Решение № 6565 от 31.10.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6565 гр. София, 31.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петър Люб. Сантиров

Членове:

Петър Ив. Минчев

Дамян Ив. Х. при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева като разгледа докладваното от Петър Ив. Минчев Въззивно гражданско дело № 20241100508418 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 3614 от 28.02.2024г., постановено по гр.д. № 32861/2023г. по описа на СРС, 168-ми състав, са отхвърлени предявените от „Софийска вода“ АД срещу П. Х. Ц. искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 198о, ал. 1 ЗВод. и чл. 86 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 5895.83 лв. главница за предоставени ВиК услуги за периода 27.08.2014 - 25.09.2022 г., до водоснабден имот с адрес гр. София, ж.к. „******** ведно със сумата от 1898.41 лв. мораторна лихва за забава на дължимите суми за периода 27.09.2014 - 25.09.2022 г., както и законна лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на сумата.

Със същото решение „Софийска вода“ АД е осъдено да заплати на адв. Н.И.И. на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. сумата от 960 лева за оказана безплатна правна помощ на ответника в производството.

С определение № 21131 от 21.05.2024г., постановено по гр.д. № 32861/2023г. по описа на СРС, 168-ми състав, е оставена без уважение молбата на адв. К. Б., в качеството й на пълномощник на П. Х. Ц. за изменение на решението в частта за разноските чрез присъждане на разноски за защита в заповедното производство.

Срещу така постановеното решение е постъпила в срок въззивна жалба от ищеца „Софийска вода“ АД, в която са развити съображения за неправилност на обжалваното решение. Жалбоподателят счита за неправилен изводът на пъровинстанционния съд за липса на доказателства, че ответникът е потребител на ВиК услуги и поддържа, че това качество следвало от правото на собственост на ответника върху процесния водоснабден имот.

Последното се установявало от приетата по делото справка чрез отдалечен достъп в Службата по вписванията, от която било видно, че П. Х. Ц. бил придобил 1/2 идеална част 1 от имота чрез дарение и липсвали данни за последващо разпореждане с имота. В подкрепа на данните от справката били и карнетите за отчет на водомерите в имота, от които се установявало, че ответникът бил титуляр на партидата още преди началото на процесния период. Така представените писмени доказателства били неоспорени от ответника и липсвали възражения относно достоверността на вписването. Неправилен бил и изводът на първоинстанционния съд за липса на доказателства за доставени ВиК услуги за процесния период, тъй като това обстоятелство се установявало от приетото по делото експертно заключение по съдебно-техническа експертиза. В случая в имота липсвали монтирани водомери, чието монтиране и поддръжка било задължение на потребителя. Моли съда да отмени обжалваното решение и да уважи предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК ответникът П. Х. Ц. е подал отговор на въззивната жалба, в който са развити съображения за нейната неоснователност. Въззиваемата страна поддържа, че правото на собственост върху процесния имот се доклазвало чрез документи, съставени в законоустановената форма – нотариален акт. В случая по делото липсвали доказателства за собственост на ответника върху имота, поради което изводът на първоинстанционния съд за липса на облигационна връзка между страните бил правилен.

Вписванията по имотната партида могли да бъдат единствено индиция за собственост, но от тях не следвало извод за това, тъй като вписванията нямали конститутивен характер, освен това справката не представлявала официален документ. Липсвали и доказателства за реално доставени ВиК услуги след отчет на водомер в имота, като доказването на реалната доставка на услугите било в тежест на ищеца. Поддържа, че ищецът бил нарушил чл. 30 и сл. от Наредба № 4 тъй като отчетът на водомерите не бил надлежно разгласен и не бил правен регулярен отчет. Нарушен бил и чл. 21, ал. 1 от общите условия на ищеца с оглед неспазване на едномесечна кратност на отчетите, Моли съда да потвърди обжалваното решение. Претендира разноски.

В срока по чл. 248, ал. 3 вр. с чл. 259, ал. 1 ГПК е подадена частна жалба от адв. К.

И. Б. – процесуален представител на П. Х. Ц. в заповедното производство – срещу определение № 21131 от 21.05.2024г., с което е оставена без уважение молбата й за изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските. Жалбоподателката поддържа, че съдът бил отхвърлил изцяло предявените искове, но неправилно не бил присъдил адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв за осъществената от нея защита на ответника в заповедното производство. Развива съображения за дължимост на възнаграждението, което следвало да се определи по реда на чл. 7, ал. 7 НМРАВ, евентуално по реда на чл. 6, ал. 1, т. 3 НМРАВ. Моли съда да отмени обжалваното определение и да присъди адвокатско възнаграждение в заповедното производство.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК ответникът по жалбата „Софийска вода“ АД не е подал отговор на частната жалба.

Софийски градски съд, след като обсъди събраните по делото доказателства, становищата на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:

По въззивната жалба.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

Относно правилността на решението въз основа на развитите в жалбата оплаквания, съдът намира следното.

