Решение № 3385 от 03.09.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Административно наказателно дело 2995/2026
- Вид
- Решение № 3385
- Подписан
- 03.09.2026
- В сила
- 29.09.2026
- Състав
- ГАЛИНА ГЕОРГИЕВА ГОСПОДИНОВА СТЕФАНОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 143, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- § 1, т. 6 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 36, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 84 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 140, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 143, ал. 10 · Закон за движението по пътищата
- чл. 175, ал. 3, пр. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 574, ал. 10 · Кодекс за застраховането
- чл. 574, ал. 11 · Кодекс за застраховането
- чл. 24, ал. 1, т. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 14, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 3385 гр. София, 03.09.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 147-МИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: ГАЛИНА Г. ГОСПОДИНОВА
СТЕФАНОВА при участието на секретаря ВИОЛЕТА К. ДИНОВА като разгледа докладваното от ГАЛИНА Г. ГОСПОДИНОВА СТЕФАНОВА Административно наказателно дело № 20261110202995 по описа за 2026 година
Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН .
Производството е образувано по жалба на Д. С. Н. против наказателно постановление № 25-4332-031273/12.12.2025 г. на Началник група при ОПП – СДВР, с което на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП за нарушение на чл.
140, ал. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание "глоба" в размер на 255. 65 евро ( 500 лева) и "Лишаване от право" да управлява МПС за срок от 6 месеца. На основание Наредба № Iз-2359/17.12.2012 г. на МВР са отнети 10 контролни точки.
Жалбоподателят намира атакуваното постановление за неправилно и незаконосъобразно, и като такова иска неговата отмяна. Излага подробни съображения за несъставомерност на вмененото нарушение, доколкото не е бил уведомен от Гаранционен фонд, че по отношение на процесния автомобил няма сключена ЗГОА, съгласно чл. 574, ал. 10 от КЗ. На самостоятелно основание посочва, че не е била уведомена от компетентните органи за служебното прекратяване на регистрацията, което обстоятелство е пряко свързано със субективната страна на нарушението. В тази насока се позовава на Тълкувателно постановление № 2/2023 г. по т. д. № 3/2022 г, на ОСС на НК 1 на ВКС и ВАС. Прави се искане за съдебен акт в тази насока.Претендират се разноски.
Въззиваемата страна – Началник група СДВР – отдел "ПП", редовно призована, не се явява, не се представлява. По делото е постъпило писмено становище с изложени доводи по същество, като се прави искане наказателното постановление да бъде потвърдено изцяло като правилно и законосъобразно, прави се възражение за прекомерност на разноските.
От събраните по делото доказателства съдът приема за установено от фактическа страна следното:
На 08.09.2025 г., около 10: 19 часа Р. В. на длъжност автоконтрольор при ОПП-СДВР спрял за проверка л. а марка "***", с рег. №, *********'', който се движел по ул. „Проф. Иван Странски“.
Водачът бил установен като Д. С. Н. ЕГН **********, а автомобилът бил негова собственост.
След извършена служебна проверка било установено, че регистрацията на процесното МПС е служебно прекратена, считано от 02.09.2025 г. на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП.
На Д. С. Н. бил съставен за извършено от него нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
Доколкото посоченото нарушение покривало и признаците на състав на престъпление по смисъла на НК материалите били изпратени по компетентност в СРП.
С постановление на прокурор при СРП от 26.11.2025 г. бил постановен отказ от образуване на досъдебно производство на основание чл.
24, ал. 1, т. 1 от НК, като материалите по преписката били изпратени в ОППСДВР за преценка за ангажиране на административнонаказателна отговорност.
Въз основа на цитираното постановление началник група ОПП-СДВР издал атакуваното наказателно постановление, с което на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание "глоба" в размер на 255. 65 евро ( 500 лева) и "Лишаване от право" да управлява МПС за срок от 6 месеца. На основание Наредба № Iз-2359/17.12.2012 г. на МВР са отнети 10 контролни точки.
2
Описаната фактическа обстановка се извежда и потвърждава от приобщените по делото писмени доказателства приети от съда на осн. чл. 283 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. По делото не е налице противоречив доказателствен материал, поради което съдът не дължи подробен анализ.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Жалбата е допустима, подадена от лице с правен интерес и в законоустановения срок.
Разгледана по същество, същата е ОСНОВАТЕЛНА.
Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите функции - констатираща, обвинителна и сезираща.
