Решение № 14251 от 16.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14251 гр. София, 16.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 78 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария Ст. Танева при участието на секретаря СНЕЖА М. ДАМЯНОВА-ИВЧЕВА като разгледа докладваното от Мария Ст. Танева Гражданско дело № 20261110102046 по описа за 2026 година

Образувано е по искова молба от Т.***** със седалище и адрес на управление ****, срещу Областна администрация на област София, ЕИК ******.

В исковата молба се твърди, че между страните не е сключен договор за продажба на топлинна енергия, въпреки че ищецът е отправил покана до ответника, поради което ответникът се обогатил с доставената от дружеството топлинна енергия до имот с адрес:

****** доставена топлинна енергия в срок до 20-то число на месеца, следващ месеца на доставката. Твърди, че отправил покана до ответника за заплащане на дължимите задължения, но въпреки това плащане не е извършено. Сочи, че след края на отоплителния период са изготвяни изравнителни сметки от дружеството Д..

С оглед гореизложеното моли съдът да признае за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: 994,41 евро- главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за периода от 01.07.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законната лихва от датата на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (14.05.2025 г.) до окончателното изплащане на вземането, както и 594,78 евро- мораторна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия от 31.12.2022 г. до 09.05.2025 г., както и сума за дялово разпределение за периода 01.07.2022 г. до 30.04.2024 г. в размер на 50,47 евро главница, ведно със законната лихва от датата на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (14.05.2025 г.) до окончателното изплащане на вземането и 13,39 евро - мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение от 01.07.2022 г. до 09.05.2025 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 27754/2025 г. по описа на Софийски районен съд, 78 състав.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който оспорва предявените искове. Твърди, че на процесния адрес по настоящ адрес е регистрирано лицето С. П. С., който е бил настанен във ведомствено жилище на НК Б. на посочения по-горе адрес, въз основа на Заповед за настаняване № ****** г. на министъра на транспорт и продължава да плаща наем на ДП НКЖИ под формата на обезщетение. Сочи, че в писма до ответника лицето е съобщавало, че партидатата за топла вода се води на негово име. Оспорва да е получавал покана за сключването на договор с ищеца, както и да е 1 получавал фактури. Оспорва да има отношения и с дружеството Д., съответно дружеството да има основания да извършва услугата дялово разпределение. Прави възражение за погасяване на претендираните от ищеца задължения по давност. Оспорва лихвата за забава доколкото не е получавал покана от ответника.

Съдът намира за установено от правна и фактическа страна следното:

1.Правна квалификация

Предявени са установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правна квалификация чл. 59, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149, ал.1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

2. Безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства:Няма 3. По иска с правна квалификация чл. 59, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149, ал.1 ЗЕ в тежест на ищеца е да докаже обогатяване (увеличение на имуществото) на ответника; обедняване (намаление на имуществото) на ищеца; връзка между обогатяването и обедняването- те следва да произтичат от един факт или от обща група факти- в случая ищецът следва да докаже, че е доставил топлинна енергия в имот, който се е ползвал от ответника за процесния период; количеството топлинна енергия; стойност, до размера на която ответниците са се обогатили.

Ответникът следва да докаже възраженията си, включително че не е ползвал процесния имот, че не е получавал топлинна енергия, както и направеното възражение за погасителна давност.

По иска с правно основание чл. 86, ал. 1, предложение първо ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже изпадането в забава на ответника за главните задължения, както и размера на законната лихва за забава за процесния период.

Ответникът следва да докаже, че е погасил задълженията в срок.

4. Съдът е обявил за служебно известни Общите условия за продажба на топлинна енергия от Т. на потребители за битови нужди в гр.София, действали от 12.03.2014г. до 26.06.2016г., както и тези действали след 26.06.2016г.

5. По основателността на иска:

Фактическият състав на неоснователното обогатяване по чл. 59 ЗЗД съдържа следните елементи: 1/ обогатяване на едно лице, изразяващо се в придобиване на имуществени блага или спестяване изразходването на такива, реализиращо се посредством увеличаване на актива или намаляване на пасива или спестяване на разходи, които е трябвало да бъдат направени; 2/ обедняване на друго лице чрез ефективно намаляване на имуществото или пропускане на сигурното му увеличаване чрез придобиване на нова облага; 3/ липса на правно основание за обогатяване; 4/ между обедняването и обогатяването д а има връзка, но тя да не е на причина и следствие, т. е. обедняването да не е следствие на обогатяването или обратното, а двете явление да произлизат от един общ факт или група от факти – в този смисъл е ППВС № 1/1979 г.

За основателността на иска по чл. 59 ЗЗД, предвид субсидиарния му характер, е необходимо да липсва друга правна възможност за защита на обеднелия.