За уважаването на предявените искове, ищецът трябва да установи по реда на пълното и главно доказване следните кумулативни предпоставки на предявената претенция: наличието на облигационно правоотношение по договор за доставка на В и К услуги между страните 2 през исковия период и за процесния имот, количеството на реално доставените от него по договора В и К услуги за процесния период и тяхната стойност, изпадането на ответника в забава и размера на мораторната лихва. С оглед релевираното възражение за изтекла погасителна давност, в тежест на ищеца е да докаже и наличието на обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на давността.

В тежест на ответника е при установяване на горните факти е да докаже погасяване на дълга.

Съгласно чл. 193 от Закона за водите, обществените отношения, свързани с услугите за водоснабдяване и канализация, се уреждат със Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги, при спазване на изискванията на този закон.

Според разпоредбата на чл. 1, ал. 2 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги, водоснабдителните и канализационните /ВиК/ услуги са тези по пречистване и доставка на вода за питейно-битови, промишлени и други нужди, отвеждане и пречистване на отпадъчните и дъждовните води от имотите на потребителите в урбанизираните територии /населените места и селищните образувания/, както и дейностите по изграждането, поддържането и експлоатацията на водоснабдителните и канализационните системи, включително на пречиствателните станции и другите съоръжения. В § 1, т. 2 от ДР на закона се съдържа легална дефиниция на понятието „потребители на ВиК услуги, като съгласно б. „а“ от посочената разпоредба това са юридически или физически лица - собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят ВиК услуги, а според б. “б” от нормата – това са юридически или физически лица - собственици или ползватели на имоти в етажна собственост.

В разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредба № 4 от 14.09.2004 год. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи е указано, че потребители на услугите ВиК са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна собственост. Получаването на тези услуги се осъществява при публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика /собствениците/ на ВиК системи и от съответния регулаторен орган, които общи условия влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им в централен ежедневник – чл. 8, ал. 1 и 3 от Наредбата. Следователно, нормативната уредба - Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги и Наредба № 4 от 14.09.2004г., предвижда качеството "потребител" на ВиК услуги да възниква единствено по отношение на определена категория лица - носители на вещни права или концесионно право. Нормата на чл. 8 от Наредбата не установява императивен характер на задължение за сключване на писмен договор, като условие за действителност на договора за предоставяне на ВиК услуги, като не съществува съмнение, че публично известните Общи условия /чл. 8, ал. 1 от Наредбата/ обвързват сочените в чл. 3 от Наредбата лица и по сключен неформален договор за предоставяне на ВиК услуги /в подкрепа на неформалния характер на договора за предоставяне на ВиК услуги на заварени от действието на Наредбата потребители, са нормите на § 1, т. 2 и § 3, т. 1 от ДР на същата/.

В конкретния случай по делото е представена справка чрез отдалечен достъп по данни за физическо/юридическо лице в Служба по вписванията – София за периода от 01.01.1998г. до 31.05.2023г. за ответника П. Х. Ц. с ЕГН: **********, отразяваща вписванията, отбелязванията и заличаванията по персонална партида № 844503. От нея се установява, че на 11.11.2019г. ответникът е придобил чрез дарение 1/2 идеална част от самостоятелен обект в сграда, находящ се в гр. София, ж.к. „********. Отразените в справката факти не са оспорени от ответника /твърдението, че е негодно доказателство не е равнозначно на оспорване на вписаните в нея данни/. В допълнение, вписаните в регистъра данни се отчитат от съда като достоверни, доколкото съгласно чл. 2, ал. 1 от Наредба № 2 от 21.04.2005 г. за воденето и съхраняването на имотния регистър, последният е система от данни за недвижимите имоти на територията на Република България, за тяхната индивидуализация, собствениците, носителите на други вещни права, ипотеки, възбрани и други права, предвидени в закон, а в ал. 2 е уточнено, че имотният регистър показва 3 състоянието на посочените в ал. 1 обстоятелства след последното вписване и дава възможност да се проследят хронологично промените във вписаните обстоятелства, както и вписаните актове.

Наред с това по делото са представени и карнети за отчет на имота, находящ се в находящ се в гр. София, ж.к. „********, подписани от ответника П. Х. Ц., чиято автентичност също не е оспорена.

При така събраната доказателствена съвкупност, оплакването на жалбоподателя за неправилност на извода на първоинстанционния съд за липса на облигационно правоотношение между страните по договор за доставка на ВиК услуги, се явява основателно. Както беше изяснено по-горе, възникването на неформалното правоотношение при общи условия е обусловено от наличието на вещно право на собственост или ползване върху водоснабдения имот, а наличието на такива права подлежи на доказване с всички допустими доказателства и доказателствени средства в гражданския процес, а не единствено чрез представяне на препис от нотариален акт /с какъвто доставчикът на ВиК услуги по правило не разполага, доколкото не е страна по съответната сделка/. Доколкото предмет на спора е вземане за цена на доставени ВиК услуги, а не вещните права върху недвижимия имот, съдът не изследва основанието за възникване на собствеността /съсобствеността/, нито правата на праводателите, нито валидността на придобивните основания. За да се приеме, че съществува облигационно правоотношение по неформален договор за доставка на ВиК услуги през определен период от време е достатъчно наличието на доказателства за възникването на такива права в патримониума на ответника преди началото на периода и липса на доказателства за тяхното изгубване преди неговия край.