Решение № 5803 от 28.10.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5803 гр. София, 25.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-З, в закрито заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Александър А.

Членове:

Петя Т. Стоянова Владимирова

Даниела Попова като разгледа докладваното от Петя Т. Стоянова Владимирова Въззивно гражданско дело № 20241100512037 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба на Й. Б. А., с ЕГН **********, за отмяна на Разпореждане от 09.09.2024г. на ЧСИ Г.К., постановено по изп.дело №20249240402474, с което е оставена без уважение молба на длъжника от 03.09.2024г., с която се иска да се намали размера на адвокатския хонорар.

В жалбата е посочено, че с молбата от 03.09.2024г. е поискано намаляване на адвокатския хонорар в размер на 600 лв., който длъжника счита за прекомерен до минималния определен в Наредба №1, съгласно чл. 10, ал. 1 размер, а именно 200 лв., като бил поискал да се отчете факта, че единственото процесуално действие извършено по изпълнителното дело е подаване на искане за образуването му, което не се отличавало с фактическата и правна сложност. Поискано било и намаляване на окончателна такса по чл. 26 от Тарифата за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители съобразно б.в на разпоредбата.

Сочи се, че постановения отказ е незаконосъобразен и се иска намаляване на адвокатско възнаграждение до 200лв. и намаляване на окончателната такса по чл. 26 от Тарифата за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители съобразно б.в на разпоредбата.

Взискателят по изпълнителното дело, редовно уведомен на основание чл. 436, ал. 3 ГПК, депозира писмено възражение срещу жалбата, като моли да бъде оставена без уважение. Излага доводи, че размера на претендираното адвокатско възнаграждение не се явява прекомерен.

Съдебният изпълнител, на когото е поверено воденето на изп. дело №20249240402474 ЧСИ Г.К. депозира подробни мотиви по обжалваното разпореждане, съгласно разпоредбата на чл. 436, ал. 3 ГПК. Няма възражения по допустимостта на жалбата. Проследява в хронологичен ред предприетите в изпълнителния процес действия от участниците, вкл. и от негова страна. Посочва, че в дейността си, по определяне размера на разноските, свързани с провежданото принудително 1 изпълнение, изцяло се е ръководил от правилата, установени в ГПК, ТТРЗЧСИ и Наредба 1/2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения.

Съдът намира за установено следното от фактическа страна:

Изп.дело №20249240402474 на ЧСИ Г.К. е образувано по молба от 19.08.2024г. на взискателя „Холдинг КЦМ 2000“ АД, чрез пълномощника му - адв.М.К. срещу Й.

Б. А., към която е приложен Изпълнителен лист от 12.08.2024г., издаден въз основа на решение на РС-Пловдив по гр.д.№98/2020г., за сумата от общо 4200лв. Поискано е да бъде извършено пълно проучване на имуществото на длъжника, като на основание чл.18 ЗЧСИ определянето на изп.способ е предоставено изцяло на ЧСИ. Поискано е и събиране на разноски, включително за адвокатско възнаграждение. Молбата е придружена от пълномощно за адвокат Г.С. и адвокат М.К. и от договор за процесуално представителство, сключен само с адв.Г.С., в който е уговорено възнаграждение от 800лв., платимо по посочена банкова сметка в три дневен срок след получаване на фактура. Не са представени доказателства за заплащане на възнаграждението.

С Разпореждане от 21.08.2024г. са наложени запори върху банковите сметки на Й. Б. А. в Първа Инвестиционна Банка АД, Българо-Американска кредитна Банка АД, Обединена Българска Банка АД и Уникредит Булбанк АД. След като е направена справка в регистрите на НОИ е установено, че длъжникът получава пенсия, върху която също е наложен запор. Покана за доброволно изпълнение до длъжника Й. Б. А. е връчена на 29.08.2024 г., като още същия ден е постъпила сума в размер на по 5748лв. и от Уникредит Булбанк АД и от Българо-Американска кредитна Банка АД. След превеждане на сумата по банкова сметка на ЧСИ Г.К. всички обезпечителни мерки са вдигнати, а надвнесените суми са възстановени на длъжника. С Постановление за разноски от 21.08.2024г. е приет размер на пропорционалната такса по т.26 от ТТР към ЗЧСИ в размер на 504лв. с ДДС за материален интерес от 5000лв., както и на всички други разноски.

С молба от 03.09.2024г. Й. Б. А. е поискал намаляване на адвокатското възнаграждение до 200лв., както и намаляване на таксата от 748лв., т.е. поискал е ревизия на всички начислени такси и разноски, а не само на тази по т.26 от ТТР към ЗЧСИ.

С атакуваното Разпореждане от 09.09.2024г. ЧСИ обаче е оставил без уважение молбата само по отношение на адвокатския хонорар. В останалата част на искането липсва произнасяне. Доколкото обаче ЧСИ се е произнесъл по отношение на конкретна молба, то следва да се приеме, че всички заявени с нея искания не са уважени, поради което Съдът следва да разгледа всички заявени от молителя искания. С жалбата обаче е поискано намаляване на адвокатско възнаграждение до 200лв. и намаляване на окончателната такса по чл. 26 от Тарифата за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители. Съдът е изцяло обвързан с параметрите на заявеното с частната жалба и не може да се произнася по въпроси извън, посочените в нея, т.е. не може да ревизира размер на останалите разноски извън таксата по т.26 и не може да намали размера на адвокатското възнаграждение под 200лв. или да постанови, че такова изобщо не се дължи.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Жалбата е подадена от легитимирана страна в срока по чл. 436, ал. 1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител, поради което е процесуално допустима.

