Определение № 1638 от 15.07.2024, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1638 гр. София, 01.07.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на първи юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Цветко Лазаров

Членове:

Ралица Димитрова

Нина Стойчева като разгледа докладваното от Цветко Лазаров Въззивно частно гражданско дело № 20241000501130 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 274 – чл. 279 във вр. с чл. 248 от ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. № 20625 от 21.02.2024 г., подадена от ИЩЕЦА „БГ ИНЖЕНЕРИНГ 2014“ООД, ЕИК 202912668, чрез неговия процесуален представител срещу определение № 387 от 30.01.2024 г., постановено по търг.д. № 754/2023 г., по реда на чл. 248 от ГПК от Софийски градски съд, с което е отхвърлил молба с вх. № 118 363 от 15.12.2021 г. за изменение на решение № 1536 от 11.12.2023 г., постановено по търг.д. № 754/2023 г. от Софийски градски съд в частта за разноските.

Частният жалбоподател твърди, че обжалваният съдебен акт е неправилен, поради необоснованост, допуснато нарушение на закона и на съдопроизводствените правила.

Поддържа, че ответникът с поведението си е дал повод да поиска обезпечение на бъдещ иск, за което е направил разноски за държавна такса и адвокат, както и след това е направил разноски да се наложи допусната обезпечителна мярка, като е заплатил такса за образуване на изпълнително дело, такса на ЧСИ и възнаграждение на адвоката, който е осъществил процесуалното представително в изпълнителното производство.

1

Подържа, че доказателства за тези разноски е представил по делото, които не се обсъдени от първоинстанционния съд при постановяване на осъдителното решение, както и в производството по чл. 248 от ГПК при постановяване на атакуваното определение. Като допълнителен довод посочва отсъствието на направено възражение за прекомерност от насрещната страна.

Насрещната страна – „ВДХ“ АД, ЕИК 119081953, чрез процесуалния представител е подала в срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК отговор на частната жалба, с който изразява становище за нейната неоснователност и моли да се потвърди атакуваното определение.

Софийски апелативен съд след като обсъди доводите на страните и приложените по делото доказателства устави следното:

Частната жалба е подадена в срок от надлежна страна срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване по посочения процесуален ред, поради което е процесуално допустима.

Първоинстанционният съд при постановяване на определението по реда на чл. 248 от ГПК внимателно е анализирал събраните доказателства и изложил мотиви, които въззивният възприема изцяло и постановявайки своето определение препраща към тях, на основание чл. 272 от ГПК, но за пълнота на настоящото изложението намира, че следва да се посочат основните правно значими факти.

Доказателствата по делото установяват, че предмет на настоящото производство, разгледано по реда на Глава 32 „Производство по търговски спорове“ е предявен иск с правно основание чл. 92 от ЗЗД за сумата от 28 188 лева.

Софийски градски съд е постановил решение № 1536 от 11.12.2023 г. по образуваното търг.д. № 754/2023 г. по описа на същия съд, като е осъдил ответника да заплати в пълен размер търсената неустойка, както и направените в производството по този иск деловодни разноски, включително и 2 разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.

Ищецът с молба вх. № 118 363 от 15.12.2021 г. е поискал изменение на решение № 1536 от 11.12.2023 г., постановено по търг.д. № 754/2023 г. от Софийски градски съд в частта за разноските, като е поискал в тежест на ответника да се възложат и тези разноски, които е направил за обезпечаване на главно вземане, произтичащо от същия договор, по който се търси неустойка за забава; разноски за процесуален представител по обезпечителното производство и по изпълнителното производство за налагане на допусната обезпечителна мярка „запор“; заплатени такси и разноски на ЧСИ.

Първоинстанционният съд с постановеното определение е отхвърлил молбата за изменение на решението и за осъждането на ответника да заплати тези разноски.

Въззивният съд при тези обстоятелства намира частната жалба за неоснователна.

Това е така, защото разноските, конкретизирани в молбата по чл. 248 от ГПК за изменение на постановеното решение в частта за разноските и повторно конкретизирани в частна жалба – предмет на настоящата проверка не са направени във връзка с иска – предмет на търг.д. № 754/2023 г. по описа на СГС.

Тези разноски са направени във връзка с търсенето на главното задължение по същия договор, от който произлиза и вземането на ищеца за неустойка за забава, но предмет на настоящото дело е самостоятелен иск за неустойка.

Разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от ГПК предвижда в тежест на ответника да се възложи отговорността за заплащане на разноски по конкретното 3 производство и възнаграждение за един адвокат, ако ищецът е имал такъв, съразмерно с уважената част на иска, а в случая това е иск по чл. 92 от ЗЗД.

С оглед на изложеното следва да се потвърди обжалваното определение.

По тези съображения, Софийски апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 387 от 30.01.2024 г., постановено по търг.д. № 754/2023 г., по реда на чл. 248 от ГПК от Софийски градски съд, с което е отхвърлил молба с вх. № 118 363 от 15.12.2021 г., подадена от ИЩЕЦА „БГ ИНЖЕНЕРИНГ 2014“ООД, ЕИК 202912668, чрез неговия процесуален представител за изменение на решение № 1536 от 11.12.2023 г., постановено по търг.д. № 754/2023 г. от Софийски градски съд в частта за разноските.

Определението може да се обжалва от страните с частна жалба пред Върховния касационен съд, в едноседмичен срок от връчването му.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4