В разглеждания случай твърдяното имуществено разместване се свежда до установяване от страна на ищеца при условията на пълно и главно доказване на обедняването му до стойността на доставената в имота на ответника през исковия период топлинна енергия, обогатяването на ответника чрез консумирането на тази енергия и спестяването на разходи за това, както и наличието на връзка между обогатяването и обедняването – че топлинната енергия е ползвана от ответника при липсата на валидно основание за това имуществено разместване в отношенията между двете страни.

Съгласно чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ продажбата на топлинна енергия се извършва на основата на писмени договори при общи условия, сключени между топлопреносното 2 предприятие и клиенти на топлинна енергия за небитови нужди. Съгласно разпоредбата на § 1, т. 43 от ДР на ЗЕ (приложима редакция към спорния период) "небитов клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови нужди.

Следователно, за да са налице отношения на покупко-продажба на топлоенергия за небитови нужди е необходимо между страните да се сключи писмен договор (за разлика от потребителите на топлинна енергия за битови нужди). В този смисъл са и общите условия за продажба на топлинна енергия за стопански нужди, чл. 1, ал. 2 от които предвижда, че продажбата на топлинна енергия от Т. на потребители на топлинна енергия за стопански нужди се извършва въз основа на писмен договор с всеки купувач.

В настоящия спор претенцията на ищеца се основава на твърденията за липса на сключен писмен договор и наличието на неоснователно обогатяване от ответника, тъй като между страните не е сключен договор за продажба на топлинна енергия за стопански нужди и ищецът не може да претендира суми за топлинна енергия въз основа на договорни отношения, а единствено на извъндоговорно основание – арг. чл. 59 ЗЗД, тъй като липсата на договор е липса на основание за получаване на топлинна енергия.

В конкретния случай, се установява че със Заповед от 1996 г. (л. 90) на министъра на транспорта С. П. С. е настанен в апартамента; от представения по делото договор за наем от 2007 г. /л. 91./ - се установява, че лицето живее в апартамента, плащайки наем, като договора е със срок 5 години; от представените към отговора на искова молба документи се установява, че С. ползва апартамента и след изтичане на срока на договора.

Горните обстоятелства изключват пълното и главно доказване на наличието на обогатяване в правната сфера на ответника, което е релевантно при претенция за неоснователно обогатяване, доколкото длъжникът дължи на кредитора само онова, с което той реално се е обогатил за негова сметка. Този извод се основава на обстоятелството, че длъжникът реално се обогатява за сметка на кредитора, единствено с количеството доставена до неговия имот топлинна енергия, което реално е потребил лично в рамките на исковия период.

Доколкото по делото се установява, че в рамките на исковия период имотът не е ползван от ответника- негов собственик, а от трето лице, съдът приема, че ответникът не е потребил твърдяното количество топлинна енергия, поради което и не е налице хипотеза на спестяване на разходи за нейното овъзмездяване.

При така установеното се налага извод, че не е налице елемент от фактическия състав на чл. 59, ал. 1 от ЗЗД – липсва обогатяване от страна на ответника, поради което предявените главни искове са неоснователни.

По исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД:

Предвид изхода на делото по исковете с предмет главните парични вземания, неоснователни се явяват и претенциите за присъждане на акцесорните вземания за обезщетение за забава в размер на законната мораторна лихва по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

По разноските:

С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, право на разноски има само ответникът, съдът определя юрк. Възнаграждение 51,13 евро. Искане за присъждане на разноски в заповедното производство не е сторено.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

3

ОТХВЪРЛЯ , предявените от Т., ЕИК ****** срещу Областна администрация на област София, ЕИК ******, установителни искове с правна квалификация чл. 422 ГПК, във вр. с чл. 59, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149, ал.1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, за сумите: 994,41 евроглавница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за периода от 01.07.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законната лихва от датата на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (14.05.2025 г.) до окончателното изплащане на вземането, както и 594,78 евро- мораторна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия от 31.12.2022 г. до 09.05.2025 г., както и сума за дялово разпределение за периода 01.07.2022 г. до 30.04.2024 г. в размер на 50,47 евро - главница, ведно със законната лихва от датата на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (14.05.2025 г.) до окончателното изплащане на вземането и 13,39 евро мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение от 01.07.2022 г. до 09.05.2025 г., за недвижим имот с адрес:******йски районен съд, 78 състав.

ОСЪЖДА Т., ЕИК ****** да заплати на основание чл. 78, ал. 3, вр. ал. 5 ГПК на Областна администрация на област София, ЕИК ******, сумата от 51,13 евро – сторени разноски в исковото производство пред СРС.

РЕШЕНИЕТО е постановено с участието на С. П. С. трето лице-помагач на страната на ответника и Д. трето лице-помагач на страната на ищеца.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4