По основателността на жалбата съдът намира следното:

2

Жалбата е допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 от ГПК, от легитимирано лице и е насочена срещу действие на съдебния изпълнител, което подлежи на съдебен контрол – арг. чл. 435, ал. 2 от ГПК.

Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

На първо място следва да се посочи, че в изпълнителното производство на събиране подлежат само разноските, направени от взискателя, които са действително сторени. Видно от договор за процесуално представителство, сключен само с адв.Г.С., представен с молбата за образуване на изп.дело, в него е уговорено възнаграждение от 800лв., платимо по посочена банкова сметка в три дневен срок след получаване на фактура. В рамките на изп.дело не са представени доказателства за издаване на фактура, нито за заплащане на възнаграждението, поради което и такова не подлежи на признаване като разноски и на събиране ведно с предмета на изпълнението.

Доколкото обаче от Й. Б. А. е поискано не отмяна на разпореждането на ЧСИ, с което са приети разноски за адвокатско възнаграждение, а само намаляването им, Съдът е обвързан от това искане и следва да разгледа наличието на предпоставки за намаляване на приетия размер от 800лв.

Съгласно решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС, приетата от Висшия адвокатски съвет като съсловна организация Наредба № 1/09.01.2004 г. относно задължителните минимални размери на адвокатските възнаграждения, е равнозначна на хоризонтално определяне на задължителни минимални тарифи, забранено от член 101, параграф 1 ДФЕС, имащ директен ефект в отношенията между частноправните субекти и пораждащ правни последици за тях. Посочено е, че подобни действия водят до увеличаване на цените в ущърб на потребителите, което разкрива достатъчна степен на вредност по отношение на конкуренцията, независимо от размера на определената минимална цена, като такова ограничение на конкуренцията в никакъв случай не може да бъде обосновано с преследването на "легитимни цели". Това води до абсолютна нищожност на наредбата, която няма действие в отношенията между договарящите страни и не може да се противопоставя на трети лица, като нищожността е задължителна за съда и засяга всички минали или бъдещи последици.

Изложени са и мотиви, че цената на услуга, която е определена в споразумение или решение, прието от всички участници на пазара, не може да се счита за реална пазарна цена, като съгласуването на цените на услугите от всички участници на пазара, представлява сериозно нарушение на конкуренцията по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС, и е пречка за прилагането на реални пазарни цени. Изведено е, че с оглед абсолютната нищожност националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба, като предвидените в посочената наредба минимални размери, и когато отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги. Въз основа на тези съображения, СЕС е постановил, че национална правна уредба, съгласно която, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията "с оглед на целта" по см. на чл. 101, пар. 1 ДФЕС, като при наличието на такова ограничение не е възможно позоваване на легитимните цели, които се твърди, че посочената национална правна уредба преследва, за да не се приложи установената в чл. 101, пар. 1 ДФЕС забрана на ограничаващите конкуренцията споразумения и практики.

С оглед задължителния характер на даденото от СЕС тълкуване на чл. 101, пар.

1 ДФЕС, определените с Наредба № 1/09.01.2004 г. минимални размери на адвокатските възнаграждение не са задължителни при договаряне на хонорара между 3 страните по договора за правна услуга, вкл. когато се касае за заварени договори, като не обвързват съда и при определяне на размер на адвокатско възнаграждение при направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение по чл. 78, ал.

5 ГПК.

Независимо от изложеното доколкото Й. Б. А. е поискал изрично приложение на НМРАВ и е поискал намаляване на възнаграждението до 200лв, Съдът е обвързан от параметрите на жалбата и не може да намали възнаграждението под посочения от жалбоподателя размер.

Според нормата на чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за образуване на изпълнително дело се дължат 200 лева, а за процесуално представителство, защита и съдействие и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания до 1000 лв. – 200 лв., и за вземания над 1000 лв. – 1/2 от съответното възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 2 – 7. (чл.

10, т. 2 от Наредба № 1/2004 г.). Адвокатското възнаграждение следва да се присъди в минималния размер от 200 лева, тъй като видно от молбата за образуване на изп. дело, адв.М.К. е делегирала избора на изпълнителни способи изцяло на ЧСИ. От изп.дело не се установява представителство на адв.К. във връзка с извършването на каквито и да е действия. ЧСИ сам е решил да наложи запор на банкови сметки, като пълния размер на вземането, включително такси и разноски е постъпил в срока за доброволно изпълнение, макар и по принудителен ред. Воденето на изпълнително дело включва действия, различни от образуване на делото, каквито не са предприети от адв.К..

Делото не представлява фактическа и правна сложност. Необосновано е присъждане на разноски в полза на взискателя в размер, по-висок от този за образуване на изпълнителното производство – 200 лева.

Видно от Постановлението за разноски е приет размер на таксата по т.26 от ТТР към ЗЧСИ в размер на 504лв. Пропорционалната такса за изпълнение на парично задължение по т. 26 от Тарифата се начислява и събира, дори длъжникът да погаси дълга си след получаване на поканата за доброволно изпълнение. Когато изпълнителният лист е предявен пред частен съдебен изпълнител и длъжникът плати в срока за доброволно изпълнение, от него се събират дължимите от взискателя авансови такси за извършените действия по изпълнителното дело и разноските на взискателя за представителство, както и т. н. окончателна такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ /решение по чл. 290 от ГПК № 82 от 08.05.2012 г. по гр. д. № 1891/2010 г., IV ГО на ВКС/. Разпоредбата на т. 26 от ТТРЗЧСИ ясно сочи, че визираната в нея пропорционална такса се събира върху събраната сума, а съгласно разпоредбите на чл.