера на предявените искове, но представлява едностранен частен документ на кредитора относно начина на отнасяне на плащанията и не обвързва съда относно правната дължимост на включените в него компоненти, нито относно действителността на клаузите, въз основа на които са начислявани допълнителни възнаграждения.

От протокола от съдебното заседание на 27.11.2025 г. се установява, че ответникът е заявил, че е платил над 10000 лв. в хода на изпълнителното производство, поради което е поискал да се изиска справка от Ч.. Съдът е уважил искането и е разпоредил да се изиска справка за всички постъпили плащания, начина на разпределението им по главница, лихви, договорно възнаграждение, услуги „Фаст“ и „Флекси“, разноски по заповедното дело и разноски по изпълнителното дело.

От протокола от съдебното заседание на 26.02.2026 г. се установява, че съдът повторно е изискал справката от ЧСИ, като изрично е указал да бъдат посочени постъпилите суми, тяхното разпределение и дали след разпределението са заплатени на взискателя. От протокола от съдебното заседание на 17.04.2026 г. се установява, че справката от ЧСИ ........ от 30.03.2026 г. е постъпила и е приета като писмено доказателство.

От приетата справка на ЧСИ, съобразно посоченото от съда и страните, се установява, че по изпълнителното дело е налице плащане към взискателя в размер на 4565,78 евро, което по фиксирания курс 1,95583 лв. за 1 евро възлиза на 8929,89 лв. Този размер надхвърля както общия размер на предявените в настоящото производство искове от 4973,78 лв., така и размера на претендираната главница от 3053,97 лв., договорното възнаграждение от 548,66 лв. и възнаграждението за услуга „Флекси“ от 1371,15 лв., взети заедно, и безспорно надхвърля кредитираната сума.

При така установеното от фактическа страна съдът намира от правна страна следното:

Исковете са процесуално допустими. Те са предявени от заявителя по заповедното производство срещу длъжника, след уважено възражение по чл. 423 ГПК и дадени указания за предявяване на иск по чл. 422 ГПК. Налице е идентичност на страните и на правопораждащия факт, доколкото както заповедта за изпълнение, така и исковата молба се основават на твърдяно неизпълнение на Договор за потребителски кредит № ......../13.03.2020 г. Обстоятелството, че в исковата молба са претендирани по-ниски размери от тези в заповедта, не обуславя недопустимост на производството в предявената част, доколкото кредиторът не разширява предмета на заповедното производство, а въвежда за установяване по-малък размер на твърдяното вземане.

Разгледани по същество, исковете са неоснователни.

3

Съдът съобразява, че договорът е потребителски по смисъла на Закона за потребителския кредит, а ответникът има качеството потребител. Поради това съдът е длъжен служебно да следи за спазване на императивните правила на ЗПК и ЗЗП и за евентуално наличие на неравноправни клаузи, включително когато потребителят не е формулирал подробни правни възражения, а само е заявил, че счита клаузите за неравноправни и че не дължи претендираните допълнителни възнаграждения.

Клаузите за допълнителните услуги „Фаст“ и „Флекси“ следва да бъдат преценени с оглед тяхното съдържание, икономическа функция и действителна връзка с договора за потребителски кредит. От представените документи се установява, че услугата „Фаст“ е свързана с приоритетно разглеждане и изплащане на кредита, а услугата „Флекси“ предоставя възможност за промяна на погасителния план, отлагане или намаляване на вноски и промяна на падеж. Тези услуги не представляват самостоятелна престация, отделима от кредита, а са непосредствено свързани с неговото отпускане, управление и погасяване. Поради това уговорените за тях възнаграждения не могат да бъдат третирани като независима цена на отделна услуга, която съществува извън кредитното правоотношение.

Съдът намира, че начисляването на възнаграждение за действия, които по естеството си са свързани с разглеждане, усвояване, управление и обслужване на кредита, противоречи на защитната цел на ЗПК. То води до заобикаляне на правилата относно общия разход по кредита и годишния процент на разходите, като формално се отделят значителни суми от цената на кредита, без те да бъдат реално съобразени като част от икономическата тежест за потребителя. Особено съществено е, че при кредит от 5000,00 лв. цената само на допълнителните услуги е 5850,00 лв., тоест надхвърля самия предоставен кредитен ресурс.

Това създава очевидна и значителна нееквивалентност между насрещните престации и поставя потребителя в неблагоприятно положение, несъвместимо с изискването за добросъвестност.

Ето защо съдът приема, че клаузите относно възнагражденията за допълнителните услуги, включително претендираната в настоящото производство услуга „Флекси“, не могат да обосноват дължимо вземане срещу ответника. Дори и да се приеме, че договорът за кредит е породил задължение за връщане на реално предоставената главница и дължимата по закон последица при забава, ищецът не може да черпи права от клаузи, които чрез формално отделяне на „допълнителни услуги“ увеличават значително общата тежест на кредита за потребителя. С оглед горното съдът счита , че дължима е само чистата кредитирана сума в размер на 5000 лв.

Според признанията на самия ищец, преди подаване на заявлението по чл. 410 ГПК на 31.05.2022 г. са извършени следните плащания:

23.04.2020 г. – 406,00 лв.; 15.12.2020 г. – 500,00 лв.; 29.01.2021 г. – 100,00 лв. ; 17.02.2021 г. – 200,00 лв. ; 15.06.2021 г. – 200,00 лв.; 14.07.2021 г. – 300,00 лв. ; 02.08.2021 г. – 200,00 лв.;

10.09.2021 г. – 500,00 лв. ; 12.10.2021 г. – 300,00 лв.; 15.11.2021 г. – 250,00 лв или общо преди заповедното производство: 2956,00 лв.

4

Съдът приема, че към датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 31.05.2022 г., ответникът вече е извършил плащания по процесния договор в общ размер на 2956,00 лв., което обстоятелство се признава изрично от самия ищец в исковата молба. Поради това не може да се приеме, че към този момент цялата претендирана главница е била непогасена, респективно законна лихва не се дължи върху вече погасената чрез плащане част от задължението.

Съдът приема, че след 31.05.2022 г. за кредитора е възникнало право на законна лихва единствено върху евентуално непогасения остатък от главницата след приспадане на вече извършените плащания. От доказателствата по делото обаче се установява, че след подаване на заявлението ответникът е извършил допълнителни плащания в общ размер на 12009,00 лв., включително чрез Ч., като тези суми многократно надхвърлят евентуално дължимия остатък от главницата и законната лихва върху него.Самият ищец изрично сочи в исковата молба, че общата сума на извършените плащания по договора възлиза на 14 965,00 лв.