В настоящия случай атакуваното НП е издадено от длъжно лице в кръга на неговите правомощия, видно от представената по делото заповед.
В конкретния случай административнонаказателното производство е образувано на основание чл. 36, ал. 2 от ЗАНН въз основа на постановление на СРП като са спазени предвидените в чл. 34 от ЗАНН срокове.
Съдът намира, че атакуваното НП е издадено при спазване на административно процесуалните правила и не са налице основания за отмяната му на формално основание.
По приложението на материалния закон.
Отговорността на жалбоподателя е ангажирана за извършено от него нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП , съгласно която "По пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, 3 поставени на определените за това места ".
Съгласно посочената разпоредба, по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само МПС и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места.
От събраните по делото доказателства по несъмнен начин се установи, че към момента на управление на процесния автомобил от страна на жалбоподателя, същият е бил с прекратена по реда на чл. 143, ал. 10 ЗДвП регистрация.
Съгласно чл. 143, ал. 10 от ЗДвП служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането.
Служебно прекратена регистрация на пътно превозно средство се възстановява служебно при предоставени данни за сключена застраховка от Гаранционния фонд по реда на чл. 574, ал. 6 или по желание на собственика след представяне на валидна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.
В конкретния случай, от представените по делото писмени доказателства не се установи за извършената служебна дерегистрация на МПС по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП посоченото лице – собственик на автомобила да е било уведомено за прекратяването на регистрацията, каквото изискване има изрично предвидено в нормативните актове - чл. 18б, ал. 2 от Наредба № І45 от 24.03.2000 г., при прекратяване на регистрацията по ал. 1, т. 1, 2, 3, 4 или 8, се уведомява собственикът на превозното средство.
Независимо от настъпилите законодателни промени в разпоредбите на ЗДвП и по – конкретно тази на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, задължението на контролните органи за уведомяване визирано в Наредба № І-45 от 24.03.2000 г., при прекратяване на регистрацията не е отменено и е било действащо към датата на вмененото на жалбоподателя нарушение.
Не се установи и жалбоподателят да е бил уведомен своевременно от ГФ, че по отношение на процесния автомобил няма сключена валидна ЗГОА, каквото изискване е залегнало в разпоредбата на чл. 574, ал. 10 от КЗ.
Въпросът за субективната страна на посоченото нарушение е решен 4 еднозначно и с ТЪЛКУВАТЕЛНО Постановление № 2 София от 05.04.2023 г. на Върховният административен съд - ОСС от НК и на ВКС и I и II колегии на ВАС, съгласно което " Неспазването на изрично записаното в закона задължение да се уведоми собственикът на моторното превозно средство за служебното прекратяване на регистрацията има правни последици. Ако собственикът не е бил уведомен за служебното прекратяване на регистрацията, не би могъл да съобщи този факт и на всяко лице, на което е предоставил управлението на автомобила. ".
По изложените съображения Съдът намира, че нарушението се явява недоказано както от обективна, така и от субективна страна.
При този изход на делото основателно се явява искането на жалбоподателя за присъждане на разноски.
Съгласно чл. 63, ал. 3 от ЗАНН , в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Съобразно чл. 143, ал. 1 от АПК , когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Според легалното определение на § 1, т. 6 от ДР на АПК "Поемане на разноски от административен орган" е поемане на разноските от юридическото лице, в структурата на което е административният орган.
По делото жалбоподателят е представляван от упълномощен процесуален представител – адв. И. М. от САК на осн. чл.38, а 1,т.3 от ЗА.
Като съобрази фактическата и правна сложност на делото, както и решение от 25.01.2024 г. на СЕС по дело C438/22, чл. 101, § 1 ДФЕС във връзка с чл. 4, § 3 ДЕС, съдът намира, че на адв. И. М. от САК следва да бъде присъди разноски на за адвокатско възнаграждение в размер на 150 евро, които да бъдат възложени на СДВР.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН , съдът РЕШИ:
5
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 25-4332-031273/12.12.2025 г. на Началник група при ОПП – СДВР, с което на Д. С. Н. на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание "глоба" в размер на 255. 65 евро ( 500 лева) и "Лишаване от право" да управлява МПС за срок от 6 месеца.
ОСЪЖДА СТОЛИЧНА ДИРЕКЦИЯ НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ
/СДВР/ да заплати на адв. И. М. от САК разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 150. 00 евро.
Решението подлежи на обжалване от страните пред Административен съд – София град в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 6